Р Е Ш Е Н И Е
№: 373 05.03.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На осемнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И.
Г.
Прокурор:
Христо Колев
Като
разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов, касационно наказателно административен
характер дело № 2620 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния
кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на „А1 България“ЕАД, ЕИК-********* със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.Кукуш №1, против решение № 690/25.06.2020г.,
постановено по НАХД № 173/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 44294/03.06.2019г., издадено от директора на
Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към
Главна Дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите (КЗП),
с което за нарушение чл.114, ал.3 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП),
на основание чл.222а от ЗЗП, му е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева.
От
касационната инстанция се иска да отмени оспорваното съдебно решение като
неправилно, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и явна
несправедливост на наказанието. Счита за невярно установяването, че са били
налице три основателни рекламации, защото при рекламацията на 16.09.2018г. не е
било налице описаното от потребителя несъответствие. Така рекламацията на
12.12.2018г. се явява трета и дружеството не е било длъжно да развали договора
за продажба и да възстанови на потребителя заплатената сума. В условията на евентуалност, ако се приеме, че
налице осъществен състав на нарушение, пледира за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК –
неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и явна несправедливост на наказанието.
В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не ангажира нови
доказателства.
Ответникът
по касация – директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и
Ямбол със седалище Бургас към Главна Дирекция „Контрол на пазара” (РД-Бургас
към ГД-Контрол на пазара) при КЗП, редовно уведомен, не се явява, не се
представлява и не ангажира становище по оспорването.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за правилност и
законосъобразност на обжалваното съдебно решение, поради което пледира същото
да бъде оставено в сила.
Административен
съд - Бургас в настоящия си състав, след като прецени допустимостта на жалбата
и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК
от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана
по същество, същата се приема за неоснователна по следните съображения:
Пред
районния съд е установена следната фактическа обстановка: На 02.01.2019г. инспектори
в РД-Бургас към ГД-Контрол на пазара при КЗП, извършили проверка в магазин А1,
стопанисван от „А1 България“ЕАД, находящ се в гр.Бургас, ж.к.Меден рудник,
ул.М.Миткалото №47, във връзка с подаден сигнал от лицето К.Г., че е закупила
на 07.02.2015г. телефон Нокия 6 на 02.02.2018г., който е бил даван четири пъти
за ремонт от датата на покупката. В хода на проверката са проверени сервизните
протоколи и направените рекламации. Първата от тях е: 1.Рекламация № RMBS*********
от 27.08.2018г., като видно от сервизния протокол е бил извършен ремонт – смяна
на USB платка. Апаратът е върнат на
05.09.2018г. Втората е: 2.Рекламация № RMVS23352846 от 16.09.2018г., като видно
от сервизния протокол апаратът е бил приведен в първоначално състояние с
предишна версия на операционната система. Върнат е на 27.09.2018г. Трета е: 3.Рекламация
№ SOBS23381127 от 29.10.2018г., като е бил
извършен ремонт – сменен контрол модул и дисплей. Телефонът е върнат на
07.11.2018г. Последната четвърта е: 4.Рекламация № RMBS23361280 от 12.12.2018г.
със същия дефект – телефонът се изключва и след това не стартира повече, докато
не се включи към захранване. Съгласно сервизния протокол е бил сменена батерия
и комплект лепенки и устройството е било приведено в първоначално състояние с
последната версия на операционната система. Връщането от сервиза било на
18.12.2018г., но апаратът не бил взет от потребителя К.Г.. Тя подала сигнал до
КЗП на 27.12.2018г., че е поискала връщане на парите или смяна на апарата с
нов, но никой от дружеството не й обърнал внимание. По време на извършената
проверка от контролните органи, „А1 България“ЕАД било запознато с искането на
потребителя за възстановяване на заплатената продажна цена, но вместо да го
удовлетвори, на 14.01.2019г. то представило писмено становище, че отказва да
стори това, защото устройството е било привеждано три пъти в съответствие с
договора за покупко-продажба. Изразило е готовност при нова неизправност да
бъде отремонтиран отново. Този отказ е приет от контролните органи като
нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП. Нарушението е констатирано с КП № К-2660307
от 02.01.2019г. и срещу дружеството бил съставен АУАН № К-0044294/22.01.2019г.
за това, че не е удовлетворило искане за разваляне на договора и не е
възстановило заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворило
три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в
рамките на срока на гаранцията и е налице следваща поява на несъответствие на
стоката с договора за продажба. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било
издадено НП, предмет на съдебен контрол пред районния съд, с което на „А1
България“ЕАД била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за
нарушение по чл.114, ал.3 от ЗЗП и на основание чл.222а от ЗЗП.
Районният
съд е установил описаната фактическа обстановка въз основа на приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и показанията на разпитания
свидетел Христиана Грозева. На базата на същата съдът е приел от правна страна,
че НП е издадено от компетентен орган и в хода на административно наказателното
производство не са допуснати нарушения на административно-производствените правила,
водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал е намерил
за безспорно установено, че санкционираното с обжалваното НП деяние съставлява
неизпълнение на административно задължение по приложения от наказващия орган
административно-наказателен състав, осъществено от привлечения към отговорност
правен субект. Последният е удовлетворил четири рекламации чрез извършване на
ремонт на мобилния телефон в рамките на срока по гаранцията по чл.115 от ЗЗП.
Нито една от тези рекламации не била отказана със забележка, че твърдяното
несъответствие не е налице и устройството работи без дефекти. Преценено е, че
не са налице и основанията за квалифициране на нарушението като маловажен
случай. При тези мотиви НП е потвърдено изцяло като законосъобразно.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
Правилно
и в съответствие с доказателствата по делото районният съд е приел, че
касаторът е осъществил състава на административно нарушение по чл.114, ал.3 от ЗЗП. В конкретния случай по
повод на закупен телефон от потребителя са направени четири рекламации след
което това лице, на 27.12.2018г. е отправило искане чрез органите на КЗП за
връщане на парите или замяна на апарата с нов (л.53 от делото на РС).
Контролните органи са предоставили възможност на дружеството-касатор да
удовлетвори това искане, но то е отказало с писмено становище от 07.01.2019г.
(л.47). Всички четири рекламации са били приети от търговеца, който ги е
удовлетворил чрез извършване на ремонт на закупения телефон, включително и тази
от 16.09.2018г. Видно от протокола и решението за нея (л.30 и 32), в тях макар
да е посочено, че рекламацията не е основателна, са били предприети действия по
привеждане на устройството
в първоначално състояние с предишна, по-подходяща версия на операционната
система, което може да се квалифицира единствено като ремонт, както правилно са
приели наказващият орган и районният съд.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен
начин, че касаторът е осъществил вмененото му с акта и НП нарушение по чл.114,
ал.3 от ЗЗП, изразяващо се в неизпълнение на задължението за удовлетворяване
искането за разваляне на договора и възстановяване на заплатената от
потребителя сума, след като търговецът е удовлетворил три рекламации на
потребителя (от предявените четири), чрез извършване на ремонт на една и съща
стока в рамките на срока на гаранцията. Приложимата законова норма дава
възможност след продължаващо несъответствие, както е в случая, т.е. след три
рекламации да се развали договорът за продажба.
Неоснователно
е възражението на касатора, че в случая няма три рекламации, тъй като по втората
от тях не е извършван ремонт и същата е неоснователна. Както съдебният състав
вече изложи, всички четири гаранции са приключвали с извършен ремонт. Следва да
се подчертае, че проявените през определен период от време дефекти са твърде
сходни, т.е. очевидно същите не са били отстранени при сервизирането на
устройството. Ето защо, след всяко сервизно обслужване, търговецът не е
следвало да връща на клиента неизправен телефон.
Правилно
административно наказващият орган е приложил и санкционната норма на чл.222а от
ЗЗП, тъй като именно там е предвидена санкция за юридическо лице, допуснало
нарушение на разпоредбата на чл.114,
ал.3 от ЗЗП.
С
оглед всичко изложено се налага изводът, че районният съд е приложил правилно
материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва
касационно основание за отмяна на неговото решение.
Ограничен
в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на
решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна.
Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С
оглед изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а решението на
Районен съд - Бургас като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в
сила.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение №
690/25.06.2020г., постановено по НАХД № 173/2020г. по описа на Районен съд -
Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.