РЕШЕНИЕ
№ 312
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20235300500404 по описа за 2023 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във връзка с чл.310 ГПК.
С Решение № 4043 от 30.11.2022 г. постановено по гр.д.№ 9361 по описа за 2022
г. на РС - Пловдив, V бр.с., се изменя размера на присъдената с Решение № 1998 от
20.06.2017 г. по гр.д. № 6524/2017 г. по описа на Районен съд - Пловдив, влязло в
законна сила на 20.06.2017 г., месечна издръжка, дължима от Д. С. С., с ЕГН:
**********, на Г. Д. С., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител М. С. С., с ЕГН: **********, като УВЕЛИЧАВА същата от 120,00 лв. на
350,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 27.06.2022 г. до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 350,00 лв. до пълния претендиран размер от 500,00 лв. Осъжда Д. С. С.
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив
сумата от 331,20 лв., представляваща дължима държавна такса, както и да заплати на
М. С. С., в качеството й на майка и законен представител на малолетния Г. Д. С.,
сумата от 280,00 лв., разноски по съразмерност за платено адвокатско възнаграждение.
Осъжда М. С. С., в качеството й на майка и законен представител на малолетния Г. Д.
С., да заплати на Д. С. С., с ЕГН: **********, сумата от 180,00 лв., разноски по
съразмерност за платено адвокатско възнаграждение.
1
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът Д. С. С., с ЕГН:
**********, който чрез пълномощника си адвокат Г. С., обжалва решението в частта
му, с която се изменя размера на месечната издръжка, присъдената с Решение № 1998
от 20.06.2017 г. по гр.д. № 6524/2017 г. на РС Пловдив, дължима на детето Г. Д. С., от
250 лева на 350 лева месечно. Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че в
обжалваната си част решението е немотивирано, неясно формулирано и незаконно.
Жалбоподателят излага доводи, че не работи, тъй като е бил уволнен. Оспорва
изводите на районния съд, че получава доходи в размер на 1 000 лева. Поддържа, че
определената месечна издръжка в размер на 350 лева е прекомерна и несъобразена с
фактите по делото. Твърди, че не притежава недвижими имоти и няма пари, както и че
няма да е в състояние да изплаща присъдения размер на издръжката. Моли за
определяне на размер на издръжката от 250 лева, който сочи като справедлив и
съобразен с възможностите му да я изплаща. По изложените съображения моли за
отмяна на обжалваната част на решението и за присъждането на разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. С. С.,
с ЕГН: **********, в качеството си на майка и законен представител на детето Г. Д.
С., с ЕГН: **********, чрез пълномощника по делото адвокат В. Л., с който взема
становище за неоснователност на жалбата и иска да се остави без уважение. Оспорва
доводите в жалбата и твърди, че Д. С. е лице в трудоспособна възраст, има
образование, което му позволява да получава месечен доход около средното за
страната трудово възнаграждение и се позовава на задължението му да издържа детето.
Намира, че соченият от жалбоподателя размер на издръжката от 250 лева е в близка
стойност до минималния размер на издръжката по чл.142, ал.2 СК от 195 лева,
относима към дете в много ниска възраст. Посочва, че в случая се касае за *** годишно
момче, чиято месечна издръжка надхвърля минималната по закон. По изложените
съображения намира, че районният съд правилно е определил необходимата на детето
издръжка от 600 лева, от която по-голяма част да се заплаща от бащата предвид
непосредствените ежедневни грижи, които майката полага за детето. Моли за
потвърждаването на решението на районния съд. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради
което следва да се произнесе по съществуващия между страните правен спор.
Производството пред РС е образувано по предявен иск с правно
2
основание чл.150, ал.1 от СК във вр. с чл.143,ал.2 СК от М. С. С., действаща като
майка и законен представител на малолетния Г. Д. С., против Д. С. С., за увеличаване
размера на месечната издръжка, която последният е осъден да заплаща на детето с
Решение № 1998 от 20.06.2017 г. по гр.д. № 6524/2017 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, от 120 лева на 500 лева месечно.
Ответникът оспорва иска и намира същият за основателен за размера над 180
лева. Поддържа, че няма възможност да заплаща по-висок размер на издръжката, тъй
като не работи, няма имоти, акции и облигации, наеми и други.
От фактическа страна по делото безспорно се установява, че детето Г. Д. С. е
родено на *** г. и негови родители са М. С. С. и Д. С. С.. С Решение № 1998 от
20.06.2017 г. по гр.д. № 6524/2017 г. на РС Пловдив, което не е подлежало на
обжалване, е одобрено споразумение, според което упражняването на родителските
права по отношение на детето са предоставени на майката, като бащата е осъден да
заплаща месечна издръжка в размер на 120 лева.Видно от служебна бележка изх.№ ***
г. изд. от Директора на СУ „***“, гр.П., детето е било записано като редовен ученик в
*** клас през учебната 2021/2022 г. Според удостоверение изх.№*** г. детето
тренира футбол във „***“АД като заплаща месечна такса от 60 лева.
