О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……/10.05.2023 г., град Добрич
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ДОБРИЧ в закрито заседание на десети май, две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЛИ КАМЕНСКА
разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 729 по описа за 2022 г. на Административен съд -
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и е образувано по молба на Комисия за защита на личните данни, подадена
чрез юриск.Деница Ганева, с която е отправено искане за изменение на Решение № 139/28.03.2023 г., постановено по
настоящото дело, в частта му са разноските. Иска се присъждане на неприсъдените
разноски за транспорт и командировъчни в размер на 97,80 лв.
Ответната страна, П.С.И., не изразява становище по искането.
Като взе предвид
изложеното в молбата и данните по делото Административен съд-Добрич, V състав,
констатира следното:
Молбата е
подадена от надлежна страна и в едномесечния срок за обжалване на решението,
поради което е допустима.
Разгледана по
същество молбата е неоснователна.
Разпоредбата на
чл. 248 от ГПК предоставя на съда правомощие да измени или допълни
постановеното решение в частта за разноските, когато е пропуснал да ги присъди
със съдебния акт или е допуснал грешка при определянето им.
Видно от
мотивите на Решение № 139/28.03.2023 г., постановено по адм.дело № 729/2022 г.
по описа на Административен съд - Добрич, не е налице пропуск на съда да се
произнесе по искането за разноските. Искането за присъждане на разноски за транспорт
в размер 57,80 лв. и разходи за командироване в размер на 40 лв. (общо 97,80 лв.)
е
разгледано, обсъдено и отхвърлено като неоснователно, тъй като тяхното
заплащане не е предвидено в Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането
на правната помощ. Неприсъждането на горепосочените разноски не се дължи и на
допусната грешка при определянето им.
При липсата на
легално определение на понятието, граматическото и логическо тълкуване на чл.
143 АПК и чл. 78 и сл. ГПК, приложим по силата на препращаща норма на чл. 144 АПК, налагат извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират
тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с
извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване на
свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др.,
адвокатски хонорар за представителство в процеса). Следователно разноските
включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на
правните действия в процеса или за оказаната ѝ правна защита.
Фактическите действия на страните по събиране на доказателствата, които да
представят по делото, командировки, пътни разноски и пр. не представляват
такива разноски. Заплащането на разходи по повод пътуване до седалището на
компетентния съд също е извън обхвата на отговорността за разноски. Така се
налага изводът, че разходът за пътуване на процесуалния представител не
съставлява съдебноделоводни разноски по делото и не може да се претендира на
основание чл. 78 ГПК, съответно и в производството по чл. 248 ГПК.
От това следва, че не са
налице предпоставките за изменение на решението в частта му за разноските по
чл.248, ал.1 от ГПК и молбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим от горното и на
основание чл.248, ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молба на Комисия
за защита на личните данни, подадена чрез юриск.Деница Ганева, с която е
отправено искане за изменение на Решение № 139/28.03.2023 г., постановено по
адм.дело № 729/2022 г., в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се
обжалва с частна жалба до Върховен административен съд, подадена чрез Административен
съд –Добрич в 14-(четиринадесет) дневен срок от съобщаването му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се
връчи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :