О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260547/25.11.2020г.
25.11.2020 г. Град
Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХVІ граждански състав
На двадесет и
пети ноември две
хиляди и двадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
Г.Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гр.д.№ 1129 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена
от А.Т.Ф. *** ,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес ***,чрез адв.Асио
Тодоров-ЯАК против «Боровец-К» ЕООД, с която се иска осъждане на ответника на
основание чл.233 ЗЗД да върне на ищеца недвижимите имоти-земеделски земи
подробно описани в И.М., предмет на разваления договор за наем, както и да заплати
на ищеца сумата от 2514,88 лв. – наемна цена за стопанската 2018/2019 г.,както
и сумата от 171,00 лв. ,представляваща лихва за забава за периода 01.10.2019 г.
до 04.06.2020 г.
Представят се писмени
доказателства.Не се правят се доказателствени искания.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът, като взе предвид, че исковата
молба е редовна и предявените искове са допустими, намира, че делото следва да
се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Представените от ищеца писмени доказателства
са относими и следва да се допуснат.
С оглед на горното и на основание чл. 140
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото
в открито съдебно заседание на 22.01.2021
г. от 11.00 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА за ДОКЛАД на делото:
В исковата молба се твърди, че ищецът на 24.02.2017 г. сключил с ответника договор
за наем за срок от 5 год.,считано от 01.10.2017 г.,надлежно вписан в службата
по вписванията. С договора за наем била уговорена наемна цена в размер на 55,00
лв. за декар,или общо 2514,88 лв.,да
отдадените под наем 45,731 дка земеделска земя в землищата на с.Калчево и
с.Стара река ,която следвало да бъде платена до 30.09. за всяка следваща година
. Сочи се, че ответникът не е заплатил на ищеца дължимата наемна цена за
имотите-земеделска земя за стопанската 2018/2019 г., в уговорения срок до 30.09.
на всяка стопанска година съгласно уговореното в чл.2,ал.2 от договора за
наем,като поетите задължения от ответника не били изпълнение и към датата на
подаване на исковата молба.Поради неизпълнение на поетите от ответника
задължения за заплащане на договорения наем, на основание чл.10,ал.2 от
договора за наем от 24.02.2017 г. ищеца го прекратил,като изпратил на ответника
нотариална покана рег.№ 891/24.02.2020 г.с която го уведомил,че счита договора
за наем от 24.02.2017 г. за прекратен,като му предоставил 14-дн.срок,считано от
получаване на нотариалната покана да му изплати дължимото наемно плащане за
стопанската 2018/2019 г. Същата била лично получена от управителя на ответното
дружество на 17.03.2020 г.,като в указания му срок и до подаването на исковата
молба сумите не били платени. С оглед на това сключения между страните договор
за наем следвало да се счита за развален от 31.03.2020 г.,а наемните отношения
между страните прекратени. Предвид,че наемните отношения между страните били
прекратени,съгласно разпоредбата на чл.233,ал.1 ЗЗД наемателя ответник бил длъжен
да върне и предаде наетите недвижими имоти,описаните в исковата молба
земеделски земи, както и да заплати на ищеца сумата от както и да заплати на
ищеца сумата от 2514,88 лв. – наемна цена за стопанската 2018/2019 г.,както и
сумата от 171,00 лв. ,представляваща лихва за забава за периода 01.10.2019 г.
до 04.06.2020 г.
Правното основание на предявените
искове са по чл. 232, ал.2 ЗЗД, чл. 233 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Страните не спорят, че ищецът е собственик на процесните земи, че за същите има сключен
валиден договор за наем от 24.02.2017 г., обвързващ ответника, както и че до
датата на завеждане на иска не е била заплатена дължимата наемна цена за
имотите за стопанската 2018/2019 г. Не
спорят и че владението върху имотите не е предадено на ищеца.
В тежест на ищеца е да докаже, че договорът за наем е развален поради виновното неизпълнение
от страна на ответника, че е отпаднало основанието за държането на имотите от
ответника, както и размера на дължимия наем за имотите за стопанската 2018/2019 г.,както и размера на лихвата на
забава за посочената стопанска година.
В тежест на ответника е да докаже, че е изправна страна по договора, че е налице основание да
държи имотите, че договорът за наем е валиден и действа между страните, както и
че е заплатил пълния размер на дължимата наемна цена за стопанските 2018/2019
г. и че не дължи процесните суми на ищеца, като на осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на ответника, че не сочи
доказателства за тези факти.
В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията
си и възраженията си.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна
спогодба (при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса), медиация,
извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на
страните, ведно с призовката за съдебното заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: