Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 27.03.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на седми
март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РЕНИ СПАРТАНСКА
2. Мл. с. ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при секретаря П.П., като
разгледа докладваното от мл. съдия Николаева в.гр.д. №69 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
С
Решение №1915 от 14.11.2017г., постановено по гр.д.№3770/2017г. по описа на
Районен съд – П., съдът е отхвърлил предявения от М.Т.П. и Д.В. П.против М.В.Т.
иск с правно основание чл.124 ГПК за установяване по отношение на ответницата,
че ищците са придобили право на собственост по давностно владение през периода
1986г. – 1996г. върху 1/3 идеална част от недвижим имот, с административен
адрес: гр.П., ул.“***“ №***, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с
площ от 308 кв.м. с построените в него жилищна сграда с идентификатор *** със
застроена площ 40 кв.м., жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ
44 кв.м. и постройка допълващо застрояване с идентификатор *** със застроена
площ 22 кв.м.
Отхвърлил е предявения от М.Т.П. и Д.В.
П.против П.Б.К. иск с правно основание чл.26 ЗЗД, вр. чл.167, ал.3 ЗЗД за
прогласяване изцяло нищожността на договор за учредяване на ипотека върху
гореописания имот, обективиран в нотариален акт ***, том ***, рег.№***, дело ***.
на нотариус С. И. с №*** на НК.
Отхвърлил е предявения от М.Т.П. и Д.В. П.против П.Б.К.,
при условията на евентуалност иск с правно основание чл.26 ЗЗД вр. чл.167, ал.3 ЗЗД за прогласяване нищожността за 1/3 идеална част от договор за учредяване на
ипотека върху гореописания имот, обективиран в нотариален акт ***, том ***
рег.№ *** дело ***. на нотариус С. И. с № *** на НК.
Решението
е постановено при участието на „Уникредит Булбанк“ АД, гр.С. като трето лице
помагач.
Срещу
така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищците М.Т.П. и Д.В.
П., в която са наведени доводи за неговата неправилност. Твърди се, че в
противоречие с Тълкувателно решение №1/2012г. на ОСГК на ВКС
първоинстанционният съд бил приел, че основанието, на което първоначално била
придобита фактическата власт от единия от ищците, било такова, което не
изключва владението на останалите съсобственици. Изложени са съображения, че
упражняването на фактическа власт от ищците започнало още през 1986г. преди П.да
придобие идеални части от правото на собственост – без правно основание, поради
което презумпцията на чл.69 ЗС се прилагала на общо основание между
съсобствениците. Твърдят установени от доказателствата по делото извършвани от
ищците действия, обективиращи спрямо ответницата намерение за своене на целия
имот. Сочат необоснованост на решението в частта му, с която е прието от
фактическа страна, че родителите на ищеца ползвали две от стаите в къщата, поради
противоречивост на свидетелските показания, както и че това обстоятелство не
изключвало осъществявано от ищците владение с намерение за своене на
претендираните идеални части на ответницата Т.. Изложени са съображения за
неправилност на решението и в частта му относно отхвърлените искове за
прогласяване нищожността на договор за ипотека върху процесния имот, като се
твърди, че подписалите го лица, са се легитимирали като собственици по силата
на представените при изповядване на сделката документи за собственост, което не
изключвало придобиването на имота по давност към този момент. Молят обжалваното
решение да бъде изцяло отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с
което предявените искове да бъдат уважени, като основателни и доказани.
Препис от
въззивната жалба е връчен на въззиваемите М.В.Т. и П.Б.К., както и на третото
лице помагач – „Уникредит Булбанк“АД, гр.С..
В срок по
делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от третото лице „Уникредит
Булбанк“АД. Твърди се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и
обосновано, а доводите във въззивната жалба - неоснователни. Изложени са
съображения, че тъй като ищецът придобил идеални части от имотите чрез дарение
от своите родители, след което последните продължили да живеят там заедно с
него и съпругата му, презумпцията на чл.69 ЗС следвало да се счита за оборена, тъй
като основанието, на което първоначално била установена фактическата власт
показвало съвладение. Посочено е, че обстоятелството, че ответницата периодично
посещавала имота, без ищците да се противопоставят на това, сочело на съзнание,
че тя упражнява правата си на собственик, а ищците са държатели на
притежаваните от нея идеални части. Наведен е довод, че обстоятелството, че Т.
е живяла на друго място и не е пребивавала постоянно в имота в гр.П. не било
обвързано със загубване на собствеността. Изложени са съображения и за неоснователност
и на предявените искове за нищожност на учредената върху процесните имоти
ипотека. Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на
РС-П. да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
П.ски окръжен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката
относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е ограничен
от релевираните в жалбата доводи.
Предмет на разглеждане
са кумулативно съединени искове, както следва: 1) иск с правно основание чл.124 ГПК за признаване по отношение на ответницата М.Т., че ищците са собственици на
1/3 идеална част от процесните имоти, придобити от последната чрез дарение и 2)
предявени срещу ответника П.К. искове с правно основание чл.26 ЗЗД, вр. чл.167,
ал.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за учредяване на ипотека върху
имотите, при условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на
договора за ипотека по отношение на 1/3 ид. ч. от имотите, поради
противоречието му със закона.
Обжалваното
решение, с което РС-П. се е произнесъл по така предявените искове, е валидно и
допустимо. Разгледано по същество, съобразно наведените с въззивната жалба доводи,
решението е правилно и законосъобразно.
Фактическата
обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд, след
пълен и законосъобразен доказателствен анализ, поради което въззивният съд
препраща към мотивите на РС-П. в тази им част по реда на чл.272 ГПК.
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че процесното дворно място и
построените в него сгради, първоначално са били собственост на родителите на
ищеца Д. П.. Установено е, че той и сестра му - ответницата М.Т. са живели от
деца в процесната жилищна сграда заедно с родителите си, като след сключването
си на граждански брак през 1976г. ответницата напуснала дома на родителите си и
се установила да живее заедно със съпруга си в друго населено място. През
същата година чрез договор за дарение от родителите й ответницата Т. придобила
1/3 идеална част от имотите. Установено е, че ищцата М.П. заживяла в имотите
заедно със съпруга си и родителите му, след сключването от нея на граждански
брак през 1986г., както и че през 1989г. ищецът Д. П.също придобил 1/3 идеална
част от процесните имоти чрез дарение от своите родители. Безспорно установено
по делото е, че бащата В. П.и майката Г. П., починали съответно през ***. и ***.,
като до смъртта си живели заедно с ищците в процесната къща. Установено е, че
преди смъртта на Гена П. Димитрова, за обезпечаване на договор за кредит, сключен
между ищцата М.П. и „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД (с правоприемник „Уникредит
Булбанк“АД), върху процесните имоти била учредена договорна ипотека, подписана
от Г. П. и Д. П.– лично и като пълномощник на сестра си – ответницата М.Т. –
като съсобственици, както и от ищцата М.П., като дал съгласие съпруг. Установено
е още, че въз основа на сключен през 2015г. договор за цесия, третото лице
помагач „Уникредит Булбанк“ АД е прехвърлило вземането си по обезпечения с
ипотеката договор за кредит на ответника П.Б.К., с което последният придобил
качеството на ипотекарен кредитор.
От показанията
на разпитаните по делото свидетели се потвърждават изложените в исковата молба
факти, че след напускането на имотите ответницата Т. посещавала същите веднъж
на няколко години, за да види родителите си и семейството на ищците, с които била
в добри отношения. Установява се, че ищците поддържали имотите, правили
различни вътрешни и външни ремонти на сградите и подобрения. Изложените от
ищците факти, установени от свидетелските показания се потвърждават и от
ответницата Т. с отговора на исковата молба.
Неоснователни
са наведените във въззивната жалба доводи за необоснованост на фактическите
изводи на първоинстанционния съд в частта им, с която бил приел, че родителите
на ищеца са ползвали две от стаите в процесната жилищна сграда, като не е
налице твърдяното противоречие в показанията на разпитаните по делото свидетели.
Не представлява такова и е ирелевантно за предмета на настоящия правен спор,
обстоятелството дали същите са ползвали една или две от стаите в къщата,
доколкото показанията на всички свидетели са еднопосочни, че и двамата родители
са живели в къщата до смъртта си. Това обстоятелство е заявено и от самата ищца
още с първоначално депозираната до съда искова молба, в която е посочила, че веднага след
сключването на гражданския си брак е заживяла заедно със съпруга си и
родителите му в жилищната сграда, поради което неоснователно твърди във
въззивното производство същото да е останало недоказано.
С оглед на така установеното по
делото от фактическа страна, въззивният съд намира за законосъобразни правните
изводи на първоинстанционния съд, с които е приел, че искът по чл.124 ГПК е
неоснователен.
Настоящият съдебен състав не споделя
изложените във въззивната жалба доводи за това, че основанието, на което първоначално
е била установена
фактическата власт от ищците изключва владението на
останалите съсобственици, поради което била приложима разпоредбата на чл.69 ЗС,
съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго.
Съгласно
ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобственици, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. Установените от закона
презумпции намират приложение обаче само в случай, че е изпълнен фактическия
състав, предвиден в хипотезата на съответната правна норма. Презумпцията на
чл.69 ЗС намира приложение само когато по естеството си фактическата власт
върху имота представлява владение още от момента на установяването си, какъвто
не е процесния случай.
Видно
е от доказателствата по делото, че фактическата власт върху процесните имоти е
установена от ищеца П.още преди същият да стане съсобственик въз основа на
договора за дарение на 1/3 ид.ч. Установено е, че П.е живял в имотите заедно
със своите родители още като дете, а след брака си през 1986г. същият е
упражнявал фактическа власт върху тях съвместно със съпругата си, където са
живели заедно с родителите му, до тяхната смърт.
Установените
по делото факти сочат, че до 1989г., когато П.е станал съсобственик на 1/3
ид.ч. от имотите, упражняваната от ищците фактическа власт е била израз
единствено на т.нар. „търпими действия“ - извършвани с изричното или
предполагаемо съгласие на владелците, по силата на наличието на близки родствени
отношения с тях. До такъв извод е
достигнал и първоинстанционният съд в мотивите на обжалваното решение, който се
споделя напълно от настоящата съдебна инстанция. Ищецът П.и съпругата му са
живяли в имота, собственост на неговите родители, а след 1976г. и на сестра му
– ответницата Т., в качеството на П.на техен син, като заедно със съпругата си
се е грижел за тях. Съгласно правната теория и практика обаче търпимите
действия не могат да се квалифицират като владение. Поради това, когато
фактическата власт върху имота първоначално е била установена като такива
действия, презумпцията на чл.69 ЗС не намира приложение, с оглед на което, за
да бъде придобит такъв имот по давност следва от доказателствата по делото да
бъде установено както упражняването на фактическа власт, така и намерение за своене
на вещта, което да бъде демонстрирано спрямо владелеца.
Доколкото
фактическата власт върху целите имоти изначално не е била установена като
владение, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че ищците не са
започнали да упражняват такава на основание, което изключва владението на
останалите. Поради това презумпцията на чл.69 ЗС не намира приложение по
отношение на установената от ищците фактическа власт върху идеалните части на
останалите съсобственици. След придобиване чрез дарение на 1/3 ид.ч. от
процесните имоти, ищецът П.е започнал да владее своите идеални части и да държи
тези притежавани от ответницата Т..
Съгласно цитираното вече
Тълкувателно решение №1/2012г. на ОСГК на ВКС, независимо от какъв юридически
факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който
упражнява фактическата власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна
давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си.
Неоснователен
се явява и наведеният във въззивната жалба довод, че от доказателствата по
делото било установено, че ищците са извършвали действия, обективиращи спрямо
ответницата намерение за своене на целия имот, включително и на нейната идеална
част. Установените от доказателствата по делото извършвани от ищците ремонти и
подобрения на процесните имоти, както и поемането на разходите за тях, сочат на
управителни действия, които могат да бъдат извършвани от всеки един от
съсобствениците, след което възникналите по повод на това имуществени отношения
между тях да бъдат уредени съобразно разпоредбата на чл.31 ЗС. Действията на
обикновено управление обаче не представляват такива, които да отричат правата
на другия съсобственик и да обективират по несъмнен за него начин намерение за
своене на притежаваните от него идеални части. Извод за липсата на промяна в
съзнание и на двете страни в правния спор, че ответницата Т. е собственик на
придобитите от нея чрез дарение ид.ч. от имотите, е и обстоятелството, че макар
и рядко и с предварителна уговорка с ищците, същата е посещавала имотите, без
да са установени действия по недопускането й до тях от П. В подкрепа на този
извод е обстоятелството, че в процесния договор за ипотека ответницата Т. е
посочена именно като съсобственик, а ищецът П.е подписал договора, като нейн
пълномощник без да се противопостави на притежаваните от нея права и да е обективирал
към този момент волеизявление за придобиване на идеалните части на Т. по
давност. Въззивният съд споделя и изложения в обжалваното решение довод, че обстоятелството,
че ответницата Т. е напуснала имота и е заживяла в друго населено място заедно не
води автоматично до загуба на собствеността. Не води до такъв извод и
обстоятелството, че същата заявява с отговора на исковата молба, че никога не е
имала претенции към имота, както и че има уговорка с брат си, че той ще го
ползва, а тя няма да живее там. Както правилно е посочил районният съд, правото
на собственост не се губи ако не се упражнява, а ако някой друг го придобие –
било то по оригинерен или деривативен начин.
Предвид
на изложеното, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения от ищците установителен иск за собственост на процесните идеални
части от имотите, поради което решението в тази му част следва да бъде
потвърдено.
Правилно
и законосъобразно е решението и в частта му, с която са отхвърлени и двата,
предявени в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на
сключения през 2005г. договор за ипотека на процесните имоти, респективно за
прогласяване частичната му нищожност по отношение на 1/3 ид.ч. от имотите. Неоснователни
са доводите във въззивната жалба срещу решението в тази му част, а именно, че в
договора за ипотека, подписалите го лица са се легитимирали като собственици
въз основа на представените от тях актове за собственост, въпреки че към този
момент ищците са били придобили по давност идеални части на ответницата Т. от
имотите.
Съгласно разпоредбата на
чл.167, ал.3 ЗЗД, ипотека може да се учреди само върху имоти, които при
сключване на договора принадлежат на лицето, което я учредява. Сключен в
нарушение на императивната разпоредба на чл.167, ал.3 ЗЗД договор за ипотека,
се явява нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД – поради
противоречие със закона. Предвид неоснователността на иска по чл.124 ГПК,
правилни и законосъобразно районният съд е отхвърлил и предявените искове за
прогласяване нищожността на ипотеката, доколкото към момента на учредяването й,
всички подписали я като съсобственици лица, включително ответницата Т., са
притежавали съответни идеални части от правото на собственост върху имотите. За
пълнота на изложението и с оглед наведения във въззивната жалба довод, следва
да бъде посочено, че дори и по делото да бе установено, че към момента на
учредяване на ипотеката през 2005г. фактическият състав на придобивната давност
е бил налице, за настъпването на неговите последици, които се зачитат от
момента на изтичане на предвидения в закона срок, е необходимо позоваване на това
придобивно основание. В този смисъл са изложените доводи в ТР№4/2012г. на ОСГК
на ВКС, като е посочено, че принцип в гражданското ни законодателство е, че
вещните права се придобиват въз основа на обективирани волеизявление за това.
Поради изложените съображения и тъй като
първоинстанционният съд е стигнал до същите фактически и правни изводи, както
въззивната съдебна инстанция, обжалваното решение следва да бъде изцяло
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Предвид липсата на претендирани разноски от въззиваемите М.В.Т.
и П.Б.К., такива не следва да бъдат присъждани на основание чл.78, ал.3 ГПК с
оглед изхода на правния спор пред въззивния съд.
Мотивиран от горното, П.ски
окръжен съд, на основание чл.272 ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение №1915 от 14.11.2017г., постановено
по гр.д.№3770/2017г. по описа на Районен съд – П., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Решението
е постановено при участието на „Уникредит Булбанк“ АД, гр.С., като трето лице –
помагач на страната на ответника П.Б.К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.