№ 441
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20225330206870 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А. М. З. против Наказателно
постановление № 264/15.12.2021 г., издадено от Директор на Регионална
дирекция по горите Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.
43, ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 400 лв., „лишаване от право
на ловуване“ за срок от три години и „обезщетение“ в размер на 500 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Ел. Т. от АК Пловдив, която поддържа жалбата по
направените в нея оплаквания. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юриск. З.
М.а с пълномощно по делото, която счита, че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното : На 16.09.2021 г. в
землището на с. Храбрино, общ. Родопи жалбоподателят бил установен да
ловува като превозва с МПС с рег.№ *** един брой цяла дива свиня – женски
приплод с огнестрелна рана на врата без писмено разрешително за лов.
Констатациите от проверката били обективирани в протокол серия
РДПЛ №005007 от 17.09.2021 г.
1
Бил съставен АУАН № 001947/17.09.2021 г., като случаят бил
докладван и на РП Пловдив.
По случая било образувано досъдебно производство, прекратено с
Постановление на РП Пловдив от 01.12.2021 г., а делото ведно с приобщените
веществени доказателства били изпратени на Директора на ТП ДГС Пловдив
по компетентност с оглед решаване на въпроса за административната
отговорност на лицето.
Въз основа на събраните доказателства било издадено обжалваното
наказателно постановление, в което била възприета описаната в съставения
АУАН фактическа обстановка.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител Ж. М. Ж., констативен
протокол серия РДПЛ №005007 от 17.09.2021 г., постановление на РП
Пловдив, копие на Заповед № РД 49-199/16.09.2021 г. на Министъра на
земеделието и храните .
Разпитан пред съда, съставителят на акта потвърди направените от него
констатации. В съответствие с неговите показания е и съставеният
констативен протокол серия РДПЛ №005007 от 17.09.2021 г. Според
показанията на този свидетел около 21.00 ч. на процесната дата бил
произведен изстрел, като свидетелят заедно с други служители се отправили
по посока на изстрела. Около 23.00 ч. бил установен нарушителят, който
управлявал автомобила, а на пасажерското място пътувало и друго лице. В
хода на проверката в колата били намерени пушки -2бр. и черен чувал, в
който открили диво прасе с рана на главата. След направените констатации
бил съставен протокол, а случаят бил докладван на наблюдаващия прокурор.
В хода на проведеното пред първоинстанционния съд следствие не се
събраха доказателства, опровергаващи направените в съставения акт
констатации.
По отношение на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства същите не могат и не следва да бъдат кредитирани, тъй като са
събрани в хода на образувано и приключило наказателно производство за
преценка ангажиране на евентуална наказателна отговорност от страна на
нарушителя. По същия начин се преценят и направените в издаденото
постановление от наблюдаващия прокурор правни изводи, като същите нямат
обвързваща сила в настоящото производство.
Що се касае до разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели в
хода на предходно разглеждане на делото И. К. П., Р. Ш. Ш., Ц. А. А. следва
да се отбележи, че с техните показания не се установява фактическа
обстановка, различна от описаната. И двамата свидетели П. и Ш. съобщават,
че при спиране на жалбоподателя, последният не бил сам, а разпитаният св.
А. не отрича, че се намирал в колата, управлявана от жалбоподателя, като в
колата имало и чувал, за който едва след идване на полицаите разбрал, че има
убито прасе.
Описаната в обжалваното наказателно постановление фактическа
2
обстановка е правилно установена. На посочената дата и място
жалбоподателят е ловувал по смисъла на чл.43, ал. 2 от ЗЛОД, като е
превозвал с МПС с рег.№ *** един брой цяла дива свиня, без писмено
разрешително за лов.
Според наказващия орган, с това поведение жалбоподателят е
нарушил чл. 43, ал. 2, от ЗЛОД, което е довело и до ангажиране на
административнонаказателна отговорност - наложена му е глоба по чл.
85 от ЗЛОД.
Разпоредбата на чл. 85 от ЗЛОД регламентира наказание за лице, което
взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или
разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов, глоба от 200
до 1000 лева, т.е. текстът на чл. 85 от ЗЛОД установява такава за лица при
различните състави на намерен дивеч. Наред с това наказание в чл.94 от
ЗЛОД е предвидено и наказание лишаване от право на ловуване за срок от
три години, което е във фиксиран размер.
Съгласно чл.2, раздел А от Наредба за размера на обезщетенията за
щетите, нанесени на дивеча виновните лица заплащат и обезщетение, което е
отново е предвидено във фиксиран размер, а именно 500 лв. – при щети,
нанесени на дива свиня.
От страна на нарушителя съставът на нарушението е осъществен в една
от проявните му форми – превоз на ранен дивеч. При спиране на място
нарушителя е бил установен да превозва 1 бр. диво прасе с рана на главата.
Правилно е приложен материалният закон и съответната на
нарушението санкционна разпоредба.
Що се касае до сочената в жалбата санкционна разпоредба, а именно
чл. 86, ал.3 от ЗЛОД следва да се отбележи, че същата не е приложима, тъй
като в случая не става дума за подборен лов или няма данни нарушителят да е
бил водач.
При определяне на наказанието глоба административнонаказващият
орган не е изложил конкретни съображения за нейния размер, което се дължи
с оглед преценката дали е спазена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. По тези
съображения наложеното наказание глоба се явява необосновано и
наказателното постановление в тази част следва да бъде изменено, като се
намали наказанието до минимума, предвиден в закона, а в останалата част да
бъде потвърдено.
Няма основания за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй
като нарушението по степен на обществена опасност не се отличава с по-
ниска такава в сравнение с останалите нарушения от същия вид.
При извършената служебна проверка относно спазване на
процесуалните изисквания за издаване на наказателното постановление съдът
не констатира допуснати процесуални нарушения. НП е съставено от
компетентно лице, като доказателство за това е приложеното и прието като
писмено доказателство копие на Заповед № РД 49-199/16.09.2021 г. на
Министъра на земеделието и храните. Нарушението е описано по ясен начин.
3
Изпълнителното деяние ловуване е осъществено чрез една от проявните му
форми – превозване, посочено е с какво МПС е осъществен превоза,
индивидуализиран е предметът на нарушението, доказателствата, въз основа
на които е издадено наказателното постановление.
При този изход на делото и при направено искане от всяка от страните
по делото следва да бъдат присъдени и сторените разноски по съразмерност.
От страна на жалбоподателя се претендират разноски на основание
чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
Следва в полза на пълномощника на жалбоподателя да се присъди адв.
възнаграждение, определено в минимален размер, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност и съобразно уважената част от
претенцията, а именно 516, 66 лв., определено съгласно чл.18, ал.2 вр. чл.7,
ал.2 т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията, действаща към датата на сключване на всеки от
договорите за правна защита и съдействие.
В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в
минимален размер, предвиден в Наредбата за заплащане на правната помощ и
съобразно уважената част в размер на 200,01 лв.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 264/15.12.2021 г., издадено от
Директор на Регионална дирекция по горите Пловдив, с което на А. М. З.,
ЕГН ********** за нарушение на чл.43, ал.2 от Закона за лова и опазване на
дивеча е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв.
като НАМАЛЯ размера на глобата от 400 лв. на 200 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 264/15.12.2021 г.,
издадено от Директор на Регионална дирекция по горите Пловдив, с което на
А. М. З., ЕГН ********** за нарушение на чл.43, ал.2 от Закона за лова и
опазване на дивеча е наложено административно наказание „лишаване от
право на ловуване“ за срок от три години и „обезщетение“ в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА А. М. З., ЕГН ********** да заплати на Регионална дирекция
по горите Пловдив сумата от 200, 01 лв. , представляваща юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство, както и при предходно
разглеждане на делото пред първата и касационната инстанция .
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите Пловдив да заплати на адв. Е.
Т. сумата от 516, 66 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в
настоящото производство, както и при предходно разглеждане на делото
пред първата и касационната инстанция .
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5