Определение по дело №452/2020 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 септември 2023 г.
Съдия: Поля Павлинова Иванова
Дело: 20203520100452
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 1030  

 

гр. Попово, 27.09.2023 г.

 

Поповският районен съд, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА

                                                                                

като постави за разглеждане гр.д. № 452 по описа на ПпРС за 2020 г., установи следното:

Производството е по реда на чл.140 ГПК.

Предявен е иск от „….” ЕАД – гр. С., чрез юрисконсулт Б.Р., против Н.А.С. ***, за установяване съществуване на вземане на ищеца от ответника по издадена заповед за изпълнение, както следва: за сумата 764.57 лв. – главница по договор за заем от 03.08.2018 г., сумата 73.38 лв. – договорна лихва за периода 11.10.2018 г. – 14.03.2019 г., сумата 161.00 лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 11.10.2018 г. – 14.02.2019 г., сумата 379.50 лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода 11.10.2018 г. – 14.03.2019 г., 57-56 лв. – лихва за забава по договор за заем за периода 11.10.2018 г. – 02.02.2020 г., сумата 37.12 лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 11.10.2018 г. – 02.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението. Претендират се и разноски в заповедното и в исковото производство.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направено е доказателствено искане за прилагане на ч.гр.д. № 103/2020 г. по описа на ПпРС, а в случай на оспорване на изложените в исковата молба обстоятелства –

и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК Е ПОДАДЕН ПИСМЕН ОТГОВОР от ответника Н.А.С. ***, в който същият изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Счита договора за кредит и договора за допълнителни услуги за нищожни, сключени при нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Претендира и установяване нищожността на договора за застраховка, като противоречаща на добрите нрави,сключена при крайно неизгодни условия, различаваща се от обичайните на пазара застраховки. Оспорва прехвърлянето на вземането по договора за застраховка между цедента и цесионера. Претендира отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноските. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.

Към отговора не са приложени писмени доказателства, не са направени доказателствени искания, не са оспорени представените с исковата молба писмени доказателства.

Съдът намира, че исковата молба е редовна; в частта, в която са предявени установителни искове за сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 103/2020 г. по описа на ПпРС, тези искове са допустими, родово подсъдни на районен съд и местно подсъдни на Поповски районен съд. В частта, в която се предявени установителни искове за сумата 161.00 лв. – за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги и сумата 37.12 лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги исковете не са допустими, тъй като , следва да бъде указано на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да заяви какъв му е правния интерес от предявяване на посочените искове, тъй като със заповедта за изпълнение тези суми не са присъдени.

Съдът прецени, че приложените към исковата молба писмени доказателства, са относими, допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати.

Следва да бъде приложено към настоящото дело ч.гр.д. № 103/2020 г. по описа на Поповския районен съд.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и да им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. 

Следва да бъде изготвен и съобщен на страните и проектът за доклад по делото.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

НАСРОЧВА съдебно заседание на 18.10.2023 г. от 9:50 ч., за която дата и час да се призоват страните.

НАПЪТВА страните към възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да обоснове правен интерес от предявяване на установителен иск за сумите 161.00 лв. – за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги и сумата 37.12 лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги, предвид обстоятелството, че с издадената заповед за изпълнение посочените суми не са присъдени.

УКАЗВА на ищеца да заяви в срок до първото по делото съдебно заседание има ли извършени плащания по процесните договори от страна на ответника до момента и ако да – какви суми са заплатени и за погасяване на какви задължения са отнесени.

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 103/2020 г. по описа на Поповския районен съд.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 08.02.2019 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., с което задължението по договор за заем № CrediHome ******* г. и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №…. г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности в полза на „АСВ“ ЕАД.

Длъжникът бил уведомен за извършената цесия с уведомително писмо с изх. № ***** г., изпратено с известие за доставяне и получено на 19.02.2019 г.

Твърди, че на 03.08.2018 г. между „***** и Н.А.С. бил сключен договор за заем № CrediHome №***************, по силата на който дружеството предоставило в заем на ответника сума в размер на 1000.00 лв. Договорена била договорна лихва по заема в размер на 129.95 лв., или обща стойност на плащанията били в размер на 1129.95 лв., платима на 31 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на по 36.45 лв.

На същата дата между същите страни бил сключен и договор за допълнителни услуги, към договора за заем, съгласно който кредиторът се задължил да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги, подробно описани в Приложение № 1 към договора, което било предоставено на кредитополучателя при сключването на договора. Съгласно клаузите на договора, клиентът дължал заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 217.00 лв., платими на 31 седмични вноски, всяка в размер на по 7.00 лв.

На основание сключения договор за допълнителни услуги, „Микро Кредит“, в качеството си за застрахователен посредник, предоставил на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с неговото посредничество застраховка „Защита“ към застрахователна компания „Уника Живот“. Съгласно договора за допълнителни услуги, заемателят се задължил да върне на заемодателя платената от страна на „Микро Кредит“ АД застрахователна премия в срок от 31 седмици, на равни погасителни вноски от по 16.50 лв., или обща застрахователна премия в размер на 511.50 лв.

Заемателят поел задължение да върне предоставения му кредит изцяло до 14.03.2019 г. Срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем, като длъжникът не бил извършил заплатил всички дължими суми по договора паричен заем.

Във връзка с изложеното ищцовото дружество подало заявление до PC - Попово за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр дело № 103/2020г. по описа на съда. Била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Н.А.С., но същата била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обусловило и предявяване на настоящия иск.

Предвид изложеното, ищцовото дружество моли съда да признае за установено, че ответника му дължи сумата 764.57 лв. – главница по договор за заем от 03.08.2018 г., сумата 73.38 лв. – договорна лихва за периода 11.10.2018 г. – 14.03.2019 г., сумата 161.00 лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 11.10.2018 г. – 14.02.2019 г., сумата 379.50 лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода 11.10.2018 г. – 14.03.2019 г., 57-56 лв. – лихва за забава по договор за заем за периода 11.10.2018 г. – 02.02.2020 г., сумата 37.12 лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 11.10.2018 г. – 02.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението. Претендират се и разноски в заповедното и в исковото производство. Направено е евентуално възражение за прекомерност на разноските на ответника за адвокатско възнаграждение.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК Е ПОДАДЕН ПИСМЕН ОТГОВОР от ответника Н.А.С. ***, в който същият изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Счита договора за кредит и договора за допълнителни услуги за нищожни, сключени при нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Претендира и установяване нищожността на договора за застраховка, като противоречаща на добрите нрави, сключена при крайно неизгодни условия, различаваща се от обичайните на пазара застраховки. Оспорва прехвърлянето на вземането по договора за застраховка между цедента и цесионера. Претендира отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноските. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.

2. Правна квалификация на предявените искове: по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1  и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД.

3. Няма права и обстоятелства, които да се признават изрично.

4. Няма обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.

5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

Всяка от страните носи тежестта да докаже твърдените от нея факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици.

Ищцовата страна следва да докаже, че между ************ и ответника са сключени валиден договор за паричен заем и договор за допълнителни услуги, че дружеството е изправен кредитор по договора (предоставило е на заемателя сумата, предмет на договора), че задълженията по договора са изискуеми; че ответникът е изпаднал в забава и период на забавата; че е налице валидно сключен договор за цесия между***********************, за който длъжникът е надлежно уведомен.

Ответникът следва да докаже правоизключващите, правоунищожаващите, правопогасяващите и др. възражения срещу правата на ищеца, в т.ч. и в случай, че твърди това, следва да докаже, че е платил задълженията си по договора за кредит в определения срок и в пълен размер.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, че ще бъде извършена служебна проверка относно съответствието Договор за заем № CrediHome №***************** г. и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №************** г., като им УКАЗВА, че в срок до първото по делото заседание могат да изразят становище и да ангажират доказателства.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните едновременно с призовките за първото по делото заседание, като на ищеца да се връчи и  препис от писмения отговор, подаден от  ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ: