№ 100
гр. М., 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на седемнадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елизабета Кралева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело №
20201600100197 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявени искове с правно основание
чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Предявен е иск от М. М. Т. чрез своя баща и законен представител М. К. Т. чрез
адв.С.Л. за сумата от 600 000лева срещу МБАЛ „С.“ гр.М., като в хода на процеса с
определение №194 от 30.09.2021година е съединено служебно за съвместно разглеждане с
настоящето производство и гр.д.№197/2021година образувано по предявен иск на М. К.
Т. против МБАЛ ”Д-Р С.” АД, ЕИК *** , гр.М., за сумата 600 000 лв. поради връзка по
между им и двете дела се разглеждат под №197/2020година по описа на МОС с правно
основание чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД.
В исковата си молба ищците твърдят, че от съвместното съжителство на М. К. Т. с
М.И. /б.ж. на гр.В., починала на 08.07.2016г./ се родило детето М. М. Т. на ХХХг. в гр.М..
М.И. и Т. се запознали през 2015г. и малко след това заживели заедно, в дома на последния.
Не минали и няколко месеца и И. забременяла. Наблюдението на бременността на И. се
провеждало от Д-р П., в гр.В.. Бременността на И. протекла нормално, но тъй като била с
наднормено тегло и леко повишено кръвно налягане Д-р П. описал в документацията
предшестваща раждането спешен прием.И. била консултирана по време на бременността си
и от Д-р З.Н. от МБАЛ „Д-р С.“ гр.М.. Поради близостта с гр.В., двамата родители,
подпомогнати в своето решение от Д-р З.Н., решили раждането да се извърши в МБАЛ „Д-р
С.“ гр.М.. След като взели документите предхождащи раждането двамата родители
позвънили на Д-р Н. за да се информират за по-нататъшните стъпки.
В исковата молба се твърди също така, че в ответното лечебно заведение И.
постъпила на 17.06.2016г. Преди да постъпи в лечебното заведение по нареждане на Д-р
З.Н., завеждащ отделение АГО при ответника, И. преминала през Спешно отделение, от
1
където й бил изготвен лист от същата дата с описание „постъпила има уговорка с Д-р Н. за
планово секцио на 22.06.2016г.Според ИЗ № 9274 И. е постъпила в ответното лечебно
заведение в 22,10ч. на 17.06.2016г. и е изписана в 10,00ч. на 23.06.2016г. и отразена дата на
раждане ХХХг. 12,35ч. ИЗ е подписано от Д-р Н. завеждащ отделение и Д-р К. лекуващ
лекар. Секциото на И. преминало на ХХХг. и в оперативен протокол № 322/ХХХг. е
описано, че оператор е Д-р З.Н., асистент Д-р Н.а и инструментатор ак.П..При направените
лабораторни изследвания при постъпване в лечебното заведение И. е била с хемоглобин 104,
а преди оперативната намеса с хемоглобин 95, а на 22.06.2016г. с хемоглобин 98.От
ответното лечено заведение е издадена епикриза на пациентката в която е описано:
придружаващи заболявания - анемия гравидарум. В графа хистологичен резултат не е
описано нищо. В графа статус при изписване е описано: изписва се клинично здрава, с добър
отговор на проведеното лечение, афебрилна, корем мек спокоен. Оперативна рана
зарастнала пер примам. Матка трайно контрахирана с оскъдни немиризливи лохии. Като
медикаментозно лечение е описано да спазва хранително диетичен режим. Да се свалят
конците на 10 ден.След изписването на детето и родилката на 23.06.2016г. от МБАЛ „Д-р
С.” гр.М. и тримата се прибрали в гр.В.. На 24.06.2016г., т.е. един ден след изписването от
болничното заведение И. вдигнала висока температура, при което се обадили на Д-р Н.,
който провел секциото в болницата в М., и той по телефона изписал антибиотик, който И.
пиела, но без резултат, тъй като продължавала да бъде фебрилна. В следствие на високата
температура и притеснението, породено у двамата родители същите отново се обадили на Д-
р Н. и той им казал да дойдат отново в болницата, което и направили. На 26.06.2016г.
Д-р Н. направил ехография на И. в присъствието на Т., при което Т. забелязал, че Д-р Н. се
хванал за главата и бил силно притеснен, като му казал, че нещо не е наред и трябва спешно
отново да приемат И.. И. била рехоспитализирана като на 27.06.2016г. претърпяла операция
хистеректомия, което много я стресирало, тъй като вече нямало да може да роди дете. След
оперативната намеса и антибиотичната терапия И., 7 дни след втората си операция и след
като състоянието й не се подобрявало, била транспортирана с линейка до друго лечебно
заведение, а именно УМБАЛ „С.“ ООД гр.С..Съгласно ИЗ № 9689 И. е постъпила отново в
отделение АГО на ответното лечебно заведение в 20,10ч. на 26.06.2016г., т.е. три дни след
изписване от лечебното заведение.Постъпва с диагноза ендометрис пост партум и
пелвиоперитонит. От назначените лабораторни изследвания е видно, че хемоглобина на И. е
бил 87, т.е. в деня на втората операция.Взето е решение да се извърши повторна операция на
27.06.2016г. за отстраняване на матката. В предоперативната епикриза са описани
изследвания, но не и резултата от тях. В оперативния протокол № 334/07.06.2016г. е описано
- оператор Д-р Н., асистент Д-р Н.а, инструментатор ак.П. и анестезиолог Д-р Б.. В графа
протичане на операцията е описано: направи се разрез по старата рана, като вътре се намери
абсцес, ограничен от оментума над матката и септична матка в субинволуция, къслива.
Направи се суправагинална хистероктомия без аднекси. Направи се парциална ентектомия.
лаваж и дренаж. Постави се вътрекоремен субфасциален дрен. Раната се заши в обратен
ред.От описаното в ИЗ на 28.06.2016г„ т.е. часове след операцията е видно, че пациентката е
отново фебрилна до 37,8. На 29.06.2016г. е афибрилна и субфебрилна, от дрена изтича
2
кървениста течност, като от тази дата до превеждането й в друго лечебно заведение
оперативната рана продължава да тече. Видно от извършените лабораторни изследвания
хемоглобина на пациентката варира от 84 до 97. На 01.07.2016г. е извършено
хистопатологично изследване, от което е видно, че ометума е с кръвоизливи, фиброзиран и с
гнойно възпаление, а матката е с гнойно възпаление, огнищни кръвоизливи, артериало-
хиалиноза на съдове, интерстициално фиброзиране.
Твърди се , че цялата тази клинична картина говори за септично състояние започнало
още от извършеното секцио на ХХХг. Неуспешно, нецелесъобразно и опасно за живота на
пациентката е взетото решение за хистеректомия.Към ИЗ е прикрепено искане за
микробилогично изследване ексудат от коремна кухина под № 5520 от 27.06.2016г., но в
самото ИЗ липсва резултата от изследването. Самият резултат се намира незнайно защо в
проведения медицински одит и съответно е с номер различен от номера, който е посочен в
искането.
Считат, че е налице противоправни действия и/или бездействия на медицинския екип в
ответното дружество довели до смъртта на И. и от това са претърпени неимуществени вреди
и продължават да се търпят такива от бащата и от детето, а именно - болка, страдание, страх,
мъка, липса на майчина грижа, непълнота в семейството.
Медицинската дейност е регулирана професионална дейност и извършването й е
регламентирано със специални законови и подзаконови актове, а именно Закона за
лечебните заведения чл.2. Съгласно Закона за лечебните заведения, те осъществяват
дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната
медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските
специалисти, работещи за тях, съответно са длъжни да спазват утвърдените медицински
стандарти за всяка медицинска специалност и всички правила на „добрата медицинска
практика. Достатъчно е деянието (действие или бездействие) да е несъвместимо с „добрата
медицинска практика“, за да се реализира отговорността за медицинска грешка.
Утвърдената и задължителна практика на ВКС постановява, че добрата медицинска
практика изисква всеки пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време
на което да бъдат съблюдавани и съобразени всичкии гарантирани му права.
Смятат, че отговорност по чл. 49 от ЗЗД носи работодателят на лекаря допуснал
лекарска грешка, с която е причинил вреди. Основанието за отговорността на здравното
заведение почива на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД и същото е трайно установено и
утвърдено в съдебната практика, включително и задължителната такава на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение №508 от 18.06.201 Ог. по г.д.
№1411/2009г., III г.о. на ВКС, решение №250 от 21.11.2012г. по г.д. №1504/2011г., III г.о. на
ВКС, решение №120 от 12.06.2013г. по гр.д. №1330/2012г., III г.о. на ВКС, решение № 503
от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2009 г., III г. о. на ВКС и др.Фактическият състав
на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди от лице, при или по повод изпълнение на
работата му, възложена от отговорния по чл. 49 ЗЗД. Тази отговорност има обезпечително-
гаранционна функция. Прекият причинител на вредата е действал виновно и вредите са
настъпили от дейност, осъществявана при или по повод на възложената работа. Т.е.
3
възникването на отговорността по чл. 49 ЗЗД е обусловена от възникването на
отговорността на лицето, допуснало лекарска грешка (лекаря или друго физическо лице) за
вредите, причинени на пациента.
Д-р З.Н., Д-р Д. Н.а, Д-р П. Б. са служители на ответното дружество. Посочените
лица са лекари в лечебното заведение и са извършили секциото на И., както и последващата
в клиниката по АГО на ответното дружество хистеректомия, видно от издадената от същото
лечебно заведение епикриза и оперативни протоколи. Оператор и на двете интервенции е Д-
р З.Н., първи асистент е Д-р Д. Н.а - дъщеря на Д-р З.Н., анестезиолог е Д-р П. Б., а
инструментатор е ак.П..Всички лекари, акушерки и поддържащ персонал участвали в
оперативната и постоперативна дейност са участвали в организацията и осъществяването на
медицинска помощ и са били към процесния момент служители на ответното дружество.
Смятат, че е налице неизвършване на клинична оценка на пациента - не е извършен
пълен и обстоен преглед на състоянието на пациентката, както по отношение на секциото,
така и по отношение на хестеректомията. При наличието на нисък хемоглобин, висок
фибриноген, левкоцитоза, обременена акушерска диагноза, наличие на препоръка за спешен
прием от страна на Д-р П., наблюдаващ бременността, пациентката е приета много по-късно.
В исковата молба се ттърди и за наличие на небрежност при извършване на секцио -
след като пациентката е била с обременена акушерска диагноза и анемия, то е следвало да се
предприемат всички необходими действия по осигуряване и опазване здравето на
пациентката. Видно е, че секциото е извършено от Д-р Н. - специалист по АГО и Д-р Н.а,
негова дъщеря, която към датата на извършване на операцията е била специализант и няма
право да асистира при оперативна намеса и то при пациент с такива показатели. Явно е, че
матката не е била зашита както трябва, което е довело и до развиване на септичното
състояние у пациентката, която при престоя си втория път в ответното лечебно заведение е
вече била „жив труп“. Налице е и небрежност при извършване на хестеректомия -
пациентката е имала нисък хемоглобин при извършване на оперативната намеса и отново
висок фибриноген, което е следвало да бъде оценено от екипа. В медицинската
документация липсва ЛКК или какъвто и да било лекарски консилиум, който да дава
препоръка за хистеректомия и защо се препоръчва.НЕ са коментирани рисковете - в
медицинската документация, а и в оперативния протокол по хистеректомията не е видно
свикана ли е ЛКК по този случай и предвиден ли е какъв ще бъде риска от поредна
оперативна намеса, след и има ли риск от премахване на матката, която е отразена, като
септична. Не е извършена щателна анамнеза - състоянието на пациентката е било
категорично увредено, видно от изготвените лабораторни изследвания.
Не са предприети действия по осигуряване на сериозно медикаментозно лечение на
пациентката - не е ясно дали изписаните антибиотици, макар и силни, но дали са ефективни.
Не е извършена антибиограма на пациентката и нито е взета хемокултура.
Във връзка с настъпилата смърт на И. е проведен медицински одит в ответното лечебно
заведение със Заповеди № РД 27-323/12.08.2016г. и № РД 337/12.08.2016г. Резултатите от
проверката са обективирани в Протоколи с № КП 27-323/26.08.2016г. и № КП 37-
337/31.08.2016г., като е изготвен и Доклад № Д- 27-323/19.09.2016г. изпратен с писмо до
4
СГП. В хода на проверката е издаден АУАН № А 27-323/10.11.2016г. срещу Д-р З.Н. в
качеството му на лекуващ лекар и оператор на И. в негово присъствие за следните
нарушения:
Нарушение на изискванията на чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето в частта
„своевременност, достатъчност“ във вр. чл. 79 от същия закон.
Нарушение на раздел IV, т.2.6, подточки 2.6.1.4, 2.6.1.5, 2.6.1.6, 2.6.1.7, 2.6.1.8 и 2.6.1.9
от Наредба № 3 от 27.01.2015г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по
хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска
хирургия, пластично- възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия
във вр. с чл.6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
Въз основа на така издаденият АУАН, Изпълнителна агенция Медицински одит е
издала наказателно постановление № НП-27-323/28.02.2017г„ с което на Д-р З.Н. са
наложени глоби, които Д-р Н. е заплатил към ИАМО на 10.03.2017г. Глобите са наложени
по т.1 от АУАН № А-27-323/10.11.2016г. на основание чл.229, ал.1 от Закона за здравето и
по т.2 и т.З от същия АУАН на основание чл.116, ал.1 от Закона за здравето.
Видно е, че след като е издаден АУАН и НП е налице констатирано нарушение на
добрата медицинска практика.
Видно е, че в резултат на лекарска небрежност, допусната при ответника при
раждането, престоя, преждевременното изписване и след изписването на И. и поради
непредприети необходими, адекватни и компетентни мерки за нейното лечение, същата е
починала. Видно е, че лекарите при ответника са нарушили свои конкретни задължения,
установени от чл.81 ал.2 т.1 от Закона за здравето и не са осъществили медицинска помощ
своевременно, достатъчно и качествено. Лекарите при ответната болница не са поставили
правилна диагноза, не са провели никакво лечение, макар и да са били длъжни и да са знаели
за усложнението, което е настъпило след секциото, както и не са предприели адекватно,
своевременно и ефективно лечение. Никъде в медицинската документация не е видно на
пациентката да е назначена антибиограма с оглед правилното прилагане на антибиотик.
Освен това липсата в медицинската документация, а именно ИЗ № 9689 на резултат от
коремен ексудат е абсолютна предпоставка да изведем логичния извод, че е налице
инфекция, с която лекарите не са могли да се справят и да овладеят. Не е извършена и
предоперативна епикриза, не е оценено състоянието, не е извърена антибиограма, не са
определени рисковете от повторно отваряне на раната, няколко дни след секциото и до
какво би довела една операция на току-що родила жена с анемия и обременена акушерска
диагноза.
