Присъда по дело №1483/2023 на Районен съд - Монтана

НОХД № 1483/2023г.
М О Т И В И:

Подсъдимият К.Т.И. от гр.М. е обвинен в това, че на 18.02.2023г. в гр.М.,
кв.Кошарник, ул.Оборище на кръстовището с ул.Миджур причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК, а именно травма в областта на главата с разкъсно-
контузна рана в дясната тилна област и сътресение на мозъка на полицейския
орган С.Е.И. – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ в сектор
„Охранителна полиция“ към РУ М., при и по повод изпълнение на службата и
функцията му – престъпление по чл.131, ал.2, т.3 вр. с чл.130, ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият не се признава за виновен по
повдигнатото обвинение, дава обяснения като твърди, че на посочената дата
се били събрали в дома му, като били и двама от синовете му, брат му, както и
свид.К.С.К., който му е комшия. Започнали да спорят, при което К. повикал
„родата си“, дошли 10 човека, излезли и навън и започнал да „ги налагат…с
камъни и дървета“. Поддържа, че при този побой ръката му била счупена,
както и единия от синовете му също пострадал. Отрича да е хвърлял предмети
по полицаите, в т.ч. бетонни блокчета или други подобни, а когато дошли
полицаите той бил вече пострадал и съответно транспортиран до спешна
помощ.
Защитникът му в съдебно заседание предлага на съда да постанови
присъда, с която признае подсъдимия за невинен и го оправдае по
повдигнатото обвинение, тъй като същото не е доказано по несъмнен начин от
доказателствата по делото.Поддържа, че същото не е установено както от
обективна, така и от субективна страна, а в подкрепа на обвинението са
единствено прочетените по реда на чл.281, ал.4 НПК показания на свидетели,
които предвид забраната на ал.8 на същия текст, не са достатъчни за
постановяване на осъдителна присъда. Подсъдимият в последната си дума
заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан.
Представителят на обвинението заявява, че установената в съдебно
заседание фактическа обстановка не съответствува на тази, отразена в
обвинителния акт, поради което не поддържа обвинението против подс.И..
Твърди, че не са събрани достатъчно доказателства за съпричастност на
подсъдимия към извършеното престъпление, а осъдителната присъда не може
да почива на предположения. Предлага на съда да постанови присъда, с която
признае подсъдимия за невинен и го оправдае по повдигнатото му обвинение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и
заключение от вещото лице по съдебно-медицински експертизи, касателно
уврежданията получени от свид.С.И., както и от подсъдимия И..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната взаимна връзка и логическо единство, а така също във връзка с
доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
1

Подсъдимият И. живее в гр.М., ул.К. №47, заедно със семейството си,
съпруга и деца.
Свидетелите С.И. и В.В., служители на РУ М., първият в сектор
Охранителна полиция, а втория в сектор Пътна полиция, били на дежурство
от 19ч. на 18.02.2023г. до 07.00ч. на 19.02.2023г. Вечерта, около 21.30-22.00
часа на 18.02.2023г. получили сигнал от ОДЧ (оперативна дежурна част) за
масово сбиване в гр.М., кв.Кошарник, на ул.Оборище. Отивайки на място
констатирали, че има струпване на около 100-на човека, агресивно настроени,
от две враждуващи фамилии, в т.ч. на мястото били подсъдимия, неговите
роднини-братя и деца, както и роднините на К.С.К.. Преди това, същата вечер
подсъдимия К. И. и К.С.К., както и близки на двамата били в дома на
подсъдимия, където употребявали алкохол. Под влияние на изпитото
количество алкохол възникнал спор първо вътре в къщата, а впоследствие се
пренесъл и навън. Започнали да пристигат и други роднини на двете страни и
се стигнало до масовото сбиване. Пристигайки на местопроизшествието
полицейските служители се опитали да разделят участниците в сбиването, с
цел и преустановяване на конфликта. Участниците се биели помежду си, като
започнали да хвърлят камъни, парчета бетон, керемиди и др.п., при което едно
парче бетон ударило по главата отзад, в областта на тила зад дясното ухо
свид.С.И.. В резултат на удара свидетеля паднал на земята в „несвяст“, като на
помощ му се притекъл колегата му свид.В., както и свид.Н. К. и И. К.а, които
били на мястото. Свидетелите напръскали пострадалия И. с вода и го
издърпали на безопасно разстояние от биещите се, а свид.В. подал
информация за инцидента с неговмия колега и поискал съдействие от ОДЧ,
както и да бъдат изпратени екипи на Спешна помощ. На мястото пристигнали
свид.М.П., И.Т., А. И. и П.П., както и екип на спешна помощ. Пострадалия И.
бил транспортиран до МБАЛ АД град М.. При инцидента освен И. пострадали
и други лица, в т.ч. и подсъдимия К.Т.И..
От изготвената медицинска експертиза е видно, че при инцидента на
18.02.2023г. С.Е.И. е получил следните увреждания – травма в областта на
главата с разкъсно-контузна рана в дясната тилна област и сътресение на
мозъка, което е от характер да му е причинено временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, с оздравителен период около 20-25 дни.
Изпълнена е и съдебно-медицинска експертиза касаеща уврежданията,
получени от подсъдимия, от която се установява, че при инцидента на
18.02.2023г. последния е получил следните увреждания – травма в областта на
главата с разкъсно-контузна рана в лявата теменна област и сътресение на
мозъка, както и травма в областта на левия горен крайник с изкълчване в
областта на първата карпометакарпална става и счупване на лъчевата кост
(радиуса) на типично място и на лакътната кост (улната) в долната
(дисталната) и трета. Вещото лице посочва, че травмата в областта на главата
е от характер да му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, с оздравителен период около 15-20 дни, а травмата в левия горен
крайник е от естество да води до трайно затруднение движенията на левия
2

