Р
Е Ш Е Н И Е
№
252
гр.
Пловдив, 09 януари 2024 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на четиринадесети декември, през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря Дарена
Йорданова и участието на прокурора ГИНКА ЛАЗАРОВА, като разгледа докладваното
от Председателя КАНД № 2812 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Обжалвано е Решение № 85/10.10.2023 г.,
постановено по АНД № 276/2023 г. по описа на Районен съд – гр.Карлово, I н.с.,
с което е потвърдено Наказателно постановление № К-ЗМВР-9/12.04.2023 г. на началник
РУ Карлово, с което на В.Ц.Ц., ЕГН **********, на основание чл.257,ал.1 от ЗМВР
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение
по чл.64,ал.1 от ЗМВР.
Жалбоподателят В.Ц.Ц., чрез процесуалния
си представител адвокат Н., излага касационни основания за неправилност и
необоснованост на съдебното решение. Оспорва
да е доказано извършването на вмененото нарушение. Иска отмяна на решението и отмяна
на НП.
Ответникът по касационната жалба Началник
РУ Карлово, редовно призован не се явява и не дава становище по жалбата.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че решението
на ПРС е правилно.
Пловдивският административен съд, като
провери законосъобразността на обжалваното решение и с оглед обхвата на
служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2
от ЗАНН, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в рамките
на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес -
страна във въззивното производство, за която решението е неблагоприятно, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с жалба
против Наказателно постановление № К-ЗМВР-9/12.04.2023 г. на началник РУ
Карлово, с което на В.Ц.Ц., ЕГН **********, на основание чл.257,ал.1 от ЗМВР е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение по
чл.64,ал.1 от ЗМВР.
От фактическа страна е установено, че на
23.03.2023г. около 5,30 часа в гр.Баня пред хотел „Царска баня“ В.Ц. не е
изпълнил разпореждане рег.№ 281р-12049/2020г. да не притеснява по никакъв начин
почиващите в „Специализирана болница за рехабилитация“ и в другите
балнеолечебни заведения в гр.Баня. Ц. се покатерил на стълба на втория хотелски
етаж и извършвал воайорски действия пред прозореца на една от стаите.
Съставен е АУАН, който е подписан без
възражения от лицето, а въз основа на това и обжалваното НП.
За да го потвърди, районният съд е
приел, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне
на АУАН и при издаване на НП, нарушението е описано ясно и точно и е установено
по несъмнен начин. Правната квалификация е правилна, а размерът на наказанието
съответства на обществената опасност на деянието и на деецът.
Решението е правилно. Въззивният съд е
направил подробен анализ на всички събрани по делото доказателства и въз основа
на тях е стигнал до обосновани и правилни изводи. Противно на възражението на
жалбоподателя, нарушението не само е установено и доказано, но и не е отречено
от извършителя в хода на административнонаказателното производство, видно от
дадените от него писмени обяснения. Защото несъмнено е установено, че
жалбоподателят е взел стълба и е надничал през прозорец на хотелска стая в
хотел „Царска баня“, където една жена се преобличала и след това си тръгнал.
Така е записано в писмените обяснения. Тоест, друга причина за надничането през
прозореца, освен преобличането на жена, няма. Последното от фактическа страна е
достатъчно, за да се приеме, че воайорство има и с това не е изпълнено даденото
преди това писмено полицейско разпореждане да не притеснява почиващите и да не
извършва воайорски действия. Възражението, че нарушение няма, тъй като за да се
приеме, че има воайорство е необходимо да е получена сексуална възбуда, е
неоснователно, тъй като не е вярно подобно твърдение. Достатъчно е
удоволствието от наблюдението на друго лице, най-често голо или търсенето на
такова удоволствие, без значение до каква степен то е било постигнато и има ли
възбуда или няма. Предвид фактическата
обстановка, според събраните гласни и писмени доказателствени средства, съдът
приема, че именно такова е било намерението на санкционираното лице, доколкото
от субективна страна намерението ясно е установено от обясненията на Ц..
По отношение на съответствието на
наложеното наказание с тежестта на нарушението, районният съд е мотивирал, че
максималният размер на наказанието не е несъразмерен, предвид характера на
нарушението и установената повтаряемост в действията от подобен характер. Към
това следва да се добави като утежняващо обстоятелство мястото на извършване на
нарушението, а именно балнеосанаториум, където посетителите провеждат лечение
или/и почивка, като нарушаването на спокойствието тук е в по-висока степен
укоримо от обикновената градска среда. Касае се освен това, за малко населено
място, където традиционно начинът на мислене е по-консервативен и възприятията
на хората в по-висока степен се засягат от действия от въпросния вид. Затова и
максималният размер на наказанието не е незаконосъобразен, а е съответен на
нарушението.
Ето защо решението ще се остави в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 85/10.10.2023 г., постановено по АНД № 276/2023 г. по описа на
Районен съд – гр.Карлово, I н.с.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: