№ 840
гр. Варна, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20223110200676 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН въз основа на жалба, депозирана от Б. Б. Н. ЕГН ********** срещу
Наказателно постановление № 626/ 21.12.2021 г. на зам. кмета на Община
Варна, с което на въз.Н. е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200 лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178д от ЗДвП за
нарушение на чл.98 ал.2т.4 от ЗДвП.
С жалбата не се оспорва фактическата обстановка, описана в АУАН и
НП, като се сочи единствено, че поради липса на друго място за паркиране и
необходимост да бъде пренесен багаж, както и предвид здравословното
състояние на въззивника се е стигнало до това нарушение.Визира се
минимална пенсия, с която жалбоподателят е принуден да се издържа и се
иска отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява
лично и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява в с.з.
единствено в първото открито заседание, като във второто с.з. не се явява
представител и не се изразява становище в хода на делото по същество.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице,
в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана
1
по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното:
На ул. "Иларион Макариополски " в гр. Варна, срещу № 34, имало
паркомясто, определено за хора с трайни увреждания, обозначено със
съответната вертикална и хоризонтална маркировка. Пътната маркировка
била ясно видима, кето се установява от приложения по делото снимков
материал.На 09.10.2021г. жалбоподателят паркирал собствения си лек
автомобил марка "Хюндай" с рег. № СВ9377 КК на посоченото място,
определено за хора с трайни увреждания и около 17, 25ч. това обстоятелство
било установено от св.Б.. -инспектор репатриране към ОП "Общински
паркинги и синя зона". Същият констатирал липсата на съответен стикер и на
валидна карта, позволяваща паркирането на това място, поради което
автомобилът бил репатриран, а на жалбоподателя бил съставен фиш за
налагане на глоба. Впоследствие въз.Н. депозирал възражение, във връзка с
което фишът бил анулиран, а на 03.11.2021 г. срещу жалбоподателя бил
съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че е
паркирал процесния лек автомобил на място, определено за превозно
средство, обслужващи хора с трайни увреждания. Актът бил съставен в
отсъствието на жалбоподателя, но на 02.12.21г. бил предявен и подписан от
въззивника, който в съответната графа за възражения вписал, че не е съгласен
и ще обжалва.. Писмени възражения срещу АУАН не били депозирани в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, поради което въз основа на материалите по
преписката на 21.12.2021 г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на въз.Н. била наложена глоба в размер на 200, 00 лева
за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите П. и
Б.., както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
По делото не е констатирано наличието на основания за съмнение в
достоверността на показанията на свидетелите, поради което съдът ги
кредитира.Необходимата яснота относно констатираното от св.Б. нарушение
се формира от приложените разпечатки на фотоснимки на паркирания
автомобил, отразяващи обстоятелства около извършеното нарушение. От
приложените такива по делото се установява, че автомобилът е разположен
върху хоризонталната маркировка, указваща предназначението на мястото за
паркиране и в непосредствена близост до вертикалната такава, а и фактът, че
автомобилът е паркиран именно на процесното място не се оспорва от
жалбоподателя..
От приобщените писмени доказателства с най-голямо значение са
изготвените Констативен протокол и Докладна записка, които също
потвърждават фактическите изводи на съда. Следва да се отбележи, че
жалбоподателят потвърждава, че е паркирал лично процесния автомобил на
2
посоченото в НП място.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма.
Разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДП забранява паркирането на
места, определени за хора с трайни увреждания. Съгласно дефиницията в § 1,
т. 2 от ДР на Закона за хората с увреждания, "Хора с трайни увреждания" са
лица, с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна
недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би
могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в
обществения живот и на които медицинската експертиза е установила степен
на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност 50 и над 50
на сто. Установено е по делото, че на посочената в наказателното
постановление дата жалбоподателят е паркирал собствения си лек автомобил
на място, определено за хора с трайни увреждания. Като водач
жалбоподателят е бил наясно със задължението си да се съобразява с пътната
маркировка. След като е разположил автомобила си върху специалната
маркировка, същият е имал възможност да възприеме предназначението на
мястото.
По делото е представено експертно решение от ТЕЛК от 2006г., но
следва да се отбележи, че не всяко увреждане предоставя право за паркиране
на място, определено за хора с трайни такива, а само състояние,
съответстващо на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 2 от ДР на Закона
хората с увреждания. За удостоверяването на такова увреждане разпоредбата
на чл. 99а от ЗДвП предвижда специален документ- карта за паркиране на
местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни
увреждания и използване на улеснения при паркиране, издадена от кмета на
съответната община. Условията и редът за издаване на такава карта се
уреждат в чл. 34 от Наредбата за организация на движението на територията
на Община Варна. Според петата алинея на цитираната норма критериите за
определяне на правоимащи лица при издаване на карти за преференциално
паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания в откритите
паркинг-зони с режим на кратковременно платено паркиране "Синя зона" и
паркингите общинска собственост на територията на община Варна са
указани в Приложение № 1 - неразделна част от настоящата наредба.
Установяването на изискване правото на паркиране на такива места да се
удостоверява със специален документ по чл. 99а от ЗДвП не е самоцелно, а е
необходимо поради обстоятелството, че право да ползват специално
определените места за паркиране имат не всички хора с увреждания, а само
отговарящите на изискванията, предвидени в Приложение № 1 от Наредбата,
3
наличието на които следва да бъде преценено по съответния за това ред.
Безспорно е в случая, че жалбоподателят не е разполагал с документ
по чл. 99а от ЗДвП, такива твърдения не са и наведени в хода на цялото
производство по делото. При това положение съдът приема за установено, че
същият е паркирал на място, определено за превозни средства, обслужващи
хора с трайни увреждания, без да има това право.
След като не е имал право да ползва място, определено за хора с
трайни увреждания, но е паркирал на такова, жалбоподателят несъмнено е
нарушил забраната по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДП, за което правилно и
законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление,
като законодателят не е визирал време на незаконосъобразно паркиране с
оглед налагане на санкция..
Съдът намира и че санкционната норма е определена правилно и
законосъобразно. Разпоредбата на чл. 178Д от ЗДвП предвижда специално
наказание за лице, което, без да има това право, паркира на място, определено
за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, какъвто е и
процесният случай. Наказанието е наложено във фиксирания размер,
предвиден в закона, поради което съдът го намира за справедливо и е лишен
от възможност да го ревизира.
При извършената цялостна служебна проверка съдът установи, че при
издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП
съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите
са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие
на Заповед № 0506/07.02.2020 г. на кмета на Община Варна, а
компетентността на актосъставителя се установява от приобщената Заповед
№ 4129/05.11.2018 г. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно,
като не е било ограничено правото на защита на нарушителя. Действително, в
наказателното постановление е записано, че с деянието се затрудняват
останалите участници в движението, което обстоятелство не е елемент от
състава на процесното нарушение, но тази непрецизност е несъществена и не
е довела до реално накърняване на процесуалните права на жалбоподателят
който (видно и от текста на жалбата) не е бил затруднена да разбере
извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно
защитата си.
Предвид всичко изложено съдът приема, че наказващият орган
правилно е констатирал наличието на процесното административно
нарушение; надлежно е издирил приложимия закон и относимата санкционна
разпоредба, като е наложил законосъобразно наказание, при спазване на
изискванията на ЗАНН.
4
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН (според който за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно
наказание), тъй като нарушението не се отличава със 9степен на обществена
опасност, различна от обичайната за съответния вид. Касае се за формално
нарушение, несвързано с настъпването на конкретни вредни последици, чиято
тежест да бъде преценена. Поради това за формирането на извода за
маловажност на случая е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с
които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната.
В случая няма данни за наличие на подобни обстоятелства, което изключва
приложението на цитираната разпоредба. Ако нарушителят в действителност
счита, че здравословното му състояние предизвиква някакви затруднения, то
не е имало никаква пречка при констатирани заболявания през 2006г. да се
възползва от предоставената му от закона възможност да се сдобие с
горепосочената карта, ако са налице законовите предпоставки.
Предвид изложеното искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Същото следва да бъде потвърдено
като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 626/ 21.12.2021г.
на зам. кмета на Община Варна, с което на Б. Б. Н. ЕГН ********** е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178д от ЗДвП за нарушение на чл.98 ал.2т.4
от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5