Р Е Ш Е Н И Е
№ 480 11.07.2019 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На единадесети юни две хиляди и деветнадесета
година
В открито заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА
Прокурор ………………………………..
Като разгледа докладваното от съдията - докладчик
МАВРОДИЕВА
въззивно гражданско дело № 1171
по описа за 2019 година.
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от адв. В.А.,
като процесуален представител на „Стар Пост" ООД, гр. София против решение № 701 от
12.12.2018г., постановено по гр.д. № 407/2018г. по описа на Казанлъшки районен
съд, с което се осъжда „Стар пост“ ООД, град София, представлявано
от управителя Д.Д.В. да заплати на И.Д.А., сумата от 248.40 лева, нетно
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2016 г.
– 9 дни и за 2017 г. – 3 дни; сумата от 414.00 лв. нетно обезщетение по чл.221,
ал.1 от КТ и сумата от 2 990 лева, представляваща обезщетение по чл.226,
ал.2 от КТ за незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 02.03.2017
г. до 15.09.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано
от завеждане на исковата молба в съда – 07.02.2018 г. до окончателното им
изплащане; отхвърлени са исковете за заплащане на трудово възнаграждение за
м.ноември 2016 г. в размер на 420 лв., за м.декември 2016 г. в размер на 420 лв., за м.януари 2017 г. в размер на 460
лв. и м. февруари 2017 г. в размер на 460 лв., за заплащане на обезщетени по
чл.221, ал.1 от КТ в частта над уважения нетен размер до претендирания брутен
размер от 460 лв., за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 2016 г. и 2017 г. в частта над уважения
нетен размер до претендирания брутен размер от 368.00 лева, като неоснователни.
Въззивникът адв. В.А.,
процесуален представител на „Стар Пост" ООД, гр. София обжалва решението на
първоинстанционния съд в осъдителните му части, като счита
че същото е неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила, нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага подробни съображения. Моли
съдът да се произнесе с решение, с което да отмени решението в
обжалваните части и в частта за разноските. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна И.Д.А., чрез пълномощника си адв. Н.М. оспорва жалбата като
неоснователна. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата. Моли съдът да остави жалбата без уважение.
Претендира разноски.
Старозагорският
окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания и като разгледа
събраните по делото през първата инстанция доказателства, намира за установено
следното:
Производството е по
предявени искове от И.Д.А. срещу „Стар пост" ООД, с правно основание чл.
245, чл.221, ал.1, 224, ал.1 и чл.226 ал.1 КТ. Ищцата И.Д.А. твърди, че
работила в ответното дружество „Стар пост" ООД по трудов договор от 22.07.2016
г. на длъжността „куриер" към офис на дружеството гр. Казанлък. От
сключване на договора до неговото прекратяване, твърди че изпълнявала трудовите
си задължения. На 01.03.2017 г. сочи, че изпратила уведомление до работодателя
за прекратяване на сключения между тях трудов договор на основание чл. 327, ал.
1, т. 2 от Кодекса на труда. Уведомлението било получено на 02.03.2017 г. Едновременно с уведомлението била изпратена
трудова книжка и молба да бъдат оформени документите по прекратяване на
договора в законоустановените срокове. На 10.03.2017 г. при справка в НОИ и в
НАП установила, че трудовият договор е все още актуален. На 15.03.2017 г. И.А.
подала сигнал в Дирекция „Инспекция по труда" – Стара Загора с молба за проверка на случая
и оказване на съдействие. Документ за прекратяване на трудовото правоотношение
не била получила и към момента. Съгласно трудовият договор ищцата имала право
на 20 работни дни платен отпуск. За времето на действие на договора, не била
ползвала такъв. При прекратяване на договора, на основание чл. 224, ал. 1 КТ,
работодателят следвало да изплати неползваният такъв, в настоящия случай - 16
работни дни, в размер на 368.00 лв. На основание чл. 221, ал. 1 КТ
работодателят й дължал обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
за срока на предизвестието - в размер на 460.00 лв. До настоящия момент ищцата
твърди, че не била получила заповед за прекратяване на трудовото ѝ
правоотношение, нито трудова книжка или други документи. По тази причина тя
успяла да се регистрира в Дирекция бюро по труда едва на 13.04.2017 г., без право
на обезщетение за безработица и започнала работа едва на 15.09.2017 г., със
служебно оформени документа, без трудова книжка, с която да докаже досегашен
опит по основната си специалност. Това обуславяло
правен интерес да претендира обезщетение на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ
за времето от прекратяване на трудовия договор - 02.03.2017 г. до започване на
работа - 15.09.2017 г. в размер на шест и половина брутни трудови
възнаграждения или сумата от 2 990 лв. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника „Стар пост" ООД да й заплати сумата 368 лв.,
представляващи обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва от прекратяване на трудовото правоотношение, до окончателно
изплащане на сумата; сумата 460 лв., представляващи обезщетение на основание
чл. 221, ал. 1 КТ; сумата 2 990 лв., представляващи
обезщетение за неизготвени и задържани документа (заповед за прекратяване на
трудово правоотношение и трудова книжка), съгласно чл. 226, ал. 1 КТ, ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на
сумата.
Ответникът
„Стар пост“ ООД – София, чрез управителя Десислава Вълкова оспорва предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Не оспорва факта, че между дружество "Стар пост" ООД и ищцата
съществувал договор по силата, на който И.А. изпълнявала длъжността "куриер",
с място на работа гр. Казанлък и региона. Твърди, че съгласно заповед
71/02.03.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на същата
се дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016 г. - 8 дни и за
2017 г. - 3 дни. Същите били начислени в платежния фиш за месец април 2017 г. в
размер на 230 лв. Обезщетението било изплатено на ищцата в брой, за което
същата е разписала платежна ведомост за месец април 2017 г. Обезщетението по
чл. 221 от КТ, в размер на 460 лева също било начислено в платежния фиш за
месец април 2017 г. и изплатено на ищцата в брой, за което И.А. е разписала
платежна ведомост за месец април 2017 г. Счита, че обезщетение по чл. 226, ал.
1 от КТ не се дължи на ищцата, тъй като
не са задържани нейни документи, включително и трудовата ѝ книжка.
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както и покана за
представяне на трудовата ѝ книжка в дружеството били връчени на г-жа А., лично.
Моли съда да отхвърли исковите претенции.
С решението си Казанлъшкия
районен съд е уважил претенциите: по чл.224, ал.1 КТ до размера на 248.40 лева - нетно
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016 г. – 9 дни и за 2017 г.
– 3 дни; по чл. 221, ал.1 КТ за сумата от 414.00 лв. нетно обезщетение; по
чл.226, ал.2 от КТ за сумата от 2 990 лева, представляваща обезщетение за
незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 02.03.2017 г. до
15.09.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от
завеждане на исковата молба в съда до окончателното им изплащане; отхвърлил е исковете:
за заплащане на трудово възнаграждение за м.ноември и декември 2016г. в размер
на 420 лв. месечно, за м.януари и м.февруари 2017 г. в размер на 460 лв.
месечно; за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, в частта над
уважения нетен размер до претендирания брутен размер от 460 лв.; за заплащане
на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за
2016 г. и 2017 г. в частта над уважения нетен размер до претендирания брутен
размер от 368 лева, като неоснователни.
В отхвърлителаната
си част, решението като необжалвано от ищцата е влязло в сила, поради което не
е предмет на разглеждане в настоящото производство.
За да
постанови това решение, районният съд е приел, че обезщетенията по чл.224, ал.1
и чл.221, ал 1 от КТ са начислени в Заповед № 71/02.03.2017г., издадена на
основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ от работодателя, поради което същите са
дължими на ищцата. Ответникът твърди, че обезщетенията са заплатени на ищцата, съгласно
представена ведомост и фиш за изплащане. От заключението на съдебно -
почерковата експертиза, съдът е установил, че подписът положен в платежна
ведомост срещу името И.Д.А. за месец март в графа „Получил“ е с различна
транскрипция от сравнителните образци и е несравним с останалите образци. Въз
основа на заключението на тази експертиза и събраните поделото други
доказателства, съдът е приел, че подписа, положен в платежна ведомост за месец
март 2017г. не е изпълнен от ищцата, поради което е приел, че ответникът дължи
заплащане на ищцата на обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ в размер на 248.40 лева и обезщетение по чл.221, ал.1
от КТ - 414 лева.
По отношение на претендираното обезщетение по чл. 226, ал.1 от КТ, съдът е приел, че с уведомление от 01.03.2017г.,
с което е прекратила трудовия си договор на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, ищцата твърди, че е изпратила и трудовата си книжка. Предвид показанията на
свидетелката К. в тази връзка, че заедно с уведомленията
тя и ищцата са пратили в пакет и трудовите си книжки, съдът е приел, че след като след прекратяването на трудовия
договор ищцата е предала трудовата си книжка за оформяне от работодателя, последният
е длъжин да я оформи и върне веднага, а ако има пречка за оформянето й - да
посочи кога тя ще е оформена. В случай, че работодателят не върне веднага надлежно
оформената трудова книжка и не посочи кога работникът може да си я вземе,
добросъвестността изисква той да покани работника за получаването й. Съдът е приел за установено
по делото, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е връчена
на ищцата изобщо, както и не и е изпратена оформена трудова книжка поради което
предявеният иск е основателен и доказан за сумата от 2 990
лева за периода 02.03.2017г. до 15.09.2017, ведно със законната лихва.
Не се спори по делото, че И.Д.А. е работила в ответното дружество на
длъжност „куриер“, съгласно трудов договор № 246/ 22.07.2016г., считано от
22.07.2016г. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327, т.2 от КТ, със заповед №71/02.03.2017г. В заповедта са определени за изплащане
обезщетение по чл.224 от КТ за 8 дни – 2016г., 3 дни – 2017г. и по чл.221 от КТ
в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Безспорно е също, че за периода
13.04.2017 до 14.09.2017г.
ищцата
е била безработна. Ищцата е подала сигнала
до Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора за неплатени трудови
възнаграждения от страна на ответника, както и за неизпълнение на задължението му за оформяне на трудовата
книжка. С писмо – уведомление от ищцата до ответника същата го уведомява, че прекратява
трудовия си договор поради неизплащане на трудовото възнаграждение, считано от
01.03.2017г. Уведомлението е получено от работодателя на 02.03.2017г.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. М.П.К. се установява, че свидетлката е
работила в ответното дружество от края на 2016г. до началото на 2017г., заедно
с ищцата. Двете с ищцата напуснали едновременно, поради неизплащане на
заплатите, като уведомили работодателя си с писмо за напускането. Заедно с
ищцата изпратили трудовите книжки в Регионалния офис в Стара Загора, но ищцата
не получила обратно трудовата си книжка.
От
заключението на назначената по делото съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ е в размер общо
на 276 лева брутно, нетен размер 248.40 лева, от които по платежна ведомост е
начислена сумата 230 лева брутен размер, съответно 207 лева нетен размер,
включени в получените по платежна ведомост за месец 03.2017г. - 637.31 лева.
Обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ е в размер на 460 лева брутна сума,
съответно 414 лева – нетен размер. По делото и при ответника не са налице документи
от които да е видно, кога е върната трудовата книжка на ищцата от ответното
дружество. Обезщетението по чл.226, ал.1, т.2 от КТ, поради неоформяне на
документи за прекратяване на ТПО - заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение и трудовата книжка за периода 02.03.2017г. до започване на
работа – 15.09.2017 е в размер общо на 2 990 лева.
Във връзка
с направените оспорвания на подписите на ищцата в заповед № 71/02.03.2017 г.,
платежна ведомост, за м . март 2017, покана до И.Д.А. за представяне на трудова
книжка без дата, - л 23 от делото на районния съд, от заключението на назначената
съдебно – почеркова експертиза се установява, че подписът положен в заповед
№71/02.03.2017г. за прекратяване на
трудов договор на И.Д.А. срещу не е изпълнен от нея; подписът, в
покана до И.Д.А., без дата също не е изпълнен от И.Д.А.. Вещото лице е посочило в заключението, че подписът, положен
в платежна ведомост срещу името И.Д.А. за месец март в графа получил на
13.04.2017 е с различна транскрипция от подписите на сравнителните образци и
според методиката на почерковото изследване ги прави несравними.
Съгласно
разпоредбата на чл.224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, правото за което не е погасено по давност. Безспорно се
установи, че дължимото обезщетение е в размер на 248.40 лв нетен размер.
Съгласно
разпоредбата на чл.221, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
от работника или служителя без предизвестие, в случаите по чл.327, т.2,3 и 3а,
работодателят му дължи обезщетение, в размер на брутното трудово възнаграждение
за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение и в размер на
действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. От представената по
делото заповед 71/02.03.2017г. се установява, че трудовото правоотношение е
прекратено от страна на работника, поради това, че дружеството е забавило
изплащането на трудовото му възнаграждение. От заключението на вещото лице се
установява, че дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ на ищцата е размер
на 460 лева брутно или 414 л. – нетен размер.
Тези
обезщетения са дължими от работодателя, още повече, че същите са посочени в
Заповед № 71/02.03.2017г., издадена на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ от
ответника. Съгласно цитираната заповед, трудовия договор с ищцата е
прекратен, считано от 02.03.2017г., като
на ищцата са начислени обезщетения по
чл. 224 от КТ за 8 дни за 2016г. и 3 дни за 2017г., по чл.221 от КТ в размер на
едно брутно трудово възнаграждение – 460 лева.
Ищецът е
оспорил истинността на подписа си в Заповед № 71/ 02.03.2017г. От заключението
на съдебно – графологическата експертиза се установява, че подписът положен в
реквизит “Подпис на лицето“ в Заповед №
71/02.03.2017г. за прекратяване на трудов договор на И.Д.А. не
е изпълнен от ищцата. Това налага извода, че Заповед № 71/ 02.03.2017г. не е
връчена на ищцата. На следващо място, по делото се установи, че до 13.04.2018г.
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не е била регистрирана в
Национална агенция по приходите. В този смисъл е предписанието на Дирекция „Инспекция по труда“
– Стара Загора, връчена на ответното дружество за предприеме на действия по
прекратяване на трудовия договор в срок до 13.04.2017г. От заключението на
съдебно – счетоводната експертиза се установява, че обезщетението по чл.224,
ал.1 от КТ за 9 дни за 2016г. е в размер на 186.30 лева – нетен размер, а за
2017г. за 3 дни – 62.10 лева, нетен размер или общо сумата 248.40 лв Обезщетението
по чл.221, ал.1 от КТ е в размер на общо на 460 лева – брутно, след приспадане
на дължимия данък върху дохода, нетния размер е 414 лева. Ответното дружество
твърди, че обезщетенията са заплатени на ищцата, съгласно ведомост и фиш за
изплащане на същите от м. март 2017г. От заключението на съдебно - почерковата
експертиза се установява, че подписът положен в платежна ведомост за м. март
2017г. срещу името на ишцата И.Д.А. в графа „Получил“ е налице подпис с
различна транскрипция от сравнителните образци, което според методиката на
почерковото изследване ги прави несравними. От отговорите на вещото лице дадени
в съдебно заседание се установява, че транскрипциите на подписите са коренно
различни, няма сходство между елементите на сравняваните подписи. Предвид
заключението на вещото лице, въззивната инстанция изцяло споделя извода на
първоинстанционния съд, че подписа положен в платежна ведомост за месец март
2017г. не е изпълнен от ищцата. Ето
защо, съдът намира, че ответното дружество дължи на ищцата обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 248.40 лева и
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ - 414 лева.
Разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КТ, предвижда,
че работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника
или служителя за вредите, които той е претърпял поради неиздаване или
несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти,
свързани с трудовото правоотношение и вписване на неверни данни в издадените
документи. Според ал.3 обезщетението обхваща всички вреди, претърпени от
работника или служителя, включително и неимуществените. Фактическият състав на
обезщетението предпоставя реално увреждане, съответно - причинна връзка между
увреждането и несвоевременното издаване на документите или вписването на
неверни данни в тях. В тежест на работника или служителя е да докаже
претърпените вреди, както претърпяната имуществена загуба, така и пропуснатата
полза.
Според разпоредбата на чл. 348, ал.3 от КТ, трудовата
книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я представя
на работодателя при поискване. В чл. 6, ал.2 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж е предвидено задължение на работника или
служителя при прекратяване на трудовото правоотношение да представи трудовата
си книжка на работодателя за отразяване на данните, касаещи прекратеното
трудово правоотношение. С уведомление, изпратено на 01.03.2017г. И.Д.А.
уведомява ответното дружество, че прекратява трудовия договор на основание
чл.327, ал.1, т.2 от КТ. В същото уведомление се посочва, че е представила
трудовата си книжка в офис на работодателя в Стара Загора за оформяне /л.61 от
делото на РС/. От показанията на свидетелката М.К. се установява, че ищцата,
заедно с уведомлението за прекратяване на трудовия договор е изпратила и трудовата
си книжка, за оформяне в офис в Стара Загора на фирмата. Документите са
получени от работодателя на 02.03.2017г. видно от разписката на Спиди.
Ответникът е представил покана до ищцата /без дата/, с която я кани да представи
трудовата си книжка на работодателя, съгласно чл.6, ал.2 от КТ, която покана,
съгласно заключението на съдебно -
почерковата експертиза, също не е подписана от ищцата, поради което не й
е връчена надлежно.
Твърдението на ответника, че е поканил работника да
предаде трудовата си книжка, предвид заключението на съдебно – почерковата
ексспертиза е неоснователно, тъй като не е налице покана, връчена на ищцата за
предаване на трудовата си книжка. Предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема за установено, че с уведомлението за прекратяване
на ткрудовия си договор ищцата е изпратила и трудовата си книжка на
работодателя за оформяне. Неиздаването своевременно на заповед за прекратяване
на ТПО и не връщането на трудовата книжка на ищцата, предпоставя наличие на
фактическия състав на чл.226, ал.1, т.2 КТ и основателност на претенцията на
ищцата.
Непредаването на трудовата
книжка на работника го препятства да постъпи на работа при друг работодател,
съответно да реализира трудов доход, поради което законът презумира настъпилите
от незаконно задържане вреди и определя размера им. Съгласно чл.226, ал.3, пр.
2 – ро от КТ, обезщетението за незаконно
задържане на трудовата книжка на
работника след прекратяване на трудовото му
правоотношение е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня
на прекратяване на трудовия договор до
предаване на трудовата книжка. По делото се установи, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение не е връчена на ищцата, същата е
регистрирана в Бюро по труда на 13.04.2017г. след служебно прекратяване на
трудовото правоотношение. Не е спорно по
делото, че ищцата е започнала работа след прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника на 15.09.2017г. Това обстоятелство се установява от
представената служебна бележка от 02.02.2018г. на Агенция по заетостта.
Съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза обезщетението по чл.226, ал.1, т. 2 от КТ за периода от 02.03.2017г. до започване на работа 15.09.2017г. е в размер на 2 990 лева.
Видно от приетите като доказателство
по делото справки от НАП, служебна бележка от Агенция по заетостта се
установява, че ищцата е започнала работа на 14.09.2017г.
Ето защо съдът намира, че
предявения иск е основателен за сумата от 2 990 лева, за периода
02.03.2017г. до 15.09.2017, ведно със законната лихва върху тази сума считано
от датата на предявяване на иска 07.02.2018г.
Предвид изложените
съображения, въззивната инстанция намира, че жалбата е неоснователна. Решението
на Казанлъшкия районен съд в обжалваната част като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено. В останалата част решението на КРС като необжалвано е влязло в сила.
В полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция. Направеното
евентуално възражение за прекомерност на разноските от въззиваемата по делото,
съдът намира за неоснователно. Това е така, защото възнаграждението не е
прекомерно, съобразно действителната и правна стойност на делото, предвид обстоятелството,
че предмет на настоящото производство са три самостоятелни иска по КТ.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 701 от 12.12.2018г., постановено по гр.д. № 407/2018г. по описа
на Казанлъшки районен съд в обжалваната
част.
ОСЪЖДА „Стар пост“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
район Витоша, улица „Околовръстен път“ № 106В, представлявано от управителя Д.Д.В.,
съдебен адрес:***, чрез адвокат В. А. да заплати на И.Д.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 1, чрез адв. Н. М. сумата от 500
/петстотин/ лева, представляващи направените пред въззивната инстаниця разноски
да един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: