Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4440 20.11.2019 година
град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I граждански състав, в
публично заседание на шести ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 6585 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с член
415 ГПК вр. с член 296 от КТ.
Ищецът „Айгер Инженеринг“ ООД с
ЕИК *********, чрез пълномощника си адв. ***,
е предявил иск против Д.Г.С. с ЕГН ********** за сумата от 239,04 лев с ДДС,
представляваща стойността на задържано от работника при прекратяване на ТПО работно
облекло, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на
заявлението в съда – 18.03.2019г. до окончателното й погасяване. Претендират се
разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът
твърди, че с ответника е сключен трудов договор на ***, със срок на изпитване в
полза на работодателя до ***, като при възникване на ТПО работодателят е
предоставил на работника работно облекло на стойност 239,04 лева с вкл. ДДС, а
без ДДС в размер на 199,20 лева. Ищецът твърди, че трудовото правоотношение в
срока на изпитване е било прекратено по инициатива на ответника на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ, като при прекратяване на
трудовото правоотношение, в случай, че ответникът задържи работното облекло,
съгласно чл. 31 от трудовия договор, е длъжен да заплати на работодателя
стойността на предоставеното му работно облекло.
Ищецът
твърди, че ответникът не е заплатил стойността на работното облекло като е било
образувано заповедно производство пред Районен съд – Пловдив по реда на чл. 410
от ГПК. Била е издадена заповед за изпълнение, срещу която заповед, е постъпило
възражение от длъжника по реда на чл. 414 от ГПК, поради което и бил предявен
настоящият установителен иск за вземането на работодателя срещу работника -
ответник за стойността на предоставеното, но невърнато работно облекло след
прекратяване на трудовия договор.
В срока по член 131 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба.
В
първото по делото съдебно заседание проц.
представител на ответника адв. Д. И. е взела становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Не оспорва стойността на предоставеното му
работно облекло, но счита, че предвидените в КТ срокове за ангажиране на ограничената
имуществена отговорност на работника са изтекли.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установителният иск е допустим, като
предявен в месечния срок, даден от заповедния съд срещу длъжника по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК, видно от
приложеното ч. гр. д. № 4268/2019г., ПРС, ІІ гр.с.
Възражението, че отговорността на работника следва да бъде ангажирана по реда
на ограничената имуществена отговорност, за което сроковете били изтекли е
несъстоятелно, понеже работодателят не е
изложил твърдения за загубено, унищожено или повредено по вина на работника
работно облекло.
Страните
не спорят относно обстоятелствата, че между тях е имало сключен трудов договор,
който е прекратен от работника в срока му за изпитване, както и че работникът е
получил от работодателя посоченото в исковата молба работно облекло и което
облекло не е било върнато на работодателя. Спори се относно неговата стойност,
като ответникът настоява на това, че начисленото ДДС не следва да се заплаща от
него.
В
чл. 31 от представения по делото трудов договор страните са уговорили, че в
случай на прекратяване на ТПО в срока за изпитване, работникът ще задържи за
себе си предоставеното му от работодателя работно облекло, срещу заплащане от
страна на работника на неговата стойност, а съгласно член 32 от договора
стойността на облеклото е равна на сбора от цените на всеки артикул, по които
цени работодателят ги е придобил чрез покупка от трети лица. Съгласно чл. 14, ал.
1 от НБРУО, при прекратяване на ТПО работникът връща на работодателя
предоставеното му работно облекло, а съгласно ал. 2 на същия текст, в случаите
по ал. 1 работникът може да задържи облеклото при условия, определени от
работодателя. Очевидно е, постигнатото между страните в труд. договор съгласие
за това, с оглед на което за работника е възникнало задължение за заплащане на
стойността на работното облекло.
По делото е изслушано заключение на вещото лице **,
което не е било оспорено от страните и съгласно което, е била издадена фактура
№ *****/*****на обща стойност от 239,04 лева с ДДС с основание – услуга
предоставяне на работно облекло в срока за изпитване, която е била осчетоводена и е включена в дневника
за продажби и справката-декларация по ЗДДС, като
данъкът е в размер на 39,84 лева, е отразен като задължение към бюджета.
Закупеното облекло е заведено счетоводно по сметка 301 материали и като
задължение по кредита на съответния доставчик и е отразено счетоводно по дебита
на сметка 601 разходи за материали по „средно претеглена цена“.
Относно възражението на ответника за недължимостта на ДДС върху работното облекло.
Видно от заключението на вещото лице фактурата за
предоставеното на работника работно облекло е била осчетоводена с начислено
ДДС. Съгласно член 70, ал. 3 от ЗДДС работодателят има право на приспадане на
данъчен кредит при сделките с предоставянето на безплатно работно облекло на
служителите, но това обстоятелство не освобождава работника от задължението да
заплати ДДС върху облагаемата доставка. ДДС е данък върху потреблението, който
се дължи на държавата, като продавачът го внася в бюджета, но в действителност
данъкът се плаща от купувача-крайния потребител, тъй
като е включен в цената на стоката.
Предвид изложеното, претенцията се явява доказана по
основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на делото, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени и направените от
него разноски в производството в общ размер от 1050 лева, от които 325 лева по
заповедното и 750 лева по исковото производство.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 415 ГПК, вр. с член 296 от КТ в отношенията
между страните , че ответникът Д.Г.С. с ЕГН ********** дължи на „Айгер Инженеринг“ ООД с ЕИК *********, чрез
пълномощника си адв. ***, сумата от 239,04 лева с ДДС, представляваща стойността на
задържано от работника при прекратяване на ТПО работно облекло, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението в съда –
18.03.2019г. до окончателното й погасяван, за които вземания е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 4268/2019г. на ПРС,
ІІ гр.състав.
ОСЪЖДА Д.Г.С. с ЕГН ********** да заплати на „Айгер
Инженеринг“ ООД с ЕИК ********* разноски по заповедното производство в размер на
325 лева и по исковото производство в размер на 750 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.