Вместо да постъпят адекватно лекарите и да препоръчат друго лечебно заведение, в
което да бъдат взети адекватни мерки и лечение, лекарите от ответното дружество приемат
И. и в продължение на 8 дни мъчат пациентката, изстискват на ръка от раната гноевидния
секрет, цялата нощница на пациентаката е била в кръв от раната. Това е нечовешко и
непрофесионално. Бащата на детето на И. още пази тези снимки и при вида им изпитва
неистова болка. Пациентката не е напускала лечебното заведение след извършване на
хистеректомията, като е приведена в С. с линейка, т.е. видно е, че инфекцията е настъпила
5
именно в ответното дружество.
В следствие на проявената лекарска небрежност и подценяване състоянието на
пациентката е настъпил вредоносния резултат, а именно леталния изход на една 29 годишна
жена, която за пръв път става майка и 14 дни след това губи живота си.
За детето са настъпили тежки, непоправими и непреодолими имуществени вреди от
смъртта на майка му. В неговият живот е налице празнина, страх и несигурност. Това е
огромна трагедия. Детето никога няма да опознае своята майка.
В случая детето е загубило своята майка само две седмици след раждането му. През
целия си живот той ще чувства липсата й, защото именно майката е човекът, който е
предопределен от природните закони и обществените отношения освен да го дари с живот,
да го отгледа и възпитава с любов и топлина и да бъде негова подкрепа през жизнения му
път.
От противоправното поведение на работещите при ответника медицински
специалисти се е получил вредоносния резултат и е налице причинно следствена връзка
между деяние и вредоносен резултат.
Налице е небрежното и неточно изпълнение на занятие, представляващо източник на
повишена опасност, каквото несъмнено е изпълнението на длъжността лекар, в частност -
гинеколог, при и по повод изпълнение на възложената им работа, лекарите, провеждащи
лечението в болницата не са извършили адекватна и правилна преценка на състоянието на
пациентката, не са предприели необходимите за здравословното й състояние действия, което
е довело до нейната смърт.
Молят съда след установяване на твърдените факти и обстоятелства:Да осъди
МБАЛ „Д-р С.'\ЕИК ***, с адрес: гр. М., ул. „С.” № 4, представлявано от Изпълнителния
директор Т.Т., като възложител на работа на своя екип от лекари на основание чл.49 от ЗЗД
да заплати на М. М. Т., ЕГН ********** чрез неговият баща и законен представител М. К.
Т., и на М. К. Т. лично на всеки един от тях сумата от 600 000 /шестстотин хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - морални болки и
страдания от смъртта на майката на детето и спътника в живота, ведно със законната лихва
от датата на смъртта 08.07.2016г. до окончателното издължаване, както и сторените в
производството разноски и за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание ищците се представляват от адв. С.Л., която подържа изцяло
исковите претенции така както са предявени и моли съда да ги уважи изцяло с
произтичащите от това последици.опълнителни доводи за това са развити в приложени
писмени бележки.
Ответникът МБАЛ“ Д-Р С.“ ЕИК ***, с адрес: гр. М., ул. „С.“ № 4 представлявано от
управителя изпълнителен директор д-р Т. Т. в отговора на исковата си молба не оспорва, че
М.И. е била пациентка в ответното лечебно заведение в периода 21.40 часа на 17.06.2016г.
до 10.00 часа на 23.06.2016г. както и от 20.10 часа на 26.06.2016г. до 10.00 часа на
27.06.2016г. Не оспорва възлагането на работа на медицинския екип
диагностицирал/лекувал/грижил се за М.И. в горепосочените дати, вкл. на д-р З.Н., д-р Д., д-
6
р П. Б., д-р Д. Н.а, ак. П..
Оспорва се твърдението, че д-р З.Н. е бил наблюдаващ бременността на г-жа М.И.
лекар, че бременността на И. „е протекла нормално", като твърди че с оглед наднорменото й
тегло, анамнезата й за „раждане на мъртъв плод'' и „повишеното й кръвно налягане" са
налагало по-високо внимание, както у проследяващия бременността лекар, така и у самата
бременна/ родилка.
Твърди се, че на 17.06.2016г. след обяд по телефона на д-р З.Н. се е обадил лекарят
водил женската консултация на М.И., като му обяснил, че е дал направление за
хоспитализация, тъй като същата поддържала ниско ниво на хемоглобин (НВО 80гр/л).
Наблюдаващият лекар д-р П. попитал д-р Н., дали могат да приемат бременната. Воден от
дължимата грижа, д-р Н. пояснил, че няма пречка, районирането отдавна било отпаднало,
ако има медицински индикации и нужда М.И. да постъпи незабавно в лечебното заведение.
Д-р Н. не е провеждал разговор с М.И. по повод приема й в ответната болница, разговорът е
воден с лекаря проследявал женската й консултация. На М.И. е издадено направление на
бременна до родилно отделение“ от МДЦ „С.“ с лекар Д-Р К. П.. Видно от документа
(доказателство № 15), д-р П. е насочил М.И. за оперативно родоразрешение.
На 17.06.2016г. в 21.40 часа М. постъпила Спешно приемно отделение, където била
посрещната от дежурния лекар д-р Л.. В документа д-р Л. отбелязва: „касае за бременна е
1Х-Хлунарен месец, има направление от 03.06.2016г“ Пациентката М. е съобщила, а д-р Л. е
записала:“ има уговорка за планово секциоСаезагеа на 22.06.2016г. с д-р Н., който казал да я
приемат тази вечер в АГО и да мине през спешно отделение за документи.
Не оспорва, че М.И. е приета с ИЗ № 9277/330 в Отделение по акушерство и
гинекология на 17.06.2016г. поради наличие на подготвителни контракции, болки ниско в
корема. Назначение са и всички необходими изследвания, проведен е нужният акушерски и
гинекологичен преглед, направен е запис на детски сърдечни тонове. Поставен й е
периферен венозен източник назначени са лабораторни изследвания. С оглед мнението на
наблюдаващия бременността лекар д-р П. и след проведен пълен физикален преглед
(отразен подробно е ИЗ и предоперативна епикриза= доказателство № 1) е консолидирано
мнение, че най-добре за М. би било да бъде оперативно родоразрешена. Това се налагало от
кумулативното наличие на следните индикации от страна на майката, а именно:1
/обременена акушерска анамнеза, данни за роден мъртъв плод през 2011 г.; 2/консултация с
офталмолог и наличие на миопия; 3/установен лош реМс зсоге след вагинален преглед; 4/
изразено затлъстяване водещо до родилна слабост, родилката е висока 160см и тежи 104 кг,
което прави индекса на телесната й маса 40. 6, което говори за болестна форма на
затлъстялост, вероятни метаболитни нарушения. 5./ данни за леко степенна анемия в хода на
бременността. Родилката е поставена под наблюдение до операцията, с оглед факта, че
очакваният термин на М.И. е бил на 02.07.3016г. и поради липсата на индикации за спешно
родоразрешение от страна на плода, е предприето изчаквателно поведение, за да може все
пак да не се роди недоносено бебе. Проследявани са редовно детски сърдечни тонове видно
от отразяването в ИЗ (доказателство № 17, 27)
На ХХХг. дежурният лекар д-р Д. прегледала М. и констатирала начална родова
7
дейност. Д-р Д. била запозната с мнението на колегите си и наличието на индикации за
провеждане на оперативно родоразрешение,поради което се свързала с д-р Н., началник на
АГО, за да се консултира с него и да го уведоми за състоянието на родилката.На родилката е
проведена предопертивна и преданестезиологична консултация (доказателства№4, 5), след
което на ХХХг. в 12.30 часа е било предприето оперативното родоразрешение, оператор бил
д-р Н., а асистент д-р Д., операционна акушерка била П., това е обективирано в Оперативен
протокол № 322/ХХХг (доказателство №7). Невярно е твърдението в ИМ, че оперативното
родоразрешение е проведено от д-р Н. и д-р Н.а.
След проведеното секцио М.И. е хемодинамично стабилна т.е. показателите й не сочат
за някакво страдание или наличие на патологичен процес. На втория ден от раждането
20.06.2016г. М.И. е в добро общо състояние, афебрилна 36, 4 С, с кръвно налягане К.К
150/70 тш/ Н§, инволюцията т.е. свиването на матката е в норма 2 см под пъпа, оперативната
рана е спокойна, гърдите са без напрежение. Отчетена е 2300 т1 диуреза, родилката е
раздвижена. Назначена и е терапия отразена в ИЗ (доказателство № 1 и приложените към
него страници за наблюдение ).
На следващия ден 21.06.2016г. М. е прегледана от д-р К., родилката отново е
афебрилна т.е. няма повишена температура, коремът е мек, матката е контрахирана според
срока след раждането, пуснала е газове, гърдите са спокойни без данни за възпалителни
процеси, нормални хемодинамични стойности, спонтанна микция и дефекация. Пост-
оперативната терапия е продължена.
На 22.06.2016г. М. е спокойна, без оплаквания, без температура, възстановява се
нормално след оперативното родоразрешение. Гърдите са спокойни без данни за
възпалителни процеси, нормални хемодинамични стойности, с нормална микция и
дефекация. Пост-оперативната терапия е продължена.
На 23.06.2016г. отново е проведен преглед на родилката, тя е в добро общо
състояние, раздвижена, без температура и оплаквания. С оглед състоянието й е взето
решение М. да бъде изписана. Тя е клинично здрава, афебрилна, оперативната й рана е
първично добре зараснала, матката е трайно контрахирана с оскъдни, не миризливи лохии,
редовни и нормални микция и дефекация. В 10.00 часа родилката е напуснала лечебното
заведение. М. била информирана кога да се яви на контролни прегледи.
На 24.06.2016г. вечерта М. се обадила н д-р Н. по телефона, като му съобщила, че едва
сега си е премерила температурата, която била 37.6 С. Д-р Н. я посъветвал да се свърже с
наблюдаващия бременността й лекар във В., като незабавно започне да приема антибиотик
Клиндамицин. Д-р Н. обяснил на М., че ако има някакви оплаквания е редно да потърси
лекар или направо да се върне в болницата незабавно. М. обяснила, че няма никакви
субективни оплаквания, че съвсем случайно е премерила температура, че яде, пие и се
движи нормално. Д-р Н. изразил предположение, че леко завишената температура може да
се дължи на проблем с млечните жлези или на оперативната рана, като може да се наложи
допълнително лечение, М. го уверила, че ако има оплаквания ще потърси незабавно лекар
или ще се върне в болницата. На следващия ден 25.06.2016г. М. не е търсила д-р Н. и не се е
явявала за преглед, консултация или прием в ответното лечебно заведение.
8
С оттговора на исковат амолба се твърди, че с поведението си самата родилка М. е
допринесла за развитие на инфекциозен процес и влошаване на състоянието си. Същата била
изписана в добро здраве, а три дни след изписването си от ответната болница в М. и след
прибирането й във В. започнала да развива оплаквания. Ответното лечебно заведение не
може и не следва да носи отговорност за това как М.И. е поддържала личната си хигиена,
допуснала ли е да замърси оперативната си рана, дали е приемала лекарства, търсила ли е
помощ на време. М. е била длъжна .,да се грижи за собственото си здраве, респ. това на
плода и да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване на
дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на здравето й“.
Едва на 26.06.2016г. отново привечер М. се обадила на д-р Н. по телефона, казала, че
поддържа температура 37, 8 С, но нямала други оплаквания. Д-р Н. обяснил на М., че по
телефона не може да и бъде полезен и започнал да увещава незабавно да се върне в
болницата, където той и колегите му могат да я прегледат, а при необходимост да я лекуват.
Д-р Н. казал на М., че ще я чака в болницата. Въпреки че, нощната смяна започвала след
19.30 часа, д-р Н. останал да чака М., която се появила няколко часа по -късно от уговорката
им. Дежурен лекар била д-р Х..
Не се оспорва твърдението изложено в ИМ, че И. постъпила отново в АГО на
ответното лечебно заведение в 20.10 часа на 26.06.201 бг., три дни след изписване от
лечебното заведение.“ М. била приета в ответното лечебно заведение. С ИЗ № 9689/212 с
приемащ лекар д-р Х.. М. споделила че не е изпълнила заръката на д-р Х. да потърси
наблюдаващия бременността й лекар д-р П.. Обяснила, че не е започнала да приема
антибиотик и не е казвала за препоръката на д-р Н. на личния си лекар да се започне прием
на антибиотик Клиндамицин , като разказала как на 25.06.2016г била дигнала температура
39 С, което наложило личният й лекар да и „даде аналгин,но тя не търсила друга помощ.
При приема си в ответната болница М. нямала оплаквания, казала, че се храни редовно,
добре, без да има гадене, повръщане, ходи нормално без оплаквания по малка и голяма
нужда. Извършен бил преглед, план за изследвания, ехография, лабораторни изследвания и
било започнато лечение с тройна антибиотична комбинация, видно от медицинската
документация.При приема д-р Н. измерил температурата на М., която била 38, 3 С. При
прегледа д-р Н. констатирал, че опертивната рана е спокойна, без наличие на дехисценция,
млечните жлези нямали данни за възпаление. При палпация д-р Н. констатирал
„болезненост“ на матката, поради което изразил съмнение, че вероятно се касае за пост-
партален ендометрит (възлапение на лигавицата на матката след раждане). Провел
ехографско изследване, приложено към доказателства, и констатирал „ехографски данни за
пуерперален ендометрит, без излив в корема, лабораторни данни за инфекциозен процес -
повишени левкоцити и СКР (Ц- реактпвен протеин маркер за налично възпаление в
организма, доказателство № 27). Д-р Н. и дежурната д-р Х. назначили и започнали тройна
антибиотична комбинация, така както изисква стандартът и добрата медицинска практика.
Назначени са съответните лабораторни изследвания.
На следващата сутрин 27.06.2016г. в 09.00 часа е извършена контролна ехография
(видно от доказателство № 29) която потвърдила поставената приемна диагноза. В 12.00 на
9
27.06.2016г. е започната хемотрансфузия на един сак еритроцитен концентрат, преливането
на кръвен продукт е преминало без реакция.
След проведен разговор с М. в условия на процес по информиран избор и съгласие в
14.00 часа на 27.06.2016г. е ИЗ е отразено; „ беше ми обяснено, че се налага повторна
операция с оглед възпалителен процес в матката и необходимост от нейното отстраняване“,
в 15.00 часа е отразено, че М. е дала съгласие за провеждане на операцията - хистеректомия
(премахване на матката). Проведени са пред- анестезиологични и пред-оперативни
консултации, назначени са необходимите изследвания, осигурени са кръвни продукти.
Осъществена е операция съгласно оперативен протокол № 337/27-06-16г. , която е започнала
в 15.30 часа и е приключила в 17.15 часа. Операцията е била абсолютно наложителна и
успешна. Твърдението изложено в ИМ, че „ часове след операцията е видно, че пациентката
е фебрилна до 37, 8 С" не е вярно е интерпретивната му част, да- М. е имала 37. 8С
температура което не я прави фебрилна, а субфебрилна. Видно обаче от описание на
състояние на М. на 29.06.2016г. температурата е овладяна, М. е афебрилна.
Според стандарта и правилата на добра медицинска практика преди да се пристъпи към
операцията хистеректомия М. е била консултирана с анестезиолог. Дейност абсолютно
задължителна преди каквато й да е оперативна намеса. Анестезиологът д-р П. Б. е направил
преданестезиологична консултация, оценил е риска и е дал становище, че операцията може
да се проведе от анестезиологична гледна точка.
Оспорва твърдението, че „влошеното състояние“ на пациентката (стр. 3 ИМ) е станало
причина за транспортиране на М. в болница С.. Твърди се, че състоянието на М. е било
стабилизирано, причина за транспортирането й е било решението на нейния партньор както
и намесата на д-р Т., медицински директор на столичната болница. В тази връзка считат, че
с поведението си М.И. и М.Т. са допринесли за вредоносния резултат влошаване на
здравословното състояние на М.. Нито Т., нито И. имат медицинско образование. Ответното
лечебното заведение не може против волята на М. да я задържи, за да бъде завършено
лечението й. Решението тя да бъде транспортирана, както и решенията за последващото й
лечение, не е съгласувано в екипа на ответното лечебно заведение и респ. Не може да носи
отговорност за събития настъпили извън него.М.И. след преведената хистеректомия е
хемодинамично стабилна, афебрилна, без гадене и повръщане, захранена и изведена в стая.
В следващите два дни е в сравнително добро общо състояние, храни се, движи се, редовна
микция и дефекация, терапията й е продължена. На пети пост-оперативен ден е свален
коремен дрен, от който в последните два дни не е имало дренирана течност.
Субрафасциалния дренаж е оставен, там се правят промивки и дренажи, които водят до
намаляване на секрецията от дрена. М. е в добро общо състояние, излиза извън отделението,
вижда се близките си, храни се, няма оплаквания. Поддържа субфебрилна температура,
която лекарите в ответното лечебно заведение обвързват с вероятна супурация на
оперативна рана. Видно от лабораторните показатели на М.И. данните за развиващ се
инфекциозен процес намаляват, като Ц реактивният протеин от 360 пада на 120, което
говори за овладяване на инфекциозния процес.На девети пост-оперативен ден с д-р З.Н. се
свързва медицинския директор на болница „С.“ д-р Т.. Същият обяснил, че е близък до
10
семейството и по тяхно настояване, ако се налага можел да вземе М. в С.. Д- р Н. обяснил на
д-р Т. какво е състоянието на М., че тя е стабилна, че инфекцията е овладяна. На следващия
ден по настояване на партньора на М. д-р Н. бил принуден да изпише М., като транспортира
същата до болница „С.“, тъй като близките имали уговорка с д-р Т.. Водени от добра грижа
за здравето на М. лекарите и управителя на болницата осигурили лекар придружител и
линейка, които откарали М. в С.. Д-р Н. позвънил на колегите си в С., а те го уверили, че
раната зараства, че М. се движи, храни се и няма данни за страдание. Два дни след приема й
в С. с д-р Н. се свързал лекар от С., който пояснил, че М. е консултирана с доц. Н.В. и че
екипът на болница С. възнамерява да пристъпи към операция. За съжаление, в хода на
лечението след операцията М. внезапно починала, лекарите споделили, че причина за това е
септична или белодробна тромбемболия.
С оглед гореизложеното, оспорва твърдението, че са „налице противоправни действия
и/или бездействия на медицинския екип в ответното дружество довели до смъртта на И. и от
това са претърпени неимуществени вреди, а именно - болка, страдание, страх, мъка, липса
на майчина грижа, непълнота в семейството
Оспорва кумулативното осъществяване на елементите от фактическия състав на
института на непозволено увреждане по отношение поведението на служителите на
юридическото лице ответник. Оспорва осъществяването на фактическия състав на
отговорността по чл. 49 ЗЗД. За основателност на претенцията по чл. 49 ЗЗД във вр. с 45 ЗЗД
се изисква кумулативно наличие на следните елементи от фактическия състав: Възложена
работа, при извършването или по повод на извършването, на която да е извършено деяние -
действие или бездействие;Поведение на определено лице- действие/ бездействие или
съчетание от двете. Противоправност- като състояние на разминаване между това, което
правната норма повелява - дължимото поведение и това, което се осъществило в обективна
действителност- фактически реализираното. Вреда- неблагоприятно изменение в
правната сфера на едно лице от имуществен или неимуществен характер.Причинна връзка
между поведението и противоправния резултат от една страна и протнвоправния резултат и
настъпилите вреди от друга.Вина- разбирана в гражданското право като неполагане на
дължимата грижа.
Всеки един от посочените елементи трябва да е налице, като в своята съвкупност те
пораждат спорното материално субективно право. В настоящия случай те не са налице,
поради следните съображения:
Твърди, че с действията си медицинския екип на болницата не е засегнал чуждо благо,
предмет на абсолютно субективно право. Дори и да има накърнено/ нарушено благо то не е
в следствие на противоправно човешко поведение, не е и следствие от противоправно
събитие. Твърдим, че не е настъпил юридически факт, който да се състои в засягане на
благо, обект на чуждо абсолютно право, а е настъпило едно бъдещо несигурно
непредвидимо събитие, което не може да ангажира гражданска отговорност.
Оспорва да е налице пряка причинно следствена връзка между поведение и
противоправен резултат, ако такъв е налице, както и наличие на причинно следствена
връзка между противоправния резултат и вредите, които се твърдят.Нито един от
11
служителите на ответното дружество не имал виновно поведение спрямо М.И., всеки един
от тях е подходил спрямо М. с дължимата грижа.
Счита, че М.И. сама е допринесла за неблагоприятния развой на събитията и изхода на
бременността, раждането и последващото й лечение. С оглед практиката на ВКС (Решение
№ 97/26.05.2015г. по гр. дело № 5783/2014г.) не се дължи обезщетение по чл. 49, във вр. с
чл. 45 ЗЗД, когато дадени вреди не са непосредствена последица от увреждането, а резултат
от пасивното поведение на увредения, който въпреки възможността за това, не е направил
нищо, за да отстрани вредите или да ги намали.
С отговора на исковата молба е направено е искане на основание чл. 219 ГПК, да се
допусне привличане на трето лице помагач.Ответното лечебно заведение има сключен
застрахователен договор с „ДЗИ- О." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес гр. С., ул. „Г.“ №
3 за застраховка „Професионална отговорност на медицински персонал“ по силата на
застрахователна полица № 211016111000001 с начална дата 07.01.2016г. и крайна такава
06.01.2017г. , поради което моли да бъде конституирано като трета подпомагаща страна.
Това си становище на ответника сеподържа и в открито съдебно заседание чрез
адв.М.П., която моли съда да отхвърли така предявените искове изцяло като неоснователни
по допълнително изложени довод за това и в представени писмени бележки.
С определение №104/23.07.2021година на основание чл.219,ал.3 от ГПК МОС е
допуснал и привлякъл като трето-лице помагач на ответника МБАЛ“ Д-р С.“ гр. М. ДЗИ“О.“
ЕАД гр.С..
В писмен отговор третото лице-помагач на ответника е възразило срещу
конституирането му поради липса на законови предпоставки за това, тъй като между
страните е сключена застрахователна полица от 10.10.2011година и срока по застраховката
не касае периода на исковата молба.В случай, че искането му за отмяна на определението, с
което е конституиран като страна в процеса не бъде уважено заявява че оспорва иска по
размер.Не са установени противоправни действия на служителите на ответника, нито
причинно-следствена връзка.Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и е изслушано и прието
заключение на вещо лице, изпълнило съответната съдебно медицинска експертиза.
МОС като обсъди така събраните доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, а
така също и във връзка със становищата на страните изложени в съдебно заседание и
отразени в писмените им бележки приема за установено следното:
От фактическа страна се установи и не се спори между страните ,че М.И. е била
пациентка в ответното лечебно заведение в периода 21.40 часа на 17.06.2016г. до 10.00 часа
на 23.06.2016г. както и от 20.10 часа на 26.06.2016г. до 10.00 часа на 27.06.2016г.
