№ 708
гр. Русе, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20244520101264 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от Х. И. М. с ЕГН:
********** и адрес: с. ***, УЛ.*** 7, общ. Ветово, обл. Русе чрез редовно
упълномощен процесуален представител срещу "СИТИ КЕШ" ООД ЕИК:
********* със седалище гр. София, р-н Средец, ул. Славянска № 29, ет. 7,
представляван от Николай Пенчев Пенчев – управител искове с правно
основание чл. 26, ал.1 ЗЗД с искане за прогласяване, че Договор за
потребителски паричен заем КРЕДИРЕКТ №*** г., сключен между страните,
е изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.22 от Закона за
потребителския кредит/ЗПК/. В условията на евентуалност се претендира за
прогласяване на нищожност на конкретни разпоредби от договора.
Претендира се и за присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество СИТИ КЕШ" ООД ЕИК:
********* - гр. София е подало отговор на исковата молба, чрез редовно
упълномощен процесуален представител, с който е оспорило исковете като
неоснователни по подробно изложени съображения. Моли исковете да се
отхвърлят. Претендира разноски.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
От фактическа страна:
Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че на
1
на *** г. между страните по делото е бил сключен Договор за потребителски
паричен заем КРЕДИРЕКТ №***. По силата на договора, кредиторът СИТИ
КЕШ" ООД е предоставил на кредитополучателя М. кредит в размер на 2700
лв., със срок на кредита 18 месеца. Страните са се договорили, че размерът на
вноските по кредита е по 514 лв., Годишен процент на разходите /ГПР/- 47,91
%, Годишен лихвен процент /ГЛП/- 40.05%, че първите четири вноски
включват по 423,89 лв. – неустойка и по 90,11 лв. – лихви, а следващите
вноски включват съответни главница и лихва, както и по 269,34 неустойка.
Уговорено е, че така начислената неустойка се дължи поради неизпълнение
на задължение за осигуряване на обезпечение /поръчителство от едно или две
деца, които да отговарят на определени условия или банкова гаранция при
посочени условия/, които са предвидени в самия договор – т.6.5 и в общите
условия /ОУ/ на ответника –чл.33, ал.1. От плана за погасяване е видно, че
посочените в договора ГПР и ГЛП са изчислени при условия на кредита без
включена неустойка по т.6.5. С включването на такава за периода на договора
от 18 месеца ГПР е над 150% (за 18 месеца се връща сума 3;43 пъти над
предоставената).
От правна страна:
Съгласно чл.21 от Закона за потребителския кредит ЗПК/
„(2) Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
(2) Всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен
процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от
посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна“.
Съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ „ Когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен“.
Съгласно ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.,
ОСТК добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези
принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат
от закона интерес. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите
2
нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. Според Решение № 1291 от 03.02.2009 г. по гр. д. № 5477/ 2007 г.,
ВКС, V г. о., когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите
нрави съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а
поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците,
крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски
норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката и
съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до
неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице
очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има
основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и
накърнява добрите нрави.
Запознавайки се внимателно със съдържанието на представения по
делото Договор за потребителски паричен заем КРЕДИРЕКТ №*** г. съдът
констатира, че угвореният размер на задълженията на ответника в
действителност е над лимита по чл.19, ал.4 от ЗПК – „Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България“ Посоченият в
договора размер на ГПР не е верен, тъй като със сигурност не включва
задълженията по т.6.5 от договора. Чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК обаче изисква
договорът да посочва годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. В случая допусканията не са посочени коректно и
нито размерът на годишния процент на разходите, нито размерът на
годишния лихвен процент са верни. В действителност дължимите от
ответника суми по договора са в различен и по-висок процент от посочените
в него. Ако размерът на дължимите на основание т.6.5 от договора суми беше
включен при изчисляване на годишния процент на разходите, последният
значително би надхвърлил законовия лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Чл. 22 от
ЗПК постановява, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е изцяло недействителен. В такъв смисъл е и трайната съдебна
практика, вкл. и на ОС Русе – напр. Решение по Въззивно търговско дело №
20234501000080 по описа за 2023 година, докладчик съдия Й. Дамаскинов.
3
На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 371 лв.-
заплатена д.т., а на адв. А. Д. адв. възнаграждение по уважения иск, т.к.
същата е предоставил на ищеца безплатно правна помощ на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН /НИЩОЖЕН/, на осн.26, ал.1
ЗЗД във вр. чл.22 от ЗПК Договор за потребителски паричен заем
КРЕДИРЕКТ №***, сключен на *** г. между ищеца Х. И. М. с ЕГН:
********** и адрес: с. ***, УЛ.*** 7, общ. Ветово, обл. Русе и ответника
"СИТИ КЕШ" ООД ЕИК: ********* със седалище гр. София, р-н Средец, ул.
Славянска № 29, ет. 7.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ" ООД ЕИК: ********* със седалище гр. София,
р-н Средец, ул. Славянска № 29, ет. 7, представляван от Николай Пенчев
Пенчев – управител да заплати на Х. И. М. с ЕГН: ********** и адрес: с.
***, УЛ.*** 7, общ. Ветово, обл. Русе сумата в размер на 371 лв.- разноски по
делото.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ" ООД ЕИК: ********* със седалище гр. София,
р-н Средец, ул. Славянска № 29, ет. 7, представляван от Николай Пенчев
Пенчев – управител да заплати на адв. А. Д. от АК-Русе сумата от 1470,24 лв.
– представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната на Х. И.
М. безплатна адвокатска помощ по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4