Решение по дело №253/2023 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 186
Дата: 21 юни 2023 г. (в сила от 21 юни 2023 г.)
Съдия: Жечка Николова Маргенова Томова
Дело: 20233200500253
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. гр. Добрич, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесет и първи
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20233200500253 по описа за 2023 година
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№4567/13.03.2023г., подадена от „Е. П. П.“ АД град В. с ЕИК ****,
чрез адвоката В. К., срещу решение №152/27.02.2023г. по гр.д.№824/2022г. на
РС-Добрич, с което се отхвърлят предявените от дружеството срещу Д. Б. Р. с
ЕГН ********** от гр.Добрич установителни искове на основание чл.415 ал.3
предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.79 и сл. от
ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД, за неплатена цена на доставена електроенергия общо
в размер на 225.21 лева –сбор от главници по договор за покупко-продажба на
електрическа енергия и мрежова услуга за периода 05.10.2019 г. – 30.06.2021
г. по фактури , издадени в периода 20.11.2019 г. – 05.07.2021 г. за обект в град
Добрич , улица „О.“ № 10 , клиентски номер **** , абонатен номер
****,ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
27.01.2022 г. до окончателното плащане ; сума от 21.34 лева ,представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва /сбор от мораторни лихви/
върху главниците в общ размер на 225.21 лева за периода от падежа на всяка
фактура до 17.01.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №123 от 31.01.2022 г. по ч. гр.д. №
241/2022 г. на Добрички районен съд.
1
Оплакванията се свеждат до неправилност на съдебното решение.
Конкретните аргументи са за наличие на правно основание за възникване на
вземането срещу ответника, който бил ползвател на енергоснабден обект,
предназначен за небитови нужди. Излага се и, че при наличие на
присъединяване на обекта към мрежата се дължала цена за достъп,
определена в случая по правилата за небитов клиент ,независимо от
ползваното количество енергия. За процесния период не била начислявана
стойност на потребена ел.енергия, тъй като такава нямало, била начислявана
цена за мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ на база
предоставена мощност от 25кВт. Дължала се за всеки ден , през който
продължава присъединяването, освобождаване от задължението за плащане
можело да настъпи само при прекратяване на облигационната връзка или
преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа. В случая
облигационните отношения не били прекъснати. Иска отмяна на решението и
постановяване на ново за уважаване на иска.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от
насрещната страна Д. Б. Р. чрез упълномощения адв.Д. Д.. Оспорва жалбата
като неоснователна с доводи да е установено по делото, че между страните
липсва правоотношение, източник на претендираното вземане. Не е бил
ползвател на обекта, не е подавал заявление за откриване на партида на негово
име за този имот и такава няма открита . Иска потвърждаване на решението.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало
03.03.2023г., когато обжалваното решение е връчено на обжалващия, и край
17.03.2023г., от активно легитимирано лице, страна-ищец в
първоинстанционното производство, с правен интерес от обжалване на
неизгодното за него решение, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7
и чл.261 от ГПК и е допустима.
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено
следното:
Гр.д.№824/2022г. на ДРС е образувано по искова молба вх.
№4617/18.03.2022г. от „Е. П. П.“ АД град В. с ЕИК ****, с която срещу Д. Б.
2
Р. с ЕГН ********** от гр.Добрич, са предявени положителни установителни
искове по чл. 422 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК,във връзка с
чл.79 и чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването на парични вземания на
ищеца - сумата от 225.21лева, представляваща стойността на незаплатена
електрическа енергия и мрежова услуга за периода 05.10.2019 г. – 30.06.2021
г. по фактури , издадени в периода 20.11.2019 г. – 05.07.2021 г. за обект в гр.
Добрич , улица „О.“ № 10, клиентски номер **** , абонатен номер ****,ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 27.01.2022
г. до окончателното плащане ; сумата от 21.34 лева ,представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва /сбор от мораторни лихви/
върху главниците в общ размер на 225.21 лева за периода от падежа на всяка
фактура до 17.01.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №123 от 31.01.2022 г. по ч. гр.д. №
241/2022 г. на Добрички районен съд.
Изложените в исковата молба фактически твърдения се свеждат до
инициирано заповедно производство по ч. гр.д. № 241/2022 г. на Добрички
районен съд, за вземане с източник облигационно правоотношение по
продажба на ел.енергия за обект с търговско предназначение/офис-магазин/в
гр. Добрич , улица „О.“ № 10, с клиентски номер **** , абонатен номер ****,
присъединен към електроразпределителната мрежа при резервирана мощност
от 25кВт, на който обект ответникът е собственик. Съгласно чл.29 от ПИКЕЕ
присъединените към електроразпределителната мрежа заплащат цена за
потребена ел.енергия и за мрежови услуги, при което за периода на
потребление освен количеството потребена електрическа енергия в обекта,
ищцовото дружество фактурирало и суми, дължими за услугата достъп до
разпределителната мрежа при резервираната мощност. Ответникът бил
небитов клиент по смисъла на § 1, т. ЗЗа от ПЗР на ЗЕ, който до 30.09.2020г.
не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно
договорени цени за процесния обект, няма и сключен типов договор по § 15,
ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ /ДВ, бр. 57/2020 г. / със срок от 01.10.2020 г. до
30.06.2021 г., обхващащ и процесния период, за който ищецът претендира
цена на мрежова услуга, не са начислявани суми за потребена ел.енергия.
Счита, че е носител на вземането/подробно описано по фактури/ в качеството
му на краен снабдител на свободния пазар, по силата на продължено по
силата на закона правоотошение с ответника като негов предишен небитов
3
клиент.
В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал1
от ГПК ответникът е оспорил исковете като неоснователни с доводи да
липсва основание за отговорността му за претендираните вземания, тъй като
не е влизал в договорни отношения с ищеца за електроснабдяване на
въпросния обект, не е подавал заявление за откриване на партида, не е
собственик или ползвател на обекта.
Правната квалификация на исковете като такива по чл. 422 ал.1 от
ГПК,във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 79 и сл. От ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства,
обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен
петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване съществуване на
вземания, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК .
Установява се, че от търговското дружество-ищец е подадено заявление с
рег.№1453/22.01.2022г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК за парично вземане в размер от общо 225.59лева, представляваща
фактурирана и незаплатена ел.енергия и мрежови услуги за периода
21.01.2016г.-05.07.2021г. за обект в гр. Добрич , улица „О.“ № 10, клиентски
номер **** , абонатен номер ****, и сумата от 21.51лева, начислена законна
лихва върху главницата за периода от падежа на всяка фактура до
17.01.2022г. Заявлението е уважено изцяло и на основание чл.411 ал.3 от
ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК
№123 от 31.01.2022 г. по ч. гр.д. № 241/2022 г. на Добрички районен съд, с
която е разпоредено длъжникът Д. Б. Р. с ЕГН ********** от гр.Добрич да
заплати на кредитора „Е. П. П.“ АД град В. с ЕИК **** заявените суми, както
и сторените съдебно-деловодни разноски:25лева заплатена държавна такса и
50лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на длъжника на дата 02.02.2022г.,като същият
е подал възражение рег.№1927/04.02.2022г.,че не дължи изпълнение на
вземането по нея.
На 17.02.2022 год. на заявителя е било указано,че може да предяви иск
за установяване на вземането си. В едномесечен срок с начало 17.02.2022г. и
край 17.03.2022г. заявителя е депозирало искова молба вх.№4617/18.03.2022г,
изпратена по куриер на 17.03.2022г., за част от главното вземане, предмет на
4
издадената заповед за изпълнение, а именно сумата от 225.21лева,
представляваща сбор от вземанията по фактури, издадени за периода
20.11.2019г.- 05.07.2021г., и за част от акцесорното вземане, а именно сумата
от 21.34лева, представляваща сбор от начислена законна лихва върху
фактурираните вземания за периода от падежа на всяка фактура до
17.01.2022г.
Исковата претенция е допустима. Заявена е в едномесечния срок по чл.
415 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице-заявителят в заповедното
производство, за установяване съществуването на част от вземането, като
продължение на защитата си по повод направени възражения на длъжника в
заповедното производство. Налице е идентичност между материалното
право, чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното
производство и правото, чието установяване се иска в исковото
производство. Идентичността обхваща всички индивидуализиращи признаци
на вземането- основание, пасивно и активно задължени лица, размер и
период, част от индивидуализираното субективно материалното право в
заповедното производство .
Разгледана по същество претенцията на ищеца е неоснователна.
Според разпоредбата на чл. 94а ал. 1 от ЗЕ в редакцията й от ДВ, бр.
57/2020 г. /разпоредбата е в сила от 01.10.2020 г. / крайният снабдител,
какъвто е ищцовото дружество, осигурява снабдяването с електрическа
енергия на обекти на битови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, като при
сравнение с предходната редакция на разпоредбата от кръга на снабдяваните
клиенти са изключени изрично небитовите такива. Според § 15, ал. 1 от ПЗР
към ЗИД на ЗЕ /ДВ, бр. 57/2020 г., в сила от 26.06.2020 г. / в 30-дневен срок от
влизане в сила на закона крайните снабдители следва да изпратят
уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с
ел. енергия от 01.10.2020 г., като според ал. 2 в случай, че небитов клиент не
сключи договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени до
30.09.2020 г. вкл., доставката на ел. енергия се извършва от досегашния
доставчик. Досегашният доставчик следва да сключи типов договор с
клиентите, които до 30.09.2020 г. вкл. не са сключили договор с търговец на
свободния пазар, като типовият договор следва да е със срок от 01.10.2020 г.
5
до 30.06.2021 г. /§ 15, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ-ДВ, бр. 57/2020 г., в сила от
26.06.2020 г. /. До сключване на типовия договор доставчикът осигурява
доставката на ел. енергия при условие, че клиентът своевременно заплаща
всички дължими суми във връзка с доставката.
В случая ищецът "Е. П. П." АД не твърди и не представя доказателства
да е изпратил на ответника като негов предишен небитов клиент в срока по §
15, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ /ДВ, бр. 57/2020 г., в сила от 26.06.2020 г./
уведомление за прекратяване на снабдяването от 01.10.2020 г., не твърди да е
сключил с ответника типов договор по § 15, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ /ДВ,
бр. 57/2020 г. / със срок от 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г., обхващащ и
процесния период, за който се претендира цена на мрежова услуга "достъп до
електроразпределителната мрежа при резервирана мощност".
Нещо повече, ищецът не установява ответникът да е негов предишен
небитов клиент по силата на валидно възникнало облигационно
правоотношение от преди 01.10.2020 г., от която дата с разпоредбата на чл.
94а ал. 1 от ЗЕ /редакция ДВ, бр. 57/2020 г. / небитовите клиенти са извадени
от кръга абонати на крайния снабдител, нито, че въпреки липсата на сключен
типов договор през периода от 01.10.2020 г. до 30.06.2021г. , по силата на
закона облигационната връзка се е запазила , защото ищецът е доставял ел.
енергия, а ответникът е заплащал своевременно всички дължими суми във
връзка с доставката.
Няма данни за подадено от ответника заявление за откриване на
партида за въпросния обект на ул.“О.“№10. В съдебно заседание на
14.11.2022 г. пълномощникът на ищеца признава този факт. Не се установява
ответникът нито да е собственик, нито да е ползвател на въпросния обект.
Няма данни ответникът като задължено лице в който и да е момент да е
извършвал каквито и да е плащания на услуги в полза на крайния снабдител
относно този обект. В съставения на 15.06.2018г. протокол № **** от
15.06.2018 г. за демонтаж и монтаж на електромер на обект в град Добрич ,ул.
„О.“№ 10 е вписано името на ответника като титуляр на партида, същият не е
подписан от него. Срещу положения подпис за „клиент/представител“ е
вписано името Д. И.а. Не е установена връзката и нито с ответника, нито с
обекта. Разпитаният по делото свидетел Й. Н. Й., служител на „Е. С.“ АД
гр.В., извършил демонтажа на старото СТИ и монтажа на новото СТИ на
6
обекта и подписал протокола дава обяснение, че името на ответника като
титуляр на партидата е вписано по предварително подадена информация от
дружеството чрез предоставен списък за подмяна на електромери поради
изтичане на срока им на метрологична годност. Свидетелят не познава
ответника Д. Б. Р., не си спомня добре и конкретния обект, допуска, че е
магазин „Т.“ до **, електромерът бил отзад, в някакъв вход за зареждане.
Свидетелката Г. С. А. , главен счетоводител на ХМ“Т.“АД, познава ответника
като член от борда на директорите на акционерното дружество . Твърди
акционерното дружество да е наемател на обект-магазин на ул.“О.“№6. Не
знае ответникът да има обект на ул.“О.“№10, да има наети магазини като
физическо лице където и да е. Представеното от ищеца извлечение от
персонална партида, водена от СлВП-Добрич също не сочи каквато и да е
връзка между ответника и обект с административен адрес ул.“О.“№10.
При така установеното, не може да се приеме, че за процесния период
страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по
доставка на ел. енергия, по силата на което ответникът да дължи на ищеца
цена на мрежова услуга "достъп до електроразпределителната мрежа при
резервирана мощност". Този извод обосновава неоснователност на
предявения установителен иск относно претендираната главница, респ. и
неоснователност на обусловения иск за установяване дължимост на
мораторни лихви върху главницата. Исковете подлежат на отхвърляне.
Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК право на разноски има ответникът, заел позицията на въззиваема
страна. Същият е удостоверил извършването на разходи за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 600лева, които му се дължат изцяло.
Своевременно/още със жалбата/наведеното възражение от въззивника за
прекомерност на горното адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
възнаграждение се дължи по всеки един от съединените искове, а в случая са
предявени два иска. Съобразно цената им, минимално дължимото за всеки от
тях адвокатско възнаграждение, определено по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е
400 лева по всеки, т.е. общо за двата 800лева. Платеното възнаграждение в
размер на 600 лева е под законоустановения минимум и не следва да бъде
намалявано. Въззивникът "Е. П. П." АД няма право на разноски.
7
Водим от гореизложеното, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №152/27.02.2023г. по гр.д.№824/2022г. на РС-
Добрич.
ОСЪЖДА "Е. П. П." АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. В., В. Т.-Г, бул. "В. В." № 258, ДА ЗАПЛАТИ НА Д. Б. Р. с
ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.““Д. Г.“№1Б сторени във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8