Ответното дружество не оспорва възлагането на работа на медицинския екип
диагностицирал/лекувал/грижил се за М.И. в горепосочените дати, вкл. на д-р З.Н., д-р Д.. д-
р П. Б., д-р Д. Н.а, ак. П..
По делото се установи, че М.И. е имала проблеми по време на бременността си. Д-Р К.
П. проследяващ бременността й описал в медицинската й документация, че с оглед
наличието на медицински предпоставки най-добре било М. да бъде оперативно
12
родоразрешена.Горното се потвърждава и от показанията му като свидетел разпитан в
съдебно заседание. Индикациите за оперативното родоразрешение на М. били: лоша
акушерска анамнеза с оглед наднорменото й тегло, анамнезата й за ,,раждане на мъртъв
плод“ и „повишеното й кръвно налягане“, които налагали по-внимателно поведение на
самата бременна/родилка.
По делото се установи, че М.И. е проследявала бременността си при Д-Р К. П. в гр. В.
и е насочена от него за оперативно родоразрешение .Същата е приета по спешност, с болки
и контракции, а не част от планови прием на болницата.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че на 17.06.2016г. в 21.40
часа М. отишла в Спешно приемно отделение, където била посрещната от дежурния лекар д-
р Л.. М.И. е приета с ИЗ № 9277/330 в Отделение по акушерство и гинекология на
17.06.2016г в ответното дружество. М. .Назначени са й изследвания, проведен е нужният
акушерски и гинекологичен преглед, направен е запис на детски сърдечни тонове.. С оглед
мнението на наблюдаващия бременността лекар д-р П. и след проведен пълен физикален
преглед е консолидирано мнение, че най-добре за М. би било да бъде оперативно
родоразрешена. Родилката е поставена под наблюдение до операцията, с оглед факта, че
очакваният термин на М.И. е бил на 02.07.2016г. и поради липсата на индикации за спешно
родоразрешение от страна на плода, е предприето изчаквателно поведение, за да може все
пак да не се роди недоносено бебе. Проследявани са редовно детски сърдечни тонове видно
от отразяването в ИЗ (доказателство № 17, 27).
На ХХХг. дежурният лекар д-р Д. прегледала М. и констатирала начална родова
дейност, това се потвърждава както от медицинската документация, така и от св. показания
на д-р Д.. На родилката е проведена предопертивна и преданестезиологична консултация,
след което на ХХХг. в 12.30 часа е било предприето оперативното родоразрешение,
оператор бил д-р Н., а асистент д-р Д., операционна акушерка била ак. П.. Това е
обективирано в Оперативен протокол № 322/ХХХг –л.113 от делото. Ходът на операцията е
подробно описан в оперативния протокол, видно от който матката е възстановена послойно
според анатомичната си структура, извършена е перитонизация, имаща за цел да ограничи
хеморагични и инфекциозни усложнения, което с категоричност отхвърля твърдението, че:
матката не е била зашита правилно “. Проведеното оперативно родоразрешение е извършено
по всички правила на медицината, съобразено е със стандартите и добрите практики,
осъществено е от правоспособни лекари в лечебно заведение.
След проведеното секцио М.И., съгласно описаното в медицинската документация
състоянието на М. е стабилно, като в документите е описано: „ хемодинамично стабилна“,
т.е. показателите й не сочат за някакво страдание или наличие на патологичен процес, още
по-малко за твърдяното в ИМ септично състояние.
На втория ден от раждането 20.06.2016г. М.И. е в добро общо състояние, раздвижена,
афебрилна 36, 4 С, с кръвно налягане КК 150/70 шш/ свиването на матката е в норма за срока
- 2 см под пъпа, оперативната рана е спокойна, гърдите й са без напрежение. Назначена и е
терапия отразена в ИЗ (доказателство № 1 и приложените към него страници за
наблюдение). Видно от тези показатели М.И. е добре, възстановява се от оперативното
13
родоразрешение и категорично липсват данни за влошено здравословно състояние, така
както се излага откъслечно, невярно и лаишки в ИМ.
На 21.06.2016г. М. е прегледана от д-р К., родилката отново е афебрилна Матката е
контрахирана според срока след раждането, пуснала е газове, гърдите са спокойни без данни
за възпалителни процеси, нормални хемодинамични стойности, спонтанна микция и
дефекация. Пост-оперативната терапия е продължена. От анамнестичните данни,
провеждания физикален преглед и данните от лабораторните изследвания с категоричност
може да се направи заключение, че М.И. е добре и при нея няма данни за пост-оперативни
патологични процеси.
На 22.06.2016г. М. е спокойна, без оплаквания, без температура, възстановява се
нормално след оперативното родоразрешение. Гърдите са спокойни без данни за
възпалителни процеси, нормални хемодинамични стойности, с нормална микция и
дефекация. Пост-оперативната терапия е продължена.
На 23.06.2016г. отново е проведен преглед на родилката, тя е в добро общо
състояние, раздвижена, без температура и оплаквания. С оглед състоянието й е взето
решение М. да бъде изписана.
В 10.00 часа на 23.06.2016г. родилката е напуснала ответното лечебното заведение.
М. била информирана кога да се яви на контролни прегледи, както й, че следва да
информира личния си лекар за раждането и гинеколога проследявал бременността й.
На 24.06.2016г. вечерта М. се обадила на д-р Н. по телефона, което се установява от
св. показания на д-р Н., като му съобщила, че едва сега си е премерила температурата, която
била 37.6 С. Д-р Н. обяснил, че по телефона не може да й бъде много полезен, че е редно да
се свърже с наблюдаващия бременността й лекар във В. Д-Р К. П.. Д-р Н. обяснил, че тази
температура може да се дължи на някакво възпаление на гърдите, което често се среща при
родилки, но може и да се окаже друго, без преглед няма как да е сигурен и най-добре е да
отиде на преглед. Посъветвал М. да посети лекар и незабавно да започне да приема
антибиотик Клиндамицин 3x600 през устата. Д-р Н. специално обърнал внимание на М., че
ако има някакви оплаквания е редно да потърси лекар или направо да се върне в болницата
незабавно.
По телефона М. го уверила, че прави всичко, както са и казали в болницата, че няма
смисъл от лекарства и лекари, че се чувства много добре, а ако има оплаквания ще потърси
незабавно лекар или ще се върне в болницата. На следващия ден 25.06.2016г. М. не е
търсила д-р Н. и не се е явявала за преглед, консултация или прием в ответното лечебно
заведение. Това се потвърждава и от обясненията на ищеца Т..
Едва на 26.06.2016г. отново привечер М. се обадила на д-р Н. по телефона, като му
споделила, че има температура 37, 8 С, но нямала други оплаквания.Въпреки че нощната
смяна започвала след 19.30 часа, д-р Н. останал да чака М., която се появила няколко часа
по-късно от уговорката им.
По делото безспорно се установи, че И. постъпила отново в АГО на ответното лечебно
заведение в 20.10 часа на 26.06.2016г., три дни след изписване от лечебното заведение. М.
била приета в ответното лечебно заведение с ИЗ № 9689/212, с приемащ лекар д-р Х.,
14
дежурен лекар същата вечер. Пред лекарите и екипа М. споделила, че не е изпълнила
заръката на д-р Н. да потърси наблюдаващия бременността й лекар д-р П.. Това се
потвърждава от св. показания на д-р Н. и от неоспорената по делото медицинска
документация. Св. Н. излага пред съда, че едва тогава разбрал, че М. не е започнала да
приема медикаменти, нито се е консултирала с лекар, именно М. му разказала как на
25.06.2016г. била дигнала температура 39С, което наложило личният й лекар да и „даде
аналгин“, но тя не търсила друга помощ.
Видно от медицинската документация извършен бил преглед, план за изследвания,
ехография, лабораторни изследвания и било започнато лечение с тройна антибиотична
комбинация, видно от медицинската документация. При приема д-р Н. измерил
температурата на М., която била 38, 3 С, това е установено с медицинската документация. В
медицинската документация д- р Н. констатирал, че оперативната рана е спокойна, без
наличие на дехисценция, млечните жлези нямали данни за възпаление. При палпация д-р Н.
констатирал „болезненост“ на матката, поради което изразил съмнение, че вероятно се касае
за пост-партален ендометрит (възпаление на лигавицата на матката след раждане, която най-
често се получава от съществуващи инфекции във влагалището). Провел ехографско
изследване, приложено към доказателства, и констатирал: „ехографски данни за
пуерперален ендометрит, без излив в корема, лабораторни данни за инфекциозен процес -
повишени левкоцити и СЯР (Ц- реактивен протеин е ранен маркер за налично възпаление в
организма, доказателство № 27 от ОИМ). Д-р Н. и дежурната д-р Х. назначили и започнали
тройна антибиотична комбинация, така както изисква стандартът, което се потвърди и от
съдебно-медицинската експертиза. Назначени са съответните лабораторни изследвания.
Предприели поведение по наблюдение и изчакване, за да се уверят, дали инфекцията може
да се овладее в медикаменти или ще се наложи операция.
На следващата сутрин 27.06.2016г. в 09.00 часа е извършена контролна ехография
,която потвърдила поставената приемна диагноза. За да се постигне максимален резултат,
освен основната терапия в 12.00 на 27.06.2016г. е започната хемотрансфузия на един сак
еритроцитен концентрат, преливането на кръвен продукт е преминало без реакция. Същото е
щателно отразено в медицинската документация.
Състоянието на пациентката не се променило, което наложило промяна в поведението и
преминаване към оперативно лечение, чрез отстраняване на матката.
След проведен разговор с М. в условия на процес по информиран избор и съгласие в
15.00 часа е отразено, че М. е дала съгласие за провеждане на операцията - хистеректомия
(премахване на матката). Проведени са пред-анестезиологични и пред-оперативни
консултации, назначени са необходимите изследвания, осигурени са кръвни продукти т.е.
всеки един член на екипа е положил дължимата грижа, своевременно, в пълнота, според
стандартите, практиката и възможностите на лечебното заведение да лекува М.. Всичко това
се вижда от приетата по делото медицинска документация.
Осъществена е операция съгласно оперативен протокол № 337/27-06-16г., която е
започнала в 15.30 часа и е приключила в 17.15 часа. Операцията е била абсолютно
наложителна, навременна и успешна. Видно от медицинската документация състоянието на
15
М. е било стабилизирано, а причината за транспортирането й в друга болница е било
решението на ищеца, както и намесата на д- р Т., медицински директор на столичната
болница.
От медицинската документация по делото се установява, че М.И. след преведената
хистеректомия е хемодинамично стабилна, няма данни за септичен или хемодинамичен шок,
афебрилна, високата температура е трайно овладяна, без гадене и повръщане, захранена и
изведена в нормална болнична стая.
В следващите два дни е в добро общо състояние, храни се, движи се, има редовна
микция и дефекация, медикаментозната й терапия е продължена.
На пети пост-оперативен ден е свален коремен дрен, от който в последните два дни не е
имало дренирана течност. М. е била в добро общо състояние, излизала е извън
отделението, разхождла се е, виждала се е с близките си извън болницата и не е имала
оплаквания.
В съдебно заседание от 17.02.2022година св. Н. потвърди пред съда, че на девети пост-
оперативен ден с него по телефона се е свързал медицинският директор на болница „С.“, д-
р Т.. Същият обяснил, че е близък до семейството и по тяхно настояване, ако се налага
можел да вземе М. в С.. Д-р Н. обяснил на д-р Т. какво е състоянието на М., че тя е стабилна,
че инфекцията е овладяна. На следващия ден по настояване на ищеца Т., д-р Н. бил
принуден да изпише М., като транспортира същата до болница „С.“, тъй като близките
имали уговорка с д-р Т.. На М. е осигурен лекар-придружител и линейка, които откарали М.
в С.. Д-р Н. позвънил на колегите си в С., а те го уверили, че раната зараства, че М. се
движи, храни се и няма данни за страдание. Два дни след приема й в С. с д-р Н. се свързал с
лекар от „С.“, който пояснил, че М. е консултирана с доц. Н.В. и че екипът на болница „С.“
възнамерява да пристъпи към операция.
По делото са приета и приложени медицински документи от УМБАЛ „С. Мед“ трета
страна, неучастваща в процеса, от която е видно, че на М. са провеждани други хирургични
интервенции, след което е починала.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин както от
приложените писмени, така и от събраните в процеса гласни доказателства, а именно
показанията на св.д-р Н., Д-Р К. П., д-р T. Д. и св. Д-р С.В..
Така изложената и охисана фактическа обстановка не се оспорва от страните.Спорното
между тях е дали смъртта на М.И. е в резултат на неправилно извършена клинична оценка ,
неточно снета анамнеза, неправилно зашита матката след извършено цезарово сечение,
както и небрежно и неточно упражнено занятие от страна на лекарите и медицинския
персонал работещи в ответното лечебно заведение в което е пребивавала пострадалата;
какви вреди са настъпили за ищците и налице ли е причинна нръзка между тях.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, е отговорност за репариране на вреди,
причинени от чужди действия или бездействия, осъществени при и по повод изпълнение на
възложена работа. Отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е обезпечително-
гаранционна, обективна, безвиновна и производна от отговорността на прекия извършител,
чиято отговорност е с правно основание чл. 45 ЗЗД и е виновна, като вината му се
16
презумира.
3а осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо
кумулативно наличие на следните елементи: възлагане на работата от ответника;
противоправно деяние на изпълнителя - пряк причинител; вреди за ищеца; причинна връзка
между деянието и вредата; деянието да е за изпълнение на възложената работа при или по
повод изпълнението на тази работа и вина на извършителя. Възложителят отговаря по чл. 49
ЗЗД и тогава, когато не е установено кой конкретно от неговите длъжностни лица при или
по повод възложената работа е причинил вредите, поради което за отговорността по чл. 49
ЗЗД не е необходимо да се персонифицира прекият причинител на увреждането, а е
достатъчно установяване на нарушението на правилата, които обезпечават безопасното
осъществяване на дейността.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД за възложителя възниква и тогава, когато причинителят на
увреждането е нарушил дадените му указания или правилата за възложената работа.
Възложителят носи отговорност и за вреди от бездействие, изразяващо се в неизпълнение на
задължения за действия, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от
характера на възложената работа. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е
фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка
между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия
състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест.
В настоящия съдебен процес, с оглед разпределената от съда доказателствена тежест, не
се установи в условия на главно и пълно доказване нито един от спорните елементи.
При непозволеното увреждане се презумира не отговорността изобщо, а само вината,
която е един от елементите на фактическия състав. Затова предпоставките за ангажиране на
отговорността по чл. 49 от ЗЗД подлежат на доказване в хода на исковото производство,
като същото се извършва при спазването на правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, а именно, че
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
От приложения по делото Протокол на съдебно-медицинска експертиза на
труп№57/2016година от ВМА С. е отразено, че причина за смъртта на М. И. е развило се
септично състояние с полиорганно засягане, довело до остра сърдечно-съдова дихателна
недостатъчност.В заключението е отразено , че се касае за състояние след цезарово
сечение,състояние след еуправагинална хистеректомия, ревизия на перитонеалната кухина и
евакуация на супрацервикален абсцес,абцес в областта на оперативната рана.сепсис-
конфлуираща бронхопневмония, хеморагии и некрози, микротромби в съдовете от среден и
малък калибър, пурулентен перитонит, септична слезка, абцеси в кожата, подкожие и меки
тъкани в областта на оперативната рана.
От заключението на вещото лице Д.Д. изпълнил назначената от съда съдебно
медицинска кспертиза се установява, че послеродовия сепсис започва най-често локално и
17
се дължи на нахлуване на болестотворни микроорганизми в кръвообръщението на жената
непосредствено след раждането.Развитието на заболяването започва от локален
инфекциозен процес, от който бактериите постоянно или периодично нахлуват в
кръвоносните съдове.За клиничната картина е характерно, че първите дни след раждането са
относително спокойни.Родилката като цяло е в добро общо състояние с леко повишена
фебрилна температура.При правилно антибиотично лечение и правилна терапия
възможността от летален изход е минимален, но все пак съществува.
В т.3 от заключението на д-р Д. изрично е посочено, че М. с категоричност е развила
сепсис, но не поради провеждане на оперативно родоразрешение.Същата е била в добро
общо състояние при изписването.По време на операцията е бил назначен антибиотик за три
дни, който профилактира евентуална инфекция.При камото изписване не е имало данни
нито клинични изяви за протичащ инфекциозен процес.При поставянето на диагноза на
26.06.2016година „пост-партален ендометрит“ и последващо развил се „пелвиоперитонит“ е
назначена тройна антибиотичан терапия за аеробна и анаеробна флора Максипим, Флажил и
Клиндамицин, направен е и Фраксапарин, което в такива случаи е максималната терапия.В
конкретния случай антибиотичната комбинация е била рационална и достатъчна, като
допълнението е хирургическото отстраняване на огнището на инфекцията-матката.Вещото
лице е категорично също така, че от водената медицинска документация може да се стигне
до извод, че при двете хосхпитализации на М.И. в ответното лечебно заведение е снета
щателна анамнеза и са осъществени в пълнота диагностично терапевтичните
мероприятия.Вещото лице е посочило също така, че с оглед данните от медицинската
история на М.И. за затлъстяване и индекс на телесна маса 40,6, същата е възможност и
предпоставка за спад на имунните сили и по-лесно развитие на инфектиця.В съдебно
засение на поставени въпроси вещото лице е категорично, че и при двете извършени
хирургични интервенции на М.И. в ответното болнично заведение категорично не могат да
бъдат внесени бактерии, които да доведат до септимеция. В допусната и приета без
възражения по делото СМЕ се отбелязва също така, че с наднорменото тегло, вероятни
метаболитни проблеми и високо кръвно налягане сами по себе си са предпоставки за
податливост към инфекции, образуване на тромби, проблеми в кръвосъсирване и други
здравословни усложнения. Установи се ,че М. е изписана в добро здраве, а три дни след
изписването си от ответната болница в М. и след прибирането й във В. е започнала да
развива оплаквания.
МОС възприема зключението на вещото лице като обективно, професионално и
компетно дадено.С оглед същотно не може да се направи извод за твърдяните нарушения в
исковата молба, въз основа на които да се ангажира отговорността на ответника.
Противоправността на общо основание е факт, подлежащ на доказване и той не се
презумира, като доказателствената тежест е за ищеца. В този смисъл и решение № 228 от
19.01.2016 г. по гр. д. № 6774/2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.
Противоправността е част от обективното основание на гражданската отговорност и
представлява състояние на нарушеност на правните норми - разминаване между
предписаното от същите поведение и реализираното в действителността поведение. По
18
същество това означава, че с действието/ бездействието си лицето следва да е нарушило
конкретна правна норма, която предписва същият да има определено поведение или да
забранява определено поведение. Медицинската помощ в Република България е
правнорегламентирана дейност, като съгласно чл. 80 от Закона за здравето, качеството й се
основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал.1 от Закона за лечебните
заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5,
т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. С
оглед изложеното, за да е налице противоправността като елемент от фактическия състав на
деликта е необходимо не само да бъде посочено какви фактически действия е предприело
или не е предприело лицето, а доколко последните отговарят на дължимото съобразно
приети и утвърдени медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика (Така
и в Решение № 77 от 30.05.2017 г. по гр. д. № 2956/2016 г., г. к., IV г. о. на ВКС; Решение №
131 от 04.05.2011г. по гр.д№ 223/2010 г., г.к, 1Уг. о. на ВКС).
От представените и приети по делото медицински документи касаещи проследяването на
бременността на М. е видно, че същата има две хоспитализации по повод чести
уроинфекции. както и чести оплаквания от вагинални инфекции в хода на бременността.
В настоящето производство ищците не установиха твърдението за противоправно
поведение на служителите на ответника. Ответното дружество, доказа чрез ангажираните
писмени и гласни доказателства, че не е налице противоправно поведение спрямо М.И..
Здравословното състояние на М.И. не е резултат и/или следствие на противоправно
човешко поведение, не е и следствие от противоправно събитие. Смъртта като настъпил
юридически факт при липса на установено противправно поведение като причина за нея е
непредвидимо събитие, което не може да ангажира гражданска отговорност.
Твърдението, че секциото е извършено от д-р Н. и д-р Н.а, негова дъщеря, се опровергава
от оперативния протокол, видно от който, д-р Н.а не участвала в екипа, осъществил
оперативното родоразрешение. Същото се потвърди и от допуснатите гласни
доказателства на св. д-р Д.. която пред съда прочете оперативния протокол, който заяви, че
лично е съставила и подписала, като асистент-оператор на д-р Н..
От гореизложеното е видно, че не е налице първата от предпоставки за ангажиране на
деликтната отговорност на ответно дружество, поради което предявените искове само на
това основание следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Една от основните предпоставки някой да бъде обезщетен е наличието на вреда. В двете
искови молби, които в последствие са обединени в едно дело, нито един от ищците не сочи
доказателства за реално претърпени вреди в следствие смъртта на М.И..
В о.с.з. ищците лично, и чрез процесуалния си представител направиха изявление, че се
отказват от допуснатия до разпит свидетел, допуснат за евентуално доказване на търпените
от тях неимуществени вреди.
Предявените от ищците искове с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52
ЗЗД останаха недоказани, поради което се явяват и неоснователни.Неустановяването само
на вината е напълно достатъчно да се приеме за неоснователен предявения на главния иск
по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, което прави и акцесорния за законна лихва също за
19
неоснователен.
При този анализ на доказателствата по делото МОС намира предявените искове изцяло
за неоснователни и като такива следвада бъдат отхвърлени.
Водим от гореиложеното, МОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от М. М. Т. чрез своя баща и законен представител М.
К. Т. и чрез адв.С.Л. и на М. К. Т. лично за себе си искове срещу МБАЛ „Д-р С.'\ЕИК ***,
с адрес: гр. М., ул. „С.” № 4, представлявано от Изпълнителния директор Т.Т., като
възложител на работа на своя екип от лекари на основание чл.49 от ЗЗД заплащене на всеки
един от тях от тях сумата от 600 000 /шестстотин хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди - морални болки и страдания от смъртта на майката
на детето М.И. и спътника в живота, ведно със законната лихва от датата на смъртта
08.07.2016г. до окончателното издължаване, както и сторените в производството разноски и
за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач ДЗИ О. ЕАД.
Решението може да се обалва пред Апелативен съд С. в двуседмичен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Окръжен съд – М.: _______________________
20