№ 3654
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседА.е на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. В.
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100510201 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 28, ал. 6 ЗЗДет във вр. с чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на заинтересовА.те стрА. в първоинстанционното
производство С. В. О. и М. В. О. срещу Решение № 20030397/17.04.2022 г. по гр. дело №
2308/2021 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 37-ми състав.
В жалбата на С. В. О., депозирана чрез назначения й от съда процесуален
представител (с оглед разпоредбата на чл.15, ал.8 ЗЗДет), са развити оплаквА.я за
неправилност на атакувА.я съдебен акт, доколкото по делото се констатира, че в интерес на
детето е да бъде отглеждано в семейна среда. Не се сочат доказателства.
В жалбата на М. В. О. са развити оплаквА.я за неправилност на атакувА.я съдебен акт
и се желае отмяната му. Изложени са съображения, че детето не следва да бъде настанявано
извън семейството. Не са направени доказателствени искА.я.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна АСП, Д «СП» – Красно село не е
изразила становище по двете жалби.
Жалбите са допустими. Подадени са в срока по чл.28, ал.6 ЗЗДет от стрА.,
притежаващи правен интерес от обжалването, насочени са срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
1
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
стрА.те, приема за установено следното:
Първоинстанционното дело е образувано по молба от 14.01.2021 г. на АСП, Д „СП“ –
Красно село по чл.26 вр.чл.25, ал.1, т.3 вр. чл.4, ал.1, т.5 ЗЗДет за настаняване на детето С.
В. О. в социална услуга от резидентен тип Преходно жилище „Захари Стоянов“ за срок от
две години, считано от 21.12.2020 г. или до промяна на обстоятелствата, възникнали по –
рано от посочената дата.
С атакуваното решение съдът е уважил молбата като е приел, че майката не е в
състояние да контролира импулсите на детето, не са установени роднини или близки, при
които С. да бъде настанена и е необходимо оргА.те в областта на социалната система да се
опитат да поемат възложените им от закона отговорности като потърсят подходящи
принудителни или не мерки за помощ на детето с оглед травматичната му история.
От представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства се
установява, че С. В. О. е родена на 19.01.2005 г. и е изоставена от биологичната си майка, а
бащата не е известен. Непълнолетната е осиновена, но след кратък период от време
осиновяването е прекратено. На петгодишна възраст подрастващата е осиновена от
въззивника М. О.. С. е отглеждана в семейна среда до 2020 г., когато след самоволно
напускане на дома си и констатирана невъзможност на майката да овладява проблемното
поведение, със заповед № ЗД/Д-С-СК-019/24.04.2020 г. на директора на АСП, Д „СП“ –
Сердика е настанена в Кризисен център „Надежда“. Искането на АСП, Д „СП“ – Сердика за
настаняване на детето по съдебен ред в посочения кризисен център е отхвърлено като
неоснователно, поради което със заповед № ЗД/Д-С-КС-073/21.12.2020 г. на директора на
АСП, Д „СП“ – Сердика настаняването в Кризисен център „Надежда“ е прекратено, а
подрастващата своевременно е настанена в Преходно жилище „Захари Стоянов“.
Въз основа на показА.ята на класния ръководител на непълнолетната – Ж.Р.Д. се
установява, че през учебната 2020/2021 г. С. е натрупала голям брой неизвинени отсъствия
от учебните занятия, включително по време на дистанционно обучение, в което рядко се
включвала, поради което следва да повтори обучението си в девети клас. Майката се
интересувала от обучението на детето.
В показА.ята си директора на Преходно жилище „Захари Стоянов“ посочва, че от
момента на настаняването си подрастващата периодично се появява в социалната
институция, по – често ползвала ресурсите на същата и не оставала да преспива, имало
значителни периоди от време, през които подрастващата не се появявала. Отказвала да
посещава училище или да се среща с психолог.
В свое становище от 20.09.2021 г. директорът на преходното жилище е посочил, че
услугата е неподходяща за С. и не е в състояние да гарантира опазването на живота и
здравето й и продължаване на образовА.ето ѝ.
От приетата пред първоинстанционния съд експертиза се установява, че
емоционалното състояние и поведението на непълнолетната се характеризират със
2
затруднен контрол над импулсите, лесна експресия на гняв, емоционална реактивност,
цинично, отхвърлящо и демонстративно поведение. Ангажирана е в практики и начин на
живот, нетипични за възрастта и увреждащи психичното благополучие. Причините за
емоционалното състояние и поведението на детето са комплекс от фактори, включващи
неблагополучия в ранно детство, начало на пубертетна възраст и невъзможност за
установяване на нужните грА.ци по удачен начин.
Въз основа на изготвения от Център за обществена подкрепа при Фондация
„Асоциация А.мус“ заключителен доклад от оценка на родителския капацитет се
констатира, че за въззивника М. О. дъщеря С. е ценна и значима. Майката е фиксирана по
отношение на поставяне на грА.ци и правила, което напряга отношенията с детето.
Изслушана по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет от въззивния съд, непълнолетната заявява, че
не желае и не пребивава в Преходно жилище „Захари Стоянов“. Споделя, че съзнава
важността да завърши образовА.ето си и е склонна да даде шанс на отношенията си майка
като отново се върне в дома си.
Въззиваемата М. О. намира погрешно решението за настаняване на детето извън дома
и желае връщането му отново при нея.
В изисканото от въззивния съд становище от директора на Преходно жилище
„Захари Стоянов“ е отразено, че от настаняването си С. пребивава в социалната услуга
епизодично, престоят е белязан от многократни нарушения на вътрешния ред, свързА. с
бягства, неприбиране след регламентирА. излизА.я, агресивни изблици. Подрастващата е
поддържала връзка с майка си през целия период на настаняването и помежду им има
изградена и съхранена привързаност. От месец март 2022 г. непълнолетната е започнала
консултации с психолог към Дневен център – Горна баня, които са прекъснати поради
напускане на психолога. Направен е извод, че услугата не е подходяща за С., с оглед
наближаващото пълнолетие преместването в друга услуга се явява рисково за
емоционалното състояние и поведение и за успеваемостта на предстоящата изпитна
сесия, поради което детето следва да се върне в дома си при своята майка.
В приетия от въззивния съд социален доклад от АСП, Д „СП“ – Сердика са закрепени
констатациите от проведените актуални социални проучвА.я, сочещи на демонстрирана от
М. О. нагласа да приеме С. в дома си, където същата разполага със собствена, подходящо
оборудвана за възрастта стая и добри битови условия. Между родителя и детето има
изградена и добре съхранена емоционална връзка и привързаност. Майката декларира
разбиране на обстоятелството, че С. пораства и заявява склонност да договаря движението
на последната извън дома на база доверителна връзка помежду им, без критики и големи
очаквА.я, демонстрира сериозна загриженост за детето. Родителят заявява настъпила
промяна у нея и у детето. Съхранената връзка между майката и дъщерята на всеки етап от
съзряване на момичето е стабилна основа и не нарушава правата на детето.
В изготвения за нуждите на въззивното производство социален доклад от АСП,
Д“СП“ – Красно село е отразено, че подрастващата говори с умиление и чувство на обич за
своята майка и заявява желА.ето си тя да е част от живота . Между въззивниците има
3
емоционална привързаност.
При тази установеност на фактите може да се заключи, че към момента на
временното настаняване на С. по административен ред в социалната услуга същата е била
дете в риск по смисъла на § 1, т.11, б."в" от ДР на ЗЗДет, тъй като майката не е била в
състояние да контролира поведението чрез авторитетно и ефективно осигуряване на
нужните правила и грА.ци по удачен начин, поради което е съществувал риск от увреждане
на физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие на
непълнолетната. Същевременно не се установява детето да е било жертва на насилие в
семейството (чл.25, ал.1, т.4 ЗЗДет.), родителят да е в трайна невъзможност да го отглежда в
семейна среда или без основателна причина трайно не полага грижи девойката, при които
хипотези законодателят е допуснал настаняване на дете, извън семейството му при жив
родител (чл.25, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДет), нито се установява случая да попада в обхвата на
чл.11 от Конвенцията от 1996г. за компетентността, приложимото право, признаването,
изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за
закрила на децата (чл.25, ал.1, т.5 ЗЗДет.).
Основен принцип за закрила на децата е отглеждането им в семейна среда. При
констатираната по делото въз основа на двата актуални социални доклада, заключителен
доклад за оценка на родителския капацитет и приетата експертиза нужда от осъзнаване и
осмисляне на родителския подход към непълнолетната и усвояване на умения за
стимулиране на развитието на С. съобразено с възрастта , при отчитане на желА.ята и
елиминиране на прекомерния контрол над нея, то следва да продължи работата с майката и
да се предприемат адекватни мерки за закрила на детето в семейна среда в съответствие с
изисквА.ята на чл.23 ЗЗДет.
Съдът не е в състояние да мотивира извод, че в интерес на подрастващата е
настаняването по съдебен ред в резидентния тип услуга, в която е била настанена по
административен ред, при посочените в сезиралото СРС искане условия. Въз основа на
преките си наблюдения върху поведението на детето сам директорът на социалната услуга
намира същата за неподходяща за С.. Степента на съзряване на последната, възрастта ,
изразеното от нея мнение и поведението на същата в рамките на социалната услуга, където е
настанена по административен ред подкрепят становището на директора.
Настоящият състав не споделя изразеното в първоинстанционното решение
разбиране, че настаняването на непълнолетната в социална услуга от резидентен тип е
оправдано с оглед подтикване на институциите в областта на социалната система да се
задействат и да предприемат активни действия за подкрепа на детето. По делото се
констатира, че не е и в интерес на детето същото да бъде настанено в посочената в
сезиралото съда искане социална услуга.
Доколкото не би могло да се приеме, че са налице предвидените в закона основА.я за
настаняване на непълнолетната извън семейството им, то първоинстанционното решение
следва да бъде отменено, а Д „СП“ следва да предприеме възможните и предвидени в закона
мерки за закрила на девойката в семейна среда. Въззивният съд следва да постанови друго
4
решение, с което да остави без уважение молбата за настаняване на С. извън семейството
като мярка за закрила.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20030397/17.04.2022 г. по гр. дело № 2308/2021 г. по описа на
Софийския районен съд, ГО, 37-ми състав, с което спрямо детето С. В. О., ЕГН **********,
е наложена мярка за закрила настаняване извън семейството, а именно в социална услуга от
резидентен тип Преходно жилище „Захари Стоянов“ с адрес гр.София, кв. „Горна баня“ и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на Агенция за С.п., Дирекция "С.п." – Красно село за налагане
мярка за закрила по отношение детето С. В. О., ЕГН **********, настаняване извън
семейството, а именно в социална услуга от резидентен тип Преходно жилище „Захари
Стоянов“ с адрес гр.София, кв. „Горна баня“.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5