№ 32287
гр. София, 15.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110125414 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е от Б. П. К. срещу „Инвестбанк“ АД отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата от 7 624,50 лева, представляваща непогасена главница по
договор за кредит от 10.05.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.02.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 364,45 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 10.12.2009 г. до 29.06.2010 г., сумата от 1
096,50 лева, представляваща договорна наказателна лихва за периода от 10.01.2010 г. до
17.02.2011 г. и сумата от 594,27 лева, представляваща разноски по делото, за които суми по
ч. гр. дело № ****/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 76-ти състав е издаден
изпълнителен лист от 28.02.2011 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №
2011***0403801/2011 г. по опис на ЧСИ М Б с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие
Софийски градски съд, впоследствие прекратено, поради новонастъпило обстоятелство –
погасяване по давност на правото на принудителното им изпълнение.
Ищецът твърди, че в хода на производството по ч. гр. дело № ****/2011 г. по описа на
Софийски районен съд, 76-ти състав е издаден изпълнителен лист от 28.02.2011 г. в полза на
кредитора „Емпорики Банк-България“ ЕАД и срещу длъжника Б. П. К., по силата на който
последният е осъден да заплати на кредитора следните суми: 7 624,50 лева, представляваща
непогасена главница по договор за кредит от 10.05.2008 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.02.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, 364,45 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 10.12.2009 г. до 29.06.2010 г., 1 096,50 лева,
представляваща договорна наказателна лихва за периода от 10.01.2010 г. до 17.02.2011 г. и
594,27 лева, представляваща разноски по делото. Посочва, че по молба на кредитора и за
събиране на вземанията по изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №
2011***0403801/2011 г. по опис на ЧСИ М Б с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие
Софийски градски съд. В хода на същото е наложен запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника Б. К., получавано от третото за процеса лице „Бодием Транс“, в резултат от
което изпълнително действие е събрана сума в размер от 82 лева. Поддържа се, че след
налагане на запора и в продължение на повече от две години в хода на изпълнителния
процес не са извършвани изпълнителни действия, които да са насочени към принудително
удовлетворяване на вземането, поради което и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
производството по изпълнителното дело следва да се счита за прекратено по силата на
1
закона на 01.02.2018 г. В исковата молба се излага, че считано от датата на осъществяване
на последното изпълнително действие – 01.02.2016 г. е започнала да тече отново
погасителната давност за вземанията, удостоверени в процесния изпълнителен лист, като
същата е изтекла най-късно на 01.02.2021 г., а с това и преди образуване на настоящото
производство. Ищецът намира за приложим към вземанията петгодишният давностен срок.
Посочва, че ответната търговска банка „Инвестбанк“ АД е правоприемник на „Търговска
банка Виктория“ ЕАД с предишно търговско наименование „Емпорики Банк-България“ ЕАД
– кредитора по процесния изпълнителен лист и взискател по изпълнителното дело. С тези
съображения ищецът оспорва дължимостта на същите поради погасяването им по давност,
като отправя искане за уважаване на предявената установителна искова претенция за
презнаване в отношенията между страните, че сумите по изпълнителния лист са недължими
на ищеца поради погасяването ив по давност. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
В депозирания в рока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Инвестбанк“
АД, чрез пълномощника си юрк. П С, признава предявения установителен иск, както и
изтеклата в полза на длъжника погасителна давност спрямо процесните вземания. Посочва,
че със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
и изпълнителен лист, издадени в хода на производството по ч. гр. дело № ****/2011 г. по
описа на Софийски районен съд, 76-ти състав ищецът Б. К. е осъден да заплати на
„Емпорики Банк – България“ ЕАД неиздължени суми по договор за потребителски кредит №
ЕР-ОК-0017/10.05.2008 г., както следва: сумата от 7 624,50 лева, представляваща непогасена
главница по договор за кредит от 10.05.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.02.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 364,45 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 10.12.2009 г. до 29.06.2010 г., сумата от 1
096,50 лева, представляваща договорна наказателна лихва за периода от 10.01.2010 г. до
17.02.2011 г. и сумата от 594,27 лева, представляваща разноски по делото. Не оспорва, че за
принудително събиране на вземанията на търговската банка и въз основа на процесния
изпълнителен лист на 10.06.2011 г. е образувано изпълнително дело № 2011***0403801/2011
г. по опис на ЧСИ М Б с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд.
В хода на последното съдебният изпълнител е наложил запори върху вземанията по
банковите сметки на длъжника въ всички регистрирани в страната банкови институции и
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Заявява, че в периода 28.06.2011 г. –
01.02.2016 г. в хода на изпълнителния процес са постъпвали суми. На 02.10.2014 г. е
наложен запор върху работната заплата на Б. К., с което действие давността за вземанията
отново е прекъсната. В отговора се твърди, че приложимият петгодишен давностен срок
обаче е изтекъл на 02.02.2021 г. Изпълнителното производство следва да се счита за
прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като в случая е налице
и изрично постановление на съдебния изпълнител. Ответната страна излага, че към момента
на образуване на настоящото производство от „Инвестбанк“ АД не е направено искане за
преобразуване на изпълнителното дело, не са поискани/извършвани изпълнителни действия,
не е обжалвано постановлението на съдебния изпълнител, с което производството по изп.
дело № № 2011***0403801/2011 г. е прекратено. Ето защо, ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото, поради което и предвид изричното признание на иска, на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК в полза на същия следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски. Твърди, че след констатиране на изтеклата погасителна давност за
кредитора и взискател не същуствува друг правен способ за противодействие освен
пасивното поведение, изразяващо се в непредприемане на активни действия срещу
длъжника. С тези доводи ответникът заявява признание на исковата претенция на основание
чл. 237, ал. 1 ГПК и претендира присъждане на разноските по делото, евентуално възразява
срещу размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и предвид конкретното основание за
2
недължимост на процесното вземане, на което ищцата основава исковата си претенция,
съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената
искова защита чрез отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на
извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на
процесната сума, активната си процесуална легитимация в процеса – качеството си на
длъжник на вземанията по процесния изпълнителен лист, както и периода – начален и краен
момент на давността.
В тежест на ответника е да установи предприемането на конкретни действия, довели до
спиране/прекъсване на давностния срок, в случай, че твърди това.
С оглед съвпадащите твърдения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
съдът отделя като безспорно обстоятелството, че ответникът е станал носител на
вземанията по процесния изпълнителен лист като правоприемник на първоначалния
кредитор „Емпорики Банк – България“ ЕАД.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали са относими към предмета на спора и
необходими за правилното му разрешаване, поради следва да бъдат приети като
доказателства по делото.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за изискване на заверен препис от
изпълнително дело № 2011***0403801/2011 г. по описа на ЧСИ М Б с рег. № *** на КЧСИ и
с район на действие Софийски градски съд, предвид относимостта му към предмета на
делото, с оглед разпределената между страните доказателствена тежест.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2023 г. от
09:40 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор и приложенията към него.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ М Б с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски
градски съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението да представи заверен
препис от изпълнително дело № 2011***0403801/2011 г. по описа му.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
3
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4