Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 18.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3
с-в в публично съдебно заседание на деветнадесети
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: В. ЦВЕТКОВА
при секретаря Румяна Аврамова, разгледа търговско дело
№ 1913 по описа за 2020г. и взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявени искове по 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, чл. 95, ал. 1 ЗАПСП, вр. чл.
45 ЗЗД и чл. чл. 95б, ал. 1, т. 2 и т. 6 ЗАПСП от А.Л.Ц., който твърди да е
носител на авторски права върху 1 брой фотография на своя син, която е
използвана без негово съгласие и разрешение от ответника във видео материал,
излъчен на уебстраница, собственост на ответника. Ищецът твърди, че е направил
опит за извънсъдебно уреждане на спора, който е останал без резултат. Сочи и че
към датата на подаване на исковата молба, ответникът продължава да извършва
нарушение на авторските права на ищеца, като снимката продължава да е достъпна
за потребители на сайта на ответника. Твърди, че му е дължимо общо обезщетение
за претърпените имуществени и неимуществени вреди, които се изразяват в сторени
разходи, пропуснат доход за авторски хонорар и емоционално страдание -
дискомфорт и липса на концентрация и вяра, недоверие и страх, засягане на
родителските му права.
Ответното дружество – Г.у.
ООД, ЕИК: ******оспорва исковете. Оспорва активната легитимация - ищецът да е
автор на процесната снимка, както и твърди, че майката и законен представител
на детето е дала разрешение за ползването й. Възразява и ищецът да е претърпял
неимуществени или имуществени вреди от използване на снимката в посочения
видеоматериал. В допълнение сочи, че вреди не могат да бъдат претърпени, тъй
като в излъчения репортаж лицето на детето е замъглено и не се вижда, както и
не са разгласени, каквито и да е сведения за неговия син, а и ищецът лично е
участвал в излъчения материал, което е в пряка причинна връзка с твърдените от
него неимуществени вреди. Оспорва и размера на иска.
Страните претендират
разноски.
Предявени са обективно и евентуално съединени искове с
правно основание, както следва:
- Иск по
95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за установяване на факта на нарушението по отношение на процесната
снимка, описана в исковата молба и иск по
чл. 95, ал. 1 ЗАПСП, вр. чл. 45 ЗЗД предявен в частичен размер от 3000 лева
от общо 5466 лева – за обезщетение
за претърпени имуществени и неимуществени вреди от нарушаване на авторско право
върху фотографско произведение (снимка на деца) чрез възпроизвеждането му без
съгласие и разрешение на автора – по тези искове ищецът носи тежест да докаже,
че е носител на авторско право /че е създал фотографията, че тя е годен обект
на авторско право и че последното е възникнало за ищеца/ върху фотографско
изображение, използвано от ответника /в случая - чрез възпроизвеждането му в
електронна медия/ и настъпилите в причинна връзка с това вреди /по вид и
размер/, като размерът на вредите, който се определя от съда по критериите,
заложени в чл. 95, ал. 3 и, ал. 4 ЗАПСП, а при липса на точни данни - при
условията на чл. 95а ЗАПСП;
- Искове
по чл. 95б, ал. 1, т. 2 и т. 6 ЗАПСП – за преустановяване на неправомерно
използване и постановяване на разгласяване за сметка на нарушителя на
диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда
часови пояс на телевизионна организация с национално покритие – по тези искове
ищецът носи тежест да докаже, че към датата на даване ход на устните състезания
неправомерното ползване продължава.
Съдът,
като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, възприема от фактическа и правна страна следното:
Ищецът
твърди да е автор на процесната фотография, което обосновава и активната му
процесуална легитимация в процеса.
