Р Е Ш Е Н И Е
Номер 89/04.07. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд Наказателно
отделение
На двадесет и седми май Година две хиляди и
деветнадесета
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова
ЧЛЕНОВЕ:
Павлина Димитрова
Ангелина Лазарова
Секретар Геновева Ненчева
Прокурор Вилен Мичев
като разгледа докладваното от съдия Лазарова
ВНОХД № 139 по описа на съда за 2019
г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на
въззивна проверка е присъда № 7 по НОХД № 46/2019г. на Окръжен съд гр. Варна,
постановена на 05.02.2019г., с която подсъдимият Р.Т.Б. бил признат за виновен
за извършено престъпление по чл. 354 а ал. 1 от НК, за което му било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три години и с приложението на чл. 58
А ал. 1 от НК било постановено за изтърпяване наказание лишаване от свобода за
срок две години, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет
години, както и глоба в размерна 5000лв. На основание чл. 346 ал. 6 от НК съдът
отнел в полза на държавата предметът на престъплението и постановил
унищожаването му, приложени били и правилата по чл. 53 ал. 1 и 2 от НК. На
подс. Б. били възложени направените по делото разноски.
Производството
е образувано по жалба на подсъдимия, чрез защитника му – адв. Ст. И., в която
се счита, че наложеното наказание е несъразмерно тежко и се иска изменението на
присъдата с приложението на чл. 55 от НК – като се намали наложеното наказание
и на основание чл. 55 ал. 3 от НК се отмени кумулативното наказание глоба.
Допълнително са изложени съображения, с
които се споделят мотивите на съда за отлагане на наказанието по реда на чл. 66
от НК, но се счита, че ВОС не е обсъдил в достатъчна степен възможността за
прилагане на чл. 55 от НК. Защитникът намира, че съдът е изложил аргументи за
отсъствие на отегчаващи отговорността обстоятелства, но при индивидуализацията
е определил наказанието „при превес на смекчаващите“. Поддържа се, че безспорно
са налице условия за приложението на чл. 55 от НК, ведно с възможността да не
бъде налагано по-лекото наказание глоба по чл. 55 ал. 3 от НК. В заключение се
счита, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение
на материалния закон и се поддържа искането по жалбата. В с.з. защитникът
поддържа жалбата, коментира обстоятелствата, които оценява като смекчаващи и
сочи, че така определеното наказание не цели превъзпитание, а тормози осъденото
лице, а значителният размер на глобата влияе на семейството му.
В с.з. пред
въззивната инстанция представителят на прокуратурата счита, че жалбата е
неоснователна. Намира, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, като с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия е наложено
условно наказание. Счита наказанието за справедливо
В последната
си дума подс. Б. моли за намаляване на наказанието.
Настоящият състав на въззивната
инстанция след пълна и задълбочена проверка на възраженията и доказателствата
по делото счита следното:
І. От
фактическа страна.
Производството
пред първоинстанционния съд протекло по реда
на глава XXVII от НПК като след депозираното от подсъдимия Б. заявление, че
признава фактите и обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, съдът
установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство
доказателства, подкрепящи признатите факти.
В изпълнение
на правомощията си и с оглед задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г.,
ОСНК по т. 8 – „При
проверката на първоинстанционна присъда, постановена след надлежно проведено по
чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 НПК съдебно следствие, е недопустимо възивният съд да реши делото на
основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената
част на обвинителния акт.”, съставът на въззивната инстанция прие за установени
следните факти и обстоятелства:
В началото
на 2018г. подс. Б. започнал да се занимава с разпространение на наркотици - хероин,
метамфетамини и таблетки клоназепам, които закупувал от неустановено в хода на
разследването лице, и продавал
на улицата в ромската махала на гр. Варна.
Мястото се намирало на кръстовището на ул. „Александър
Василев“ и ул. „Княз Черказки" в гр. Варна, известно сред наркозависимите
като „тенекиите".
На 24.04.2018 г. надвечер подс. Б. отново се намирал на кръстовището, пред № 16, и
разпространявал наркотични вещества. Около 18,30-19,00 ч. при подс. Б. спрели
свидетелите Донева и Ангелов. Двамата употребявали наркотици -хероин и кристали
/метамфетамин/, които от известно време си закупували от подс. Б.. Свидетелите
поискали да им продаде 4 пакета хероин и 2 пакета кристали /метамфетамин/.
Договорили се да платят 13 лв. и да дадат на подс. Б. два шоколада. Свид. Донева и свид. Ангелов дали
на подсъдимия 13 лв. - една монета с номинал 1 лв., една монета с номинал 2 лв. и една
банкнота с номинал 10 лв., след което
той бръкнал в найлоновата торбичка, в която държал 145 бр. полиетиленови
пликчета, всяко съдържащо различен грамаж хероин. Подсъдимият носел и найлонов плик,
пълен със 106 бр. полиетиленови пликчета, съдържащи кристали - метамфетамин и
един чорап, в който имало четири пластмасови кутийки - една с надпис
„Орбит" , в която имало 8 броя пакетчета с кристали - метамфетамин, една
кафява с надпис ,ROUTE 66" съдържаща 22 бр.
пликчета, съдържащи кристали -метамфетамин, една черна кутийка, цилиндрична от
фотолента, съдържаща едно полиетиленово пликче пълно с кристали - метамфетамин;
едно найлоново пликче пълно с 12 бр. полиетиленови пликчета, а всяко едно от
тях съдържащо друго полиетиленово пликче пълно с хероин и една бяла кутийка с
цилиндрична форма и надпис „Нолипрел", съдържаща 17 бр. цели таблетки,
съдържащи „Клоназепам“ и две половини таблетки, съдържащи „Клоназепам“.
По същото време се провеждала полицейска операция по линия разпространение
на наркотични вещества. Сред участниците
в операцията били и свидетелите Давид Спасов, Орлин Коцев и Петър Лалов
- полицейски служители към Първо РУ ОД МВР – Варна. Те забелязали, че подс. Б.
държал два найлонови плика пълни с малки полиетиленови пликчета и чорап, който
видимо бил пълен с нещо, както и че до него се намирали още две лица със
съмнително поведение и се насочили към тях. В същия момент подс. Б. също ги
забелязал и пуснал всичко, което държал в ръцете си на земята, близо до
тухлената стена на къщата, пред която стоял. В този момент полицейските служители
се приближили и пристъпили към задържане му и запазване на местопроизшествието.
На място бил изпратен дежурен екип, който извършил оглед на
местопроизшествие и били иззети двата найлонови плика и чорап,
съдържащи описаните предмети и вещества.
По делото били назначени и изготвени следните
експертизи:
1)Физико-химична експертиза на НИК София, изследвала 106-те бр. полиетиленови пликчета, всяко от които съдържащо бяло кристално вещество
/обекти № 4-1 до № 4-106 вкл./; чорап в който се намирали пластмасова
кутийка с надпис „орбит", пълна с 8 броя полиетиленови пликчета с шлиц с
бяло кристално вещество /обекти № 5.1.1 до № 5.1.8 вкл./, кафява кутийка с
надпис „ROUTE 66", с 22 бр. полиетиленови пликчета, пълни с шлиц с бяло кристално
вещество /обекти № 5.2.1 до № 5.2.22 вкл./, черна пластмасова кутийка от
фотолента, съдържаща 1 бр. полиетиленово пликче с бяло кристално вещество
/обект№ 5.4/; 1 бр. бяла кутийка с надпис „Нолипрел", съдържаща 17 бр.
цели хапчета с кръгла форма и две половини таблетки /обект 5.3/. Видно от заключението на експертизата:
обекти с №№ от 4.1 до 4.106 вкл. /бяло кристално вещество в полиетиленов
плик/ имат сходен външен вид и химичен състав. В тях се доказвало наличие на
метамфетамин. Определеното съдържание на метамфетамин в обектите било 52,5 %
тегл. Общото им нетно тегло било 1,825 грама.;
обекти с №№ от 5.1 до 5.8 вкл. /бяло кристално вещество в кутия с надпис
„Орбит" / имали сходен външен вид и химичен състав. В тях се доказвало
наличие на метамфетамин. Определеното съдържание на метамфетамин в обектите
било 37,2 % тегл. Общото им тегло било 3,88 грама.;
обекти с №№ от 5.2 до 5.22 вкл. /бяло кристално вещество в кафява кутийка с
надпис „ROUTE 66"/ имали сходен външен вид и химичен състав. В тях се доказвало
наличие на метамфетамин. Определеното съдържание на метамфетамин в обектите
било 44,8 % тегл. Общото им нетно тегло било 2,18 грама.;
в обект № 5.3 /17 бр. цели и две половини таблетки с кръгла форма/ се
доказало клоназепам. Съгласно направената литературна справка за този тип таблетки
съдържанието на клоназепам отговаряло на 2 мг/таблетка. Нетното тегло на обекта
било 3,08 грама.;
в обект № 5.4 /бяло кристално вещество в черна кутийка/ се доказвало наличие
на метамфетамин. Определеното съдържание на метамфетамин в обекта било 51,1 %
тегл. Нетното тегло на обекта било 0,34 грама.
Метамфетаминът е поставен под контрол съгласно Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите към чл. 3, ал. 2, включен в списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредният ефект от злоупотребата с тях забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина" от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични.
Клоназепамът е поставен под контрол съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите към чл. 3, ал. 2, включен в списък III - „Рискови вещества" съгласно приложение № 3 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични. Заключението било
приобщено към доказателствата по делата на основание чл. 283 от НПК.
2)Физико-химическа експертиза на БНТЛ ОД на МВР Варна, на кафяво на
цвят прахообразно вещество, съдържащо се в 145 бр. прозрачни полиетиленови
пликчета, всяко от които завързано с възел в единия си край и на кафяво на цвят
прахообразно вещество, съдържащо се в 12 бр. прозрачни, самозалепващи се
полиетиленови пликчета, всички иззети с протокол за оглед на местопроизшествие
от 24.04.2018 г. Видно от заключението на експертизата:
кафявото прахообразно вещество, съдържащо се в представените за изследване
145 бр. пликчета представлявало Хероин с технологични примеси. Общото нетно
тегло било 4,98 грама, разпределено в тях, както следва 78 броя х 0,04 грама;
52 броя х 0,03 грама и 15 броя х 0,02 грама. Съдържанието на
активен, наркотично действащ компонент -диацетилморфин, в изследвания хероин
било 24,7 %.;
кафявото на цвят прахообразно вещество, съдържащо се в представените за
изследване 12 бр. прозрачни, самозалепващи се полиетиленови пликчета
представлявало Хероин с технологични примеси. Общото нетно тегло било 5,51 гр.,
разпределено както следва 1 бр. х 0,37 гр.; 1 бр. х 0,48 гр. 2 бр. х 0,45 гр.,
4 бр. х 0,47 гр., 2 бр. х 0,43 гр. 1 бр. х 0,50 грама и 1 бр. х 0,52 гр.
Съдържанието на активен наркотично действащ компонент - диацетилморфин, в
изследвания хероин било 25,5 %.
Хероинът има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и
производство в Р.България и е поставена под контрол по Списък № 1 „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина" от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите. Заключението било приобщено към
доказателствата по делата на основание чл. 283 от НПК.
3)Съдебно оценителна експертиза, с оглед заключението на която общата стойност
на инкриминираното наркотично вещество възлиза на 779,18 лв., от които хероинът
в 145 полиетиленови торбички с общо тегло 4,98 гр. и активен
компонент диацетилморфин бил на стойност 323,70 лв.; хероинът разпределен в 12
полиетиленови торбички с общо тегло 5,51 гр. и активен компонент диацетилморин
25,5 % бил на стойност 358,15 лв. Бялото кристално вещество метамфетамин,
разпределено в 106 пакетчета с общо тегло 1,825 гр. със съдържание на активен
компонент метамфетамин 52,5 % било на стойност 23,95 лв. Бялото кристално
вещество метамфетамин, разпределено в 8 пакетчета с общо тегло 3,88 гр. със
съдържание на активен компонент метамфетамин 37,2 % било на стойност 36,08 лв.
Бялото кристално вещество метамфетамин, разпределено в 22 пакетчета с общо
тегло 2,18 гр. със съдържание на активен компонент метамфетамин 44,8 % било на
стойност 24,42 лв. 17 бр. цели и 2 бр. половини таблетки клоназепам с тегло
3,08 гр. и клоназепам във всяка таблетка по 2 мг. били на обща
стойност 8,50 лв. Бялото кристално вещество метамфетамин, с тегло 0,34 гр. със
съдържание на активен компонент метамфетамин 51,5 % било на стойност 4,38 лв.
4)Съдебно-психиатрична експертиза, според която освидетелстваният Р.Т.Б. не
страдал от психично заболяване. Нямало анамнестични и клинични белези за
употреба и зависимост към психоактивни вещества. Тъй като не е бил в
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и не е страдал от
тежко слабоумие към момента на извършване на деянието на 24.04.2018 г. той е
бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Психическото и физическото състояние на Б. му позволявали да
възприема правилно фактите, които имали значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях. Той можел да участва пълноценно в наказателното производство.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд приел след анализ на гласните, писмени, веществени доказателства и заключенията на изготвените на досъдебното производство експертизи, подкрепящи признанията на подс. Б.
в процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК. Съдът в мотивите си е отделил внимание на безпротиворечивостта,
обвързаността и последователността на съвкупността от доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство в съответствие с изискванията на закона. Обсъдил
обясненията на подсъдимия, признаващи интерпретираните от прокурора факти по
обстоятелствената част на обвинителния акт. Доказателствените източници са
кредитирани изцяло.
В хода на
въззивната проверка не се навеждат възражения, а и не бяха констатирани
нарушения в избора и провеждането на процедурата по изслушване на изявлението
на подс. Б., установяване на подкрепата на самопризнанието от събраните
доказателства и осъществяване на правомощията на съда по чл. 372 ал. 4 от НПК.
С оглед
константната съдебна практика, при правилно проведеното съкратено съдебно
следствие по чл. 371 т. 2 от НПК, въззивната инстанция е обвързана с признатите
от подсъдимия факти по обстоятелствената част на обвинителния акт. Формата,
начина на събиране на ДП и съдържанието на проверените и приобщени от
първоинстанционния съд доказателства позволяват пълноценно изясняване на
фактическата основа с постигане на категорични отговори по значимите правни
положения.
ІІ. От
правна страна.
С присъдата
подс. Б. бил признат за виновен в това че на 24.04.2018 год. в гр. Варна, без
надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични
вещества:
хероин с
тегло 4,98 гр. със съдържание на активен компонент диацетилморфин 24,7%, на
стойност 323,70 лв.; хероин с тегло 5,51 гр. със съдържание на активен
компонент диацетил морфин 25,5%, на стойност 358,15 лв.; метамфетамин с тегло
1,825 гр. със съдържание на активен компонент метамфетамин 52,5%, на стойност
23,95 лв.; метамфетамин с тегло 3,88 гр. със съдържание на активен компонент
метамфетамин 37,2%, на стойност 36,08 лв.; метамфетамин с тегло 2,18 гр. със
съдържание на активен компонент метамфетамин 44,8%, на стойност 24,42 лв.;
метамфетамин с тегло 0,34 гр. със съдържание на активен компонент метамфетамин
51,5%, на стойност 4,38 лв. и рискови наркотични вещества - седемнадесет броя
цели и две половин таблетки клоназепам с тегло 3.08 гр. с активен компонент
клоназепам във всяка таблетка по 2мг., на стойност 8.50 лв., всичко на обща
стойност 779,18 лв.
Описаното
поведение съдът оценил като осъществяващо обективните и субективни признаци на
състава на престъпление по чл. 354 а ал.1 от НК, като изложил своите
съображения, включително и досежно специалната цел за разпореждане с държаните
високорискови наркотични вещества.
След
преценката на становищата на страните съставът не установи възражения от правна
страна. Внимателният подход към правната оценка на извършеното установи, че
постановената присъда е правилна в частта на взетите решения по съществото на
обвинението.
ІІІ.
По отношение на наложеното наказание.
В
основното искане по въззивната жалба и в последната дума пред въззивната
инстанция, подс. Б. моли за намаляване на наказанието. Защитникът намира, че са
налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства, при отчитането на
които с приложение на чл. 55 от НК наказанието лишаване от свобода следва да
бъде намалено, а наказанието глоба следва да бъде отменено. Прокурорът оценява
наложеното наказание като справедливо.
Мотивите на разглежданата присъдата в тази част следва да
постигат съответствие с принципите на законоустановеност и индивидуализация. Съдът
е изпълнил задължението си да даде задълбочен и ясен отговор на въпросите,
свързани с наказанието.
Изследвана и оценена от ВОС като
висока е степента на обществена опасност на деянието, а на подсъдимия – като
невисока. Откроени са смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало и необходимостта
от грижи за онкоболната му съпруга и двете му деца - на 12 и 18 години.
Всъщност, по отношение на семейното
положение и оказваните от подсъдимия грижи спрямо съпругата и децата му, по
делото са налице противоречиви данни. Видно от справката, изготвена в ДП по
повод установяване на местоживеенето на подсъдимия, брат му Асен Асенов е
посочил, че подс. Б. живее на адреса на братята си и семействата им – на ул.
„Княз Черказки“ № 57 А, а съпругата и непълнолетните му деца са в друга ромска
махала, на адрес ул. „Самарско знаме“ № 31 (отразен и в медицинските документи
на съпругата). Посещението на този адрес е установило, че съпругата и децата –
Севги и Р. (съответно на 18г. и 13г. към настоящия момент) живеят при Бедрие
Мустафа, майка на съпругата на подсъдимия. Б. Мустафа е дала разяснения за
заболяването и лечението на дъщеря си, за пенсията й, както и затова, че Севги
е спряна от училище от 2017г., за да помага вкъщи, а Р. продължава да учи в ОУ
„Св. Иван Рилски“.
Независимо от тези източници, съдът
е приел, че семейното положение смекчава отговорността на подсъдимия, като
такова преценил и тежкото финансово положение, и посочил, че определя
наказанието в минимален размер при превес на смекчаващите обстоятелства.
Според защитника, в тази част съдът
е допуснал противоречие, тъй като не е констатирал отегчаващи обстоятелства, но
е направил изводи за превес на смекчаващите.
Проверката на въззивната инстанция
не установи противоречие в изводите по наказанието. Действително
първоинстанционният съд не е изброил обстоятелствата, отегчаващи отговорността
на подсъдимия, но е откроил такива при излагане на съображенията си за високата
степен на обществена опасност на извършеното от него. Без да наруши забраната
по чл. 56 от НК, съдът е обърнал внимание, че „подс. Б. е държал с цел
разпространение голямо количество високорискови наркотични вещества, като
хероина е бил разпределен в пакетчета със съответния грамаж, с цел бързото им
разпространение. Стойността на инкриминираното вещество е 779,18 лв.“.
Количеството (подготвени предварително 293 пакетчета/пликчета), разнообразието (два вида хероин, четири вида метамфетамин и седемнадесет броя цели и две половин таблетки клоназепам) и стойността (при 510лв. минимална работна заплата през 2018г.) на държаните с цел разпространение високорискови наркотични вещества категорично предпоставят отегчаване на наказателната отговорност. Тези критерии за оценка на извършеното и връзката им със съответстващото наказание са били коментирани и в Решение № 79 от 16.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 47/2012 г., I н. о.; Решение № 484 от 29.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1376/2014 г., I н. о.; Решение № 95 от 16.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 28/2010 г., III н. о.; Решение № 20 от 1.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 16/2016 г., III н. о. и др.
С оглед на изяснените по делото факти
– обективно установените в подсъдимия вещества, времето и мястото на държането
им с цел разпространение и свидетелските показания на свид. Донева и Ангелов за
трайното им снабдяване с наркотични вещества от подсъдимия, твърденията на
защитника за липса на каквито и да е криминални прояви или регистрации на подс.
Б. са необосновани. Видно и от характеристичната справка от ПИ по местоживеене,
подсъдимият е в категориите „пласьор на наркотични вещества“, по характер е
комбинативен, хитър, движи се в компания на криминално проявени лица.
Отделно от това, полицейската акция
е прекъснала действията на подс. Б. по фактическо разпространение на платените
от свид. Донева и Ангелов високорискови наркотични вещества. Подсъдимият е
бръкнал в торбата с пакетчетата хероин, забелязано от свидетелите, но не е
могъл да извади и предаде пакетчетата, тъй като е възприел пристигането на
полицейските служители. Парите, дадени му от свидетелите, заедно с другите
вещи, които са били в ръцете му, са били пуснати на земята, видно и от
протокола за оглед на запазеното местопроизшествие, и от фотоалбума към него.
Изложеното допълнително завишава степента на обществена опасност на
извършеното, тъй като във фазата на опита е останало осъществяването на още
една от формите на изпълнителното деяние по чл. 354 а ал. 1 от НК.
Предприетото, но не довършено разпространение на част от инкриминираните
вещества, безспорно отегчава отговорността на подс. Б..
Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, пред настоящата инстанция защитникът сочи самопризнанията
в досъдебното производство, изразеното съжаление за стореното, съдействието,
както входа на досъдебното производство, така и в съдебна фаза за установяване
на обективната истина. Проверката на състава не установи принос на подсъдимия
за разкриване на обективната истина чрез обясненията му в хода на досъдебното
производство. В разпитите, проведени в качеството му на обвиняем, не са
депозирани обяснения относно фактите и обстоятелствата по делото. Спецификата
на неговите действия, възприети от множество очевидци, иззетите веществени
доказателства и експертното им изследване са в основата на фактическите изводи.
Поради което и съдът не би могъл да отчита обясненията на подс. Б. на ДП като
смекчаващо обстоятелство в съответствие и с указанията по ТР 1/2009г. на ОСНК,
т. 7. Признанието на фактическите положения по обвинителния акт и прилагането
на процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК предоставят на подсъдимия законово
уредено смекчаване на наказателната отговорност.
Съжаление за извършеното подс. Б. е
изразил в разпита му от 21.12.2018г. на ДП и в последната си дума в съдебно
заседание пред първата инстанция. Тази оценка е била отчетена от съда в
достатъчна степен при обсъждането относно определяне на начина на изтърпяване на
наказанието и има своя дял при постановяване на отлагането му по чл. 66 ал. 1
от НК.
С
оглед на изложените съображения, коментираните от първоинстанционния съд,
наведените от защитника и изводимите от доказателствата по делото обстоятелства
от значение при определяне на наказателната отговорност, съставът на настоящата
инстанция счете за правилни решенията на ВОС за следващите се на подсъдимия
наказания.
ВОС
е разгледал и обосновано отхвърлил становището на защитника, че са налице условия
за приложение на чл. 55 от НК. Внимателното изследване на относимите
доказателства не установи множество или изключителни по характера си смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да доведат до извод за прилагане на чл. 58 А
ал. 4 от НК. Не е налице и основа да се счете, че и най-лекото, предвидено от
закона наказание се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното от подсъдимия.
Преценката на
ВОС за параметрите на отговорността на подс. Б. е законосъобразна. Водещи
ориентири са обстоятелствата по чл. 54 от НК, гаранциите за постигане на целите
по чл. 36 от НК и задължителното прилагане на чл. 58 А ал. 1 от НК. С оглед на
фактите по настоящото производство, обоснованите изводи и законовите
изисквания, първоинстанционният съд е определил наказанието лишаване от свобода
от 3 години, незначително над минималния размер. Приложението на чл. 58 А ал. 1
от НК е довело до редуциране на наказанието до 2 години – съответно на предвидения
от чл. 354 а ал. 1 от НК минимум. ВОС е изложил изключително подробни аргументи
по мотивиране отлагането на наказанието с максимален изпитателен срок по чл. 66
ал. 1 от НК.
Едновременно
с това съдът е наложил кумулативното наказание глоба в минимален размер.
Възразява се, че изпълнението на наказанието е непосилно за подсъдимия.
Съставът не установи възможност за отмяна на наложената глоба, като прецени, че
размерът й се явява съобразен със стойността на предмета на обвинението и
данните за материалното положение на подсъдимия – предвид и факта за внесената
в деня на определянето й (25.09.2018г.) парична гаранция в размер на 2000лв. С
оглед правилата на чл. 416 ал. 5 вр. ал. 4 от НПК изпълнението на наказанието
глоба и присъдените разноски може да бъде насочено и към внесената за
подсъдимия гаранция. За събирането на подобни публични вземания в ДОПК са
въведени различни механизми (отсрочване, разсрочване), които не биха поставили
подсъдимия в условия на нарушаване на основните му човешки права.
По този
начин, чрез съвкупността от две самостоятелни по значение и начин на понасяне
наказания, е постигнато предписаното по чл. 57 ал. 2 от НК стабилно
съответствие между значимите законови положения и очакваните цели на
превенцията. Отговорността на съда да прецени потребностите на личността от
поправяне и превъзпитаване, условията на функционирането й, потенциалните
рискове, които носи, в случая е позволила условното наказание, без вземането на
пробационна мярка в изпитателния срок. Глобата допълва настъпването и
утвърждаването на положителни промени в нагласите и ценностната система на
подсъдимия, като би го мотивирала да започне работа и да осигурява необходимите
за издръжката на семейството си средства от законен източник. Наказанията постигат
и необходимото въздействие спрямо обществото в широк кръг, тъй като категорично
влияят като предупреждаващ и възпиращ подобни прояви фактор. Не са налице
основания за проява на по-голяма снизходителност – нито с оглед доказателствата
по делото за извършеното и спецификите на личността на подсъдимия, нито с оглед
съотнасянето на конкретния казус спрямо актуалната съдебна практика. Съставът
съобрази и оценките за справедливост на наложените наказания за престъпления от
вида на извършеното от подс. Б., формулирани в решенията на ВКС на РБ, сред тях
и: Решение № 484 от 29.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1376/2014 г., I н. о.;
Решение № 95 от 16.03.2010 г. на ВКС
по н. д. № 28/2010 г., III н. о. (по което деяние с предмет високорискови
наркотични вещества на приблизително еднаква стойност е било санкционирано с
лишаване от свобода за срок от три години, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с
петгодишен изпитателен срок, и глоба в размер на 10000лв.); Решение № 386 от
4.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1161/2015 г., II н. о. и др.
С
оглед на изложените съображения съставът не установи неправилно прилагане на
материалния закон в частта на определените на подс. Б. наказания и счете въззивната
жалба за неоснователна.
След
въззивната проверка на присъдата и в останалата част – досежно разпореждането с
веществените доказателства при прилагане на чл. 354 а ал. 6 от НК и чл. 53 от НК, не бяха констатирани основания за отменяване или изменяване. Съществуващата
неточност в присъдата при посочването на годината, по описа на която е
образувано НОХД № 46 като „2018 година“, се оценява от въззивния състав като
техническа грешка, която не осуетява възможността за идентифициране на
съдебният акт като постановен по НОХД № 46/2019г. на Окръжен съд гр. Варна.
По изложените съображения и на
основание чл. 338 от НПК, въззивният съд
р е ш и :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7
на Окръжен съд гр. Варна по НОХД № 46/2019
г., постановена на 05.02.2019 г.
Решението
подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за
изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС
на Р България.
председател : членове :