№ 308
гр. Плевен , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20214430200881 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление от 10.03.2021г. на *** на ОД на
МВР-ПЛЕВЕН, на Б. АТ. МЛ. ЕГН: ********** е наложено административно
наказание на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето във връзка с т. 1
подт. 5 от Заповед № РД–01-548/30.09.2020 г. на **** на здравеопазването -
глоба в размер на 300 /триста/ лева.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила: в НП погрешно е изписан
ЕГН на нарушителя, като вместо правилното ЕГН: ********** е посочено
ЕГН: ***; нечетливо е изписан и номера на самото НП, който би могъл да се
чете както като №2020-1882-33-992 /10.03.2021г., така и като №2020-1772-33-
992 /10.03.2021г.; твърди, че не му е дадена възможност да се запознае със
съдържанието на съставения АУАН, както и да го подпише. Наред с това,
оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство
фактическа обстановка като изтъква, че не е посещавал магазин като този,
отбелязан в АУАН/НП. На тази основа, моли за отмяна на НП като
незаконосъобразно и неправилно.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
За ответната страна – ОДМВР-ПЛЕВЕН – редовно призована, не
се явява представител. Ведно с жалбата е депозирано писмено становище по
нейната неоснователност, в което се изтъква, че същата е неоснователна,
както и че се касае за случай, отличаващ се със сериозност, предвид ноторно
известните щети върху обществото, породени от пандемията на COVID-19,
във връзка с която се изтъква необходимост от „... единната позиция на
законодателната, съдебната и изпълнителната власт“.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено
следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
381з/06.10.2020г. от страна на КР. Г. М. – полицай ООР, в присъствието на
свидетеля Г. ЕМ. Г. и нарушителя – Б. АТ. МЛ.. Съставен е за това, че на
06.10.2020 г., около 13:30 часа в гр. ПЛЕВЕН, ул. „***, хранителен магазин
„***“, се намира в закрито обществено място, без да е поставил на лицето си
предпазна маска или друго предпазно средство, покриващо носа и устата, с
което е нарушил противоепидемичната мярка, въведена с разпоредбата на т. 1
подт. 5 от Заповед № РД – 01-548/30.09.2020 г. на **** на здравеопазването,
издадена на основание чл. 63 ал. 4 от Закона за здравето – нарушение по
чл.209а ал.1 от Закона за здравето във връзка с т. 1 подт. 5 от Заповед № РД–
01-548/30.09.2020 г. на **** на здравеопазването. При съставяне на АУАН,
нарушителят не е направил възражения, като наред с това е отказал да
подпише същия, което е било удостоверено с подписа на свидетеля Г. ЕМ. Г..
Административнонаказващият орган възприел изцяло изложените
от страна на актосъставителя фактическа обстановка и правна квалификация
на деянието. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление,
с което на Б. АТ. МЛ. ЕГН: ********** е наложено административно
наказание на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето във връзка с т. 1
подт. 5 от Заповед № РД–01-548/30.09.2020 г. на **** на здравеопазването -
глоба в размер на 300 /триста/ лева.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.6 от делото/. В хода на
административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
На първо място, както беше отбелязано, като свидетел на отказа
на нарушителя да подпише АУАН е посочен свидетелят Г.Г., който наред с
2
това се явява и свидетел на извършване на нарушението. От правната теория
и практиката по приложение на ЗАНН е известно, че свидетелите, предвидени
в ЗАНН се поделят условно на четири групи: такива, които са присъствали
при извършване на нарушението; такива, които са присъствали при неговото
установяване; такива, които единствено са присъствали при съставяне на
АУАН; такива, които удостоверяват отказа на нарушителя да подпише
съставения АУАН. Специално що се отнася до четвъртата от изброените
групи – свидетелите по чл.43 ал.2 ЗАНН, прието е, че същите следва да бъдат
лица, различни от другите три групи свидетели, за да се гарантира
безпристрастността на свидетелите на отказа на нарушителя да подпише
съставения АУАН спрямо отразените в самия АУАН, факти и обстоятелства.
С други думи, свидетелите по чл.43 ал.2 ЗАНН удостоверяват с подписа си
единствено факта, че нарушителя отказва да подпише съставения АУАН. В
настоящия случай, в разрез с така коментираното законово изискване,
свидетелят Г.Г. е взел участие при съставяне на АУАН едновременно като
свидетел на извършването на нарушението, така и на отказа на нарушителя да
подпише АУАН, като по този начен е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила – по чл.43 ал.2 ЗАНН. В тази насока е и практиката на
касационната инстанция, намерила отражение в Решение № 583 от 16.12.2014
г. на АдмС - Плевен по к. н. а. х. д. № 876/2014 г., Решение № 583 от
4.10.2018 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 677/2018 г. и други.
На второ място, нито АУАН, нито – НП, съдържат ясно посочване
на твърдяните като нарушени, законови разпоредби. Възприето е, че се касае
за нарушение на чл.209а ал.1 от Закона за здравето във връзка с т. 1 подт. 5 от
Заповед № РД–01-548/30.09.2020 г. на **** на здравеопазването.
Внимателното запознаване със съдържанието на посочената Заповед /л.25 –
40 от делото/, част от която би следвало да запълва бланкетното съдържание
на чл.209а ал.1 ЗЗ разкрива, че е налице т.1, която е ситуирана в р.І, но същата
не съдържа „подт.5“, както се приема от актосъставителя и
административнонаказващия орган. В действителност, налице са подточки,
които обаче са именувани с букви от азбуката /“а“ – „д“ включително/, т.е.
възприетата в хода на административнонаказателното производство правна
квалификация се явява в най-добрия случай непрецизна, а в най-лошия –
напълно некоректна, като и в двата случая възниква въпроса какво трябва да е
точното й съдържание. Единствено посредством известно допускане би могло
да се твърди, че сочената „подт.5“ се явява подточка „д“ от т.1 на р.І от
Заповедта, но подобни предположения нямат място в санкционната дейност,
тъй като пораждат правна несигурност и ограничават правото на защита на
нарушителя, а същият следва по небудещ съмнение и предположения начин,
да може да узнае за какво нарушение е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност. Ето защо Съдът намира, че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.42 т.5 и
чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН.
3
Не на последно място, основателно се отбелязва от страна на
жалбоподателя, че издаденото НП не съдържа коректно отбелязване на ЕГН,
тъй като вместо правилното - ЕГН: ********** е посочено ЕГН: ***. Дали се
касае за техническа грешка в случая е ирелевантно, тъй като е нарушен чл.57
ал.1 т.4 ЗАНН и нарушението се явява съществено, доколкото касае
самоличността на нарушителя и в частност - най-сигурният неин
идентификатор – единният граждански номер, който е уникален за всяко
физическо лице. Също така основателно се възразява, че обжалваното НП не
съдържа ясно отбелязване на неговия номер на издаване, който би могъл да се
чете както като №2020-1882-33-992 /10.03.2021г., така и като №2020-1772-33-
992 /10.03.2021г. Този порок е видим с просто око, дължи се на ръкописното
изписване на номера и отново се явява съществен, при съобразяване на
императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.2 ЗАНН; именно с оглед избягване
на евентуални съмнения за номера на обжалваното НП, в настоящия съдебен
акт същото бива индивидуализирано без такъв номер.
Изтъкнатите по-горе съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на административнонаказателното производство обуславят
извода за незаконосъобразността на издаденото Наказателно постановление и
необходимостта от неговата отмяна. За пълнота на настоящия съдебен акт
обаче, нека бъде отбелязано, че Наказателното постановление се явява и
неправилно. В тази връзка Съдът съобрази, че от особено значение за
разкриване на обективната истина, предвид естеството на твърдяното
нарушение, биха били гласните доказателствени средства. От друга страна
обаче, показанията на разпитаните свидетели КР. Г. М. и Г. ЕМ. Г., макар да
не будят съмнение в добросъвестността при тяхното депозиране,
същевременно са с изключително общ характер и съвсем не способстват за
създаване на ясна представа относно фактите и обстоятелствата на случая.
Следва да бъде отбелязано, че като действащи полицейски служители,
предвид естеството на работата им и отдалечеността във времето, св.М. и Г. е
понятно да са забравили голяма част от обстоятелствата на процесния случай.
Наред с това обаче, във връзка с изложените в АУАН факти и обстоятелства,
Законът за здравето не съдържа правна разпоредба, аналогична по
съдържанието си, например с тези на чл.189 ал.2 ЗДвП, чл.416 ал.1 КТ и
други подобни, установяващи съответни оборими законови презумпции по
отношение на изложената фактическа обстановка в АУАН - поради което, от
изключително значение е свидетелските показания в случаи като процесния,
да бъдат последователни, подробни, убедителни. Настоящият случай съвсем
не е такъв, като основните доказателствени източници – показанията на св.М.
и Г. са твърде общи, схематични и свеждащи се до практически бланкетно
потвърждаване на изложените в АУАН факти и обстоятелства. В крайна
сметка, същите показания не дават възможност Съдът да изгради върху тях
една обстойна, достоверна фактическа обстановка, която да може да бъде
приета за доказана по убедителен начин, в т.ч. – по кое време на деня е
извършена полицейската проверка, кои лица са присъствали при нейното
4
извършване, какво е било поведението на твърдяния нарушител, евентуално –
на другите лица на място, ако е имало такива /все пак се твърди, че
нарушението е извършено на публично място, в хранителен магазин/ и др. В
този смисъл, процесното нарушение не се явява доказано по убедителен
начин и следва извода, че не е било извършено. Последният извод обаче
следва и по друга причина. Както беше изтъкнато по-горе, налице е неяснота
във връзка с приложимата разпоредба от Заповед № РД–01-548/30.09.2020 г.
на **** на здравеопазването, като актосъставителят и
административнонаказващият орган са приели, че се касае за „т. 1 подт. 5“.
Дори да се приеме, че енигматичната „подт. 5“ се явява подточка „д“ от т.1
на р.І от Заповедта, в този случай следва да бъде напомнено, че тя гласи
„Всички работодатели и органи по назначаване организират провеждането
на противоепидемични мерки в работните помещения, както следва:
осигуряване на лични предпазни средства на персонала в зависимост от
спецификата на работа и оценката на риска на работното място (защитна
маска за лице, шлем, ръкавици др.)“. Видно е, че така цитираната разпоредба
е относима единствено към персонала в работните помещения, а никъде в
обстоятелствената част на АУАН/НП не се посочва, че нарушителят е част от
такъв персонал /например – продавач-консултант, управител и т.н./. Подобна
предпоставка за приложимостта на подточка „д“ от т.1 на р.І от Заповедта не
се установява обаче и от свидетелските показания по делото, а и от други
доказателствени източници; впрочем, в подадената жалба Б.М. твърди, че на
процесната дата е бил на посещение в гр.ПЛЕВЕН, като негови близки е
следвало да посетят УМБАЛ „***“ ЕАД. Следователно, независимо от
изложените по-горе съображения касаещи незаконосъобразността на
обжалваното Наказателно постановление, същото е издадено и в
противоречие с материалния закон.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление от 10.03.2021г. на *** на ОД на МВР-ПЛЕВЕН, с което на Б.
АТ. МЛ. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на
основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето във връзка с т. 1 подт. 5 от
Заповед № РД–01-548/30.09.2020 г. на **** на здравеопазването - глоба в
размер на 300 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6