Р Е Ш Е Н И Е
№ 127
гр. Габрово, 20.01.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в открито съдебно заседание на двадесети декември, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар: Радина
Церовска, като разгледа материалите по адм. дело № 214 по описа на съда за 2022
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е
по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.
118, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. ”а” от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/. Същото е образувано по повод жалба с вх. № СДА-01-1842 от 26.10.2022 г.
по описа на Административен съд – Габрово /АСГ/, подадена от Н.Н.Н. ***, с ЕГН **********,
срещу Решение № 40 от 07.10.2022 г. на
директора на ТП на НОИ – Габрово. С
оспорения индивидуален административен акт /ИАА/ е отхвърлена жалба на Н.Н.
против Разпореждане № *******от 13.07.2022 г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Габрово, с което по подадено от нея заявление от
31.08.2021 г. ѝ е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст /ПОСВ/
по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, считано от 08.03.2020 г. Административният орган е
отчел навършена от заявителката възраст от 66 години и е зачел осигурителен
стаж от трета категория с обща продължителност от пет години и двадесет дни,
както и такъв, придобит в чужбина – тридесет и четири години, един месец и един
ден.
Недоволна от това
разпореждане г-жа Н. е подала Възражение на 8.09.2020 г. по административен ред
пред ръководителя на ТП на НОИ – Габрово, с което е оспорила незачитането за осигурителен
стаж на положен такъв в СДТ „*****“, като е уточнила трудовия стаж по заеманите
от нея длъжности /сервитьор, бюфетчик, продавач/, за което счита, че неправилно
не ѝ бил признат осигурителен стаж, изчислен на общо на 4 г., 4 м. и 14
д.
По-горестоящият
административен орган е приел възражението като жалба, която разгледана по
същество, е оставена без уважение като неоснователна с мотива, че посоченият от
жалбоподателката стаж е отразен в представената от нея трудова книжка от
04.10.1973 г., но същият не е оформен съобразно приложимата нормативна уредба,
подробно описана в издадения административен акт.
Оспореното
решение е получено лично от своя адресат на 10.10.2022г., видно от положения
подпис върху същото и отразената дата. Жалбата против него е с дата 18.10.2022
г., като е подадена в рамките на законния 14-дневен срок по чл. 118, ал. 1 от КСО чрез органа, издал оспорения ИАА и надлежно регистрирана от него с вх. №
1054-07-14-3 от 18.10.2022 г. Цитираната разпоредба от КСО дерогира общите - чл.
145, ал. 2, т. 1 и чл.
98, ал. 2 от АПК, като
актът, чиято законосъобразност се преценява в настоящото съдебно производство,
а именно решението на ръководителя на съответното териториално поделение на
НОИ, подлежи на оспорване по съдебен ред пред административен съд само след
изчерпване възможността за оспорване по административен ред на разпореждането
по чл.
117, ал. 1, т. 2, б. "а" КСО съгласно чл.
117, ал. 3 и чл. 118 от КСО.
Жалбата
е подадена от активно легитимирано лице – адресат на акта и засегнат
неблагоприятно от него, против подлежащ на съдебно обжалване административен
акт, поради което настоящият състав на ГАС приема, че същата е редовна и
допустима, с оглед на което следва да се разгледа по същество с оглед нейната
основателност.
В
проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателката Н.Н. не се
явява, представлява се от адв. С.К. ***, редовно упълномощен, който поддържа
изложеното в жалбата, развива доводи по
същество на спора и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната
страна, Директор ТП на НОИ – Габрово, не се явява. Представлява се от редовно
упълномощен юрисконсулт – гл. юрк. И.К., която оспорва жалбата и в подкрепа на
твърденията си излага съображенията си по същество в о.с.з, както и в
допълнително представени писмени бележки, вх. № СДА-01-2194/21.12.2022 г. Прави
искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и моли за присъждане на
разноски в полза на ответника – юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
извърши проверка за наличието на изложените в жалбата основания за отмяна на
решението, а съгласно чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК провери служебно
законосъобразността на същото на всички, посочени в този текст, основания. Като
обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав установи следното от фактическа и правна страна:
Чрез
електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС, в ТП
на НОИ е постъпило Р2000 – Искане за пенсия за старост, подадено от Н.Н.Н. чрез
компетентната институция в Нидерландия, с наименование SVB и идентификационен
номер NL:1001. Приложен е също изготвен от същата институция Р4000 – Доклад
относно осигурителната история на заявителката Н.. Искането е заведено с вх. №
2113-07-743/31.08.2021 г. при ТП на НОИ – Габрово.