Фотографията
е обект на авторска закрила по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 7 от ЗАПСП, тъй като
е сред изрично изброените в закона хипотези. Въпросът е дали всяко фотографско
произведение е обхванато от закрила и отговаря на обективните критерии – да е
произведение на изкуството и науката, да е резултат на творческа дейност и да е
изразено в обективна форма. В практиката е установено трайно разбирането, че художествените
или научни достойнства на произведението са без значение по отношение на авторскоправната
му закрила, а за да е творческа една дейност тя трябва да е насочена към
създаване на оригинален, несъздаван до момента, обективно възприeмчив
резултат. Процесната снимка, създадена от творчески труд е уловила конкретен
житейски момент и макар да съдържа и портретни изображения на определени субекти,
в същата е вложена индивидуалната визия на фотографа относно цветовото оформление,
композиционното ситуиране, фоновия и цветови колорит и постигнатото определено
излъчване на субектите, както и е
вмъкнат тематичен празничен контекс. Тази съвкупност от елементи сочи на извод,
че конкретната фотография е произведение на изкуството, което се характеризира
със своеобразна оригиналност /произтичаща основно от съчетаването на елемeнтите,
цветове, позициониране, фокус и т.н./ и е в резултат на творчески усилия /за
пресъздаване на великденското настроение чрез съчетаване на природен пейзаж на
заден план в съчетание с дом и трактор, в определено цветово позициониране и
концентриране върху субектите на фотоса/ и попада в обхвата на защитените
фотографски произведения.
Няма спор по
делото относно факта, че снимката, изобразяваща три деца на фона на озеленен
двор с трактор, къща и цветя, с великденска тематика /представена в цветно
копие на стр. 60 от делото/ е използвана в излъчения в притежавания от
ответника уебсайт https://******.com видео репортаж. Безспорно е и че
при използването не е бил означен автор или източник на фотографията.
Следващият спорен въпрос е дали ищецът е
създал процесната фотография, на който съдът намира отговорът за положителен с
оглед събраните по делото доказателства.
От заключението
по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и
мотивирано, се установява, че екзиф файлът е специален формат електронен файл,
съдържащ метаданни в областта на цифровата фотография. Вещото лице пояснява, че
тези файлове съдържат автоматично вписаните при изготвяне на дигиталната снимка
данни като напр. дата, час на заснемане, евентуално автор, техническото
средство, което е използвано и др. За конкретния случай вещото лице е изследвало
записа на дигитална фотография DSC08577.JPG, съдържащ се в представената от
ищеца преносима памет. Заключението от направения анализ е и че снимката е
направена на посочените от ищеца час и дата – 18.04.2020 година.
От друга
страна, от показанията на св. Цолева, чиито показания съдът възприема при
отчитане на евентуална степен на заинтересованост, в частта, в която
съответстват на заключението на вещото лице, се установява, че действително
снимката е направена на твърдените в исковата молба време и място, в къщата на
семейството на ищеца.
Съвкупната
преценка на горните доказателства и обстоятелството, че ищецът разполага и е
предоставил информацията от т.нар. екзиф файл, съдържащ оригиналните метаданни
на дигиталната снимка, съответстващи на изложеното в исковата молба, при липса
на твърдения за неправомерно придобиване на същия, сочи на извод, че именно Ц.
е създател на фотографията. В този смисъл следва да се отбележи и че липсват
опровергаващи доказателства, вкл. сочещи за автор друго лице.
Според чл. 5 ЗАПСП автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е
създадено произведение, като други физически или юридически лица могат да бъдат
носители на авторско право само в случаите, предвидени в този закон. В чл. 13,
ал. 1 от ЗАПСП изрично е уточнено, че авторското право върху произведение на
изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо
портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението,
като за създаване на такова произведение се изисква съгласието на изобразеното
лице. В случая, предвид представените от ответника доказателства /в които е
обективирано съгласие на майката на две от децата на снимката за ползването на
последната/, както и предвид показанията на св. Ц.относно мястото, времето,
причината за създаване на снимката, както и предвид възрастта на децата и
изразеното върху фотоса настроение на всяко от тях, може да се направи логичен
извод, че снимката е създадена със съгласието на законните им представители и
желанието на децата.
Следователно,
в процеса се установи, че ищецът е автор на процесната фотография и притежава
материална легитимация, както и че снимката е използвана от ответника по
описания в исковата молба начин.
Съобразно
чл. 18, ал. 1 ЗАПСП и чл. 35 ЗАПСП само на авторите на процесните фотографски произведения
принадлежи изключителното право да използват създадените от тях произведения,
както и да разрешават използването им от други лица, освен в случаите, за които
този закон разпорежда друго. В случая, не се установи конкретното ползване да
попада в законова уредева хипотеза на изключение от горното правило /напр. чл.
41, ал. 2 ЗАПСП и т.н./. Сред формите на това използване, изброени в чл. 18,
ал. 2 ЗАПСП е и публичното показване на произведение на изобразителното
изкуство и на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него
начин /т. 6/, последното от които е релевантно само, когато е извършено по
начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой
лица /чл. 18, ал. 3 ЗАПСП/, както е в случая, предвид безспорното обстоятелство
за предоставената възможност за отворен и свободен достъп до сайта на ответника
и по-специално до конкретния видео материал. Не се твърди, а и не се установява
и основание за свободно използване на фотографията по чл. 24 или чл. 25 ЗАПСП,
особено предвид липсата на конкретна връзка на фотографията с отразеното във
видеото събитие/случка.
В обобщение,
установява се, че ответникът е възпроизвел снимката в електронна среда –
уебсайт, ползван и регистриран от него, без надлежно разрешение от автора, с
което е нарушил защитените от закона авторски права на ищеца.
Предвид
горното, искът по чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за установяване на факта на
нарушението е основателен. За претърпените от последното имуществени и
неимуществени вреди ищецът претендира 3000 лева, частично от общо 5466 лева.
Според чл. 95
ал. 1 и ал. 2 ЗАПСП, който наруши авторско право, сродно на него право или
друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на
лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване. Обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
нарушението. Трайно установената съдебна практика приема, че искът за
обезщетение е един и обхваща размерите на различните по вид претърпени вреди. В
случая, на първо място се доказа претърпяна от автора вреда – пропусната полза
от неполученото лицензионно възнаграждение, каквото би реализирал при
правомерно ползване на снимката от ответника. В тази връзка е приета съдебно –
оценителна експертиза, заключението по която е, че това възнаграждение в
конкретния случай, при ползване приложимия подход за определянето му /при
съобразяване и спецификата на конкретната хипотеза – обекта на нарушение,
начина на възпроизвеждане, целта на използването и т.н./- този на пазарните
аналози – възлиза на средна цена за еднократно използване от 60 лева. Този
размер следва да бъде включен в общо дължимия претендиран частичен размер на
иска.
На второ
място, чл. 95, ал. 3 ЗАПСП сочи, че при определяне размера на обезщетението
съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението,
пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от
нарушителя вследствие на нарушението. В случая, ищецът претендира и обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица
от неправомерното използване на фотографията. Мислимите, предполагаеми вреди от
нарушаване на авторските права са свързани основно с непосочване на създателя
на произведението като автор и по-специално – неполучаване на признание като
такъв. В този смисъл, дори и при липса на доказателства за размера на тези
вреди, обезщетение следва да се присъди при условията на чл. 95а ЗАПСП. Същото
важи и за доказаните посредством събраните гласни доказателства неимуществени
вреди, изразили се в претърпян емоционален срив от използването на фотографията
създадена от него и целите и начина, по който е използвана. Общо, съдът приема,
че размер на обезщетение от 1940 лева за претърпените неимуществени вреди
отговаря на целите на закона, а именно – възпиращо и предупредително действие
по отношение на нарушителя и останалите членове на обществото. При определянето
му при условията на чл. 95, ал. 3 и ал. 4 ЗАПСП, съдът съобразява, че
фотографията е използвана еднократно в репортаж, който поради елемент на
моментна сензационност, бързо е загубил актуалност, липсата на доказано
реализиран приходи за сайта на ответника. От друга страна, следва да се
съобрази и обстоятелството, че снимката е използвана в репортаж със силно
негативен заряд, включително по отношение внушението спрямо ищеца.
Така общо
дължимият размер на обезщетение възлиза на 2000 лева. В този размер не следва
да се включва обезщетение и по искането на ищеца за сторени разноски за
извънсъдебно уреждане на спора, тъй като тези вреди не са пряка и
непосредствена последица от нарушението, а произтичат и от поведението на
ищеца, който е решил да се възползва от допълнителни адвокатски услуги и е
сторил разноски, които не са били необходими /освен нотариална покана има други
начини за осъществяване връзка и комуникация с ответника/.
С оглед на
изложеното, искът следва да се уважи за размер от 1500 лева и отхвърлен за
пълния предявен частичен размер от 3000 лева.
Ищецът,
въпреки указаната тежест, не проведе пълно и главно доказване относно
обстоятелството, че към устните състезания неправомерното ползване продължава, като в тази насока не са
събрани доказателства, като свидетелката Ц.има впечатления за това снимката да е
била качена на сайта само за датите 02. и 03.08.2020 година, което
обстоятелство е отчетено при определяне размера на обезщетението. Тоест, искът по
чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП е неоснователен.
От своя
страна, основателен е искът за постановяване на разгласяване за сметка на
нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в
определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално
покритие.
По
разноските.
Възражението
на ищеца по отношение размера на адвокатското възнаграждение на ответника съдът
намира за неоснователно с оглед вида и броя на предявените искове, както и
фактическата и правна сложност на спора.
Така,
съобразно изхода на производството и съответните искания, право на разноски
имат и двете страни. На ответника са дължими такива в размер, съответен на
отхвърлената част от исковете – 600 лева
без ДДС за адвокат, а на ищеца – 757, 33 съответни на уважената част от исковете
– лева за адвокат, държавна такса, вещи
лица.
Воден
от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А.Л.Ц., ЕГН ********** против Г.У. ООД, ЕИК:******, иск
с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, че ответникът Г.У. ООД е
извършил нарушение на авторското право на ищеца А.Л.Ц. чрез използване на създадената
на 18.04.2020 година от ищеца снимка с великденска тематика, на три деца на
фона на озеленен двор, къща, трактор и великденска кошница чрез публичното
показване на фотографското произведение в собствения на ответника уебсайт - https://******.com при излъчен на 01.08.2020 година видео репортаж, без
съгласието на А.Л.Ц..
ОСЪЖДА Г.У. ООД, ЕИК:******да заплати на А.Л.Ц., ЕГН **********, на основание чл. 95а, ал. 1, т. 1, вр. чл. 95, ал. 1, вр. ал. 3 и
ал. 4 ЗАПСП, вр. чл. 45 ЗЗД по предявение частичен иск, сумата
от 2000 лева- обезщетение за причинените имуществени
и неимуществени вреди от нарушаване авторското право
на А.Л.Ц. върху фотографско
произведение - създадена на 18.04.2020 година от ищеца снимка с великденска
тематика, на три деца на фона на озеленен двор, къща, трактор и великденска
кошница - чрез публичното показване на фотографското произведение в собствения
на ответника уебсайт - https://******.com, при излъчен на 01.08.2020 година
видео репортаж,
ведно със законната лихва за забава от 07.10.2020
година и до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения частичен размер от 3 000
лева от общо размер на обезщетението от 5466 лева.
ОСЪЖДА Г.У. ООД, ЕИК: ******, на основание чл. 95б,
ал. 1, т. 6 ЗАПСП, на свои разноски да разгласи диспозитива на решението във
вестник "Сега" и вестник "24 часа" и по Българската
национална Телевизия в часовия пояс от 18 до 20 часа.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Л.Ц., ЕГН **********срещу Г.У. ООД, ЕИК:******иск
по чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП за осъждане на ответника за преустановяване
неправомерното ползване на създаденото от ищеца по фотографски начин
произведение.
ОСЪЖДА Г.У. ООД, ЕИК:******да заплати на А.Л.Ц., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 757,33 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА А.Л.Ц., ЕГН ********** да заплати на Г.У. ООД,
ЕИК:******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600 лева без ДДС –
съдебни разноски за адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок.
СЪДИЯ: