Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 260316 19.04.2021 г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, второ гражданско отделение, пети въззивен състав
На деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Белева
гражданско дело № 295 по описа за 2021
година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Бургаският окръжен съд е сезиран
с жалба вх.№ 3133 от 25.01.2021г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, подадена от М.С.Д.-
длъжник по изпълнително дело №20208030402023 по описа на ЧСИ Таня Маджарова.
С жалбата се атакува
постановление изх.№ 2709/ 18.01.2021г., с което ЧСИ Маджарова е отказала да
прекрати изпълнителното производство по изп.дело №20208030402023 на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Заявява, че делото е образувано
по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, въз основа на издаден от РС- Несебър
изпълнителен лист от 8.08.2011г. Последното валидно предприето изпълнително
действие спрямо длъжника било с дата 5.03.2013г. по изп.д.№1453/2012г. по описа
на ЧСИ Маджарова, което изпълнително дело било прекратено. Намира действията на
ЧСИ Маджарова за нищожни на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като
изпълнителното дело било прекратено по силата на закона още на 5.03.2015г.
Намира, че допуснатото от ЧСИ конституиране на нов взискател в изпълнителното
производство- „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, на мястото на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, случило се
на 30.06.2015г. на основание чл.429, ал.1 ГПК е порочно действие, понеже не
били налице необходимите предпоставки за това. Частното правоприемство между
двете дружество, базирано на договор за цесия от 15.05.2015г. не произвело
правно действие, защото длъжникът не бил уведомен от страна на цедента, нито от
цесионера като негов пълномощник, за прехвърляне на вземането по издадения
срещу него изпълнителен лист. В кориците на изпълнителното дело от 2012г.
нямало уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД сред документите, установяващи
извършената цесия. По двете изпълнителни дела също липсвало формулирано
уведомление по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Затова за взискател не следвало
да се приема цесионера, а цедента. Доколкото в полза на цедента не следвало да
се признава качеството на взискател в провеждания изпълнителен процес по
изп.д.№ 1453/2012г., то неговите последващи действия и изявления, насочени към
органа на изпълнението не следвало да се вземат предвид при преценката дали от
взискателя били предприети изпълнителни действия в контекста на чл.433, ал.1,
т.8 ГПК, нито да послужат за образуване на ново изпълнително производство.
Действителният взискател не бил направил искане за извършване на изпълнителни
действия за период, надхвърлящ две години, което означавало, че бил реализиран
прекратителният фактически състав, установен в разпоредбата на чл.433, ал.1,
т.8 ГПК.
Моли отказът да бъде отменен, а на
ЧСИ Маджарова да бъде указано да прекрати изпълнително дело № 20208030402023.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК са
постъпили писмени възражения от взискателя „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД
чрез пълномощника Даниела Иванова- юрисконсулт.
С него оспорва като недопустима
жалбата в частта, с която са изложени
доводи за порочно провеждане на действия по принудително изпълнение срещу
длъжника вследствие ненадлежно уведомяване за извършената цесия. По същество,
намира обжалваното постановление за правилно, законосъобразно и мотивирано. Сочи,
че понеже изпълнителното производство е образувано на 21.10.2020г. е обективно
невъзможно от датата на образуването на изпълнителното дело до датата на
входирането на молбата от длъжника за прекратяването му, да е изтекъл
законоустановения 2- годишен срок, предвиден в разпоредбата на чл.433, ал.1,
т.8 ГПК. Затова не са налице основания за прекратяване на изпълнителното
производство поради перемпция. На следващо място изтъква, че прекратяването на
производството по чл.433, ал.1, т.8 ГПК не води до погасяване на материалното
право, поради което взискателят може да инициира по реда на чл.426 ГПК наново
изпълнително производство, като изтегли изпълнителния лист и образува ново
канцеларско дело въз основа на същия изпълнителен лист срещу същия длъжник, по
което да извършва действия с цел удовлетворяване на вземанията си, както е в
случая. Развити са и подробни
съображения във връзка с оплакванията на жалбоподателя, че цесията не му е била
съобщена, като най- общо се сочи, че длъжникът е бил уведомен за цесията от
цесионера по възлагане с нотариално заверено пълномощно, като изпратеното на
адреса на длъжника, посочен в договора за кредит, уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД било върнато непотърсено, с отбелязване „непознат на адреса“. Предвид
договореното фингирано връчване в договора за заем- чл.8, уведомлението
следвало да се приеме за получено и узнато от длъжника. С оглед изложеното,
моли жалбата да бъде отхвърлена като частично недопустима, а в случай, че бъде
разгледана по същество- като неоснователна. Претендира разноски- юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лв.
ЧСИ Таня Маджарова е приложила копие
от изпълнителното дело, както и мотивите си към обжалваното постановление.
Развити са съображения, че жалбата е неоснователна, тъй като делото е
образувано на 21.10.2020г., поради което теоретично дори не е възможно да е
изтекъл 2-годишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към датата на подаване на
молбата за прекратяването на делото, подадена от длъжника. Освен това се сочи,
че по делото са извършвани изпълнителни действия, което обуславяло започването
на нов двугодишен срок от датата на извършването на всяко едно от
изпълнителните действия, последното от които е извършения на 5.01.2021г. запор.
Сочи, че действително по
предходното изпълнително дело била настъпила перемпция, но намира това за
неотносимо към настоящото производство, както и оплакванията на жалбоподателя
за това, че не е бил уведомен за цесията .
След преценка на твърденията на
страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е с правно основание
чл.435, ал.2, т.6, предл.2 от ГПК.
Подадена е в законоустановения
срок от лице, което има правен интерес от обжалването, срещу подлежащо на
обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е допустима.
Ето защо жалбата следва да се
разгледа по същество.
Изпълнително дело №20208030402023
по описа на ЧСИ Маджарова е образувано по молба на „Кредит инкасо инвестмънтс
БГ“ ЕАД , входирана в деловодството на ЧСИ на 21.10.2020г. въз основа на
изпълнителен лист от 8.08.2011г., издаден по ч.гр.д.№ 315/2011г. по описа на
РС- Несебър против жалбоподателя М.С.Д. въз основа на заповед за изпълнение №298
от 13.04.2011г. по същото дело, съгласно който длъжникът е осъден да заплати на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата от 2176,90 лв.- главница, 584,24 лв.-
договорна лихва за периода от 14.03.2008г. до 13.11.2009г., 770,28 лв.- лихва
за забава за периода от 15.04.2008г. до 9.11.2011г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаването на заявлението- 11.04.2011г. до
окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 170,63
лв.
Молителят е посочил, че е частен
правоприемник на кредитора по изпълнителния лист на основание договор за
прехвърляне на вземания от 15.05.2015г., като по силата на изрично пълномощно е
изпратил уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД до длъжника. Посочил е още, че в
това си качество се ползва, на основание чл.429, ал.1 ГПК от издадените в полза
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
въз основа на които е било образувано изп.д.№20128030401453- прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по перемпция, към което били приложени книжата,
удостоверяващи качеството му на кредитор на длъжника. Тези книжа не са налични
нито към ИД №20208030402023, нито към
приложените от страните към жалбата и отговора доказателства.
С молбата за образуване на
изпълнителното дело е направено искане за насрочване на опис на движими вещи на
длъжника, както и за налагане на запори върху трудовото възнаграждение на
длъжника. Приложен е изпълнителен лист.
На гърба на изпълнителния лист е
отразено от ЧСИ Маджарова, че по него е било образувано изп.д.№1453/2012г. при
същия съдебен изпълнител. По предходното изпълнително дело не е била връчена
призовка, а последното изпълнително действие е било на 5.03.2013г. Отразено е
още, че предходното изпълнително дело е било прекратено поради перемпция на
5.05.2020г. по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
На 2.11.2020г. е изпратена покана
за доброволно изпълнение на длъжника, за която няма данни да е връчена на
длъжника /пратката е върната с отбелязване, че не е потърсена/.
ЧСИ е изискала справки от НАП и
БНБ за регистрираните трудови договори на длъжника, както и за сметките му и
сейфове в банки.
На 26.11.2020 г. е изпратено
запорно съобщение до Ретиро ООД- л.12 от ИД, с което е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника М.Д..
На 2.12.2020г. е изпратено
запорно съобщение до Банка ДСК ЕАД, с което е наложен запор върху всички сметки
на длъжника в банката до размера на дълга. Запорното съобщение е получено от
банката на 7.12.2020 г. /така- известие за доставяне на л.22 от ИД/. Банката е
уведомила ЧСИ, че е наложила запор върху наличните авоари на длъжника.
На 2.12.2020г. е изпратено
запорно съобщение до Инвестбанк АД, с което е наложен запор върху всички сметки
на длъжника в банката до размера на дълга. Запорното съобщение е получено от
банката на 4.12.2020 г. /така- известие за доставяне на л.24 от ИД/.
На 2.12.2020г. е изпратено
запорно съобщение до Интернешънъл Асет Банк АД, с което е наложен запор върху
всички сметки на длъжника в банката до размера на дълга. Запорното съобщение е
получено от банката на 7.12.2020 г. /така- известие за доставяне на л.26 от
ИД/. От банката е извършено частично плащане по наложения запор.
На 2.12.2020г. е изпратено
запорно съобщение до Първа инвестиционна банка АД, с което е наложен запор
върху всички сметки на длъжника в банката до размера на дълга. Запорното
съобщение е получено от банката на 7.12.2020 г. /така- известие за доставяне на
л.28 от ИД/.
На 2.12.2020г. е изпратено
запорно съобщение до Юробанк България АД, с което е наложен запор върху всички
сметки на длъжника в банката до размера на дълга. Запорното съобщение е
получено от банката на 4.12.2020 г. /така- известие за доставяне на л.30 от
ИД/.
На 4.01.2021г. по изпълнителното
дело е постъпила молба от длъжника с искане за прекратяването на изпълнителното
дело, спиране на предприетите изпълнителни действия и вдигане на наложените
възбрани. Счита, че делото е прекратено по силата на закона още на 5.03.3015г.
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради неизвършени от взискателя
изпълнителни действия в продължение на 2 години, поради което намира действията
на ЧСИ за нищожни. Акцентирал е на това, че не е уведомен за извършената цесия
нито от цедента, нито от цесионера, поради което счита, че цесията не го
обвързва като длъжник. Затова счита, че липсата на този елемент от фактическия
състав по прехвърлянето на вземането означава, че поддържаното частно
правоприемство от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД не е доказано,
респективно- не са налице нужните предпоставки за конституирането на
дружеството в качеството на взискател по това изпълнително производство, имащо
за адресат М.Д. като длъжник.
Взискателят „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД е депозирал отговор, с който моли молбата да бъде оставена
без уважение. Развити са съображения, които се припокриват с тези, съдържащи се
във възражението срещу частната жалба. Приложено е уведомление от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България като правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, в качеството му на цедент, чрез пълномощника „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД за извършено прехвърляне на вземанията срещу длъжника М.С.Д.,
с договор за цесия, сключен на 15.05.2015г. Приложена е и обратна разписка,
относно връчването на това уведомление, която е върната невръчена, с
отбелязване от 13.07.2015г., че адресатът не е познат на адреса.
С обжалваното постановление ЧСИ Маджарова
е отказала да прекрати изпълнителното дело, като е счела че липсва някое от
основанията, посочени в чл.433, ал.1 ГПК. С него същата е отказала и да спре
изпълнителните действия, включително да вдигне наложените запори.