горен крайник за срок над един месец и оздравителен период около 3-4
месеца.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства, от показанията на разпитаните свидетели и от
обясненията на подсъдимия, както и от заключенията на вещото лице.Съдът
приема изцяло заключенията на вещото лице, като дадени обективно,
компетентно и безпристрастно. Същите са изготвени на база събраните
доказателства по ДП, както и гласните показания и приложената медицинска
документация.
Безспорно е установено, че при конфликта на 18.02.2023г. свид.С.И., при
и по повод изпълнение на служебните си задължения и функции по опазване
на обществения ред, получил телесни увреждания, подробно описани, които
по своя характер съответстват на лека телесна повреда по см. на чл.130, ал.1
от НК.
От събрания на ДП и в хода на съдебното следствие доказателствен
материал не се установява причинителя на горните увреждания, получени от
пострадалия И., не може да се направи категоричен и безсъмнен извод
относно авторството на деянието, както и че техния автор е именно
подсъдимия И..
Подс.И. дава подробни обяснения на съдебното следствие във връзка с
повдигнатото му обвинение, които основно се свеждат до следното:
Въпросната вечер се били събрали да празнуват у тях, като били братята
му, децата му, а също така дошъл и свид. К.С.К.. Изпили не малко количество
алкохол, възникнал спор със свид.К., с когото си имали пререкания отдавна
както той, така и синовете му, при което последния звъннал на „родата си“,
дошли 10-на човека и спора се пренесъл навън. На него му бил нанесен побой,
при което паднал на земята, ръката му била счупена на три места, а когато
дошли полицаите той вече бил повален на земята. Поддържа, че не е видял кой
е хвърлил по полицая и го е наранил, отрича той да е хвърлял нещо по него,
тъй като вече бил и ранен и след това транспортиран до спешна помощ в
гр.М..
Разпитани са три групи свидетели, едната са полицейските служители
сред които е и пострадалия И., другата са свидетелите близки роднини на
подсъдимия, съпруга, братя, деца, и третата група са близки родственици на
свид.К.С.К., с когото първоначално е възникнал конфликта.
Полицейските служители разпитани поддържат, че на мястото имало
струпване на много хора, от две враждуващи фамилии, които се биели
помежду си, с камъни, тухли, керемиди, бетонни парчета и др.п. Пристигайки
започнали действия по преустановяване на конфликта между присъстващите,
но бетонно парче ударило свид.С.И. отзад в тилната област, при който удар
същия паднал на земята. Нито И., нито колегата му В.В., които първоначално
били изпратени на сигнала, не видели кой е хвърлил бетонното парче.
Пристигналите впоследствие полицейски служители в общи линии заявяват,
3

че когато пристигнали на място имало напрежение между двете враждуващи
групи, но боя бил преустановен, те започнали да установяват участниците в
побоя, както и лицата, които имали нужда от медицинска помощ.
Свидетелите Т.Б.Р., Б.Р. И.а, М.К.Н., Н.О.Г., Я.Б.Р., Д.С.А., Д.Б.Р., в
роднинска връзка с подсъдимия както на ДП, така и на съдебното следствие
поддържат, че родата на К.С. се нахвърлила срещу тях с дърва и камъни, като
първоначално били в двора на къщата на подсъдимия, а след това и отвън на
улицата. При това масово сбиване всеки хвърлял каквото намери, подсъдимия
също бил ударен и пострадал, когато дошли полицаите, свид.Т.Р., син на
подсъдимия имал рана на главата. Всички свидетели са категорични, че не са
видели и не знаят кой е ударил полицая по главата, имало много хора,
хвърчали парчета тухли, камъни, бетонни парчета и др.п.
И третата група свидетели, а именно К.С.К., А.Р.Л., К.С.К., Н. К., И. И.а,
Б.И., Б.С.К. разпитани на ДП поддържат, че роднините на подсъдимия и самия
подсъдим били много агресивни и враждебно настроени, носели дървета,
брадви, започнали да хвърлят с камъни и бетонни парчета по тях, а
впоследствие и по полицейския автомобил, с който пристигнали свид.И. и В..
Твърдят, че именно подс.К. И. с камък, бетонно парче, хвърлил по полицая,
свид.С.И., и го ударил по главата.
В хода на съдебното следствие последната група свидетели категорично
отричат да са видели, че именно подсъдимия е хвърлил камъка по полицая и
го е ударил. Поддържат, че се хвърляло с разни предмети и от тяхна страна, и
от страна на подсъдимия и роднините му, били много хора, камъка дошъл от
посоката, в която били множеството събрали се, но никой от тях не е видял кой
точно е хвърлил по полицейския служител.
С оглед констатираните съществени противоречия в свидетелските
показания, тези дадени на досъдебното производство са прочетени и
приобщени към доказателствата на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 и т.2
НПК. Свидетелите след прочитането им твърдят, че тогава са заявили, че
именно подсъдимия е хвърлил камъка, в „яда си….беше страшно“, имало
много хора и всички хвърляли разни предмети, но не са видели К. да хвърля
камъка по полицая.
От анализа на събраните и проверени писмени и гласни доказателства –
обяснения на подс. И., показанията на разпитаните свидетели, не може да се
изведе категоричен извод за авторството на деянието, за причинителя на
престъпния резултат - телесните увреждания на свидетеля С.И..
Предвид установената забрана в чл.281, ал.8 НПК, а именно, че
осъдителната присъда не може да се основава само на показания прочетени по
реда на чл.281, ал.4 НПК, то прочетените по този ред показания на свидетели
не са достатъчни, а в настоящия случай са и единствените доказателства
относно авторството на престъпното деяние и уличаващи подсъдимия в
осъществяването му.
Обективните признаци от състава на престъплението включват освен
4

изпълнителното деяние и предмета на престъплението, също така и признаци
относно времето и мястото, обстановка на извършване на деянието, средство
на извършване, престъпните последици, причинната връзка между деянието и
причинения престъпен резултат, както и
субекта.
В рамките на настоящия наказателен процес не се установи обективната
страна на възведеното с обвинителния акт престъпление, предвид липсата на
установен автор на изпълнителното деяние, с оглед на което не е необходимо
да се обсъжда субективната страна от състава на престъплението.

Съгласно чл.102, т.1 от НПК в наказателното производство подлежат на
доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като
по силата на чл.103, ал.1, предл. първо от същия закон, тежестта да се докаже
обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите
органи. След направената съвкупна преценка на всички събрани
доказателства във връзка с направените възражения и доводи на страните,
съдът намира, че обвинението не е доказало по несъмнен начин участието на
подс.К.Т.И. в извършеното противозаконно причиняване на телесни повреди
по пострадалия С.Е.И..
В подкрепа на обвинението няма събрани достатъчно доказателства, за
да се направи несъмнен и категоричен извод за доказаност на обвинението.
Прокурорът и разследващите органи са длъжни да събират всички допустими
по НПК доказателства за пълното и всестранно изясняване на обективната
истина по делото, което в случая не е сторено и в резултат на това
обвинението е останало недоказано както от обективна страна, така и от
субективна страна. Не се установи от събраните доказателства именно
подсъдимия да е автор на получените увреждания от пострадалия И..
Съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК, подсъдимият се признава за
виновен само тогава, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, като
присъдата не може да “почива” на предположения.Следва да са събрани
достатъчно доказателства в полза на вината на подсъдимия, преки и косвени,
за да може да се направи несъмнен извод, че подсъдимия е автор на деянието,
а в настоящия случая в подкрепа на обвинението са единствено показанията
на свидетелите прочетени по реда на чл.281, ал.4 НПК.
Предвид горното съдът намира, че е налице разпоредбата на чл.304 от
НПК, поради което подсъдимият К.Т.И. следва да бъде признат за
НЕВИНОВЕН това, че на 18.02.2023г. в гр.М., кв.Кошарник, ул.Оборище на
кръстовището с ул.Миджур причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, а именно
травма в областта на главата с разкъсно-контузна рана в дясната тилна област
и сътресение на мозъка на полицейския орган С.Е.И. – старши полицай в
група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ към РУ
М., при и по повод изпълнение на службата и функцията му и на основание
5

горното ОПРАВДАН по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.131,
ал.2, т.3 вр. с чл.130, ал.1 от НК.
При горния фактически и правен разбор на доказателствата, съдът
постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6

Номер на акта:	46
Дата:	24 октомври 2024 г. (в сила от 9 ноември 2024 г.)
Съдия:	Румяна Михайлова

Дело:	20231630201483
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 декември 2023 г.

Присъда по дело №1483/2023 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите