Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 11.06.2020 г.
Софийски
градски съд първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни
две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
разгледа гр. дело № 13837 по описа за 2018 г. и съобрази
следното:
С решение № 2541 от 09.04.2019 г.
13837/2018 г. съдът е осъдил ответника П.на Р. България гр. София да заплати на
В.Г.А. сумата от 5000 (пет хиляди) лева обезщетение за вреди, причинени от
привличане като обвиняем с постановление от 18.11.2016 г. на следовател при СО
– СП по досъдебно производство № 48/2016 г. на Следствен отдел при
Специализирана прокуратура, прекратено с постановление от 04.05.2017 г. на
прокурор в СП, влязло в сила на 12.05.2017 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на исковата молба 18.10.2018 г. до
окончателното заплащане. Съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание
чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ над 2000 лева до пълния предявен размер от 91 500
лева. С решението съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 729,17
лева обезщетение за забава в размер на законната лихва от 12.05.2017 г. до
18.10.2018 г. и е отхвърлил иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД над
сумата от 291,67 лева до пълния предявен размер от 13 370,44 лева.
При разглеждане на делото във
въззивната инстанция, са констатирани очевидни фактически грешки в диспозитива
на първоинстанционното решение. В съответствие с тези констатации, съдът е
открил производство за поправка на допуснати очевидни фактически грешки в
първоинстанционното решение. Съдът е уведомил страните. Постъпило е становище
от представителя на ответника.
Съдът констатира, че в решението по
делото е допуснат следните очевидни фактически грешки:
В първото изречение на диспозитива
на решението съдът е постановил, че осъжда ответника да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 5000 лева, в който смисъл са и мотивите на съда. Във
второто изречение обаче съдът е постановил, че отхвърля предявения иск с правно
основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ над сумата от 2000 лева до пълния предявен
размер от 91 500 лева. Сумата от 2000 лева, вместо 5000 лева, е очевидно
погрешна, тъй като на съответства нито на осъдителната част от диспoзитива, нито на мотивите на съда в
тази им част. Следва съдът да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в
отхвърлителната част на диспозитива на решението по иска за обезщетение, като
вместо 2000 във второто изречение на решението се чете „над сумата от 5000
лева“.
В осъдителната част на диспозитива
относно законната лихва съдът е постановил, че осъжда ответника да заплати на
ищеца сума от 729,17 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва от
12.05.2017 г. до 18.10.2018 г. В отхвърлителната част на диспозитива обаче
съдът е постановил, че отхвърля предявения иск с правно основание чл. 86 ал. 1
от ЗЗД над сумата от 291,67 лева. Тази сума също е очевидно погрешна, тъй като на съответства нито на
осъдителната част от диспoзитива, нито на мотивите на съда в частта относно лихвата.
Следва съдът да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в
отхвърлителната част на диспозитива на решението по иска за законната лихва,
като вместо 291,67 в четвъртото изречение на решението се чете „над сумата от
729,17 лева“.
Не следва да се допуска поправка на
очевидна фактическа грешка в частта от решението относно размера на предявения
иск от 91 500 лева. Първоинстанционният съд е приел, че претенцията за
неимуществени вреди в размер на 90 000 лева и претенцията за имуществени
вреди в размер на 1500 лева са части от един иск с правно основание чл. 2 ал. 1
т. 3 от ЗОДОВ в размер на 91 500 лева, и е формулирал осъдителната и
отхвърлителната част от диспозитива на решението в съответствие с тази теза.
Горното не е фактическа грешка, а правен извод на първата инстанция, който може
да бъде коригиран при въззивна проверка на обжалваното решение, а не по реда на
чл. 247 от ГПК.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е
Ш И:
Допуска поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 2541 от 09.04.2019 г. 13837/2018 г. в диспозитива
на решението на страница осма в следните части:
Във
второто изречение от диспозитива, вместо „над сумата от 2000 лева“ да се чете
„над сумата от 5000 лева“ .
В
четвъртото изречение от диспозитива, вместо „над сумата от 291,67 лева“ да се
чете „над сумата от 729,17 лева“.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: