№ 195
гр. Ямбол, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова И.
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И. Гражданско дело №
20232330102185 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от „Първа инвестиционна банка“АД
против И. Г. Д. и С. И. Д. и двамата от гр. Я. иск, с който се претендира да бъде обявен
за недействителен спрямо ищеца, нотариален акт за дарение на недвижим имот от
24.01.2020 год., по силата на който първият ответник е дарил на втората ответница ½
ид.част от собствения си недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Я., подробно
описано в исковата молба.
В исковата молба се посочва, че на 27.05.2019 год. между ищеца, „Комерсиал
Фууд“ООД и ответника, в качеството му на солидарен длъжник бил сключен договор
за банков кредит, изменен с Анекс от 25.11.2019 год. Въпреки поетите по договора
задължения кредитополучателя и солидарния длъжник не погасявали задълженията в
уговорените срокове, поради което и банката предприела действия по снабдяване с ИЛ
по ч.гр.д. № ***2022 год. на ЯРС. Въз основа на него било образувано ИД № ***/2022
год., като при извършена справка се установило, че с НА от 24.10.2020 год.
съдлъжникът Д. дарил на дъщеря си С. Д. собствената си ½ ид.ч. от подробно описан
имот.
Ищецът счита, че с посоченото действие ответникът е увредил интереса му на
кредитор. На първо място ищецът имал вземане срещу ответника възникнало преди
датата на увреждащото събитие, което вземане по изложени съображения счита, че не е
необходимо да бъде ликвидно изискуемо. Излага подробни съображения поради които
счита, че в случая е налице увреждане, като вкл. имотът бил прехвърлен безвъзмездно,
което не налагало да е налице знание за увреждането у приобритателя.
1
Иска се уважаване на така предявеният иск, както и присъждане на направените
по делото разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от двамата
ответници, с който същите посочват, че предявеният иск е неоснователен.
Посочва се, че действително ищецът е кредитор на първия ответник, като
същевременно се оспорва всички останали предпоставки за основателност на иска. Не
било отразено какви действия били предприети срещу главния длъжник по договора за
кредит, който бил поставен в по-благоприятно положение и ищецът предявявал
избирателност при защита на интересите си. Оспорва се изложената в ИМ фактическа
обстановка. Посочва се, че длъжникът не е знаел за увреждането на кредитора към
момента на извършване на сделката, т.к. едва с Анекс от 09.11.2020 год. за първи път
се посочвало просрочие на главницата. Датата на издаване на ИЛ била значително
след изповядване на сделката, като към тази дата нито дарителят, нито дарената нямало
как да имат съмнения , че увреждат кредитора, а действали добросъвестно. Излагат се
доводи, че сделката не е увреждаща, т.к. основния кредитополучател бил ТД, срещу
което не било ясно какви действия са предприети, а също и с оглед факта, че срещу
първия ответник били наложени възбрани по ИД на други притежавани от него имоти,
като с оглед размера на дълга било вероятно удовлетворяването на кредитора да стане
само от възбранените имоти. Освен това в полза на банката не било поискано и
допълнително обезпечение чрез ипотека върху имота. Твърди се също и, че ищецът
няма как да удовлетвори вземането си дори и при уважаване на иска, т.к. имотът бил
единствено несеквестируемо имущество , както за С. Д., така и за И. Д..
Претендира се за отхвърляне на претенцията.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител
на ищеца.
Ответниците се представляват от особен представител, чрез когото оспорват
иска и молят за отхвърлянето му.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно между страните, а и видно от приложените писмени доказателства
е,че между ищецът в качеството на кредитор, „Комерсиал Фууд“ЕООД –
кредитополучател и ответника И. Г. Д. – съдлъжник е бил сключен договор за банков
кредит от 27.05.2019 год. , по силата н акойто банката- ищец е предоставила на
кредитополучателя сумата от 120 000 лв. оборотни средства, при уговорен краен срок
за погасяване – 20.01.2020 год. по погасителен план, неразделна част от договора.
На 25.11.2029 год. отново между същите страни е бил подписан Анекс към
договора , с който е уговорена промяна в крайния срок за погасяване, а именно –
2
20.07.2020 год. по погасителен план, неразделна част от Анекса.
На 26.03.2020 год. между страните е бил сключен Анекс № 2 към договора за
кредит, отново предвиждащ промяна в крайния срок за погасяване на задължението –
20.10.2020 год. , при изготвен нов погасителен план.
Анекс №3 към договора е бил сключен на 09.11.2020 год. , като в същия е
предвидена промяна в крайната дата за погасяване на задължението – 20.04.2027 год.
по погасителен план, неразделна част от Анекса.
На 13.06.2022 год. ищецът се е снабдил по ч.гр.д. № ***2022 год. със заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу солидарните длъжници „Комерсиал Фууд“ЕООД и
И. Г. Д. за незаплатени суми по гореописаните договор за банков кредит и анекси към
него. Издаден е ИЛ № ***/13.06.2022 год., въз основа на който от страна на ищеца е
поискано образуване на ИД, видно от молба вх. № ****/08.08.2022 год.
По делото е прието и копие от НА № **24.01.2020 год., по силата на който
ответникът И. Г. Д. е дарил на дъщеря си С. И. Д. собствената си ½ ид.ч. от жилище –
апартамент, находящо се в гр. Я., подробно описано, при условие на запазено право на
ползване върху имота от страна на дарителя – пожизнено и безвъзмездно.
В подкрепа на твърденията си относно финансовото състояние на
кредитополучателя ЮЛ по договора за банков кредит, особения представител на
ответниците е представил справка за актуално състояние от ТР , Баланс на
дружеството към 31.12.2020 год. , Отчет за приходи и разходи за 2020 год. Представена
е и справка от Служба по вписванията за лицето И. Г. Д. за периода 1995 – 14.02.2024
год.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Безпротиворечиво съдебната практика приема, че Павловият иск има за предмет
потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе
си сделка /или друго правно действие/, с която длъжникът го уврежда. Това право
възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна,
но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата
сделка е извършена преди възникване на вземането, но тя е предназначена от
длъжника и третото лице да увреди кредитора.
С иска не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка (или друго
действие) в отношенията между страните, които са я сключили (длъжника и третото
лице). Те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на
Павловия иск. Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по
отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качеството. В
3
производството по иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД длъжникът не може да се брани с
възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като
кредитор. Защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да
осъществи само по иска за вземането.
За успешното провеждане на иска по чл. 135 от ЗЗД ищецът следва да установи
качеството си на кредитор спрямо ответника , извършването на правно действие от
ответника, с което се увреждат интересите на първия, вземането да е възникнало преди
датата на извършването му, както и знание от длъжника, че с атакуваното действие
уврежда интересите на кредитора, като това знание се презюмира, когато
разпоредителния акт е безвъзмезден. В тежест на ответника е да установи
възраженията, които излага в отговора, а именно че ответникът, вкл. дарената не са
знаели и е нямало как да имат съзнание, че са увреждали банката – кредитор; че
атакуваната сделка не уврежда интересите на кредитора предвид, че основния
кредитополучател е търговско дружество, като не било ясно какви действия са
предприето срещу него; че имотът предмет на атакуваната сделка представлява
несеквестируемо имущество по силата на закона.
В процесния случай, между страните е безспорно, че ищецът притежава
качеството кредитор по отношение на първия ответник, което качество е възникнало
от момента на сключването на договора за банков кредит – 27.05.2019 год. Вземането
на кредитора за сумата по кредита е възникнало преди извършване на дарението, което
кредиторът твърди, че го уврежда, тъй като съгласно съдебната практика ответникът
има качеството на длъжник, не от момента, в който вземането е било съдебно
признато, а от момента, в който е възникнала облигационната връзка по сключения
договор във връзка със съществуващите между страните материално-правни
отношения. Кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД може да е всеки титуляр на парично
или непарично вземане, без да е необходимо то да е ликвидно или изскуемо, или да е
установено с влязло в сила решение /РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 26.01.2011 Г. ПО ГР. Д. №
551/2010 Г., на ВКС ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 60330 ОТ 03.06.2021 Г. ПО Т. Д. № 1906/2020
Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС и др./
На следващо място предвид безвъзмездността на атакуваната сделка, без
значение за делото е обстоятелството дали приобретателят / в случая втората
ответница/ е знаела за увреждащото действие и какво е субективното й отношение към
него.- Решение № 741/ 23.10.2009 г. по гр. дело № 808/2008 г., г.к. , ІІІ г.о. на ВКС.По
смисъла на чл. 135,ал.1 от ЗЗД знанието би било релевантно при атакуване на
възмездна сделка, каквато настоящата не е.
Във връзка с възраженията касаещи възможността за удовлетворяване от
главния длъжник ЮЛ, както и че не е ясно какви действия кредиторът е предприел по
отношение на него: Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на
4
кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго
правно действие, с което длъжникът го уврежда. В това производство имуществото на
другия съдлъжник не е предмет/ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 806 ОТ 13.06.2014 Г. ПО ГР. Д. №
6019/2013 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС/. Право на кредитора е да поиска прогласяване на
увреждащите го сделки за относително недействителни. Неупражняването на това
право не може да се свърже с неоснователност на иска по чл. 135 ЗЗД за определеното
правно действие. Още повече, че в случая отговорността е солидарна и на кредитора е
предоставена възможност да иска удовлетворяване на вземането си изцяло от всеки
един от солидарните длъжници.
Освен горното в практиката на ВКС се приема и, че правото по чл. 135 ЗЗД е
вид обезпечение за кредитора, което той може да получи, както и след като разполага с
изпълнителен титул, така и преди да се е снабдил с него. Възражението, че длъжникът
разполага и с друго имущество, извън разпореденото, или че получена насрещна
престация е равностойна на цената на недвижимия имот не е основание само по себе
си, да се приеме, че не е налице увреждане. Противното би означавало при
недобросъвестност на длъжника - същият не плаща свой дълг, да му се предостави
възможност за избор срещу кое от притежаваните имущества да се насочи
принудително изпълнение. Съществуването на друго имущество предполага
разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от длъжника,
поради което и кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното
финансово състояние на длъжника или разликата между продажната и действителната
цена и само, когато длъжникът не разполага с друго имущество или същото е
недостатъчно, да упражни правото си по чл. 135 ЗЗД. Не без значение е и
обстоятелството, че в процесния случай ответниците не успяха да докажат наличието
на достатъчно средства или друго имущество, от което ищецът да би могъл да се
удовлетвори.
Трайната е практика на съдилищата, че несеквестируемостта на единственото
жилище отпада тогава, когато длъжникът го е продал или е предприел други
разпоредителни действия с него, както и че когато едно лице се разпорежда с право, за
което процесуалният закон му е дал гаранцията по чл. 444 ГПК, то отчуждителят сам е
преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му, вкл. по отношение
на това право може да бъде уважен иск по чл. 135 ЗЗД. Несеквестируемостта на
непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване, а целта на иска по чл. 135 ЗЗД
е да се запази имуществото на длъжника като общо обезпечение на кредитора и то да
се подготви за изпълнение, като се създава възможността за кредитора по негова
преценка да насочи изпълнението към предмета на процесната сделка, независимо, че
вещта е преминала в патримониума на трето лице, което не отговаря за задълженията
на прехвърлителя-длъжник към кредитора. Така значението на доброволния отказ от
несеквестируемостта няма отношение към предпоставките за основателността на
5
предявения иск. По същата причина без значение за прогласяване на
недействителността на процесното дарение на голата собственост върху имота е
запазеното право на ползване на длъжника / в посочения смисъл РЕШЕНИЕ № 195 ОТ
31.12.2020 Г. ПО ГР. Д. № 622/2020 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 574
ОТ 24.04.2014 Г. ПО ГР. Д. № 6628/2013 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС/.
Несъмнено атакуваното действие – дарение на собствена ид. част от недвижим
имот е увреждащо по отношение на кредитора. Самият факт , че първият ответник се
лишава безвъзмездно от свои права върху недвижим имот, след като е възникнал дълга
му към ищеца, съставлява увреждащо действие, водещо до намаляване на активите му.
Предвид гореизложеното, ЯРС приема, че претенцията на ищеца се явява
основателна и доказана и следва да бъде уважена, като се обяви за недействително
разпореждането посредством дарение с ½ ид. ч. от процесния недвижим имот.
По разноските:
С оглед уважаването на претенцията и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ищецът
има право на направените в настоящото производвто разноски в размер на общо 1881,
76 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 300 лв.,
депозит за особен представител и за издаване на СУ и заплатена държавна такса.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОБЯВЯВА на основание чл. 135,ал.1 от ГПК за недействителен по отношение
на “Първа Инвестиционна Банка“АД, ЕИК ****** - Нотариален акт ****24.01.2020
год., нот. дело ***/2020 год. на нотариус Т. Д., по силата на който И. Г. Д., ЕГН
********** е дарил на дъщеря си С. И. Д., ЕГН ********** собствената си ½ ид.ч. от
следния недвижим имот – апартамент **, находящ се в гр. Я., *** представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.560.32.12.62, с площ 60,50
кв.м., при съседи – на същия етаж имот № 87374.560.32.13.63 и имот №
87374.560.32.13.61; под обекта имот № 87374.560.32.13.59 и над обекта имот №
87374.560.32.13.65 в едно с прилежащото му избено помещение ** с площ 3 кв.м., в
едно с 0, 765 % ид.ч. от общите части на сграда с идентификатор № 87374.560.32.13 и
съответните ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху ПИ № 87374.560.32.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Г. Д., ЕГН ********** и С. И. Д.,
ЕГН ********** да заплатят на “Първа Инвестиционна Банка“АД, ЕИК ******
сумата от 1881, 76 лв. – разноски за настоящото производство.
6
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7