Настоящият съдебен състав намира,
че в обжалваната част, с която е отказано прекратяването на изпълнителното
производство, постановлението от 18.01.2021г. на ЧСИ Маджарова е правилно и
законосъобразно.
Предпоставката за прекратяване на
изпълнителното производство са изчерпателно изброени в чл.433, ал.1 от ГПК,
като единствената от тях, която донякъде се припокрива с твърденията на
длъжника- сега жалбоподател е тази на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, а именно- взискателят
да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години /с изключение на делата за издръжка, какъвто не е настоящия случай/.
В мотивите на т.10 към ТР №2/13г.
от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013 на ОСГТК на ВКС са разяснени предпоставките,
при които настъпва прекратяването на изпълнителното дело поради т. нар.
„перемпция“, както и кои са действията на взискателя, които прекъсват давността
за вземането.
В тях е посочено следното: „Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични
вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица…
При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар.
„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Разпоредбата на чл.433,
ал.1 ГПК изисква съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство с
постановление, но неговият акт има само декларативен характер, защото когато
прекратяването е по силата на закона /както е в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК/, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно
релевантни факти и обжалването е без значение за момента на настъпването на
ефекта“.
В случая е безспорно, че първото
образувано срещу длъжника изпълнително производство, това от 2012г. е било
прекратено, поради перемпция. Спорно е кога е станало това. Настоящият съдебен
състав споделя становището на жалбоподателя, че понеже последното изпълнително
действие по изпълнителното дело от 2012г. е било предприето на 5.03.2013г.
/признание на взискателя и отразено от ЧСИ на гърба на изпълнителния лист/, то
с оглед изложеното по-горе за автоматичното настъпване на перемпцията с
изтичането на двугодишния срок, в който взискателя е бездействал, следва да се приеме,
че предходното изпълнително дело е било прекратено по силата на закона на
5.03.2012г. /а не както е отразено от ЧСИ в печата на гърба на ИЛ- на
5.05.2020г., и влизане в сила на 23.06.2020г./.
Макар по делото да не са
представени каквито и да било доказателства за сключения договор за цесия, нито
за договора за заем /кредит/ между първоначалния взискател и длъжника /от който
евентуално да се направят изводи за фингирано връчване на уведомлението за
цесия, както настоява „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД/, доколкото между
страните не съществува спор по този въпрос, съдът намира, че на 15.05.2015г. е
първоначалния кредитор по изпълнителния лист- „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
е прехвърлил вземанията си спрямо длъжника М.Д. в полза на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Следователно прехвърлянето е извършено след перемирането
на предходното изпълнително дело.
При тези факти жалбоподателят
оспорва взискателят по изп.д.№2023/2020г. на ЧСИ Маджаров да има качеството на
правоприемник по изпълнителния лист, издаден в полза на цесионера.
Според настоящият съдебен състав доводите
му са неоснователни.
Съгласно чл.429, ал.1 от ГПК
наследниците и частните правоприемници на взискателя могат да искат изпълнение
въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството се
установява с писмени доказателства.
От изр.2 на цитираната разпоредба
следва, че проверката, която съдебният изпълнител дължи по надлежната
легитимация на лицето, което не фигурира като кредитор в изпълнителния лист се
ограничава само до правоприемството- в този смисъл виж Решение №71 от 24.07.2019г. по
гр.д.№2576/18г. на ВКС, III г.о. В случая това означава, че проверката се свежда единствено до това
има ли писмени доказателства за прехвърляне на вземането от предходния кредитор
/цедента/, в чиято полза е издаден изпълнителен лист, на цесионера.
Понеже страните не спорят относно
сключването на договора за цесия от 15.05.2015г. /доказателствата за която били
приложени към предходното дело/, то следва да се приеме, че „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД е частен правоприемник на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за вземанията спрямо жалбоподателя,
обективирани в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
изп.д.№2023/2020г., на основание чл.429, ал.1 ГПК. Следователно, изпълнителното
дело е образувано от лице, което има право да образува изпълнително дело срещу
длъжника, въз основа на издадения срещу него изпълнителен лист от 8.08.2011г.
Без значение за валидността на действията по образуване на новото изпълнително
дело е, че предходното изпълнително дело е било прекратено
поради перемпция още преди сключването на договора за цесия. С перемирането на
изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не се погасява
вземането по изпълнителния лист, нито се препятства възможността въз основа на
същия изпълнителен лист да бъде образувано ново изпълнително дело срещу
длъжника. Това е така, понеже в правната уредба на изпълнителното производство
липсва правна норма, която да предвижда подобни последици.
Действително, не може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е бил уведомен за цесията от цедента преди подаването на молбата за образуване
но изпълнително дело №2023/2020г. на ЧСИ Маджарова, нито лично, нито чрез пълномощника-
цесионер, тъй като
уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД очевидно не е връчено на длъжника, а по делото
липсват доказателства в подкрепа на твърдението на взискателя, че в договора за
кредит съществува клауза за фингирано връчване при определени предпоставки,
както и за това кой е посочения в договора адрес за кореспонденция, посочен от
кредитополучателя /т.е. длъжника по ИД/. Видно е още, че в известието за
доставяне на уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД като подател е записан цесионера,
а не цедента, като никъде в известието не се споменава името на първоначалния кредитор- „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, поради което не може да се презюмира недобросъвестно поведение на
длъжника, целящо да възпрепятства защитата на законните интереси на кредитора
си.
Въпреки това, към 15.05.2015г. цесията е произвела действие между страните по договора за прехвърляне
на вземания /„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството на цедент и „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД в качеството на цесионер/, вземането на цедента
е преминало в патримониума на цесионера, който е придобил качеството на частен правоприемник на кредитора
за вземането по изпълнителния лист съгласно чл.429, ал.1 ГПК.
За да породи действието си договора за
цесия между цедента и цесионера не е необходимо съгласие на длъжника, нито неговото
уведомяване, тъй
като те не са елемент от фактическия състав на договора за цесия. Разпоредбата
на чл.99, ал.4 ЗЗД, сочеща, че цесията има действие спрямо третите лица и
длъжника от деня,
когато бъде съобщена на длъжника от предишния кредитор, визира единствено последиците в чл.75, ал.2, изр.1
от ЗЗД при извършено изпълнение на задължението /т.е. погасяване на паричния
дълг/ спрямо цедента, каквито твърдения в случая не са въведени от жалбоподателя.
След сключването на договора
за цесия „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД няма
вземане спрямо жалбоподателя
за сумите, за които в негова полза е бил издаден изпълнителния лист, а тези вземания принадлежат на цесионера- т.е. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, поради което само последното дружество може да иска валидно извършването
на изпълнителни действия по образуваното през 2020г. изпълнително дело.
Понеже от подаването на молбата
на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД за образуване на изпълнителното дело и за
налагане на запори и предприемане на опис и продажба на движими вещи на
длъжника е постъпила в кантората на ЧСИ на 21.10.2020г., очевидно е, че дори
към настоящия момент не е изтекъл двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за
прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция. Отделно от това, давността
е прекъсвана многократно с налагането на запорите върху трудовото
възнаграждение на длъжника и върху неговите сметки в банки, като от всяко от
тези изпълнителни действия е започвал да тече нов давностен срок.
Ето защо
Бургаският окръжен съд приема, че към датата на постановяване на обжалвания
отказ не са били налице предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване
на изп.д.№ 2023/20г. по описа на ЧСИ Маджарова поради настъпила перемпция.
С оглед изложеното жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 3133 от 25.01.2021г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, подадена
от М.С.Д.- длъжник по изпълнително дело №20208030402023 по описа на ЧСИ Таня
Маджарова срещу Постановление изх.№ 2709/ 18.01.2021г., с което ЧСИ Маджарова е
отказала да прекрати изпълнителното производство по изп.дело №20208030402023 на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.