№
град София, 31.03.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г
въззивен състав, в съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладвано от
председателя ч. гр. д. № 2036/2021 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
реда и при условията на чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 ГПК по жалба с искане за отмяна на постановление
с изх. № 63874/03.12.2020 г., с което ЧСИ М.П., с рег. № 851 и район на
действие СГС е отказал да прекрати производството по изпълнително дело №
20208510402440, образувано срещу жалбоподателя З.У. АД, ЕИК ******* досежно сумата от 5 638,89
лв. неиздължен остатък от главница в общ
размер на 20 000 лв., присъдена с изпълнителен лист от 13.11.2020 г., издаден по гр.д.№ 306/2020 г. по описа на
САС, след направено плащане на 02.07.2019 г. преди датата на образуване на
изпълнителното дело, ведно с дължимата лихва върху остатъка от вземането,
считано от датата, на която е направено плащането – 02.07.2019 г. до
окончателното изплащане, както и досежно сумата от 17 466,66 лв.,
представляваща законна лихва върху доброволно изплатено на 14.11.2018 г. обезщетение в размер на
80 000 лв., присъдена въз основа на същия изпълнителен лист за периода от
20.09.2016 г. – датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на
плащането – 14.11.2018 г.
Иска се отмяна и на постановление
изх. № 63873/03.12.2020 г., постановено по изпълнително дело № 20208510402440
по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 и район на действие СГС, с което отказано
намаляване на определеното с постановление от 17.11.2020 г. адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на взискателя
– адвокат С.Б.на основание чл. 38 ЗА в размер на 1 153,58 лв.( 200 лв. за
образуване на делото и 953,58 лв. за
представителство за извършване на изпълнителни действия).
С подадените жалби се твърди, че
неправилно ЧСИ е отчел направени от длъжника плащания към взискателя преди
образуване на изпълнителното производство. В тази връзка жалбоподателят излага,
че на 02.07.2019 г. е превел по сметка на взискателя сумата от 20 000 лв.,
която сума е за заплащане на дължимата главница, съставляваща обезщетение по
изпълнителен лист от 13.11.2020 г., издаден по гр.д.№ 306/2020 г. по описа на
САС. Освен това твърди, че на 18.11.2020 г., на датата на която е получил
поканата за доброволно изпълнение, е заплатил доброволно по сметка на
взискателя и сумата от 23 111,56 лв., която сума е за присъдената с
посочения изпълнителен лист законна лихва в размер на 17 466,66 лв. върху
доброволното платеното обезщетение от 80 000 лв. и за сумата от 5 644,90
лв., която съставлява дължимата законна лихва върху присъдената с изпълнителния
лист главница от 20 000 лв. за периода от 20.09.2016 г.( датата на
застрахователното събитие) до датата на изплащането на тази главница на
02.07.2019 г. Предвид изложеното намира,
че изцяло е изплатил дължимите по изпълнителното дело суми преди образуването
на изпълнителното производство, поради което съдебният изпълнител неправилно е
отказал да прекрати производството по делото като събере само дължимите такси и
разноски.
Освен горното се твърди, че
неправилно съдебният изпълнител е отказал да намали определеното в полза на
адвоката на взискателя адвокатско възнаграждение. В тази връзка се излагат
доводи за неприложимост на безплатното предоставяне на правна защита в рамките
на изпълнителното производство, а при условие на евентуалност се посочва, че
процесуалния представител на взискателя единствено е подал молба за образуване
на изпълнителното дело, предвид което има право на възнаграждение само за тази
дейност по правилото на чл. 10, т.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а не и на такова по чл. 10, т.2 и сл. от същата
наредба. Съответно се иска намаляване на адвокатското възнаграждение до
минималния размер от 200 лв.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на подадените жалби от страна на взискателя по изпълнителното
дело – Х.Е.С., ЕГН **********, с който се излагат доводи за неоснователност на същите
и се иска те да бъдат оставени без
уважение.
Постъпил е отговор и от адвокат С.В.Б., с която се твърди неоснователност на
твърденията на жалбоподателя за неприложимост на разпоредбите, предвиждащи
възможност за осъществяване на безплатна правна защита в изпълнителното
производство, както и за неоснователност на възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
В срок по делото са представени
мотиви от ЧСИ М.П., с рег. № 851 и район на действие СГС, с които се посочва,
че по изпълнителното дело са отчетени
представените доказателства за заплащане на сумата от 20 000 лв. в полза
на взискателя преди образуване на изпълнителното производство, като тази е
разпределена съобразно всички компоненти на паричното вземане по правилото на
чл. 76, ал.2 ЗЗД, предвид което е прието, че тя е покрила задължението за дължима
законна лихва върху главницата от 20 000 лв. в размер на 5 638,89
лв. към датата на плащането и част от
самата главница, равняваща се на сумата от 14 361,11 лв. Съответно за
заплатената част от вземането производството по изпълнителното дело е било
прекратено, а за остатъка - 5 638,89 лв., ведно със дължимата за него
лихва от датата на посоченото плащане – 02.07.2019 г. до окончателното
изплащане, както и за сумата от 17 466,66 лв. производството продължава да
е висящо. В тази връзка е посочил, че не е налице основание да се признае
направеното на 18.11.2019 г. плащане от страна на длъжника в полза на
взискателя и да се приеме, че с него е погасена сумата от 17 466,66 лв. и
остатъка от главницата от 20 000 лв., ведно със законната лихва, тъй като
то е направено след датата на образуване на изпълнителното производство и не по
сметка на съдебния изпълнител. Освен това по делото не били представени и
доказателства за заверяването на сметката на кредитора на плащането, за да може
да се приеме, че е направено редовно плащане.
Досежно размера на определеното
адвокатско възнаграждение се излага, че същото е определено съобразно
установения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимум, предвид което не подлежи на намаляване.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД след като обсъди доводите на страните и становището на ЧСИ и обсъди
събраните по делото доказателства намира следното:
Жалбите са допустими, като подадени в
законоустановения срок, срещу актове, които подлежат на обжалване и от лице,
което има правени интерес, поради което подлежат на разглеждане по същество.
От представените по делото доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Изпълнително дело № 20208510402440, по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 и район на действие СГС
е образувано по молба на Х.Е.С., ЕГН **********, чрез адвокат С.Б.срещу
жалбоподателя З.У. АД, ЕИК *******. С молбата е поискано налагането на запор
върху банковите сметки на длъжника. Към нея е представено пълномощно за
представляващия взискателя адвокат и същият е направил изявление до съдебния
изпълнител, че осъществява безплатна правна защита на основание чл. 38 ЗА. Не е
представен договор за правна защита и съдействие, както и липсват доказателства
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Делото е образувано въз основа на изпълнителен лист от 13.11.2020 г.,
издаден по гр.д.№ 306/2020 г. по описа на САС, с който длъжникът е осъден да
заплати на взискателя сумата от 20 000 лв. обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие от настъпило на 20.09.2016 г. ПТП, което
съставлява застрахователно събитие по договор за застраховка за риска
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от датата на
настъпване на ПТП – 20.09.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
17 466,66 лв., представляваща законна лихва върху платено обезщетение за
неимуществени вреди от 80 000 лв. за периода от 20.09.2016 г. до
14.11.2018 г. – датата на плащане.
На 18.11.2020 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение,
в която е даден двуседмичен срок за доброволно изпълнение на задълженията по
изпълнителния лист общо за сумата от 50 879,16 лв., включваща 20000 лв.
главница, ведно със законна лихва към 01.12.2020 г. в размер на 8 522,22
лв., 17 466,66 лв. присъдена лихва върху доброволно изплатеното
обезщетение от 80 000 лв., 1 153,58 лв. адвокатско възнаграждение по
изпълнителното производство, 3 742,25 лв. такси по изпълнителното дело,
начислени по ТТР към ЗЧСИ.
Със запорно съобщение изх. № 60667/18.11.2020 г. е наложен запор на
банковата сметка на длъжника, който е вдигнат със съобщение от 24.11.2020 г.
С молба от 25.11.2020 г. длъжникът е представил пред ЧСИ платежни
нареждания, от които е видно, че на 02.07.2019 г., преди образуването на
изпълнителното производство е изплатил на взискателя сумата от 20 000 лв.
Установява се от представено второ платежно нареждане, че на 18.11.2020 г.
длъжникът е превел по сметка на взискателя и сумата от 23 111,56 лв.
Поискал е ЧСИ да прекрати производството по изпълнителното дело за главницата
от 20 000 лв., както и за законната лихва върху нея след датата на
плащането, като съответно редуцира определената по т.26 пропорционална такса и
намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение от 1153,58 лв. до 200
лв. на основание чл. 10, т.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С постановление изх. № 63874/03.12.2020 г., ЧСИ е отказал да прекрати
производството по изпълнително дело № 20208510402440 досежно сумата от
5 638,89 лв., която е приел за
неиздължен остатък от главница в общ размер на 20 000 лв. след
направеното на 02.07.2019 г. плащане преди датата на образуване на
изпълнителното дело, ведно с дължимата лихва върху остатъка от вземането,
считано от датата, на която е направено плащането – 02.07.2019 г. до
окончателното изплащане, както и досежно сумата от 17 466,66 лв.,
представляваща законна лихва върху доброволно изплатено на 14.11.2018 г. обезщетение в размер на
80 000 лв., присъдена въз основа на същия изпълнителен лист за периода от
20.09.2016 г. – датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на
плащането – 14.11.2018 г.
С постановление изх. № 63873/03.12.2020 г., ЧСИ е отказал да намали
определеното адвокатско възнаграждение като е приел, че съответства на установения
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален
размер- 200 лв. за образуване на делото и 953,58 лв. за представителство за
извършване на изпълнителни действия.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По
отношение на жалбата срещу постановление изх. № 63874/03.12.2020 г., с което ЧСИ
е отказал да прекрати производството по изпълнително дело № 20208510402440
досежно сумата от 5 638,89 лв., която е приел за неиздължен остатък от главница в общ размер
на 20 000 лв. след направеното на 02.07.2019 г. плащане преди датата на
образуване на изпълнителното дело, ведно с дължимата лихва върху остатъка от
вземането, считано от датата, на която е направено плащането – 02.07.2019 г. до
окончателното изплащане, както и досежно сумата от 17 466,66 лв.,
представляваща законна лихва върху доброволно изплатено на 14.11.2018 г. обезщетение в размер на
80 000 лв., присъдена въз основа на същия изпълнителен лист за периода от
20.09.2016 г. – датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на
плащането – 14.11.2018 г., съдът намира следното:
Съобразно
правилото на чл. 76, ал.2 ЗЗД и приетото с тълкувателно решение № 3 от
27.03.2019 г. т. д. № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС заплатената на 02.07.2019 г. сума
от 20 000 лв., макар и платена преди датата на образуване на
изпълнителното производство, не покрива изцяло размера на дължимата главница от
20 000 лв., тъй като с нея на първо място се погасява дължимата за периода
от датата на ПТП – 20.09.2016 г. до датата на плащането – 02.07.2019 г. законна
лихва в размер на 5 638,89 лв. Остатъкът се използва за погасяване на
главницата и покрива сумата от 14 361,11 лв., предвид което остава
незаплатена преди образуването на изпълнителното дело сума в размер на
5 638,89 лв., ведно със законната лихва върху този остатък, считано от
датата на плащането – 02.07.2019 г. до окончателното изплащане. Неплатена с
това доброволно плащане остава и сумата от 17 466,66 лв. присъдена законна
лихва върху доброволно изплатено обезщетение от 80 000 лв.
От
представеното платежно нареждане се установява, че на 18.11.2020 г. длъжникът е
направил в полза на взискателя второ плащане за сумата от 23 111, 56 лв.
За вальор ( датата, на която доставчикът на платежни услуги е длъжен да завери
платежната сметка) е посочено 19.11.2020 г. Доказателства, че сметката на
взискателя е заверена не са представени по делото. В същото време е видно, че
изпълнителното дело е образувано на 17.11.2020 г. и поканата за доброволно
изпълнение е получена от длъжника на 18.11.2020 г.
От
посоченото горе е видно, че сумата от 23 111,56 лв. е била заплатена по
сметка на взискателя след образуване на изпълнителното производство, поради
което възраженията на жалбоподателя, че същото е следвало да се прекрати на
основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК са неоснователни. В тази връзка следва да се
има предвид разликата между хипотезата на прекратяване на изпълнителното дело
по чл. 433, ал.1, т.1 ГПК и тази за приключване на същото по чл. 433, ал.2 ГПК.
В първата хипотеза делото се прекратява поради липса на неизпълнено задължение
към момента на образуване на същото, тъй като то е изпълнено преди сезирането
на съдебния изпълнител и съответно липса на основание за принудително
изпълнение и понасяне от страна на длъжника на разноските във връзка със
същото. Във втория случай е налице едно неизпълнено задължение към датата на
образуване на изпълнителното производство, което в неговите рамки се изпълнява
от страна на длъжника – доброволно или чрез съответните способи за принудително
изпълнение. В тази хипотеза длъжникът ще понесе и тежестта на разноските по
изпълнението, включително таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Като се държи сметка
за описаните разлики в двете хипотези, следва да се приеме, че действително,
както е приел и ЧСИ, независимо, че с второто платежно нареждане е заплатена
сумата от 23 111,56 лв., която издължава сумите от 17 466,66 лв. и 5 638,89
лв., предмет на изпълнителното дело, това плащане е направено след образуване
на изпълнителното дело, поради което не е основание същото да бъде прекратено по
реда на чл. 433, ал.1, т.1 ГПК. Сумата от 23 111,56 лв. следва да бъде
ценена от съдебния изпълнител при преценката му каква част от дълга, е вече
погасена, макар и не по сметка на ЧСИ, с оглед наличието на предпоставките за
приключване на изпълнителното производство по смисъла на чл. 433, ал.2 ГПК и
избягване на неоснователното обогатяване. В тази връзка вече следва да се
прецени и по каква сметка на взискателя са преведени паричните средства, налице
ли са били основанията такава да бъде открита на името на взискателя по
правилото на чл.97 ЗЗД, както и заверена ли е била сметката на длъжника. Тези
въпроси обаче не са предмет на разглеждане в настоящето производство, което
съобразно твърденията, направени в жалбата, касае единствено хипотезата на чл.
433, ал.1, т.1 ГПК.
С
оглед изложеното съдът намира, че обжалваното постановление, с което е отказано
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал1, т.1 ГПК е
правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
По
отношение на постановление изх. № 63873/03.12.2020 г. по изпълнително дело №
20208510402440 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 и район на действие СГС, с
което отказано намаляване на определеното на основание чл. 38 ЗА адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на взискателя
– адвокат С.Б.в размер на 1 153,58 лв.( 200 лв. за образуване на делото и 953,58 лв. за представителство за
извършване на изпълнителни действия), съдът намира следното:
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение в
полза на адвоката по реда на чл. 38 от ЗА във връзка с Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения са да е оказана безплатна адвокатско
помощ и срещуположната страна да носи отговорност за разноските по делото.
Следователно за да се уважи искането по чл. 38 ЗА е достатъчно адвокатът да
осъществи правна защита и съдействие, да е направено под някаква форма,
включително и устно, изявление, че тя се предоставя безплатно и по делото да няма
данни да е било заплатено адвокатско възнаграждение. Следователно представянето
на писмен договор, от който да е видно, че страните са уговорили безплатно
предоставяне на правна помощ не е предпоставка за уважаване на искането по чл.
38 ЗА. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в определение № 515/02.10.2015 г. по ч.т.д. № 2340/2015 г. на
ВКС, ТК, I т.о., определение № 163/13.06.2016 г. по ч.гр. д. № 2266/2016 г. на
ВКС, ГК, I г.о. и определение № 70/08.02.2017 г. по ч.т.д. № 2445/2016 г. на
ВКС, ТК, II т.о., която настоящият състав споделя. Безплатна правна защита и
съдействие може да се предостави както в рамките на съдебното, така и в
изпълнителното производство.
Като се има предвид
изложеното и като се съобрази, че
адвокатът на взискателя е подал молба за образуване на изпълнителното
дело, то той има право на адвокатско възнаграждение съобразно чл. 10, т.1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение в минимален
размер от 200 лв. Определеният от ЧСИ размер на адвокатското възнаграждение за
образуване на изпълнителното дело отговаря на минимално установения размер, предвид
което не подлежи на намаляване.
От представените пред съда доказателства обаче не се
установява да са налице основания за определяне на адвокатско възнаграждение в
полза на адвоката на взискателя по правилото на чл. 10, т.2 и сл. от Наредбата.
Представителят на взискателя е осъществил единствено действия по образуване на
изпълнителното дело и не е представлявал същия досежно извършването на други
изпълнителни действия. В тази връзка следва да се има предвид, че посочването
на способ на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното производство
е част от нейните реквизити и няма характера на представителство по смисъла на
чл. 10, т.2 и сл. от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид горното съдът намира, че
следва да отмени обжалвания отказ да се намали адвокатското възнаграждение на
адвоката на взискателя и вместо това същото да се определи в размер от 200 лв.
По разноските:
Жалбоподателят няма право на
съдебни разноски по жалбата срещу постановлението, с което се отказва
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК
доколкото то е потвърдено като законосъобразно. Ответникът по жалбата обаче има
право на разноски доколкото е въвлечен от жалбоподателя в съдебното
производство без да е дал повод за неговото образуване, поради което в полза на
осъществилият безплатна правна помощ адвокат на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 200 лв. на основание чл. 10, т.5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. По жалбата досежно
постановлението за разноски страните нямат право на разноски независимо от
изхода на правния спор, доколкото производствата по разноски нямат
самостоятелен характер и
макар интересът в това производство да е материален, той не е самостоятелен
като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски в „процес относно разноските“.( арг.
от Определение №
627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС;
Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
Воден от горното, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление с изх. №
63874/03.12.2020 г., с което ЧСИ М.П., с рег. № 851 и район на действие СГС е
отказал да прекрати производството по изпълнително дело № 20208510402440,
образувано срещу жалбоподателя З.У. АД, ЕИК ******* досежно
сумата от 5 638,89 лв. неиздължен
остатък от главница в общ размер на 20 000 лв., присъдена с изпълнителен
лист от 13.11.2020 г., издаден по гр.д.№ 306/2020 г. по описа на САС, след
направено плащане на 02.07.2019 г. преди датата на образуване на изпълнителното
дело, ведно с дължимата лихва върху остатъка от вземането, считано от датата,
на която е направено плащането – 02.07.2019 г. до окончателното изплащане,
както и досежно сумата от 17 466,66 лв., представляваща законна лихва
върху доброволно изплатено на 14.11.2018
г. обезщетение в размер на 80 000 лв., присъдена въз основа на същия
изпълнителен лист за периода от 20.09.2016 г. – датата на настъпване на
застрахователното събитие до датата на плащането – 14.11.2018 г.
ОТМЕНЯ постановление изх. №
63873/03.12.2020 г., постановено по изпълнително дело № 20208510402440 по описа
на ЧСИ М.П., с рег. № 851 и район на действие СГС, с което отказано намаляване
на определеното с постановление от 17.11.2020 г. адвокатско възнаграждение в
полза на процесуалния представител на взискателя –
адвокат С.Б.на основание чл. 38 ЗА в размер на 1 153,58 лв.( 200 лв. за
образуване на делото и 953,58 лв. за
представителство за извършване на изпълнителни действия) и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение,
което З.У. АД, ЕИК ******* следва да заплати на адвокат С.Б.на основание чл. 38
ЗА по изпълнително дело № 20208510402440 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 и
район на действие СГС от 1 153,58 лв. на 200 лв.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.