№ 21
гр. П. , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20201720104657 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ
“Република”, срещу Д. К. М. и Г. В. К., с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК,
с които се иска да бъде признато за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца
сумата от по 475,27лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана
топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2018г., сумата от 36,22лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2018г.
до 23.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена Заповед №1202/29.05.2020г. по ч.г.д.№***. на ПРС.
В законоустановения срок ответниците Д. К. М. и Г. В. К. са подали отговори, с
които са оспорили вземанията по основание и размер, поради което и искат отхвърляне на
исковете като неоснователни. Ответниците оспорват наличието на облигационно
правоотношение с ищеца, като твърдят, че не притежават правото на собственост върху
процесния апартамент. Ответниците твърдят, че не оспорват коректността на
счетоводството на ищеца, нито начисленията в същото и издадените фактури. Ответниците
са направили възражение, че част от сумите, претендирани с исковата молба са погасени по
давност.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410
ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №1202/29.05.2020г. по ч.г.д.№***. на
ПРС, поради което и съдът намира производството за процесуално допустимо.
По основателността:
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на
топлинна енергия, “Топлофикация-П.”АД се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна
собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка
възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне
качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в
разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа
на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба
на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като
съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В открито съдебно заседание на ПРС от 01.02.2021г. съдът е определил като
безспорно и ненуждаещо се от доказване от страните, че ответниците са съсобственици на
процесния имот, като всяка от тях притежава по 1/ 3 идеална част от правото на
собственост. Съдът намира, че като съсобственици на процесния имот, всяка от ответниците
се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по
делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Всяка от ответниците
обаче следва да отговаря само за по 1/ 3 от задълженията съобразно притежаваното право на
собственост за процесния период.
В открито съдебно заседание на ПРС от 23.11.2020г. съдът е определил като
безспорно и ненуждаещо се от доказване от страните, че на ищцовото дружество се дължи
сумата от 950,55лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна
енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2018г., сумата от 72,44лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2018г.
до 23.10.2018г.
2
Всеки от ответниците е направил възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на топлинна енергия
заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на
парично задължение. В този случай задължението на потребителя представлява задължение
за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж.
В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г.,
ОСГК. В същото време по силата на чл.422 ГПК искът ще се счита предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се
считат за настъпили както материалноправните, така и процесуалноправните последици от
предявяването му. В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е
подадено на 27.05.2020г., поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца, чиято
изискуемост е настъпила преди 27.05.2017г. са погасени по давност.
Съдът намира, че погасени по давност са вземанията за главница в размер на
243,40лв. за периода 01.05.2016г.-31.03.2017г., поради което и установителния иск за тях
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Останалата част на главницата в размер на
707,15лв. за периода 01.04.2017г.-30.04.2018г. е дължима. Съдът обаче намира, че всеки от
ответниците следва да отговаря само за частта, пропорционална на правото му на
собственост от 1/ 3 идеална част. Поради това и съдът намира, че следва да признае за
установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата от 235,72лв., представляваща
неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в
гр.П., ул.“***, за периода от 01.04.2017г.-30.04.2018г.
За разликата до пълния претендиран размер на иска от 475,28лв., както и за периода
01.05.2016г.-31.03.2017г. искът за главница следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на
задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Съгласно разпоредбата на чл.119 ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват
и акцесорните вземания за лихви. Съдът намира, че погасени по давност са вземанията за
лихва в размер на 45,69лв. за периода 10.07.2018г. до 23.10.2018г., поради което и
установителния иск за тях следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Останалата част на
лихвата за забава в размер на 26,75лв. за периода 08.06.2017г.- 23.10.2018г. е дължима.
Съдът обаче намира, че всеки от ответниците следва да отговаря само за частта,
пропорционална на правото му на собственост от 1/ 3 идеална част. Поради това и съдът
3
намира, че следва да признае за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата
от 8,92лв., представляваща лихва за забава за периода 08.06.2017г.- 23.10.2018г.
За разликата до пълния претендиран размер на иска от 36,22лв., както и за периода
10.07.2018г. до 23.10.2018г. искът за лихва за забава следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На основание чл.86 ЗЗД се дължи и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното,
така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил
представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На
основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за
правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В
процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и
правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни
такси и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ
размер на 210,00лв., от които в съответствие с уважената част от исковете му се дължи
сумата от 100,44лв., която и следва да му бъде присъдена, като всеки от ответниците заплати
сумата от 50,22лв.
Ответниците са доказали разноски за адвокатско възнаграждение и такси в размер на
366,20лв., от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да им бъде
присъдена сумата от общо 191,05лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ
“Република”, срещу Д. К. М. с адрес: гр.П., ул.“***, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 235,72лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия
4
на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 01.04.2017г.-30.04.2018г., сумата
от 8,92лв., представляваща лихва за забава за периода 08.06.2017г.- 23.10.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
Заповед №1202/29.05.2020г. по ч.г.д.№***. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ за разликата до пълните претендирани за установяване
размери на иска за главница от 475,28лв., както и за периода 01.05.2016г.-31.03.2017г., и на
иска за лихва за забава от 36,22лв., както и за периода 10.07.2018г. до 23.10.2018г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ
“Република”, срещу Г. В. К. с адрес: гр.П., ул.“***, че ответникът дължи на ищеца сумата от
235,72лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на
апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 01.04.2017г.-30.04.2018г., сумата от
8,92лв., представляваща лихва за забава за периода 08.06.2017г.- 23.10.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
Заповед №1202/29.05.2020г. по ч.г.д.№***. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ за разликата до пълните претендирани за установяване
размери на иска за главница от 475,28лв., както и за периода 01.05.2016г.-31.03.2017г., и на
иска за лихва за забава от 36,22лв., както и за периода 10.07.2018г. до 23.10.2018г.
ОСЪЖДА Д. К. М. с адрес: гр.П., ул.“***, да заплати на “Топлофикация- П.”АД, със
снети по делото данни, сумата от 50,22лв., представляваща направени в заповедното и
исковото производство разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение, в
съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. В. К. с адрес: гр.П., ул.“***, да заплати на “Топлофикация- П.”АД, със
снети по делото данни, сумата от 50,22лв., представляваща направени в заповедното и
исковото производство разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение, в
съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Топлофикация- П.”АД, със снети по делото данни, да заплати на Д. К. М.
и Г. В. К. сумата от общо 191,05лв., представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение и такси в съответствие с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№***. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
5
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6