С писмо,
изх. № 2113-07-743-1/29.09.2021 г. /л.16/, на заявителката е указано да
отстрани следните неизправности: да представи декларация, в която да посочи
методиката, по която да бъде изчислена исканата пенсия, а според това и да
представи необходимите документи в оригинал: обр. УП-2 помесечно за последния
осигурителен доход за период от 36 месеца преди 01.01.2000 г., в случай че
размерът на пенсията ще се изчислява по реда на чл. 70, ал. 8 и 9 от КСО, или
обр. УП-2 за избран период, ако размерът на пенсията ще се изчислява по реда на
чл. 70, ал. 4-7 от КСО – върху три последователни години от последните 15
години осигурителен стаж преди 01.01.1997 г. Н.Н. е уведомена и за необходимостта от
представяне на документи в оригинал за положения от нея в България трудов и
осигурителен стаж.
Тъй като
уведомителното писмо е върнато на подателя ТП на НОИ като непотърсено от
адресата, същото е съобщено чрез поставяне на съобщение на страницата на
осигурителния орган, съгласно чл. 1, ал. 7 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж /НПОС/, с уведомление, че при неотстраняване на
нередовностите, ще бъде издадено разпореждане въз основа на наличните редовни
документи /л.18-20/.
С вх. №
2113-07.743-6/17.01.2022 г. при осигурителния орган е регистрирана декларация
от Н.Н. /л.13/, че желае за базисен да се вземе периода от 05.09.1983 г. до
15.04.1985 г.
С писмо, рег. вътр. №
5531-07-34/21.01.2022 г. от Осигурителен архив – гр. Варна е изискано служебно
издаване на документ за осигурителен стаж обр. УП-15 помесечно за периода от
01.04.1981 г. до 15.10.1985 г. /л.14/. В отговор от 18.02.2022 г. на ТП на НОИ
– Варна /л.15/ е посочено, че не може да бъде издадено удостоверение, тъй като
предадените от тогавашния осигурител „*****“ АД, Бургас /в несъстоятелност/ -
гр. Варна, поделение „*****“, ведомости за заплати и трудово-правни документи
на прекратени осигурители без правоприемник в осигурителния архив на НОИ имат
начална дата 01.06.1983 г. След извършена проверка в наличните ведомости и
фишове не били открити данни за Н.Н. в периода от м. юни 1983 г. до м. октомври
1985 г.
Жалбоподателката е
информирана с писмо, изх. № 3113-07-743-10/ 17.03.2022 г. /л.21/, че следва да
представи документи, удостоверяващи този ѝ стаж, тъй като стажът в
представената от нея трудова книжка с № 57/04.10.1973 г. не е оформен по
надлежен ред. В отговор, изпратен по електронна поща /л.22/, Н.Н. заявява, че
не разполага с други, различни от вече представените от нея документи, като
папките с ведомости от ресторант „*****“, офис „*****“ ЕООД, където е работила,
били откраднати, за което представя уведомително писмо от МВР – Варна /л.26/.
На база наличните по
образуваната преписка и приети като редовно оформени документи, както и въз
основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с Разпореждане № ********** от
13.07.2022 г. ръководителят на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ
– Габрово е разпоредил отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, като е приел достигната необходима възраст – 66
години, както и наличие на необходимия за този вид пенсия осигурителен стаж от
трета категория 5 г., 0 м. и 20 д. и осигурителен стаж за право на пенсия,
положен в чужбина – 34 г., 1 м. и 1 д.
Видно от опис /л.60/,
съставен на 11.08.2022 г. от длъжностно лице при ТП на НОИ – Габрово,
разпореждането е получено лично от Н.Н. на 08.09.2022 г. Същото е оспорено по
административен ред пред директора на ТП на НОИ - Габрово с възражение, вх. №
1054-0714/08.09.2022, депозирано в указания по чл.
117, ал. 2, т. 1 от КСО срок.
Възразява се срещу незачитане на трудовия и осигурителен стаж, придобит в СДТ „*****“
като сервитьор /01.04.1981 г. – 01.10.1981 г./, бюфетчик /01.10.1981 г. –
01.03.1982 г./, продавач в закусвалня /01.03.1982 г. – 05.09.1983 г./ и
бюфетчик в закусвалня /05.09.1982 г. – 10.10.1985 г./, или общо 4 г., 4 м. и 14
д.
С
Решение № 40 от 07.10.2022 г. на основание чл. 117, ал 3 от КСО директорът на
ТП на НОИ – Габрово е отхвърлил като неоснователна жалбата на Н.Н. срещу
Разпореждане № ********** от 13.07.2022 г. на ръководителя ПО в ТП на НОИ –
Габрово. Административният орган е потвърдил фактическите констатации и
правните изводи на органа, издал обжалваното разпореждане. Мотивите на
решаващия орган, обобщено, се свеждат до това, че в представената от
жалбоподателката трудова книжка от 04.10.1973 г. спорният стаж не е оформен
според правилата на приложимата към тази дата нормативна уредба, а именно - Наредбата
за трудовата книжка и Инструкция за прилагането на тази наредба, като освен
този стаж, не е оформен по нужния ред и положеният такъв за периода 12.12.1979
г. – 01.04.1980 г. Представеният препис-извлечение от ТК на Н., направен от СДТ
„*****“ не е документ за осигурителен стаж по смисъла на чл. 40 то Наредбата,
като не е официален документ, съставен по предвидения в правните норми ред.
Съдържащата се в него информация противоречи на данните, налични в ТП на НОИ –
Варна, т.к. в Отказ изх. № 5530-03-27 от 18.02.2022 г. е посочено, че лицето не
фигурира за времето от м. 06.1983 г. до м. 10.1985 г. и този препис не може да
замести липсващи редовно оформени документи за трудов стаж по Наредбата. В този
препис липсват основни реквизити, задължителни при оформяне на трудовата книжка
– данни за назначаване и освобождаване по дати за всяка длъжност и за всеки
работодател, трудово възнаграждение за всеки от периодите при промяна на
работодателя, длъжността или на самото възнаграждение /такива данни в
препис-извлечението изцяло липсват/, основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, както и заверка на стажа при всеки от посочените в него
работодатели, оформен по предвидения ред – с подпис и печат на ръководителя на
всяко от предприятията. В този препис са отразени седем работодатели – ДСК, Месокомбинат,
Окр. Статистическо управление, ДТП „Народен магазин“, ДСО „БДЖ“, Балкантурист,
СДТ „*****“, като нито един от тях не е оформил придобития трудов стаж при него
по предвидения начин. Вместо това документът е издаден и подписан само от името
на СДТ „*****“. Той не съставлява официално заверен препис от оригиналната
трудова книжка на лицето с всички необходими и вписани в нея реквизити. Съдът
намира, че този препис не може да замени нито един от задължителните документи,
които, като официални такива, оформени по съответния ред и начин, единствено
имат възможност да удостоверяват осигурителен стаж.
Трудовата
книжка не е оформена и заверена според нормативните изисквания – с подпис на
гл. счетоводител и ръководител на предприятието, както и печат на същото. Тъй
като не са налице официални надлежно оформени документи, удостоверяващи стажа
на Н. и тя не фигурира във ведомости за заплати за посочения период, то този
период не може да й бъде зачетен като осигурителен стаж.
При така
установеното от фактическа страна Административен съд - Габрово формира
следните фактически и правни изводи:
Решение
№ 40 от 07.10.2022 г. е издадено Тодор Костов, заемащ длъжността директор на ТП
на НОИ – Габрово, съгласно приложени по делото заповеди № 1034/24.07.2021 г. и
№ 1297/17.08.2015 г. /л.76-77/, както и длъжностна характеристика от 23.10.2018
г. /л.78-81/ Същият като ръководител на териториално поделение на НОИ се явява
компетентен административен орган съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ и ал. 3
от КСО. Издаденият ИАА е в установената в чл.
59, ал. 2 от АПК писмена
форма по силата на препращащата норма на чл.
117, ал. 5 от КСО.
По
делото не е спорно, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на
ПОСВ заявителката – жалбоподател в настоящото производство, е навършила
необходимата възраст за придобиване право на пенсия. Спорно е обстоятелството
относно непризнаване от пенсионните органи на трудов и осигурителен стаж с обща
продължителност от 4 г., 4 м. и 14 д., положен за периода от 01.06.1981 г. до
15.10.1985 г. в Стопанска Дирекция „Търговия“, клон „*****“, гр. Варна.
Съдът е
обвързан с така очертания предмет на правен спор, поради което излага мотивите
си за приемане на жалбата като НЕОСНОВАТЕЛНА:
Съобразно
разпределението на доказателствената тежест, на жалбопо-дателката е указано, че
тя следва да докаже елементите от фактическия състав на твърдяното право, като
установи, че през процесния период от 01.04.1981
г. до 15.10.1985 г. е полагала
труд при сочения от нея работодател, който се признава за трудов стаж, респ. за
осигурителен при пенсиониране по силата на КСО.
В изпълнение на дадените с
определение № 1032/04.11.2022 г. на настоящия съдебен състав указания,
жалбоподателката е представила като доказателства по делото оригинал на трудова
книжка № 57/04.10.1973 г., вкл. препис-извлечение, както и други относими към
спора документи – удостоверение № 3739/29.10.1985 г. и същото удостоверение,
оформено със заверки от Министерство на правосъдието и Министерство на външните
работи, легализирано през 1985 година.
Цитираните документи са
издадени от СДТ „*****“. Съгласно протоколно определение на съда от 22.11.2022
г. от трето неучастващо по делото лице – „*****“ ЕООД, гр. Варна служебно са
изискани ведомости за заплати, при наличие на такива, за периода 01.06.1981 г.
– 15.10.1985 г., касаещи жалбоподателката, както и доказателства за наличие на
правоприемство от страна на „*****“ ЕООД, гр. Варна, на
„*****“ АД и преди това СДТ „*****“ – Варна, посочен от жалбоподателката
като работодател.
От
представени по делото писмени доказателства от „*****“ ЕООД, гр. Варна
/л.121-145/, се установява, че в периода от 1977 г. до 1986 г. предприятието
СДТ „*****“ е съществувало като клон към Стопанска Дирекция
"Търговия". Правоприемник на Стопанска Дирекция „Търговия" – „*****"
– Варна е Комбинат за търговия и услуги "*****", предприятие
„Ресторанти" – Варна, което съществува в периода от 1986 г. до 1990 г.
Като правоприемник на последното се явява Държавна фирма „*****" – гр.
Варна за периода от 1990 г. до 1993 г., чийто правоприемник е учреденото със
Заповед № РД20-69/05.03.1993 г. на Министъра на вътрешната търговия и вписано в
Търговския регистър при ВОС с Решение №2452/1993 г. „*****“ ЕООД.
Съдът
приема, че по делото са
представени документи, удостоверяващи правоприемството между сочения като
работодател СДТ „*****“– Варна и „*****“ ЕООД – Варна.
Същевременно,
както жалбоподателката твърди, така и в отговора на търговското дружество се
сочи, че голяма част от архива на „*****“ ЕООД, в т.ч. и разплащателни
ведомости, са били откраднати, поради което е налице обективна невъзможност за
представянето им. Това се потвърждава и от уведомително писмо до управителя на
„*****“ ЕООД – гр. Варна от началника на Второ РПУ – Варна, /л. 122, същото и
на л. 26/, описващо извършена кражба на разплащателни ведомости за заплати на
предприятието от 1960 г. до 2000 г., включително такива за спорния между
страните период 1981 г. - 1985 г.
На основание чл.
40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО, с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документи по утвърден образец,
издадени въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни
документи и договори за възлагане на труд.
Единствените
документи, съдържащи данни за наличие на трудови правоотношения за посочения
период между Н.Н. и СДТ „*****“ – Варна, са трудова книжка № 57/04.10.1973 г.
/л.72/, препис-извлечение от същата /л.73/, както и удостоверение № ЛС-3739/29.10.1985
г. /л.74/.
Спорът
дали трудовата книжка е законосъобразно оформена е част от правния спор по
делото. Процесуалният представител на ответника е оспорил подписа върху печата
и заверителния подпис, положен за „директор“ със запетая на стр. 23 от
трудовата книжка, където липсва и подпис на главен счетоводител. Поради това и
по искане на ответната страна с протоколно определение от 22.11.2022 г. съдът е
открил производство по оспорване автентичността на представената по делото
трудова книжка и конкретно автентичността на подписа, положен от директора на
предприятието.
Във
връзка с така откритото производство и с оглед изясняване на фактическите
обстоятелства и формиране на обосновани правни изводи, по делото е назначена
съдебно-почеркова експертиза от едно вещо лице – графолог със задача да
установи дали подписът на ръководителя на предприятието на стр. 23 от трудовата
книжка съвпада с някой от положените подписи в препис-извлечението от трудова
книжка № ЛС 3664/22.10.1985 г. /л.73/ и в Удостоверение № ЛС- 3739/29.10.1985
г. /л.74/. От неоспореното и прието по делото заключение на вещото лице се
установява, че подписът в графа „подпис на ръководителя на предприятието“ и
подписът на лицето, положен за зав. „Личен състав“ в препис-извлечение от трудова книжка № ЛС
3664/22.10.1985 г. със запетая, са изпълнени от едно лице – „М. Г.“. В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението и твърди, че лицето, подписало се със
запетая като зав. „Личен състав“ върху кръглия печат на препис-извлечението, е
същото, което се е подписало като ръководител в правоъгълния печат на трудовата
книжка. Не се установява идентичност на този подпис с останалите два подписа от
препис-извлечението, нито с подписа от удостоверение № ЛС- 3739/29.10.1985 г.
На препис-извлечението за директор на предприятието е поставен съвсем различен
подпис на друго лице – „Н. С.“, който подпис липсва в представения оригинал на
ТК по делото изобщо. Не са налице изложени причини, от които да е видно по
какви причини директорът е подписал препис-извлечението през октомври, 1985
година, но не е подписал /заверил/ трудовата книжка на лицето от този период.
Неизяснено е и каква позиция е заемало лицето, което се е подписало като
директор със запетая в ТК и като зав. „Личен състав“ отново със запетая на
препис-извлечението. И директорът, и зав. „Личен състав“ – подписали без
запетая и в тези си качества препис-извлечението на л. 73 и Удостоверението на
л. 74 от делото не са лицето М. Г., подписвало се със запетая и за двете
длъжности. Вещото лице сочи и че двата последни подписа на оригиналната ТК,
положени за „ръководител на предприятието“ над правоъгълния печат в кръглите
печати на предприятието са също на лицето, подписващо се със запетая като зав.
„Личен състав“ – М. Г. в извлечението от ТК. Не е спорно, че оригиналната ТК
изобщо не е подписана от главен счетоводител, полето в правоъгълния печат на
това място е празно. Липсата и на положен подпис на ръководител на работодателя
обаче прави трудовата книжка нередовно оформена. Тя не може да придобие качеството
на редовен официален свидетелстващ документ, когато не е заверена от надлежно
оправомощено лице само поради наличието на изпълнен подпис, поставен от друг
субект.
В хода
на настоящото производство беше установено по безспорен начин, че в трудова книжка
№ 57/04.10.1973 г. е положен печат на предприятието, но тя не е подписана от
ръководителя/директора на същото, а от лицето, заместващо заемащото длъжността
„Личен състав“, подписващ се под тази длъжност със запетая в
препис-извлечението от ТК. Безспорен факт е и липсата на подпис, положен в
трудовата книжка от главен счетоводител.
