РЕШЕНИЕ
№ 703
гр. Пловдив, 19.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225330109134 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от Й. С. П. срещу „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, с
която предявен иск по чл. 22 ЗПК и по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за потребителски кредит, а при условията на евентуалност за прогласяване
нищожност на клаузата по чл. 1, ал. 2 от договора.
В исковата молба се твърди, че на 23.02.2021 г. страните по делото сключили
договор № 50101987, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата в
размер на 600 лева. При уговорен лихвен процент и посочен годишен процент на
разходите. Ищецът сочи, че по силата на чл. 1, ал. 2 от Договора, заемът се обезпечавал
с поръчителство на две физически лица, отговарящи на условията по договора, с
банкова гаранция или с лично обезпечение от дружество-поръчител, избрано от
кредитора. Поради тази причина, на същата дата ищецът сключил договор за възлагане
поръчителство с „Кредит Гаранция” ЕООД, по който дължал възнаграждение в размер
на 160.20 лева. Страните се били уговорили заемът да се погаси с месечна вноска,
съгласно погасителния план. Счита, че не дължи плащания за лихва и за
възнаграждение за поръчител, тъй като договора за потребителски кредит бил
недействителен, поради нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 10,
ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Излага, че в договора липсвала яснота как се формирал ГПР,
а същият бил посочен само като величина – 48,40 %. Намира, че посочването в
договора за кредит на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията
1
между страните представлява „заблуждаваща търговска практика” съгласно чл. 68 д,
ал.1 и ал. 2, т.1 ЗЗП. Посочва, че уговореното възнаграждение по сключения договор за
възлагане на поръчителство следвало да се включи в ГПР, тъй като представлявало
разход по кредита. Поддържа, че договорът за кредит бил нищожен и на основание чл.
22 ЗПК поради нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Не било спазено
и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. В тази връзка се излага, че потребителят имал
правото да бъде информиран каква лихва на ден следва да заплати, за да упражни
правото си на отказ. При липсата на тази информация, същият бил изправен пред
опасността да не изпълни точно задължението си при направен отказ от договора,
което би довело до негативни последици за него. Счита, че договорът бил
недействителен и поради противоречие на клаузата за възнаградителна лихва с
добрите нрави, като надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Излага
съображения, че разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, не намирала приложение, в
конкретния случай.
Евентуално, в случай, че не се възприемат доводите за нищожност на целия
договор, навежда твърдения за недействителност на отделни клаузи. Сочи, че клаузата
на чл.1, ал. 2 от договора е неравноправна и противоречи на добрите нрави. В тази
връзка излага, че изискването да се учреди лично обезпечение било уговорено по
начин, създаващ предпоставки за неизпълнение, тъй като били поставени
ограничителни условия- поръчителите следвало да бъдат минимум двама, да са само
ФЛ и да имат минимум доход от 1500 лева, който да произтича само от трудово
правоотношение. Счита, че посочената клауза противоречи на Директива 2008/48.
С оглед изложеното се иска прогласяване на договора за нищожен, а в условията
на евентуалност - за прогласяване на чл. 1, ал. 2 от договора за нищожна. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирал писмен отговор, с
който се оспорва претенцията. Същият е подписан от пълномощник и предвид начина
на представляване на дружеството са дадени указания. Постъпила е молба подписна с
ел. подпис, към която е приложено пълномощно. Същото не е заверено съгласно
изискванията на чл. 183, ал. 2 ГПК, поради което бяха дадени нови указания. Същите
са получени от ответника на 15.08.2022 г. но в предоставения срок не е постъпило
изпълнение. Поради това и съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК следва да се приеме, че
процесуалното действие не е извършено, а именно не е постъпил в срок отговор на
исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Представено е копие на договор за кредит между страните. Същото не е
2
подписано от страните по делото. С постъпилия по делото отговор на исковата молба
ответникът прави признание за сключването на договора, но предвид непредставянето
на доказателства за представителна власт, на основание чл. 101, ал. 3 ГПК
процесуалното действие се счита за неизвършено.
Въпреки това с оглед представените по делото доказателства за съдържанието на
договора, липсата на изрично оспорване от ответника за сключването на такъв,
признанието на ищеца за получаване на уговорената сума, основният предмет на
дейност на дружеството по отпускане на заеми и представеният договор за възлагане
на поръчителство, съдът намира, че между страните е сключен процесния договор със
съдържание удостоверено в приложеното заверено копие.
Установява се и сключването на договор за възлагане на поръчителство с
третото лице „Кредит гаранция“ ЕООД. Липсата на подпис за ищцата не променя
извода, защото сключването на договора се признава от нея с искова молба и няма
въведени възражения от ответника.
Предвид горното се установява, че на 23.02.2021 г. страните са сключили
договор за потребителски кредит, по който ответникът е предоставил сумата от 600
лева. Лихвеният процент на ден е уговорен на 0.11%, а годишният процент на
разходите (ГПР) е записан като 48.40%. В чл. 1, ал. 2 от договора е предвидено, че
потребителят следва да предостави обезпечение в срок от 24 часа от подписването чрез:
две физически лица поръчители с месечно брутно възнаграждение от 1500 лева,
одобрено от кредитодателя дружество поръчител или банкова гаранция от одобрена
банка. В чл. 10 е уговорен срок на договора от 30 календарни дни.
Във връзка с кредита на същата дата е подписан договор за възлагане на
поръчителство с „Кредит гаранция“ ЕООД, с който дружеството се е съгласило да
отговаря солидарно с ищеца по кредита срещу възнаграждение определено в размер на
160.20 лева. Уговорено е в чл. 1, ал. 2, че договорът влиза в сила от подписването му,
но поражда действие при непредставяне на някое от другите обезпечения по договора
за кредит. В чл. 2, ал. 3 е посочено, че плащанията се извършват по банкова сметка на
посредник, която е идентична с тази на кредитора по договора за кредит.
Относно недействителността:
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Предвид уговореното възнаграждение за поръчителство, се констатира, че не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на
3
дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство е установено за
услуга в полза на кредитодателя, която е задължително условие за отпускането на
кредита- чл. 1, ал. 2. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК всички лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, следва да се включат в ГПР.
Не може да се приеме, че дължимостта на сумата не е била известна към
момента на сключването на договора. В договора за кредит изрично е предвидено
задължение за предоставяне на обезпечение, като една от предвидените възможности е
с избрано от ответника дружество поръчител. Ищецът се е възползвал от тази
възможност и е сключел договор за предоставяне на поръчителство с третото лице.
Договорите са сключени на една и съща дата и е уговорено плащане само по сметката
на ответника. При тези данни, ответникът е бил наясно с избора на ищеца за
предоставяне на обезпечение още към момента на сключването на договора кредит.
Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на кредитора и поставена
като изискване за предоставянето на кредита- чл. 1, ал. 2, това допълнително плащане
се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият
размер надхвърля законовото ограничение съгласно приетата ССЕ. Ето защо
посоченият в договора годишен процент на разходите от 48.40% и обща дължима сума
от 619.80 лева не отговарят на действителните.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР и обща
дължима сума, представлява невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4
ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. В този смисъл: Решение № 260123 от
25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020
г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив
по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр.
д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.
ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се
изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените
плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава
4
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.
Ето защо предявеният главен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид горното, съдът не следва да се произнеса по евентуалната претенция.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 50 лева и 120 лева за ССЕ.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, в полза на ***** следва да бъде присъдена сумата от 300 лева за адв.
възнаграждение, съгласно представения списък.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Й. С. П., ЕГН
********** и „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, че сключеният между тях
договор за потребителски кредит тип „кеш на ден“ от 23.02.2021 г. е недействителен,
на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Й. С. П.,
ЕГН **********, сумата от 170.00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на *****
сумата от 300.00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на Й. С. П. по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5