Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, .............2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 17917 по описа
за 2011 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са от „Ю.Б.” АД против В.Н.В. и П.В.Н. искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
Ищецът твърди, че на 08.09.2006г. сключил договор за кредит за извършване
на ремонт/подобрения на недвижим имот №HL14440/08.09.2006г. с Веселина Н.В. и И.Н.В.. Крайният срок за
погасяване на кредита бил определен на 12.01.2027г. С договор за встъпване в
дълг от 12.06.2009г. солидарно с кредитополучателя се задължила и И.Н.В.,***,
поч. на 14.01.2017г., чийто правоприемници са В.Н.В. и П.В.Н.. С долнителни
споразумения от 29.07.2009г. и от 13.09.2010г. страните предоговорили условията по кредита, като на
два пъти въвели 12 месечен облекчен режим на плащане на дължимите погасителни
вноски. Съгласно чл.ІV и чл.3, ал.1 от допълнителнителните споразумения,
банката упражнила правото си да преоформи сумата на съществуващото просрочие
чрез натрупването й към усвоената редовна главница. Длъжнцитие преустановили
плащането на месечните погасителни вноски на 12.12.2010г. Тъй като допуснали просрочие на три
последователни месечни вноски с падежи 12.12.2010г., 12.01.2011г. и 12.02.2011г.
за погасяване на договорна лихва по погасителния план от 13.09.2010г., целият
кредит станал автоматично предсрочно изискуем. Съгласно чл.19, вр чл.18, ал.2
от договора за банков кредит, при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръщал
в предсрочно изискуем, считано от датата на последната вноска, без да е
необходимо волеизявление от страните. Предсрочната изискуемост на кредита
настъпила на 12.02.2011г. Поради изложените доводи ответниците, дължали
солидарно сумата от 180 877.17лв.(главница за периода
12.02.2011г.-28.03.2011г.), 4098.33лв. (договорна лихва
за периода 12.12.2010г. – 28.03.2011г.), 59лв.(такси по договора за периода
14.09.2009г.-28.03.2011г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2011г. до
окончателното изплащане. За посочените суми ищецът снабдил със заповед по
чл.417 от ГПК по чгр.д. №.13364/2011г. на СРС, ГО, 27 състав, срещу която
ответниците възразили, поради което заповедта не могла да влезе в сила. Предвид
изложените доводи, ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на
отнетниците, че дължат солидарно сумата от 180 877.17лв.(главница за периода 12.02.2011г.-28.03.2011г.), 4098.33лв.(договорна лихва за периода 12.12.2010г. – 28.03.2011г.), 59лв.(такси по договора за периода 14.09.2009г.-28.03.2011г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.03.2011г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответниците оспорват исковете по основание и размер. Молят да им бъдат
присъдени разноски. Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна:
Ищецът и ответницата В.Н.В. са били обвързани от договор за кредит за
извършване на ремонт/подобрения на недвижим имот № HL 14440/08.09.2006г.,
съгласно който е предоставен кредит в размер на 155 244лв. за извършване
на ремонт и/или подобрения на недвижим имот, описан в договора, срещу заплащане
на 244 месечени погасителни вноски в размер на 1 702.65лв. с краен срок на
погасяване 12.01.2027г. По този договор И.Н.В. е встъпила в дълг наред с В.Н.В.
с договор за встъпване в дълг от 12.06.2009г. Впоследствие са сключени допълнителни
споразумения от 29.07.2009г. и от 13.09.2010г., с които към остатъчния размер
по главницата по кредита са прибавени просрочените към 29.07.2009г. и към
13.09.2010г. задължения за главница, договорна лихва и просрочени такси и е
определен период от 12 месеца за облекчено погасяване на кредита. И.Н.В. е
починала в хода на делото и на нейно място са конституирани правоприемниците й В.Н.В.
и П.В.Н.. На
29.03.2011г. ищецът е подал заявление по
чл.417 от ГПК по чгр.д. № 13 364/2011г. на СРС, ГО, 27 състав за издаване
на заповед по чл.417 от ГПК срещу В.Н.В. и И.Н.В.. В заявлението банката е
посочила, че е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на кредита на
12.02.2011г., като се е позовала на чл.19, вр чл.18, ал.2 от договора за банков
кредит. Със заповед по чл.417 от ГПК от 11.04.2011г. по чгр.д. № 13364/2011г.
СРС, ГО, 27 състав, е разпоредил длъжниците В.Н.В. и И.Н.В. да заплатят
солидарно на ищеца сумата от 180 877.17лв.(главница по извлечение от счетоводни книги към
28.03.2011г. по договор за кредит № HL 14440/08.09.2008г.), 4098.33лв.(договорна лихва за периода 12.12.2010г.-28.03.2011г.), 59лв.(такса по договора за периода 14.09.2009г.-23.03.2011г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.03.2011г. до окончателното изплащане. По
силата на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции банката може да
поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК,
когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащането на една
или повече вноски. Правото
да се обяви кредита за предсрочно изискуем е потестативно, поради което, за да
породи действие изявлението на кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост е необходимо то да е достигнало до насрещната странaта. Ищецът
се позовава на чл. 19, вр чл.18, ал.2 от договора за кредит, в който страните
са уговорили настъпване на автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на
три последователни месечни вноски, без да е необходимо волеизявление от
страните. Съгласно т.18 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, „постигнатата в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно
изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не
поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника –
кредитополучател“ и то преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Съгласно цитираното тълкувателно решение, в хипотезата
на предявен иск по чл. 422 от ГПК, не се явява изискуемо вземане, произтичащо
от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от
банката - кредитор по реда на чл.418, вр чл. 417, т.2 от ГПК. Ако фактите,
относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното
основание. По изложените съображения съдът приема,
че за основателността на иска по чл. 422 ГПК е от значение обстоятелството дали
кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, т.е дали
волеизявлението на кредитора е достигнало до знанието на длъжника. В този
смисъл решение N 64/09.02.2015 г. по гр.д. N 5796/2014 г., IV ГО на ВКС;
решение N 85/21.10.2015 г. по гр.д. N 597/2014 г., I ТО на ВКС; решение N
135/16.10.2015 г. по т.д. N 1672/2014 г., I ТО на ВКС; решение N 420/11.02.2015
г. по гр.д. N 3079/2014 г., IV ГО на ВКС; решение N 53/18.05.2015 г. по т.д. N
888/2014 г., II TО на ВКС; решение N 123/09.11.2015 г. по т.д. N 2561/2014 г.,
II TО на ВКС. В
настоящия случай не се спори между страните, че преди подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК на 29.03.2011г. банката – заявител не е отправила изявление до
длъжниците за предсрочна изискуемост, а както беше посочено по-горе,
ирелевантно е обстоятелството за постигната уговорка за автоматична предсрочна
изискуемост, след като изявление на банката за това не е достигнало до кредитополучателя. Съгласно
т.18 от ТР 4/2013г., когато предсрочната изискумест на целия остатък от кредита
не е надлежно обявена, изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по
кредита и други акцесорни вземания, които са настъпили с падеж към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта и са включени в представеното
със заявлението извлечение от сметка. В процесното извлечение от счетоводните
книги на банката, представено със заявлението по чл.417 от ГПК по чгр.д. №13364/2011г.
на СРС, ГО, 27 състав, не са индивидуализирани по размер вземанията, изискуеми,
поради настъпване на уговорения падеж, поради което искът по чл. 422, ал.1 от ГПК не може да бъде уважен частично до техния размер /в този смисъл решение N
123/09.11.2015 г. по т.д. N 2561/2014 г., II TО на ВКС; решение N 139/05.11.2014
по т.д. N 57/2012 г. на ВКС/. Поради
изложените доводи, предявените искове са неоснователни. По разноските: Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответницата В.Н.В., на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 5450лв., а на
ответницата П.В.Н. разноски в размер на 4500лв. Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю.Б.“АД, ЕИК
******** против В.Н.В., ЕГН **********,*** и П.В.Н., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК за установяване
съществуването на следните задължения: сумата от 180 877.17лв.(неизплатената
част от заемна сума по договор за кредит за извършване на
ремонт/подобрения на недвижим имот № HL 14440/08.09.2006г. за периода
12.02.2011г.-28.03.2011г.), 4098.33лв. (договорна лихва
за периода 12.12.2010г. – 28.03.2011г.), 59лв.(такси по договора за периода
14.09.2009г.-28.03.2011г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2011г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д.
№13364/2011г. на СРС, ГО, 27 състав.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“АД да заплати на В.Н.В., на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на на 5450лв
ОСЪЖДА „Ю.Б.“АД да заплати на П.В.Н., на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на на 4500лв.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: