Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. К., 06.08.2020 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. К., II - ри
състав в публично съдебно заседание проведено на шести юли през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АКСИНИЯ АТАНАСОВА
при съдебния – секретар Д.М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова
гражданско дело № 864 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданският процесуален кодекс / ГПК /, вр. с чл. 220 ал. 1 от КТ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба вх. № 4683 / 18.11.2019 година на „Р.Е.Е.Л.” ЕООД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр. С., район „С.“, ул. „И.” № 11, ет. 5, представлявано от Р. Н.К., чрез адв. В. – САК против ответника Р.С.Г., ЕГН ********** ***, с която ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че
последният дължи сумата в
размер на 1 380.00 /
хиляда триста и осемдесет / лева
– главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 12.07.2019 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че в
законопредвидения срок е предявен иска по чл. 422 ГПК, след като по ч.гр.д. № 518 / 2019 г. по
описа на РС – гр. К. лицето не е намерено на адреса,
залепено е уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК и има данни за регистрирани трудови договори, но всичките са
прекратени и е
указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. ал. 4 от ГПК може
да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата
държавна такса.
Твърди се, че с
трудов договор № 1005 / 20.06.2016 г. е възникнало трудово правоотношение между
страните, като ответникът е бил служител – изпълнител на длъжност „Ш.“ на лек
автомобил. Съгласно т. 4 от Трудовия договор основното месечно трудово
възнаграждение на ответника било в размер на 440.00 лева, като трудовият
договор е сключен със срок на предизвестие в размер на 3 / три / месеца,
еднакъв и за двете страни – т. 6 от същия.
Сочи се още в
исковата молба, че с изменението на минималната работна заплата за 2017 г. с
ПМС № 141 / 13.07.2017 г. трудовото възнаграждение на служителя е изменено на
460.00 / четиристотин и шестдесет / лева.
На 06.02.2017 г.
ответникът е подал молба до ищеца, с която е предизвестил, че желае да бъде освободен
от заеманата длъжност, считано от 06.02.2017 г., тъй като не желае да отработва
срока на предизвестието. На същата дата на ответника е връчена заповед за
прекратяване на трудовия договор, издадена на основание чл. 326 ал. 1 и 2, във
вр. с чл. 220 ал. 1 от КТ.
Съгласно т. 1 от
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, за срока на неспазено
предизвестие, на основание чл. 220 ал. 1 от КТ, поради нежелание на лицето да
отработва срока на предизвестие в размер на 3 / три / месеца, ответникът –
служител дължи на ищеца – работодател обезщетение, равняващо се на брутното му
трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието в общ размер на
1 380.00 лева.
В исковата молба
се твърди, че са отправяни многобройни устни покани към ответника, но все още
сумата не е заплатена.
С оглед на
гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че същият дължи сумата от 1 380.00 /
хиляда триста и осемдесет / лева - главница, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 15.07.2019 г. до изплащане на
вземането, както и направените разноски по делото, а именно: разноските по
заповедното производство и по настоящото производство.
Ищецът редовно
призован не изпраща представител. Същият е депозирал молба вх. № 262094 / 03.07.2020
г., с която моли да се даде ход на делото и моли съдът да постанови решение, с
което да признае искът за основателен и да присъди направените от ищеца
разноски, като прилага списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
редовно призован се представлява от назначеният му с определрение на съда от 20.02.2020
г. особен представител – адв. К. – САК, която оспорва иска, като заявява, че същите
не са доказани.
Районен съд – гр. К.,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :
От
приложения като доказателство заверен препис от Трудов договор № 1005 / 20.06.2016 г. се установява, че между страните
е възникнало трудово правоотношение, като ответникът е назначен на длъжност „Ш.“,
с месечно трудово възнаграждение в размер на 440.00 лева.
От приложената като
доказателство към делото молба / л. 11 от делото / е видно, че ответникът е
подал молба до ищеца, с която моли трудовия му договор да бъде прекратен,
считано от 06.02.2017 г., тъй като не желае да отработва срока на
предизвестието. И от приложената Заповед от 06.02.2017 г. е видно, че е
прекратено трудовото правоотношение между страните, като е указано на
ответника, че същият дължи на работодателя сумата от 1 380.00 лева –
обезщетение за неспазения срок на предизвестие.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна
страна :
Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал., във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, вр. с чл. 220 ал. 1 от КТ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Не е спорно между страните
по делото обстоятелството и се доказва от приложените по делото писмени доказателства,
че между „Р.Е.Е.Л.” ЕООД и Р.С.Г., ЕГН ********** е бил сключен Трудов договор № 1005 / 20.06.2016 г.
С оглед събраните
по делото доказателства съдът приема, че искът е основателен и доказан,
ответникът не представи доказателства, че е заплатил на ищеца дължимата сума в
размер 1 380.00 /
хиляда триста и осемдесет / лева - обезщетение за неспазения срок на предизвестие, въпреки
многократните устни покани от страна на ищеца / което обстоятелство не беше
доказано /.
С оглед горното съдът намира искът за
основателен и доказан, поради което следва да постанови решение, с което да
приеме за установено съществуването на вземането на ищеца по отношение на
ответника в размер на 1 380.00
/ хиляда триста и осемдесет / лева – главница, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 12.07.2019
г. до изплащане на вземането.
Относно
разноските :
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер 1 232.00 / хиляда двеста тридесет и два / лева, от които : сумата от 28.00 лева – заплатена ДТ в заповедното производство, сумата от 396.00 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното производство, сумата от 28.00 лева – ДТ в исковото производство, 300.00 лева - възнаграждение за особен представител и сумата от 480.00 лева - адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.С.Г., ЕГН ********** *** вземането на „Р.Е.Е.Л.” ЕООД, ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление : гр. С., район „С.“, ул. „И.” № 11, ет. 5, представлявано от Р. Н.К., в размер на 1 380.00
/ хиляда триста и осемдесет / лева – главница, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 12.07.2019
г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Р.С.Г., ЕГН ********** *** да заплати на „Р.Е.Е.Л.” ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., район „С.“, ул. „И.” № 11, ет. 5, представлявано от Р. Н.К., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените съдебни разноски в заповедното и исковото производство в общ размер 1 232.00 / хиляда двеста тридесет и два / лева, от които : сумата от 28.00 лева – заплатена ДТ в заповедното производство, сумата от 396.00 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното производство, сумата от 28.00 лева – ДТ в исковото производство, 300.00 лева - възнаграждение за особен представител и сумата от 480.00 лева - адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :