Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 20.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и трети март през
две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14041/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Д.Х.Р., с която е предявен срещу Д.П.Я. и В.М.Я. иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за
недействителен спрямо ищцата на брачен
договор, сключен на 12.04.2017 г. в частта му, с която ответниците
са постигнали съгласие, че недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда - апартамент с идентификатор 68134.606.357.1.16, находящ
се в гр. София, СО, район “Подуяне”, ж.к. “********”, ул. “********, апартамент
********със застроена площ от 81,40 кв.м., е изключителна собственост на
съпругата В.М.Я..
Ищцата твърди, че е кредитор на Д.П.Я.
по силата на запис на заповед от 11.03.2009 г. Твърди, че е увредена от сделката, тъй като същата е сключена,
след като въз основа на заповед за изпълнение бил издаден изпълнителен лист
срещу ответника Д.П.Я. за заплащане на сумата от 20 000 евро, вземането по
който било признато за установено с Решение № 557/20.01.2016 г. по гр. д. №
17543 на СГС, ГО, I-5 състав. Счита, че договорът я уврежда, доколкото чрез
договора се отчуждава безвъзмездно процесния имот от патримонуима на длъжника, с което се намалява имуществото
му.
Ответниците
оспорват иска. Твърдят, че В.М.Я. е
изключителен собственик на недвижимия имот от момента на сключването на
договора за покупко-продажба на същия поради трансформация на лично имущество,
съответно - липса на съвместен принос при придобиването му. Ето защо считат, че
с брачния договор е направено признание, съответно на действителните отношения
на страните по него и поради това не се увреждат интересите на кредиторите на
ответника.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните и се установява от Запис на заповед от 11.03.2009 г. и
Решение № 557/20.01.2016 г. по гр. д. № 17543 на СГС, ГО, I-5 състав,
съществуването на вземане на ищцата срещу ответника Д.П.Я. в размер на 20000
евро.
Установява се от договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен с нотариален акт №22 от 11.03.2009 г., че С.Г.Г.продава на ответницата В.М.Я. е закупила недвижим имот,
представляващ апартамент с идентификатор 68134.606.357.1.16, находящ се в гр. София, СО, район “Подуяне”, ж.к. “********”,
ул. “********, апартамент ********със застроена площ от 81,40 кв.м., като в
нотариалния акт е удостоверено изявлението на продавача, че е получил
продажната цена изцяло от купувача преди подписването акта. Към този момент ответниците са били в граждански брак.
Не е спорно между страните и се установява от Брачен
договор от 12.04.2017 г., сключен между В.М.Я. и Д.П.Я., с нотариална заверка на
подписите с рег. № 12555/12.04.2017 г. и съдържанието с рег. № 12556/12.04.2017
г., че е възникнало правоотношение между ответниците,
в който страните постигат съгласие, че придобитият по време на брака недвижим
имот, представляващ апартамент с идентификатор 68134.606.357.1.16, е
изключителна собственост на В.М.Я., с оглед на обстоятелството, че същият е
закупен изцяло с нейни средства, придобити преди брака.
С разпоредбата на чл. 135 ЗЗД на кредитора
е предоставено правото да иска обявяване на относителна недействителност на тези действия на
длъжника, с които се уврежда кредиторът. Според доктрината, увреждащи са всички
действия, с които длъжникът е създал или е увеличил платежната си неспособност,
а именно: намалено е имуществото на длъжника, т.е. намален е активът (напр. чрез
безвъзмездна сделка) или е увеличен пасивът (напр. с
поемане на чуждо задължение) или е затруднено удовлетворението на кредитора
(напр. продажбата на имот на длъжника по действителната цена не намалява
имуществото, тъй като се получава цена, но паричната сума може да не е налице,
за да се удовлетвори кредиторът). Възмездността и
безвъзмездността имат значение в хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД във връзка
със субективния елемент – знанието на третото лице – съдоговорител
се изисква само ако действието е възмездно.
Знанието на длъжника за увреждането е съзнание, че с извършеното действие
кредиторът ще бъде ощетен или че длъжникът създава или увеличава платежната си
неспособност, или предприетото действие ще затрудни удовлетворението на
кредитора.
В настоящия случай е налице вземане на ищцата, възникнало на 11.03.2009 г. по силата на запис на
заповед, издаден от ответника Д.П.Я..
Сключеният на 12.04.2017 г. от ответниците
брачен договор следва по хронология възникване на задължението. Брачният
договор съдържа установителна част, в която се обективират изявления и постигнато съгласие на страните, че
процесният недвижим имот е придобит с лични предбрачни средства на ответницата Я., поради което е изключителна
собственост на В.М.Я. (чл.23, ал.1 СК – трансформация на лично имущество).
За да се направи преценка дали брачният договор в тази
му част
(относно признанието на ответника Я., че
имотът е придобит с лични средства на ответницата) представлява увреждащо за кредитора действие, следва
да се установи дали недвижимият имот е бил съпружеска имуществена общност като
придобит по време на брака въз основа на съвместен принос на двамата съпрузи и
станал изключителна собственост на В.М.Я. по силата на брачния договор – поради
направеното признание в установителната му част, или
е действително е придобит изцяло с лични средства на ответницата и поради това
е нейна изключителна собственост още към момента на придобиването му поради
пълна трансформация на лично имущество – т.е. никога не е бил част от патримониума на ответника и с брачния договор признатата липса
на съвместен принос не е довела до „отчуждаване“ на имота.
Съгласно чл. 23 от СК лични са вещните права,
придобити по време на брака изцяло с лично имущество, а съгласно чл. 22, ал. 1,
изр. 1 от СК лично имущество е това, което е придобито преди брака или по време
на брака по наследство и по дарение от съответния съпруг.
Установява се от показанията на свидетелите С.М.Д..
(брат на ответницата В.Я.) и Д.Т.И. (вуйчо на ответницата В.Я.),
че през 1998 г., непосредствено преди брака на ответниците,
родителите на В.Я. са й дали сумата от 80000 германски марки, с предназначение
- същата да закупи с тях свое собствено жилище. Половината от сумата е била от
спестявания на родителите на ответницата, а другата половина – от вуйчото на ответниците, дадена за уравняване на дялове от наследствени
имоти. Парите са предадени в брой и след това родителите на ответницата
многократно са питали какво става със сумата. Свидетелят Д.. сочи, че в някакъв
момент сестра му е обърнала сумата в евро, а впоследствие – през 2009 г. е
закупила процесния имот със сумата, която е била
достатъчна за заплащането на цената на апартамента. Свидетелите лично не са
присъствали на сделката и нямат наблюдения по какъв начин е станало плащането
на цената – от кого и с какви средства, впечателнията
им са придобити от споделеното от ответницата В.Я..
Установява се от показанията на свидетелката С.Г.Г.– предходен собственик на процесния
имот и продавач, че ответникът Д.Я. е близък приятел на бащата на децата й,
който от своя страна е изградил сградата, в която се намира процесния
имот. Свидетелката сочи, че е искала продажната цена за имота в брой, тъй като
сумата й е била необходима за лечение на детето й в чужбина и е съдействала
финансиране по сделката да осигури нейна приятелка – ищцата Д.Р.. В деня на
изповядване на сделката свидетелката е присъствала на предаване на сумата от
20000 евро от Р. на Я. и на подписване на запис на заповед от Я. за посочената
сума. Същата тази сума й е предадена като цена по покупко-продажбата на имота.
За горните обстоятелства няма пречка да се ценят
събраните гласни доказателства, доколкото същите не са допуснати за
установяване на сделки, а за произход на паричните средства, вложени в
закупуване на недвижим имот.
Има противоречие в установените
от свидетелите факти относно обстоятелството какъв е произхода на средствата, с
които е платен процесния имот. Свидетелите Д.Д.. и Д.И. установяват обстоятелството, че родителите на
ответницата са й предоставили през 1998 г. сума в размер от 80000 германски
марки (половината от тях – собствена на родителите, а другата половина – на
свидетеля Д.И.), като предназначението на средствата е закупуване на имот,
както и че от информацията, която свидетелите имат от самата ответница, те са
останали с впечатление, че със сумата е заплатен изцяло процесният
имот. Свидетелите не са присъствали на преговорите и на сделката и възприятията
им относно произхода на средствата, платени за имота, не са лични, а опосредствани
– препредадени от ответницата. Свидетелката С.Г.от
своя страна лично е присъствала на преговорите (като продавач) и има лични
впечатления от произхода на средствата, с които е финансирана сделката и
по-специално – относно частта от продажната цена, съответна на 20000 евро.
Нейните показания съвпадат и с изходящ от ответника писмен документ – запис на
заповед в полза на ищцата Р., чиято дата на издаване съвпада с датата на
сделката – 11.03.2009 г. и с който според показанията на свидетелката е
обезпечена сделката, сключена за финансиране на покупко-продажбата. Ето защо
съдът приема, че следва да се кредитират по отношение на обстоятелствата за
произхода на средствата, с които е закупен имота, показанията на свидетелката Г.,
които са лични и непосредствени и се потвърждават от събраните по делото
писмени доказателства (запис на заповед, издаден в деня на сделката). Следва да
се отбележи и че свидетелката Г.няма родствени или други връзки със страните по
делото, които да я поставят в някакъв вид зависимост и които да внасят съмнение
в достоверността на показанията й. Свидетелите Д.. и И. от друга страна
предават информация относно събития, за които нямат лични впечатления (с какви
средства е платена продажната цена) и която информация им е препредадена
от ответницата, с която са в родствена връзка. Тези обстоятелства внасят
съмнение в достоверността на фактите, които излагат пред съда.
Следва да се отбележи, че при анализа на събраните
гласни доказателства съдът не коментира показанията на свидетелката Н.А., чиито
показания не допринасят за изясняване на спорните по делото факти, а и са в
противоречие с всички събрани доказателства – писмени и гласни. Свидетелката
говори за продажби и плащания, извършвани от трето за спора лице, което е в
противоречие с официален документ, а именно – нотариалния акт за
покупко-продажба на процесния имот.
С оглед установеното, съдът приема, че по отношение на
процесния недвижим имот не са налице предпоставките да
бъде призната претендираната трансформация на лично
имущество. От събраните и анализирани гласни и писмени доказателства не може да
се приеме, че е налице пълно и главно доказване за заявения факт, че процесният имот е заплатен изцяло с получената от ответника
Я. преди сключване на брака й парична сума от 80000 германски марки. Напротив –
по делото се установява, че част от цената, в размер на 20000 евро, е заплатена
със средства, получени от ответника Я. от сделка, сключена в деня на
изповядване на покупко-продажбата на имота. Поради това в конкретния случай
презумпцията за съвместен принос за придобиване на процесния
недвижим имот не е оборена успешно от ответниците по
спора, тъй като твърдението им, че недвижимият имот е придобит от ответницата с
лично предбрачно имущество и поради това е нейна
изключителна собственост още от момента на придобиването му, остава недоказано.
По изложените съображения и в съответствие с необорената презумпция за наличие
на съвместен принос, установена в чл. 21, ал. 3 СК, следва да се приеме, че процесният недвижим имот е придобит по време на брака на ответниците В.Я. и Д.Я., в режим на съпружеска имуществена
на основание чл.21, ал.1, вр. с пар.4,
ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Семейния кодекс от 2009 г.,
независимо че в нотариалния акт като приобретател е
посочена само ответницата В.Я.. С оглед на това съдът намира, че процесният недвижим имот не е станал изключителна
собственост на ответницата в момента на придобиването му, а по силата на
брачния договор, сключен между ответниците на
12.04.2017 г. и благодарение на обективираното
в брачния договор изявление на ответника Я.. По този начин ответникът Д.Я. е
намалил своето имущество, като по силата на брачния договор е отчуждил съответната
на своя принос идеална част от недвижимия имот от своя патримониум
и същият е преминал изцяло в патримониума на
ответницата В.Я.. С това ответникът е увредил ищцата в качеството й на негов
кредитор.
Доколкото съгласно постоянната съдебна практика за
възникването на правото по чл. 135 от ЗЗД не е необходимо вземането на
кредитора да е изискуемо или ликвидно, нито пък възникването му се обуславя от снабдяването на
кредитора с изпълнителен лист или установяване на вземането с влязло в сила
съдебно решение, съдът приема, че вземането на ищцата, произтичащо от
записа на заповед, е възникнало на 11.03.2009 г., преди сключване на брачния
договор. Съдът приема, че към момента на сключване на брачния договор
ответникът е знаел за задължението си към ищцата като издател на записа на
заповед и че по този начин намалява имуществото, от което ищцата може да се
удовлетвори, още повече брачният договор е сключен именно след установяване на
вземането с решение на съда. Доколкото в конкретния случай извършената сделка е
безвъзмездна, знанието на третото договарящо лице не е предпоставка за
упражняване на правото по чл. 135 от ЗЗД и наличието му не следва да се
доказва.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
ищцата е възникнало потестативното право сделката да
бъде обявена за относително недействителна спрямо нея. Поради това предявеният
иск по чл. 135 ЗЗД е основателен.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят направените разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, в размер на 1879,03 лв.
Неоснователно е направеното от ответника Д.Я.
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата – същото е съобразено с минималния размер на
адвокатските възнаграждения и фактическата и правната сложност на делото.
Поради което Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.135 ЗЗД, брачен
договор, сключен на 12.04.2017 г. между В.М.Я., ЕГН **********, и Д.П.Я., ЕГН **********,
с нотариална заверка на подписите с рег. № 12555/12.04.2017 г. и съдържанието с
рег. № 12556/12.04.2017 г. на нотариус с рег.№274 на НК, вписан в Служба по
вписванията, гр. София, рег. № 20214, Акт № 174, том IV, дело № 1485, имотна
партида 9516, в частта му относно
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.606.357.1.16, представляващ апартамент № 16 в гр. София, СО, район “Подуяне”,
ж.к. “********”, ул. “********, сграда №******със застроена площ от 81,40
кв.м., заедно с прилежащия към апартамента склад №15 с площ от 1,93 кв.м.,
заедно с 4,48% ид.ч. от общите части на сградата и
съответните части от правото на строеж върху терена, по иска, предявен от Д.Х.Р., ЕГН
**********, адрес: *** ******срещу Д.П.Я., ЕГН **********,
с адрес ***, и
В.М.Я., ЕГН **********, с адрес ***.
ОСЪЖДА
Д.П.Я., ЕГН **********, с адрес ***,
и В.М.Я., ЕГН
**********, с адрес ***, да заплатят на Д.Х.Р., ЕГН
**********, с адрес: *** ******на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 1879,03 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на
препис.
СЪДИЯ: