№ 35
гр. Пловдив, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20235000500601 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.
№3881/24.10.2023 г., подадена от Община К., чрез ст. Юрк. С.Б., против Решение
№127/05.10.2023 г. по гр.д.№84/2023 г. на ОС – К., с което жалбоподателят е бил осъден да
заплати на В. З. Т. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от причинените й счупване на лявата лъчева кост
в областта на гривнената става, счупване на дясната лъчева кост в областта на лакътната
става и наранявания на меките тъкани на лицето, в резултат от стъпване и падане върху
неподдържан тротоар с изкъртени/липсващи повредени плочки и такива силно изметнати от
земята, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от датата на увреждането
15.01.2019 г. до окончателното плащане. Релевирани са оплаквания за недопустимост на
обжалваното решение, тъй като съдът е присъдил обезщетение за увреждания, които не са
претендирани в исковата молба – т.е. произнесъл се е по искане, с което не е сезиран.
Ищецът е могъл да направи уточнение на исковата молба в хода на процеса, но не е
направил това. На това основание се иска решението на първостепенния съд да бъде
обезсилено в обжалваната част. В случай, че съдът приеме решението за допустимо, се
поддържа, че същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон и
процесуалните правила, а присъденото обезщетение е несправедливо. Не са обсъдени
всички събрани доказателства, и не са анализирани в тяхната взаимна връзка, механизмът на
увреждането не е установен по несъмнен начин. Не е доказана по несъмнен начин
причинната връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.
1
Уврежданията на ищцата не са установени. Неправилно съдът е приел, че Община К. не е
положила дължимата грижа по отношение поддържането на тротоара – състоянието на
тротоара към датата на инцидента 15.01.2019 г. не е изисквало извършване на ремонт, тъй
като не е било налице твърдяното разместване и увреждане на тротоарната настилка. В
тежест на ищцата е било установяването на твърдените от нея факти, което не е сторено.
Неправилно съдът е кредитирал заключението на СТЕ относно състоянието на тротоара,
тъй като експертизата установява състоянието на тротоарната настилка към датата на
извършения оглед от вещото лице за нуждите на експертизата, но не и към датата на
увреждането. Неправилно съдът е приел за установено състоянието на тротоарната настилка
на мястото, на което се твърди да е настъпило увреждането, въз основа на разпечатки от
„Гугъл карти“. Не е обсъдено възражението за принос на пострадалата за настъпване на
увреждането, чрез проявена небрежност при придвижването й - от обясненията на ищцата се
установява, че тя отдавна живее в района и ежедневно преминава по посочения тротоар,
като е напълно запозната със състоянието му, и в случая сама у завишила риска от
настъпване на увреждането. Неправилно са кредитирани показанията на св.Надя Т., като не
е отчетена родствената й връзка с ищцата. Не се установява ищцата е получила
претендираните с исковата молба увреждания. Съдът е заместил волята на ищцата, като е
приел, че се касае само за допуснато неизрядно описание на уврежданията от страна на
ищеца, и е присъдил обезщетение за вреди, каквито не са претендирани. Неправилно са
приети за установени нараняванията на ищцата в областта на меките тъкани на лицето, за
които освен твърденията на ищцата, няма други доказателства. Размерът на обезщетението е
завишен в нарушение на чл.52 от ЗЗД, тъй като по делото експертизата е констатирала
счупвания на дясната ръка в областта на лакътната става и на 15.01.2019 г., и на 10.09.2020
г., като не може да се определи какъв е приносът на всяко от уврежданията за настъпилото
последващо затруднение в движенията на дясната ръка, при което съдът повторно е
обезщетил ищцата за наранявания, за които вече веднъж е била обезщетена с решение по
гр.д.№316/2021 г. на РС – К.. Настоява се за отмяна на обжалваното решение изцяло в
осъдителната му част, и отхвърляне на исковите претенции, като изцяло неоснователни и
недоказани. При условията на евентуалност се иска намаляване на размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Заявява се искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Заявява се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и се иска същото да
бъде намалено до минимума, предвиден в Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител с приложено към въззивната жалба
пълномощно за всички инстанции, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Препис от въззивната
жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Писмен
отговор вх.№4166/09.11.2023 г., подаден от В. З. Т., чрез адв. М. Ч., в който се поддържа
становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника. Решението, в
2
осъдителната му част е правилно и законосъобразно. Съдът е обсъдил писмените
доказателства, правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Неоснователни са
оплакванията, че съдът се е произнесъл по незаявена претенция. В обстоятелствената част
на исковата молба ищцата е навела като фактически основания на претенцията си падане на
тротоар в резултат от изкъртена настилка и силно изметнати плочки, в резултат на което е
получила счупване на двете ръце. В петитума на исковата молба се претендира обезщетение
за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, разстройство на физическото и
психическо здраве и др. вреди, настъпили в причинна връзка с увреждането, причинено от
падане върху необезопасен тротоар, стопанисван от Община К.. Неоснователни са
оплакванията, че ответникът бил лишен от възможност за защита и от правото си да вземе
становище. Неоснователни са доводите за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД – съдът е
обсъдил всички предпоставки и е приложил задължителната съдебна практика,
обективирана в ППВС №4/1968 г., и е определил справедлив размер на обезщетението.
Настоява се за постановяване на решение, с което обжалваният съдебен акт да се потвърди.
Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивната инстанция.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са
направили доказателствени искания, поради което и пред въззивната инстанция нови
доказателства не са събрани.
На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че решението е постановено от компетентен съд
в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписано, поради което е
валидно.
По допустимостта на обжалваното решение, съдът намира следното:
С исковата молба ищцата е претендирала осъждане на ответника да заплати обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от травматични увреждания, настъпили на 15.01.2019
г., изразяващи се в: „ счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка и
счупване на горния край на лъчевата кост на лявата ръка и множество охлузвания на
лицето и дланите“. С диспозитива на постановеното решение съдът е осъдил ответника да
заплати на ищцата обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди - болки и
страдания от причинени на 15.01.2019 г. увреждания, изразяващи се в: „счупване на лявата
лъчева кост в областта на гривнената става, счупване на дясната лъчева кост в
областта на лакътната става и наранявания на меките тъкани на лицето“. Както се
установява:
искано е обезщетение за травматично увреждане на долния край на лъчевата кост на
дясната ръка, а е присъдено обезщетение за увреждане на горния край на лъчевата
кост на дясната ръка;
искано е обезщетение за травматично увреждане на горния край на лявата лъчева
кост, а е присъдено обезщетение за увреждане на долния край на лъчевата кост на
лявата ръка.
От така направената съпоставка между петитума на исковата молба и диспозитива на
3
постановеното от първостепенния съд решение се обосновава извод за липса на идентитет
между вредите, чието обезщетяване се търси, и вредите, чието обезщетяване е постановено.
Предмета на делото се определя от ищеца с исковата молба, като съдът следва да се
произнесе по наведените от ищеца фактически основания и в рамките на направеното от
него искане. Недопустимо е съдът по свой почин да изменя фактическото основание на
иска. В случай, че съдът прецени, че петитума на исковата молба е непрецизно формулиран,
и не позволява ясно очертаване на предмета на спора, или че е налице противоречие между
обстоятелствената част и петитума на исковата молба, съдът е служебно задължен да даде
указания на ищеца да уточни претенцията си, така че тя да бъде ясна и недвусмислена -
както за съда, така и за ответника, който следва да изгради защитата си, съобразно заявената
срещу него претенция.
В мотивите на съдебното решение съдът е намерил за необходимо изрично да посочи, че
„счита, че в казуса се касае само до допуснато неизрядно описание на тези увреждания, а
това по своя характер не променя обстоятелството, че на ищцата действително са
причинени счупвания в лъчевата кост и на двете й ръце“. Това схващане на първостепенния
съд не може да бъде споделено. Конкретното местонахождение на травматичните
увреждания е съществен белег за тяхната индивидуализация, тъй като чрез него се
преценява механизма на увреждането, то определя начина на лечение, характера и
интензитета на търпените страдания, последиците за здравето на пострадалия.
Местонахождението на травматичното увреждане позволява преценката на относимостта на
представените доказателства. Като е допуснал служебно „уточняване“ на обстоятелствената
част и петитума на предявения иск, съдът се е произнесъл по непредявен иск, поради което
постановеното решение се явява недопустимо, и следва да бъде обезсилено, а делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на
делото решаващият състав на съда следва да извърши преценка дали е налице непрецизност
на исковата молба, и в случай че намери да е налице такава - да даде съответни указания на
ищеца за уточняване на претенцията, както и възможност на ответника да вземе становище
и да ангажира доказателства във връзка с уточненията.
За част от претендираните вреди е налице съответствие между претенцията в исковата молба
и диспозитива на съдебния акт – досежно нараняванията на меките тъкани на лицето.
Доколкото обаче обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
глобално, и не може да бъде отграничено за всяка от вредите, тъй като търпените болки и
страдания са в резултат от всички увреждания, решението следва да бъде обезсилено
изцяло.
При този изход от спора, съдът не следва да се произнася по разноските за въззивното
производство, като същите следва да бъдат присъдени с оглед резултата при новото
разглеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО Решение №127 от 05.10.2023 г., постановено по гр.д.№84 по
описа за 2023 г. на Окръжен съд – К..
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5