Удостоверението,
находящо се на л. 74 от делото е подписано само от началник „Личен състав“, като
в него е посочено единствено това, че към 15.10.1985 г. жалбоподателката има
общ трудов стаж като бюфетчик 9 г., 10 м. и 11 дни, но това удостоверение не
съставлява официален документ, издаден по образец, съгласно нормата на чл. 40,
ал. 1 от НПОС. В него не се съдържат данни за работно време, размер на
осигурителен доход, наименованията на заеманите длъжности /от доказателствата
поделото е видно, че Н. не е била само бюфетчик по време на работата си в СДТ „*****“/,
периоди, през които са били заемани те. Същото не е подписано от лице, имащо
право да издава документи от името на предприятието и да го представлява
официално. Въз основа на него не може да се установи осигурителен стаж по НПОС,
във вр. с КСО. По делото е приложен легализиран превод на този документ, като
легализацията е за верността на самия превод и тя не прави от документа
официален свидетелстващ такъв по смисъла на Наредбата и Кодекса. Като адресат
на това удостоверение е посочена Н.Н.Н., без никакви други данни, напр. ЕГН,
адрес и т.н., от които по безспорен начин да се идентифицира с жалбоподателката
по настоящото дело. Същото не удостоверява релевантния факт, че съдържащите се
в него данни касаят именно жалбоподателката Н.Н., те са твърде оскъдни и
непълни – липсва начална дата на назначаване, с какво работно време и при какво
възнаграждение, посочен е общ стаж от 9 г., 10 м. и 11 дни, положен на
длъжността „бюфетчик“. Тези данни, също така са и в противоречие с отразените в
трудовата книжка на Н.Н., където е вписан стажът ѝ като бюфетчик с
различна продължителност – от 01.10.1981 г. до 28.02.1982 г. и от 05.10.1983 г.
до 15.10.1985. През останалото време, както вече бе посочено, са заемани и други
длъжности – продавач и сервитьор. Съдът намира, че дори и да попада под
разпоредбите на т. 2 - 4 от Инструкцията за прилагане на Наредбата за трудовите
книжки /отм./, това удостоверение не представлява годно доказателство по
смисъла на чл. 40 от НПОС за установяване на осигурителен стаж, особено предвид
констатираната по-горе липса на пълни и точни данни, както и разминаванията с
данните, отразени в трудовата книжка на жалбоподателката.
Към
процесния период приложимите и относими към спора нормативни актове са Наредба
за трудовите книжки /одобрена с ПМС № 149/20.03.1953 г., публикуваната в
„Известия”, бр. 26/31.03.1953 г., отм./ и издадената от Министерство на
финансите, Комитет по труда и работната заплата и ЦС на профсъюзите Инструкция
№ 2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж /обн., ДВ, бр.
20 от 12.03.1968 г., в сила от 29.12.1967 г. до 1986 г./. Съгласно т. 6, б. “в“ от Инструкцията
продължителността на придобития от работника или служителя трудов стаж към
датата на прекратяване трудовия договор се вписва с цифри и думи и се подписва
и подпечатва с печата на учреждението, предприятието или организацията по начин
да засегне двете страници, а в т. 8 от същата Инструкция е предвидено, че
„Удостоверенията обр. УП-30 и УП-2 и трудовите книжки се подпечатват от
ръководителя и отговорния счетоводител и се подпечатват с печата на учреждението,
предприятието или организацията.“. Според т.4 от Инструкцията, при липса на
първична финансово-счетоводна отчетна документация, учрежденията, предприятията
и организациите, в които е придобит трудовия стаж, или техните правоприемници,
по изключение могат да издават удостоверения обр. УП-30 за трудов стаж по реда,
определен в §.101, ал. 3 от ППЗП, но в случая такъв документ не е издаден.
Освен това в същата т. 4 е налице изискване в удостоверенията за трудов стаж,
издадени на това основание, да се отрази обстоятелството, че липсват първичните
изплащателни документи, както и причините за това, което също не е спазено.
За да се
признае трудов стаж по силата на нормативната уредба за процесния период е
необходимо да са налице осигурителни, трудови или занаятчийско-ученически
книжки, удостоверения обр. УП-30 и УП-72, справки и документи, предвидени по
международни спогодби. В случая е налице трудова книжка, ненадлежно оформена,
УП по образец не са издавани, справка за заеманите длъжности, периоди на
заемането им и данни за изплатени трудови възнаграждения също не е налице.
Анализът
на правната уредба показва, че още след 01.07.1960 г., когато влиза в сила
Инструкция за данните, които е необходимо
да съдържа трудовата книжка за установяване на трудов стаж за пенсиониране и
класиране, публикувана във в. "Известия", бр. 53 от 01.07.1960 г., се
установява правен режим, при който вписаните в трудовата книжка данни се
заверяват чрез подпис от ръководителя и отговорния счетоводител и се подпечатват
с печата на предприятието, учреждението или организацията. Аналогична е
уредбата в последващите две Инструкции – от 1965 г. и от 1967 г., както и по
сега действащата Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж. В сега
действащата НТКТС, чл. 6, ал. 1 също изрично изисква при прекратяване на
трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от
работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение да се записва с цифри
и думи и да се подписва от
главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му.
Цитираните
норми императивно изискват съблюдаване на описаните правила при оформяне на
стаж в трудовата книжка след прекратяване на трудово правоотношение. В
разглеждания случай спорният период в трудовата книжка не е заверен по описания
начин, поради което настоящият съдебен състав приема, че трудовата книжка на жалбоподателката
в тази нейна част няма обвързваща доказателствена сила. В този
см. Решение № 14601/29.11.2017 г. на ВАС по адм.д. № 9130/2016 г., VI o.,
Решение № 9794 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7328/2016 г., VI о. и др.
Поради неспазване на нормативноустановената форма, следва
и правният извод на съда за липса на официален удостоверителен документ за
стажа, положен от Н.Н. в СДТ „*****“ – Варна за времето от 01.06.1981 г. до
15.10.1985 г. Този порок не може да се валидира със свидетелски показания. При така описаната фактическа
и правна обстановка съдът не кредитира
свидетелските показания на допуснатия до разпит свидетел Станка Н.
Кънчева – сестра на жалбоподателката. По арг. от чл. 40, ал. 1 от НПОС
осигурителен стаж не се установява въз основа на свидетелски показания. В
конкретния случай съдът е допуснал свидетелката до разпит, за да удостовери
факти, свързани с отразените такива в документите, налични и приложени по
делото. Но в условията на установена в хода на делото липса на официални
писмени доказателства за наличие на спорния осигурителен стаж, съдът не следва
да цени свидетелските показания като такива, които могат да удостоверят
осигурителен стаж в рамките на това производство.
„Засилените технически гаранции при попълване на трудовата
книжка имат за цел удостоверяване на фактите от значение за установяване на
трудовия /осигурителен стаж/ и при опорочаване на тази форма документът няма
придаденото му от закона удостоверителна сила на официален документ. Този
дефект не може да бъде поправен в административното производство с гласни
доказателства. Хипотезата на чл.
165 ГПК, според която
в случаите, когато законът изисква писмен документ, свидетелски показания се
допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на
страната не е налице в случая, когато документът е съставен, но не е в
предвидената законова форма.“ - Решение №14601 от
29.11.2017 г. на ВАС по адм.д. № 9130/2016
г.,VI о.
По
отношение на описаните по-горе документи за трудов стаж, съдът счита, че
въпреки ненадлежното оформяне в трудовата книжка и разминаването с данните,
вписани в представеното удостоверение, същите евентуално биха могли да се
разглеждат като писмени доказателства в исковото производство по реда на Закона
за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/. Но в
рамките на пенсионното производство по КСО и по реда на настоящото съдебно
производство по АПК, трудова книжка № 57/04.10.1973 г. и удостоверение №
ЛС-3739/29.10.1985 г. нямат материална доказателствена стойност, поради липса
на законоустановена форма. Самото удостоверение би могло да послужи като
доказателство по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР като такова, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник
или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за
заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Но за доказване на
осигурителен стаж по административен ред пред пенсионните органи следва да
бъдат представени удостоверения за осигурителен стаж, съдържащи данните
съгласно утвърдените образци (УП2 или УП3) или надлежно оформена трудова книжка.
Не са налице и предпоставките по чл. 165 от ГПК, според
която разпоредба в случаите, когато законът изисква писмен документ,
свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен
или унищожен не по вина на страната. Тази хипотеза в случая не е налице, тъй
като документи са налични, но не са съставени в предвидената законова форма.
От събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност, съдът установи по несъмнен и категоричен начин,
че процесният стаж от 01.06.1981 г. до 15.10.1985 г. не е доказан с безспорни
документи като осигурителен такъв за целите на пенсионното осигуряване. В
осигурителен архив и при работодателя липсват данни по ведомости за лице с име Н.Н.Н.
със съответен ЕГН. Също така обсъдените по-горе трудова книжка № 57/04.10.1973
г. и удостоверение № ЛС-3739/29.10.1985 г. не са официални документи, тъй като
същите не са съставени по установената форма и ред съгласно изискванията на
Наредбата за трудовите книжки и инструкцията за прилагането ѝ, респ. не
се ползват с официалната удостоверителна сила, която им признава законът. При
липсваща документация при осигурителя, съдържаща автентични данни за
осигурителния стаж и доход на лицата, независимо от причините за това –
изгубена, унищожена, нередовно оформена от работодател и т.н., за лицата,
упражнявали трудова дейност, законодателят е установил възможността
осигурителният стаж и осигурителният доход да бъде установен по съдебен ред по ЗУТОССР.
С оглед
установеното от фактическа страна и формираните правни изводи, настоящият
съдебен състав намира за правилен крайния извод на ответника, че Н.Н. не
разполага с официален удостоверителен документ за стажа, положен в СДТ „*****“
– гр. Варна в периода от 1981г. до 1985 г., като същият не може да бъде
установен и от ведомости за заплати на предприятието. След като спорният
осигурителен стаж не е установен с надлежно оформена трудова книжка и с издаден
от осигурителя документ по утвърден образец, то същият стаж не може да бъде
зачетен при пенсиониране, поради което правилно не е взет предвид при
определяне вида и размера на отпуснатата пенсия по КСО. Оспореното решение № 40
от 07.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ– Габрово е законосъобразно и по аргумент
от чл.
118, ал. 3 от КСО във
връзка с чл.
146 от АПК не са налице основания за
неговата отмяна, както и на потвърденото с него Разпореждане № № *******от
13.07.2022 г.
При този
изход на правния спор и като взе предвид, че процесуалният представител на
ответника е направил своевременно искане за присъждане на направените разноски,
съгласно представен в о.с.з. списък, АСГ следва да присъди такива в полза на
ответника в размер на общо 400.00 /четиристотин/ лв., дължими от жалбоподателя
на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, съставляващи претендираните 150.00 /сто и
петдесет/ лв. юрисконсултско възнаграждение и 250.00 /двеста и петдесет/ лева
внесен депозит за възнаграждение на едно вещо лице, изготвило приетата по
делото съдебно-графологична експертиза.
Воден от горното и
на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, във вр. с чл. 118 от КСО, Административен
съд – Габрово
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно и недоказано оспорването по жалба на Н.Н.Н. ***, с ЕГН **********, на Решение № 40 от 07.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е
отхвърлена жалбата ѝ против Разпореждане № *******от 13.07.2022 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване"
при ТП на НОИ – Габрово.
ОСЪЖДА Н.Н.Н., с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – гр. Габрово сумата в размер на
400.00 /четиристотин/ лева,
представляваща внесен депозит за вещо лице на стойност 250.00 лв. и
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на ответника при разглеждане на делото пред настоящата съдебна
инстанция - 150.00 лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните чрез Административен съд – Габрово пред Върховен административен съд
на Република България.
Препис
от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщенията за
изготвянето му.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/