От приетата справка от ТД на НАП Пловдив, се установява по отношение на
майката, че през периода м.декември 2021 г. - м.май 2022 г. е реализирала средно
месечно трудово възнаграждение от 500 лева по трудово правоотношение с
„***“ЕООД, и че притежава ид.ч. от земя и сграда в село Г.. От справката от ТД на
НАП - Пловдив по отношение на бащата се установява, че през периода м.декември
2021 г. - м.май 2022 г. е реализирал средно месечно трудово възнаграждение от 1 200
лева. Също така се установява от посочената справка, трудова книжка на ответника,
писмо и акт за прекратяване на трудов договор, че трудовото правоотношение на
бащата при работодателя „***“ /***/ е било прекратено от 20.05.2022 г. и няма данни
да е сключил друг трудов договор. Бащата притежава ид.ч. от земя и сграда в гр.П.,
район ***, ул.*** №*** с данъчна оценка от 54 673, 90 лева, както и сграда в гр.П.,
район ***, ул.*** №*** с данъчна оценка от 83 824, 80 лева, съгласно справката от ТД
на НАП - Пловдив. Не се установява родителите да имат алиментно задължение към
друго дете. Същите имат още един син - С. Д. Д., който е навършил пълнолетие.Бащата
е представил разписки за заплащането на месечната издръжка от 120 лева за период
преди подаване на исковата молба - от м.март до м.май 2022 г. Постъпил е социален
доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ - Пловдив, от който се установява, че
майката полага основни грижи за детето като осигурява всичко необходимо свързано
със задоволяване на потребностите му - емоционални, здравни, образователни
съобразно възрастта му. Прието е, че размерът на издръжката на детето следва да е
съобразена с възрастта и потребностите му.
По почин на страните им е допуснат по един свидетел.Разпитан е воденият от
майката свидетел - Я. С. Ш. /сестра на майката/. Ответникът се е отказал от допуснатия
му свидетел. От показанията на св. Ш. се установява, че постоянно посещава сестра си,
свидетелката и съпруга й помагали на майката с пари и хранителни продукти.
Поемали й лятната почивка. Посочва, че заедно със сестра си имат имот на хижа ***,
който представлява барака, наследство от баба им и дядо им. Заявава, че ответникът
кара такси, тъй като редовно го засичала. Последно го засякла във вторник, била на
„Гранда“ до една книжарника. Купувала помагала на малкото дете на сестра си и
засякла ответника. Помагали за закупуването на футболен екип, вратарски ръкавици,
3
наколенки на детето, които били скъпи. Детето се нуждаело от помагала, спортни
екипи, униформа за училище. Помагали и с лекарства. Свидетелката купила телефон на
детето, което сестра й все още изплащала. Бащата не купувал нищо друго на детето
извън издръжката. Детето не ходило на екскурзии. Единствено ходило на
еднодневните екскурзии. Те се плащали от сестра й. Детето сравнително рядко ходело
на рождени дни. Имало приятели. Постоянно се обаждали, но то нямало възможност да
ходи. Детето и майката живеели в жилището на бабата по майчина линия, тъй като
майката нямала къде да отиде. Случвало се свидетелката да им плаща тока. Издръжката
на семейството много поскъпнала в последните години. Отоплявали се на
електрически ток, цената на който много се вдигнала. Детето не споделяло бащата да
му е давал пари.
При така установените факти от значение за спора настоящият съдебен състав на
ПОС приема следното:
Съгласно нормата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали същите са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал.
1 СК, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на
родителите, като трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, която
определя минималния размер на издръжката. Според постановките в ППВС №
5/16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5/30.11.1981 г. нуждите на лицата, които имат
право на издръжка се определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се
предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, като нуждите са винаги конкретни. При определяне размера на издръжката
следва да се определи общата сума за издръжка на всяко от децата, която да се
разпредели съобразно възможностите на родителите. Следва да се съобрази на кого от
родителите е предоставено упражняването на родителските права, като усилията,
които полага родителят във връзка с оглеждането на децата се вземат предвид при
определя размера на издръжката, която този родител дължи. Съгласно разпоредбата на
чл.150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към
нея може да бъде изменена или прекратена. В настоящото производство се претендира
увеличение на присъдената издръжка, поради което за уважаването й следва да се
докаже трайно изменение на обстоятелствата, при които е бил определен предходният
размер на издръжка и материалната възможност на ответника да дава издръжката в
претендирания размер.
В конкретния случай се установява, че детето Г. Д. С. е било на *** години през
учебната 2021 г./22 г. в *** клас, а към момента е на ***години. Съдът намира, че от
определяне на размера на издръжката от 120 лева с Решение № 1998 от 20.06.2017 г.
по гр.д. № 6524/2017 г. на РС Пловдив, до датата на подаване на исковата молба по
настоящото дело са изминали пет години, през който период промяната във възрастта
на детето дефинитивно е довела до увеличаване на потребностите му от храна,
облекло, обучение и средства за социално-културно развитие, които съдът намира, че
не могат да бъдат задоволявани с предходно определения размер на издръжката. Съдът
намира, че детето се нуждае от присъщите за децата на неговата възраст средства за
отглеждане –храна /която се осигурява както вкъщи, така и за изхранването на детето
в училище под формата на обедно хранене и допълнителни средства за закуски/,
облекло, обувки, които на тази възраст обичайно се подменят всеки сезон поради
израстването на детето, медикаменти за лечение и консумативи. Детето същото така се
нуждае и от средства за посещаването на училище, закупуване на ученическа
4
униформа, пособия и помагала, за духовното и интелектуално израстване, както и за
физическото му развитие с практикуването на спор. В този смисъл по делото се
установява, че детето тренира футбол във „***“АД срещу месечна такса от 60 лева,
като за практикуването на същия се нуждае от средства за закупуването на спортен
екип и пособия. От изложеното съдът прави извода за настъпило съществено и трайно
изменение на обстоятелствата, обусловили определянето на размера на дължимата на
детето издръжка. Допълнителен фактор е и изменението на икономическите условия в
страната през последните години - повишаване цените на стоките и услугите, както и
увеличаване размера на минималната работна заплата, която към настоящия момент е в
размер на 780 лв. съгласно с ПМС № 497/29.12.2022 г, докато към началната дата на
предходно определената издръжка е била 460 лева, съгласно ПМС № № 141/13.07.2017
г
По отношение възможностите на родителите се установява, че майката
реализира среден месечен трудов доход от 500 лева, притежава ид.ч. от земя и сграда в
с.Г..По отношение на бащата се установява, че преди прекратяване на трудовото му
правоотношение на 20.05.2022 г. е реализирал средномесечно трудово възнаграждение
от 1 200 лева. Вярно е, че след това не се установява бащата да е сключил друг трудов
договор, но същият е млад човек, в трудоспособна възраст, не се доказва да има
влошено здравословно състояние, а и според показанията на св. Ш., които се ценят
като преките и непосредствени, бащата редовно кара такси. Изложеното мотивира
извод, че бащата е в състояние да реализира доходи над минималната работна заплата
за страната. Следва и да се посочи, че бащата притежава недвижимо имущество - ид.ч.
от два недвижими имота в *** част на гр.П. с висока данъчна оценка, от които също
може да реализира доходи при отдаването им под наем, доколкото не ги обитава, тъй
като посочения от него адрес не съвпада с адресите на декларираните имоти. С оглед
на изложеното неоснователно се настоява в жалбата, че бащата не може да осигури
месечна издръжка на детето от 350 лева, тъй като макар официално да не са
установени доходите му след прекратяване на трудовото правоотношение през м.май
2022 г., от събраните по делото писмени и гласни доказателства и декларирани данни,
се установява, че може да реализира доходи за осигуряване издръжката на детето Г. в
необходимите размера за задоволяване на нуждите му, както го задължава закона,
доколкото и няма задължение за издръжка към друго дете. Задължението за издръжка
на непълнолетно дете съществува независимо от работоспособността и от
възможността на родителя да се издържа от имуществото си / чл. 143, ал. 2 СК/. Тук
следва да се има предвид, че законът задължава родителите да заплащат издръжка дори
когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. В
аспекта на казаното определената от съда издръжка на детето в общ размер на 600
лева, от която бащата е задължен да заплаща 350 лева не е прекомерна, а съответства
на нуждите на детето и възможностите на бащата за нейното осигуряване. Следва да се
посочи, че участието на бащата в издръжката на детето Г. трябва да е такова, че да
осигури оптимални условия за неговото развитие, а от друга страна, следва да е в такъв
размер, какъвто той би предоставял, ако живееше в едно домакинство с това дете.
Несъмнено е, че в последния случай, бащата би предоставял значително повече
средства за нуждите на малолетния Г. от така определената издръжка. Следва да се
отбележи, че в случая майката поема не са останалия размер на издръжката над този,
който следва да се заплаща от бащата за задоволяване на базисните потребности на
детето, но и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето Г..
Също така майката поема и задължението за обезпечаване на жилищните нужди на
детето и свързаните с тях задължения за плащане на консумативни разходи за
5
отопление, електричество, вода и др. подобни, чиято стойност е нараснала към
момента.
С оглед на изложеното в обжалваната си част решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, не са налице пороците на
същото, визирани във въззивната жалба, поради което решението ще следва да бъде
потвърдено в обжалваната част. Въззивната жалба следва да се остави без уважение
като неоснователна.
По разноските: При този изход на делото право на разноски има въззиваемата
страна, но доколкото не са ангажирани доказателства за направата на такива, с
решението няма да се присъдят разноски.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4043 от 30.11.2022 г. постановено по гр.д.№ 9361
по описа за 2022 г. на РС - Пловдив, V бр.с., в частта му, с което се изменя размера на
месечната издръжка, присъдената с Решение № 1998 от 20.06.2017 г. по гр.д. №
6524/2017 г. по описа на Районен съд - Пловдив, дължима от Д. С. С., с ЕГН:
**********, на Г. Д. С., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител М. С. С., с ЕГН: **********, за размера над 250 лева на 350лв лева
месечно.
В останалата част решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6