Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на девети март две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 8 899 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 226
ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 50 000 лв.
В исковата молба на Х.Г.Х. се твърди, че
на 15.04.2015 г., около 16.40 ч. в гр. София е причинено ПТП между лек
автомобил „БМВ 320” с рег. № *******, управляван от В.М.И. и мотоциклет „Сузуки
ГСХ 600Ф”, управляван от М.И.С., при което починал водачът на мотоциклета.
Твърди се, че вината за пътния инцидент е на водача на лекия автомобил. Твърди
се, че ищцата е сестра на починалия. Твърди се, че връзката между двамата,
приживе, била изключително силна и внезапната му смърт я съкрушила и изпаднала
в тежка депресия. Отношенията им били изключително топли, основани на
привързаност, разбирателство, обич и взаимна подкрепа. Живеели в общо
домакинство, а братът помагал на сестра си финансово, както и в отглеждането на
своята племенница.
Предвид тези фактически твърдения ищцата
е мотивирала правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО”
на лек автомобил „БМВ”, да й заплати сумата от 50 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на М.С.. Претендира се законна лихва и сторени разноски,
съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Б.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък
по чл. 80 от ГПК.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. Х..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. Т..
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата
на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото,
прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представена присъда 248/18.10.2016 г. на СГС, НО, 32 състав по
нохд 693/2016 г., влязла в сила. От съдържанието на същата се установява, че В.М.И.
е признат за виновен в това, че на 15.04.2015 г. в гр. София, при управление на
МПС – лек автомобил „БМВ 320” с рег. № ******* е нарушил правилата за движение
по пътищата – чл. 37 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на
повече от едно лице – на Светомир Младенов Иванов, починал на място и на М.И.С.,
настъпила на 02.05.2015 г.
Представено по делото е удостоверение за съпруг и родствени връзки от
20.11.2018 г., издадено от СО – район
„Люлин”, от което се установява, че Х.Г.Х. е едноутробна сестра на М.И.С..
В съдебно заседание на 12.06.2019 г., проведено от СРС, са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите В.М.И. и П.Н.Й..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата
на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения,
спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на
деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните не спорят относно факта, че към датата на ПТП по
отношение на лек автомобил „БМВ 320” с рег. № ******* е налична валидна застраховка, покриваща риска
«гражданска отговорност», сключена при ответното дружество.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя, противоправността на деянието респ. причинно-следствената
връзка между деянието и настъпилите вреди – факта на смъртта на М.С. са
установени с присъдата на наказателния съд, задължителна за настоящия съдебен
състав по арг. на чл. 300 от ГПК.
Ищцата е роднина по съребрена линия /сестра/ на починалия в ПТП. Съгласно
задължителните указания, дадени с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело 1/2016 г.
на ОСНГТК на ВКС материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24. ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, а по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания. Разширеният кръг на материално легитимираните лица
се допуска по изключение, при наличие на установена връзка на привързаност
между лицата /в случая между брат и сестра/, която поради конкретни житейски обстоятелства е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, които надхвърлят по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Казано по друг начин в тези случаи за получаването на обезщетение не е
достатъчен факта на самата родствена връзка. Наред с
това следва да се установят морални
болки и страдания, надхвърлящи присъщите такива за съответната
връзка, разгледана в контекста на традиционните за българския бит и традиции взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост.
От ангажираните по
делото гласни доказателства, настоящият съдебен състав намира, че между ищцата
и починалия в ПТП, неин брат е съществувала изключителна като интензитет
връзка, надхвърляща коментираните по-горе традиционни такива за българския бит
и традиция. В процесния случай по несъмнен начин, според настоящия съдебен състав е установена силна и трайна взаимна
близост и обич между брата и сетрата,
които са живеели и в общо домакинство, а смъртта на по-малкия от тях се е
отразила изключително тежко
в психоемоционален план на ищцата. Същата е претърпяла личностна промяна, емоционален срив, като тези й изживявания са й е причинили морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния.
По изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира заявеният иск за основателен до размера на 20 000
лв., за която сума същият следва да се уважи и отхвърли за горницата до пълния
предявен размер. Следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата
на деликта – 02.05.2015 г.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищцата се следва сумата от 200 лв. –
разноски.
На основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца се
следва възнаграждение в размер на 974, 40 лв. с включен ДДС, съразмерно с
уважената част от иска, съблюдаване размерите на адвокатските възнаграждения,
посочени в Наредба 1/2004 г. респ. наличието на процесуалните предпоставки за
присъждане на възнаграждение по горецитирания ред.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сума в размер на 1536
лв. – разноски. При определяне на сумата е взето предвид и своевременно
заявеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 1 800 лв. – ДТ и съдебни разноски, платени от
бюджета на съда.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Х.Г.Х., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – АД „Г. и П.” сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на М.И.С., в резултат на ПТП,
реализирано на 15.04.2015 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 02.05.2015 год. до окончателното им изплащане като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лв. като
неоснователен, както и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сумата от 200 /двеста/
лв. - разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 1800 лв. – дължима ДТ.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на АД „Г. и П.” сумата от на 974, 40
лв. с включен ДДС – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Х.Г.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – АД „Г. и П.” да заплати
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 1 536 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: