№ 11833
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110166504 по описа за 2022 година
Ищецът ФИРМА е предявил срещу ответника ФИРМА осъдителен иск с правно основание
чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 5 308,87 лв. представляваща
заплатено регресно вземане по щета ... с включени 15 лв. ливкидационни разходи, на
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 261,04 лв. лихва за забава изтекла за периода от датата
на отказа - 07.06.2022 г. до датата на исковата молба – 05.12.2022 г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 15.03.2022 г. в гр. София по бул.
„Цар Освободител“ с посока Софийски университет е настъпило ПТП между л.а. Инфинити
с рег. № ... и лек автомобил БМВ Х6, с рег. № ..., като се твърди, че водачът на л.а. БМВ Х6
има вина за настъпването на ПТП.. Ищецът твърди, че л.а. Инфинити с рег. № ... е
застрахован при него по застраховка Автокаско, а ответникът е застраховател по
застраховка Гражданска отговорност на л.а. БМВ Х6, с рег. № ..., валидна към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Заявява, че е поканил ответника да заплати
претендираната сума, но последният е отказал да стори това, с което обосновава и интереса
си от воденето на настоящия процес.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът ФИРМА заявява, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен. Оспорва вината за настъпване на ПТП да
има водачът на л.а. БМВ Х6, с рег. № ..., като твърди, че вина за настъпването на ПТП има
водачът застрахован по застраховка „Автокаско“ при ищеца. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП, както заявява, че не всички щети са причинени от процесното ПТП.
Оспорен е и размерът на претендираното застрахователно обезщетение. При условията на
евентуалност релевира възражение за съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За уважаване на предявения иск в тежест на ищцовата страна е да установи при
условията на пълно и главно доказване: наличието на действително застрахователно
1
правоотношение между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ; за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата - чл.45, ал. 1 от ЗЗД, т.е. вредите да са причинени
от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; към момента на
настъпване на ПТП между делинквента и ответника да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
По делото не е спорно, че л.а. БМВ Х6, с рег. № ... е застрахован по застраховка
гражданска отговорност при ответника; че автомобил л.а. Инфинити с рег. № ... е
застрахован по застраховка Автокаско при ищеца, както и че ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение в претендирания размер.
Спорни между страните са механизмът на настъпване на процесното ПТП, наличието
на виновно и противоправно поведение от страна на водача на л.а. БМВ Х6, с рег. № ...,
както и размерът на претендираните вреди, за които е възникнало регресното вземане.
За установяване механизма на ПТП по делото са представени писмени доказателства
– протокол за ПТП, видно от който ПТП е настъпило на 15.03.2022 г. в 09:00 часа в град
София, в района на № 1 на бул. Цар Освободител между л.а. БМВ Х6, с рег. № ... и л.а.
Инфинити с рег. № ....
Изслушани са свидетелски показания на двамата водачи, които съдът кредитира като
логични и последователни и им дава вяра. Свидетелката А. Х. С. – водач на л.а. Инфинити с
рег. № ... разказва, че си спомня за процесното ПТП. Сочи, че е карала от дясна лента, преди
ул. „Раковска“, посока от ЦУК към ул. „Раковска“, двата автомобила били спрели, като тя
била в дясна лента и решила да мине в лявата, защото имало празно пространство. Видяла,
че отзад има един джип, в който шофьорът си навел главата надолу, впоследствие
установила, че си е гледал телефона. Завила наляво, тръгнали всички и тъкмо да тръгне и тя,
и автомобилът я ударил. Разказва, че господинът е тръгнал без да погледне, че пред него има
кола, след което отбили встрани за да изготвят протокол, като шофьорът на другия
автомобил признал, че си е гледал телефона. Твърди, че линията е била прекъсната и затова
минала, подала мигач. Имало пространство, но не за цяла кола, не успяла да довърши
маневрата. Предната част на колата била хлътнала от удара. Когато настъпил ударът,
нейната кола била в покой. Изчакала колоната да се изтегли.
Изслушани са и показанията на другия водач – Кристиян М. Г.. Свидетелят разказва,
че си спомня за ПТП и сочи, че водачът на л.а. Инфинити с рег. № ... е влязъл в неговата
лента. Признава, че не я е видял, защото си е гледал в телефона, заради което и така
написали в протокола. Сочи, че при удара автомобилите не са били в покой, били потеглили,
но съвсем плавно. Излага, че със сигурност е можел да спре, в случай че я беше видял.
От събрания по делото доказателствен материал, заключението на вещото лице,
показанията на разпитаните свидетели, съдът извежда следния механизъм на настъпване на
процесното ПТП: водачът на МПС Инфинити Q30 с рег.№ ..., се е движел в дясната лента по
бул. „Цар Освободител“ с посока на движението към Софийски университет. По същото
време и в същата посока в лявата лента на бул. „Цар Освободител“ се е движел водачът на
МПС БМВ Х6 TL470, с рег. № .... Движението се е осъществявало в светлата част на
денонощието и в условията на колона от автомобили, спрели при червен сигнал на
светофарната уредба. В района на № 1 на бул. Цар Освободител водачът на МПС Инфинити
Q30 предприема маневра за престрояване от дясна в лява пътна лента, като по същото
време водачът на МПС БМВ Х6 потегля и между двата автомобила се реализира удар .
Настъпва ПТП с материални щети, които за МПС Инфинити Q30 са в предна лява габаритна
част на автомобила (предна лява врата, преден ляв калник и др.), а за БМВ Х6, в предна
дясна габаритна част на автомобила (преден десен калник, предна броня в дясно). Този
механизъм на произшествието намира опора в изготвеното по делото заключение по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно,
мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална
квалификация, в показанията на разпитаните по делото двама свидетели – водачите на двата
2
автомобила и в приобщените писмени доказателства. Изслушаната е и допълнителна задача
по САТЕ, от която се установява, че предприетото престрояване от водача на л.а. Инфинити
Q30 с рег.№ ... от дясна в лява пътна лента е била разрешена от пътната маркировка
маневра.
Предвид изложеното съдът следва да разгледа релевираното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от застрахования при ищеца
водач, изведено при твърдения, че същият е създал опасност за участник в движението,
който се е движил зад него /водачът на л.а. „БМВ Х6“/ без да се съобрази с неговото
положение и посока на движение и че е предприел маневрата без да пропусне движещия се
по пътната лента л.а. „БМВ Х6“.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване
на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен /така ТР № 1 от 23.12.2015 г.
по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС /.
Съдът намира за основателно възражението за съпричиняване. Съгласно чл. 25, ал. 1
ЗДвП - водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. В алинея 2 на цитираната разпоредба е
предвидено, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да
извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е
водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.
Съдът намира, че в случая А. С., преди предприемане на маневрата не се е убедила,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, в частност за лекия автомобил,
застрахован при ответника. С оглед изложеното съдът намира, че е налице съпричиняване от
страна на водача на застрахования при ищеца лек автомобил, изразяващо се в
несъобразяване с неговото положение и посока на движение и предприемане на маневрата
без да пропусне движещия се по пътната лента л.а. БМВ.
От друга страна налице е нарушаване на правилата за движение и от водача на
застрахования при ответника лек автомобил, т.к. същият е гледал телефона си и не е видял
л.а. Инфинити Q30, с което е нарушил разпоредбата на чл. 20 ЗДвП, която предвижда, че
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.
Настоящият съдебен състав намира, че процентът на съпричиняване на водача на
застрахованото при ищеца МПС е 60 %, доколкото нарушенията на водача са допринесли в
по-голяма степен за настъпване на произшествието.
Не е спорно по делото, а и от представеното платежно нареждане /л.105 - видно от
което ищецът е заплатил в полза на сервиза, извършил ремонта сумата от 5293,87 лева/,
се установява, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 5 293,87 лева,
каквато е и стойността, необходима за възстановяване на л.а. Инфинити Q30 според вещото
лице по допуснатата СТЕ. Не е спорно и обстоятелството, че ищцовото дружество е сторило
ликвидационни разноски в размер на 15.00 лв., респективно общият размер на регресната
претенция е 5 308,87 лв.
С оглед приетият процент на съпричиняване ответното дружество следва да
3
възстанови на ищеца 40% от тази сума или 2 123,55 лева. За разликата над уважената част
до максимално претендирания размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи съществуването на главен дълги, изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава. Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, падежът настъпва след изтичането на
30-дневен срок от писменото предявяване на претенцията с всички доказателства. По делото
е представена извадка от електронна кореспонденция, видно от която на 18.05.2022 г. е
изпратен имейл до ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно
обезщетение, но липсват доказателства относно това дали имейлът действително е получен
от ответника. С писмо, получено от ищеца на 07.06.2022 г., ответникът е отказал да заплати
сумата. С оглед изложеното следва извода, че считано от 07.07.2022 г. ответното дружество
е в забава /30 дни след отказа доколкото липсват данни за датата на получаване на
регресната покана/. С оглед частичната основателност на главния иск, на ищеца следва да
се присъди обезщетение за забава за периода от 07.07.2022 г. до 04.12.2022 г. върху сумата
от 2 123,55 лева, която съдът на основание чл. 162 ГПК, след изчисление с помощта на
електронен лихвен калкулатор, достига до извода, че е в размер на 89,07 лева, до който
размер искът следва да бъде уважен, а за горницата над него подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.
Ищецът претендира разноски и представя доказателства за сторени такива, както
следва: 262,35 лв. за държавна такса; 300 лв. за експертиза /л.87/; 50 лв. депозит за свидетел
/л.88/; 1028,40 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение /л.161/. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което е
неоснователно, доколкото претендираното такова е в минимален размер съгласно Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 651,78 лв. Съобразно уважената част
от исковете.
Ответникът претендира разноски и представя доказателства за сторени такива, както
следва: 200 лв. за експертиза /л.83/; 50 лв. депозит за свидетел /л.84/; 200 лв. за
допълнителна експертиза /л.129/; 5,00 лв. за издаване на съдебно удостоверение; 995,99 лв.
с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение /л.165/. Ищецът е направил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което е неоснователно,
доколкото претендираното такова е в минимален размер съгласно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника следва да се присъдят 874,59 лв. съобразно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА, със седалище и адрес на управление ..., да заплати на ФИРМА,
със седалище и адрес на управление ..., представлявано от К.Ч., на основание чл. 411 КЗ
сумата от 2 123,55 лв. представляваща част от заплатено застрахователно обезщетение по
щета ... ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на исковата молба –
05.12.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД
сумата от 89,07 лв. лихва за забава за периода от 07.07.2022 г. до 04.12.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ за горницата над 2 123,55 лв. до пълния предявен размер от
5 308,87 лева и иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД за горницата над 89,07 лева до пълния предявен
размер от 261,04 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА ФИРМА, със седалище и адрес на управление ..., да заплати на ФИРМА,
със седалище и адрес на управление ..., представлявано от К.Ч., на основание чл. 78, ал. 1
4
ГПК сумата от 651,78 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ФИРМА, със седалище и адрес на управление ..., представлявано от К.Ч.,
да заплати на ФИРМА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 874,59 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5