О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
гр.
Силистра, 07 февруари 2023 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и двадесет и
трета година в състав: съдия:Павлина Георгиева-Железова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 12
по описа на съда за 2023 год., за да
се произнесе, взе предвид следното :
Постъпила е жалба от А.А.С. ***,чрез адв. Б.,
срещу Заповед № РД – 14-25/05.01.2023 г. на директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ гр. Русе към ИА „Автомобилна администрация“, с
която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т.4,б.“б“ и
чл.106а,ал.2,т.3 от Закона за автомобилните превози по отношение на
жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка „Временно отнемане на свидетелството му за управление на
МПС № ********* и контролния талон към него с № 6893494 за период- до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 година.“
Чрез жалбата се въвеждат
оплаквания за незаконосъобразност на издадения акт поради пороци по чл. 146, т.
2,3, 4 и 5 от АПК.
Жалбата обективира и
искане съдът да спре допуснатото по силата на чл. 107, ал. 3 от ЗАвтП
предварително изпълнение на оспорената заповед.
Обосновава искането за
спиране на предварителното изпълнение с аргумента, че няма да може да пътува до
Белгия, където има ангажименти, свързани с възможност за намиране на работа, и
при неявяването му на срещите ще загуби и обезщетението, което би му се
следвало от съответен профсъюз по повод на регистрацията му като безработен в
Белгия.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и изложените доводи, намира за установено
следното:
Разпоредбата на чл. 107,
ал. 1 от ЗАвтП предвижда правомощие за
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" или оправомощено от него длъжностно лице да прилага с
мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а от
закона. Предмет на оспорване в настоящото производство е постановена заповед по
чл. 106а, ал. 1,т.4,б.“б“ и чл.106а,ал.2,т.3 от Закона за автомобилните
превози.Съгласно чл. 107, ал. 3 от закона подадената жалба не спира
изпълнението на приложената административна мярка, т.е. предварителното изпълнение
на заповедта е допуснато по силата на самия закон.
С разпоредбата на чл.166,
ал.4 АПК законодателят предвижда възможност за спиране на допуснатото по силата
на отделен закон предварително изпълнение на индивидуален административен акт,
освен ако той не е изрично изключен от съдебен контрол. В ЗАвтП подобно
ограничение не е предвидено. Не е предвиден и особен ред, по който да се
разглеждат исканията, поради което приложение следва да намери общата норма на
чл. 166, ал. 2 вр. с ал. 3 и ал. 4 АПК.
Съгласно посочената разпоредба, основание за спиране на допуснатото от закона
предварително изпълнение ще е налице, ако то би причинило на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена, която по
значимост да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който
законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по
силата на закона; изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови
обстоятелства, т.е. такива, възникнали след издаване на акта. Наличието на
значима или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на заповедта
следва да бъде установено от оспорващия.
В настоящия случай
жалбоподателят е мотивирал искането си със сложен, логически пъзел от вероятни
житейски хипотези – невъзможност да пътува от Р България до кралство
Белгия, защото няма да може да управлява
моторно превозно средство; Вероятност да не получи обезщетение, което би му се
следвало като регистриран като безработен в Белгия, ако не се яви на някои от
срещите, определени от трудовия му посредник в Белгия.
По делото е изискана
административната преписка по издадения и цитиран в оспорената заповед АУАН №
331586 от 05.01.2023 г.В преписката се съдържат и писмените обяснения на двама
от пътниците в микробуса, управляван от жалбоподателя – Ангел Христов и Емилиян
Топузов, с вписани обяснения за сумата, която е била договорена с жалбоподателя
за превоза им до Белгия.
От правна
страна-оспорената заповед за прилагане на ПАМ предвижда временно отнемане на
правоспособност за управление на МПС.Изтъкнатите неблагоприятни последици,на
които се позовава жалбоподателят, означават невъзможност А.С. да се придвижи от
Р България до кралство Белгия, управлявайки моторно превозно средство. Но
придвижването му не е необходимо да бъде осъществено само и единствено чрез
лично управление на МПС. Той може да ползва транспорт като пасажер.Следователно
не е налице невъзможност за свободно придвижване между две географски точки.
Отделно от горното не е
обоснована тезата, че е налице връзка
между невъзможността лично да управлява МПС и хипотетичното лишаване от
обезщетение, тъй като няма да пребивава в Белгия. Както бе споменато по-горе,
жалбоподателят не е лишен от възможност за придвижване поради временната
неспособност за управление на МПС.
Целта на допуснатото
предварително изпълнение е да ограничи движението по пътищата на водач на
МПС,който извършва нерегламентиран превоз на пътници и по този начин да
предотврати заплахата за живота и здравето на тези лица, като законодателят е
приел, че тази цел има приоритет пред
частния материален интерес на водача на автомобила.
Ето защо предявеното
искане по реда на чл. 166, ал. 4 АПК следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното
Административен съд гр.Силистра
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.А.С.,ЕГН:**********
*** за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД – 14-25/05.01.2023
г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Русе към
ИА „Автомобилна администрация“, с която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка
с чл. 106а, ал. 1, т.4,б.“б“ и чл.106а,ал.2,т.3 от Закона за автомобилните
превози му е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на
свидетелството му за управление на МПС № ********* и контролния талон към него
с № 6893494 за период- до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1
година.“
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в 7-дневен срок пред ВАС.
СЪДИЯ: