Решение по дело №13837/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София 11.06.2020 г.

 

            Софийски градски съд първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

Съдия: Свилен Станчев

разгледа гр. дело № 13837 по описа за 2018 г. и съобрази следното:

            С решение № 2541 от 09.04.2019 г. 13837/2018 г. съдът е осъдил ответника П.на Р. България гр. София да заплати на В.Г.А. сумата от 5000 (пет хиляди) лева обезщетение за вреди, причинени от привличане като обвиняем с постановление от 18.11.2016 г. на следовател при СО – СП по досъдебно производство № 48/2016 г. на Следствен отдел при Специализирана прокуратура, прекратено с постановление от 04.05.2017 г. на прокурор в СП, влязло в сила на 12.05.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба 18.10.2018 г. до окончателното заплащане. Съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ над 2000 лева до пълния предявен размер от 91 500 лева. С решението съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 729,17 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва от 12.05.2017 г. до 18.10.2018 г. и е отхвърлил иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД над сумата от 291,67 лева до пълния предявен размер от 13 370,44 лева.

            При разглеждане на делото във въззивната инстанция, са констатирани очевидни фактически грешки в диспозитива на първоинстанционното решение. В съответствие с тези констатации, съдът е открил производство за поправка на допуснати очевидни фактически грешки в първоинстанционното решение. Съдът е уведомил страните. Постъпило е становище от представителя на ответника.

            Съдът констатира, че в решението по делото е допуснат следните очевидни фактически грешки:

            В първото изречение на диспозитива на решението съдът е постановил, че осъжда ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 5000 лева, в който смисъл са и мотивите на съда. Във второто изречение обаче съдът е постановил, че отхвърля предявения иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ над сумата от 2000 лева до пълния предявен размер от 91 500 лева. Сумата от 2000 лева, вместо 5000 лева, е очевидно погрешна, тъй като на съответства нито на осъдителната част от диспoзитива, нито на мотивите на съда в тази им част. Следва съдът да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в отхвърлителната част на диспозитива на решението по иска за обезщетение, като вместо 2000 във второто изречение на решението се чете „над сумата от 5000 лева“.

            В осъдителната част на диспозитива относно законната лихва съдът е постановил, че осъжда ответника да заплати на ищеца сума от 729,17 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва от 12.05.2017 г. до 18.10.2018 г. В отхвърлителната част на диспозитива обаче съдът е постановил, че отхвърля предявения иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД над сумата от 291,67 лева. Тази сума също е очевидно погрешна, тъй като на съответства нито на осъдителната част от диспoзитива, нито на мотивите на съда в частта относно лихвата. Следва съдът да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в отхвърлителната част на диспозитива на решението по иска за законната лихва, като вместо 291,67 в четвъртото изречение на решението се чете „над сумата от 729,17 лева“.

            Не следва да се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в частта от решението относно размера на предявения иск от 91 500 лева. Първоинстанционният съд е приел, че претенцията за неимуществени вреди в размер на 90 000 лева и претенцията за имуществени вреди в размер на 1500 лева са части от един иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ в размер на 91 500 лева, и е формулирал осъдителната и отхвърлителната част от диспозитива на решението в съответствие с тази теза. Горното не е фактическа грешка, а правен извод на първата инстанция, който може да бъде коригиран при въззивна проверка на обжалваното решение, а не по реда на чл. 247 от ГПК.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

            Допуска поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 2541 от 09.04.2019 г. 13837/2018 г. в диспозитива на решението на страница осма в следните части:

Във второто изречение от диспозитива, вместо „над сумата от 2000 лева“ да се чете „над сумата от 5000 лева“ .

В четвъртото изречение от диспозитива, вместо „над сумата от 291,67 лева“ да се чете „над сумата от 729,17 лева“.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: