О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№102
гр.Добрич 28.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и осми януари 2020 год.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:………………………
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от председателя
въззивно гражданско дело №56 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Д.И.А. *** срещу решение №1273/25.11.2019 г.
по гр.д.№1654/2019 г. на Добричкия районен съд,с което е признато за установено
в отношенията между страните по делото на основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК,че
“Водоснабдяване и канализация Добрич” AД-гр.Добрич дължи на въззивника А. по
заповед №727 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.04.2019
г.,издадена по ч.гр.дело №1342/2019 г. по описа на ДРС,следните суми:
-3 403,66 лв-обезщетение на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във
вр. с чл.225 ал.1 от КТ за периода 27.11.2017 г. – 27.04.2018 г.,в който Д.И.А.
е останал без работа вследствие на уволнението,което е признато за незаконно с
влязло в сила решение №701 от 04.07.2018 г.,постановено по гр. дело №209/2018 г.
по описа на ДРС /потвърдено в тази част с решение №288 от 19.12.2018 г. по
в.гр.дело №498/2018 г. по описа на ДОС/,ведно със законната лихва от датата на
постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 15.04.2019 г.,до
окончателното му плащане,
като се отхвърля искът за разликата над присъдените
3 403,66 лв до претендираните 5 360 лв като погасен поради извършено
прихващане със сумата от 1 956,34 лв,представляваща изплатени от ответното
дружество на Д.И.А. обезщетения по чл.220 ал.1 от КТ и чл.222 ал.1 от КТ,подлежащи на връщане поради отпадане на основанието,на което същите са
изплатени;
-31,27 лв-лихва за забава върху присъдената сума от 3 403,66 лв за
периода от 26.03.2019 г. до 15.04.2019 г.,
като се отхвърля искът за разликата над присъдените
31,27 лв до претендираните 699,78 лева като неоснователен;
и горното дружество е осъдено да заплати на въззивника
340,10 лв разноски в производството
по гр.дело №1654/2019 г. на ДРС;340,10
лв разноски в производството по ч.гр.дело №1342/2019 г. на ДРС и по сметка на
ДРС 186,15 лв държавни такси върху
уважената част от исковете.
Като постави на разглеждане депозираната
въззивна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Във въззивната жалба /т.3 от изложението/
се съдържат оплаквания от първоинстанционното решение в частта на присъдените в
полза на въззивника и ищец по делото Д.А. съдебно-деловодни разноски съразмерно
на уважената част от исковете за исковото и заповедното производства.Навежда
се,че районният съд неправилно изчислил и присъдил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер по-малък от дължимия.В частта,с която се изразява недоволство от първоинстанционното решение
в частта за разноските,въззивната жалба има характер на молба по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на решението в тази част.Компетентен да се произнесе по молбата
е първоинстанционният съд,за изменение на чието решение се настоява.
Предвид горното настоящото въззивно
производство следва да бъде прекратено и делото да се върне на Добричкия
районен съд,който следва да се произнесе по молбата по чл.248 ал.1 от ГПК при
преценка за нейната допустимост и основателност.След приключване на
производството по чл.248 от ГПК пред първоинстанционния съд настоящата въззивна
жалба срещу решението на ДРС и евентуално постъпила частна жалба срещу
определение на районния съд по чл.248 ал.3 от ГПК следва да се изпратят на
Добрички окръжен съд за едновременното им разглеждане.
На следващо място ДОС констатира
нередовности на въззивната жалба,процедурата за чието отстраняване следва да се
проведе от първоинстанционния съд като администриращ жалбата съд по реда на
чл.262 ал.1 от ГПК.На първо място не е
посочено ясно от въззивника в кои части се обжалва първоинстанционното
решение-изцяло или само в отхвърлителните му части /нередовност по смисъла
на чл.260 ал.1 т.4 от ГПК/.На следващо място жалбата е подадена чрез адв.М.Н.
от ДАК,за чиято представителна власт
пред въззивния съд няма доказателства /нередовност по чл.261 ал.1 т.2 от ГПК/.Пълномощното на лист 33 от делото на ДРС удостоверява негова
представителна власт спрямо ищеца по делото А. единствено за производството
пред районния съд.Горната
констатация налага да се дадат от първоинстанционния съд указания на въззивника
по реда на чл.262 ал.1 от ГПК 1./да
уточни дали обжалва първоинстанционното решение изцяло или само в
отхвърлителните му части;2./да представи доказателства за представителната
власт на адв.М.Н. спрямо него към датата на подаване на въззивната жалба,респ.
за представителство пред въззивната инстанция,или същият писмено да потвърди
подаването на въззивната жалба чрез лице без представителна власт или лично да
подпише жалбата.
Настоящото определение няма характер на
преграждащо и е необжалваемо,тъй като след успешно изпълнение указанията на
въззивния съд по администриране на жалбата и съответното произнасяне по реда на
чл.248 от ГПК въззивното производство ще бъде възобновено и подадената жалба
срещу решението ще бъде разгледана ведно с евентуално подадена частна жалба
срещу определението по чл.248 ал.3 от ГПК.
Водим от горното,Добричкият окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№56/2020
г. по описа на Добричкия окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Добричкия районен съд за
изпълнение на указанията по администриране на въззивната жалба,дадени в
мотивите на настоящото определение,и произнасяне по молбата по чл.248 ал.1 от ГПК,инкорпорирана във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение,след
което делото ведно с въззивната жалба срещу решението на ДРС и евентуално
постъпила частна жалба срещу определението по чл.248 ал.3 от ГПК да се изпратят
на ДОС за едновременното им разглеждане.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.