Решение по дело №352/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 ноември 2020 г. (в сила от 18 ноември 2020 г.)
Съдия: Светлана Костадинова Драгоманска
Дело: 20207220700352
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е  № 254

 

гр. Сливен 18.11.2020 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  СЛИВЕН, в публично заседание на единадесети ноември,  две  хиляди и двадесета година,  в  състав:

                   

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 352/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Д.Й.Д. с адрес ***, подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 20-0804-000672 от 24.07.2020 г., издадена от Началник на Група към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“, с която на оспорващия, на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/–временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата си оспорващият твърди и излага съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Моли заповедта да бъде отменена.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с адв. Х.Х. ***, надлежно упълномощен. Поддържа жалбата, ангажира доказателства. Моли същата да бъде уважена. Претендира разноски.

Административният орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Окръжна прокуратура Сливен редовно уведомена не изпраща представител.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становището на оспорващия, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 343з-86 от 20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР– Сливен, Началникът на група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП.

На 24.07.2020 г. на оспорващия Д.Й.Д. в 11:11 часа е съставен от служител на ОД на МВР – Сливен, Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GА № 249374, връчен му на същата дата, за това, че 24.07.2020 г. в 08:00 ч., в гр. Сливен, по ул. „Йордан Богдар” до номер 18 в посока ул. „Добри Добрев“ управлява лек автомобил Опел Астра с рег. № ………., при движение с несъобразена скорост при възникнала опасност на движението не успява да спре и блъска домашно животно куче /пинчър/; не е останал на място за установяване на произшествието и не уведомява органите на МВР; около 10:00 ч. водача е установен и при предложена проверка за алкохол с техническо „Дрегер-Алкотест“ 7510АRDM-0203, категорично отказва. На същия е издаден талон за медицинско изследване № 0043763.

Въз основа на съставения АУАН, на 24.07.2020 г. от Началника на Група към ОД на МВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“, е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 20.0804-000672. С нея на оспорващия е приложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за 365 и са отнети СУМПС № ********* и КТ № 5943783. В мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите в съставения АУАН и е прието, че Д.Й.Д. в качеството му на водач на МПС е отказал извършване на проверка за употреба на алкохол с техническо средство и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което е нарушил чл. 174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП.

Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 05.08.2020 г., който в срок я обжалва пред Директора на ОД на МВР-Сливен. С Решение рег. № 343000-8161 от 21.08.2020 г. жалбата е отхвърлена. Не са представени доказателства на коя дата е съобщено решението на Директора на ОД на МВР Сливен. Жалбата срещу заповедта е подадена до Административен съд Сливен на 25.09.2020 г. с вх. № СД-01-01-3317, по която е образувано настоящото производство. 

В административната преписка се съдържат сведения на п. С. П. Ч. – а., в които същия посочва, че около 09:30часа заедно с колегата си са били изпратени от ОДЧ на ул. „Йордан Богдар“ за възникнало ПТП с убито домашно животно; на място установили свидетелите И. П. И. и С. Ф. И., които заявили, че водача на л.а. Опел  Астра с рег. № …………. е прегазил кучето и е напуснал мястото на ППТ-то; около 10:00 часа установили водача Д.Й.Д., който свидетелите заявили, че е карал автомобила; предложена му била проверка за употреба на алкохол, но той категорично отказал.

Като свидетел по делото е разпитана М. Й. П. – с. на жалбоподателя, от които показания се установява, че към 08:00 часа б. й се е прибрал със закуски, отворил си бира, след което казал, че отива да си ляга; около 10:00 часа в дома им дошли полицаи, които събудили Д., взели го с патрулката; на място отишла и тя с колата на Д.; към 11:00 часа пристигнали служители на КАТ, които взели документите на б. й, искали да го изпробват за алкохол, но той отказал.  

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в изискуемата от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя нейната незаконосъобразност.

В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС и откаже да бъде проверен с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: оспорващият да е бил водач на процесния автомобил към момента на проверката и да е отказал да бъде проверен с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

В разглеждания случай посочените в разпоредбата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката не са налице: установи се от събраните по делото доказателства, че оспорващият не е бил водач на процесния автомобил към момента на проверката – намерен е в жилището му след около два часа след получения в ОД на МВР – Сливен, сигнал за извършено ПТП; проверката не е извършена непосредствено след като е шофирал автомобила, а около три часа по – късно. Следователно в момента на отказа да бъде изпробван за алкохол, жалбоподателят не е имал качеството на водач.

По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ОД на МВР следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 310 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, и 300 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение. 

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен  съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000672 от 24.07.2020 г., издадена от Началник на Група към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“, с която на Д.Й.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Сливен да заплати на Д.Й.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 310 /триста и десет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

 

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: