№ 1244
гр. Бургас, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20242120108002 по описа за 2024 година
Производството е по искова молба на „Йеттел България” ЕАД против Т. И. К., за
установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество
следните суми:
- 29.78 лв. - сбор от неплатени месечени абонаментни такси и стойност на
ползвани услуги, дължими за периода от 05.07.2021 год. до 04.09.2021 год. по сключен
между страните на 12.05.2021 год. договор за мобилни услуги с номер +359***;
- 170.29 лв. - сбор от неплатени вноски, дължими за периода от 05.07.2021
год. до 04.11.2021 год. по сключени между страните договори за лизинг на мобилно
устройство и базови аксесоари от 12.05.2021 год.,
както и законната лихва върху горепосочените суми, начислена за периода
от 12.07.2024 год. до окончателното им изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № **** /
2024 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.415 вр. с чл.422 от ГПК, правното им
основание е в чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД и както е прието с определението по
чл.140 от ГПК - са допустими.
Поддържат се с нарочна молба от процесуалния представител на ищцовото
дружество.
Ответницата не е депозирала отговор по реда на чл.131 от ГПК.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, Бургаският районен
съд намира за установени следните факти по спора:
1
По повод заявление на „Йеттел България” ЕАД от 12.07.2024 год., по ч.гр.д. №
**** / 2024 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК за исковите суми.
Посоченото частно дело е приложено в цялост към настоящото и в кориците му се
съдържат сключените между страните договори за мобилни услуги и за лизинг, както
следва:
С договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** от 12.05.2021 год.,
ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответника-потребител мобилни услуги
при месечен абонаментен план „Тотал+“, срещу месечна такса от 13.99 лв. за първоначалния
срок на договора от 24 месеца и 18.99 лв. след изтичане на този срок.
На 12.05.2021 год. между страните са сключени и договор за лизинг на мобилно
устройство с обща лизингова цена от 163.57, както и договор за лизинг на базови аксесоари
с обща лизингова цена от 55.77 лв. С подписване на договорите абонатът е удостоверил, че е
получил мобилното устройство и аксесоарите в годно състояние, съответстващо на
предназначението им.
С договорите е определено фактурирането на предоставените услуги и на
лизинговите вноски да се извършва на 5-то число на всеки месец, както и дължимост на
неустойки при разваляне на договора по вина на абоната, който изрично е заявил, че е
запознат и е получил приложимите общи условия, както и мобилното уствойство, при
лизинговата цена с отстъпка.
Абонатът е сключил на 12.05.2021 год. и застрахователен договор за мобилно
устройство с „***** груп СЕ“, чрез оператора, действащ като застрахователния посредник,
срещу месечна такса от 4.99 лв., платима на оператора с месечната вноска.
Към заявлението са представени и фактури за потребление, неподписани за
получател на услугата, с начислени задължения от минали периоди, абонаментни такси,
лизингови цени и неустойки, за периода от 05.07.2021 год. до 04.11.2021 год., с 15-дневен
срок за заплащане на сумите.
При така установените факти, исковете се явяват частично основателни.
Страните са били обвързани от твърдените облигационни правоотношения,
породени от сключените между тях договор за мобилни услуги и договори за лизинг. Освен
тяхното наличие, установени са и основните им елементи – страни, предмет, цена и пр.
Но при изначално възложената му доказателствена тежест, ищецът не проведе
пълно и главно доказване на факта, че е бил изправна страна по договорите за мобилни
услуги, който факт, като обуславящ дължимостта на сумите за месечни абонаменти и
стойност на предоставени мобилни услуги, заедно с твърдения отрицателен факт за
неплащането им от страна на ответника, би бил показателен за изправността на оператора и
рефлектира пряко върху дължимостта на неустойки при евентуално разваляне на
договорите. В този смисъл липсват доказателства, годни да установят предоставянето на
мобилните услуги и/или осигуряването на достъп до мобилната мрежа за срока на действие
2
на договора. Дори на ответния потребител да са предадени активни СИМ-карти, което той да
е удостоверил с подписа си, тяхното активно състояние - осигуряването на достъпа до
мобилната мрежа през целия процесен период (без оглед наличието или липсата на
потребление), което да обоснове дължимостта на месечни абонаментни такси, остана
недоказано.
Изходящите от ищцовата страна фактури и справки за потребление, са
неподписани от ответника, поради което не биха могли да се ценят като разполагащи с
материална доказателствена сила, относно предоставянето на посочените в тях услуги.
При това положение исковете за дължимост на месечни абонаментни такси и
стойност на предоставени мобилни услуги се явяват недоказани, а оттам - неоснователни и
като такива подлежат на отхвърляне.
Не така стоят нещата с претенцията за неплатени лизингови вноски за
предоставени мобилно устройство и базови аксесоари - в тях се съдържа потвърждение на
абоната, че е получил лизинговите вещи, срещу там описаната лизингова цена. Липсват
доказателства ответницата да е върнала вещите, отдадени й на лизинг или да е развалила
лизинговия договор преди изтичане на срока. Няма доказателства и да е заплатила
лизинговите вноски, още повече, че техните падежи са настъпили преди депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК, затова искът за заплащането им следва да се уважи.
Това има за последица основателност и на акцесорния иск - по чл.86, ал.1 от
ЗЗД, за законната лихва, начислена върху сбора от неплатените лизингови вноски, начиная от
предявяване на иска – 12.07.2024 год. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до окончателното плащане.
Ето защо, следва да се постанови решение в горния смисъл, като на ищеца,
съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и уважената част от исковете, се присъдят деловодни разноски
за настоящото производство, възлизащи на 361.74 лв. - държавна такса и адвокатски
хонорар.
За производството по ч.гр.д. № **** / 2024 год. на БРС разноските му са в
размер на 113.60 лв, включващи държавна такса и адвокатски хонорар от 120 лв., определен
в съгласие с указанията, дадени с Решение на Съда на ЕС по съединени дела C-427/16 и C-
428/16, относно прилагането на чл.101, пар.1 от ДФЕС във вр. с чл.3, пар.3 от ДЕС, при
отчитане спецификата, действителната фактическа и правна сложност на делото, както и че
ограниченията на минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с
Наредба № 1/2004 год. на ВАдв.С, не отговарят на легитимни цели, респ. не се свеждат до
осигуряване изпълнението на тези легитимни цели.
Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. И. К. от гр.Б*****, ЕГН - **********, дължи на “Йеттел
3
България” ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.С****, представлявано от
Д*К*К* и М*С*, сумата от 170.29 лв. - сбор от неплатени вноски, дължими за периода от
05.07.2021 год. до 04.11.2021 год. по сключени между страните договори за лизинг на
мобилно устройство и базови аксесоари от 12.05.2021 год., както и законната лихва върху
горепосочената сума, начислена за периода от 12.07.2024 год. до окончателното й
изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № **** / 2024 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ изцяло, поради неоснователност, иска за
дължимост на месечни абонаментни такси и стойност на предоставени мобилни услуги,
дължими по по сключен между страните на 12.05.2021 год. договор за мобилни услуги с
номер +359***.
ОСЪЖДА Т. И. К. да заплати на “Йеттел България” ЕАД деловодни разноски за
настоящото производство в размер на 361.74 лв., както и за производството по ч.гр.д. №
**** / 2024 год. на БРС - в размер на 113.60 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4