№ 226
гр. Пазарджик, 21.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500633 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Обжалва се Решение №260123 постановено на 27.05.2021г. по гр.дело №917 по описа на
Велинградския районен съд за 2018г., с което на основание чл. 124 от ГПК е прието за
установено по отношение на Държавата, представлявана от Министър на земеделието,
храните и горите- Р.П., че Й. ВЛ. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ул. „В.“ №
21, ет.1, ап.4 е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ „ЛИВАДА” с площ от
1.350дка, находящ се в землището на с.С., местност „Голяма и Малка круша”, за който имот
е отреден ПАРЦЕЛ №19 от масив 143 при граници и съседи: парцел 1392-дере, овраг, яма;
парцел-1641-сервитут на яз.”Д.”; парцел 35 - пасище с храсти, ПИ 1002 - местен път, по
картата на землището на с.С., община Велинград, съгласно - НОТАРИАЛЕН АКТ А-160,
T.VII, дело №3112/12.12.1997г., на Нотариус при Районен съд-Велинград, ЗСПВ вх.рег.
№1738, том №66, стр.1738 от 12.12.1997г., на Службата по вписване в партидната книга към
РС-Велинград, който имот по сега действащата КВС на гр.С. попада в ПИ № 000169,
попадащ в отдел и подотдел 302“ 1” и ЗОЗ”а” на МЗГ - ДЛ”Селище” м.Селище с площ
11.013 дка., с местоположение и граници на комбинираната скица, преподписана от съда и
представляваща неразделна част от решението. Присъдени са сторените в производството
съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната си жалба Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните
и горите излага следните относими към настоящото въззивно производство по проверка на
1
обжалваното решение обстоятелства: обжалваното решение не отговаряло на обективната
истина за съществуването на спорното право. Посочва,че с влязла в сила Заповед по член
17, ал. 8 от ЗСПЗЗ на Министъра на земеделието №:РД-46-1257/1999 година обн. ДВ бр.
95/1999 година, Картата и Регистъра на възстановената собственост за землището на село С.
е преработена изцяло. Впоследствие е приета нова КВС, а от 2019 г. землището с
неурбанизирана територия е на кадастрална карта. По нея имота вече не съществува в
същия вид и номерация. Със Заповед №РД-46-1257 от 08.09.1999 г. ДВ бр. 95 от 02.11.1999 „
Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа на основание чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ
е наредено да бъдат изцяло преработени картата и регистър на съществуващите стари
реални граници на гр.С. с площ 13 538 дка.Съобразно разпоредбата на чл. 34в ЗСПЗЗ от
момента на обнародването в "Държавен вестник" на заповедта за преработка на плана по чл.
17, ал. 8 ЗСПЗЗ се смятат за обезсилени по право всички издадени решения на общинската
служба по земеделие и издадените въз основа на тях констативни нотариални актове за
засегнатите от преработката имоти.Въззивникът твърди,че с допуснатата преработка на
плана за земеразделяне, актовете с конститутивно действие относно собствеността и
производните им /какъвто е нотариалният акт на ищеца/ се считат за обезсилени по силата
на закона, с оглед липсата на годен обект на право на собственост, поради и което ищецът
не се явявал носител на правото на собственост.Заповедта с № РД-46-1257 от 08.09.1999 г. е
издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му по чл. 17, ал. 8 и чл. 34в ЗСПЗЗ
и не е отменена, поради което трябва да бъде зачетена от съда. Същата обуславя отпадане на
правата на собственост на засегнатите от промяната лица, включително и на
правоприемниците на бившите собственици и възстановяване на предишното състояние на
собствеността, което настъпвало по силата на закона. Ето защо,твърди въззивникът, дори
ищецът да се легитимира като приобретател на имотите по силата на правна сделка,
сключена с лицата, на които собствеността е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ, при
отпадане на правата на праводателите, правоприемникът не може да противопостави права,
различни от тези на своите праводатели - възстановените собственици.По изложените
съображения, решението се явявало неправилно, тъй като не съответства на действителното
правно положение. Наред с изложеното ,въззивникът твърди,че имот с идентификатор
70648.161.169 /номер по предходен план №000169 по КВС/ е отразен в КККР като собствен
на МЗХГ -ДГС" Селище“,т.е същият е собственост на Държавата. Правото на собственост за
държавата е възникнало при хипотезата на предложение трето на чл.77 от Закона за
собствеността - по друг начин определен в закона.Имотът е включен в обхвата на
одобрената карта на възстановената собственост и впоследствие на КККР, като характерът
му е на частна държавна собственост по смисъла на чл. 27, ал. 4 Закона за горите. След като
същият е включен във влязлата в сила карта на възстановената собственост като собствен на
Държавата, то за същата са доказани собственически права върху имота. Този факт се
установявал с удостоверение от общинската служба по земеделие/изх.№ РД-05-
537/17.08.2018 г./ и приложената към него скица, което удовлетворявало изискването на чл.
27, ал. 5, т. 3 ЗГ за удостоверяване на собствеността на Държавата,като освен това за имота
има съставен и акт за частна държавна собственост -№4892/02.03.2006 г., вписан в службата
2
по вписвания към PC Велинград.Твърди,че имота е придобит от Държавата по силата на
реституционни закони - ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ,като безспорно било установено по делото, че
настоящият имот е подлежал на възстановяване и е останал след възстановяване,поради
което в съответствие със закона е придобит от Държавата. Въззивникът твърди,че
решението е и необосновано. Искането е решението да бъде отменено ,а искът като
неоснователен да бъде отхвърлен.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна,в който излага подробни съображения за неоснователност на твърденията на
въззивника.
Съдът след като обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства установи следното:
Първоинстанционният съд е определил правната квалификация на иска като такъв по
чл.124,ал.1 от ГПК.,съобразявайки и указанията на въззивната инстанция.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Ищецът Й. ВЛ. Д. е придобил правото на собственост чрез правна сделка -покупко-
продажба, на поземлен имот представляващ „ливада” с площ от 1.350дка, находящ се в
землището на с.С., местност „Голяма и Малка круша”, за който имот е отреден ПАРЦЕЛ
№19 от масив 143 при граници и съседи: парцел 1392-дере, овраг, яма; парцел-1641-сервитут
на яз.”Д.”; парцел 35 - пасище с храсти, насл. на К. Х.С.; ПИ 1002 - местен път, по картата
на землището на с.С., община Велинград, съгласно – нотариален акт А-160, T.VII, дело
№3112/12.12.1997г., на Нотариус при Районен съд-Велинград, ЗСПВ вх.рег.№1738, том
№66, стр.1738 от 12.12.1997г., на Службата по вписване в партидната книга към PC-
Велинград, който имот е закупен от наследниците на К. Х. С., на които същият бил
възстановен съобразно Решение на Поземлената комисия на с. С., по преписка № 267 от
21.01.1992 г., на основание чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж от ППЗСПЗЗ.
От друга страна за ПИ №000169 с площ от 11013 кв.метра, землище на гр.С., е издаден Акт
№4892/09.03.2006г. за държавна собственост.
От заключението на съдебно-лесотехническата експертиза, е установено,че поземлен имот с
номер 143019 по КВС преди 1998 г. (след 2001 г. имот с номер 000169) отнесени към
фондовата граница (разделителна линия между фондова принадлежност гори (горски фонд ;
горска територия) и земеделски земи към 1951 г., попада извън горската територия с
отстояния 100 - 110 м. от нея срещу отд.7Г’а” по ГСП и картен материал от 1951 г.. Към
2016 - 2018 г. съседство и в посока юг, юг изток, юг запад, север, север изток и север запад
и на значителни отстояния от поземления имот с номер 143019 по КВС преди 1998 г. (след
2001 г. имот с номер 000169) има възстановени поземлени имоти като земеделски земи -
масиви 161 , 170 , 172, лични поземлени имоти в горски територии. Държавните горски
територии са в посока юг, югоизток, югозапад спрямо възстановени земеделски земи от
масиви 170 и 172. Извън фондовата граница към 1951 г. няма установени самостоятелни
малки горски територии. Няма данни след кооперирането на земеделските земи да е
3
предоставяна или прехвърляна земеделска земя за нуждите на горското стопанство и/или за
изкореняване за земеделски нужди за трансформиране от земеделска земя в горска
територия и/или обратно. Видно от Нотариален акт № 20/1955 г. и заявление - декларация
до 1958 г. процесният поземлен имот е земеделска земя. С Решение № 267 / 14.08.1995 г. на
ПК с.С. на насл. на К. Х.ов С. е признато и възстановено право на собственост Гора -
Земеделска земя с площ 5.46 дка парцел 19 масив 143. Нотариален акт А-160 T.VII дело №
3112/12.12.1997 г. е съставен за покупко-продажба на ливада в м.Крушица с площ 1.35 дка
като парцел 19 от масив 143 , който е част от възстановения имот по Решение № 267. Към
1951 г., респективно 1955 -1958 г. процесния поземлен имот е земеделска земя. Към 1995 г.
процесния имот е възстановен като гора в земеделска земя. В приложена пълна история на
имот 000169 към 19.12.2018 г., като начин на придобиване, е посочен Закона за
собствеността и ползване на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Справката е изготвена на база
наличната в регистър информация.За начало на история на имота се приема
възстановяването на имоти по ЗСПЗЗ или Закона за възстановяване на собствеността върху
гори и земи от горския фонд (ЗВСГЗГФ). По ПУЛ и картен материал към 2006 г. отд.303”а”
е с площ 6.0 дка. По ЛУП и картен материал към 2016 г. отд.303”а” е с площ 3.0 дка.
Областен управител е съставил и вписал АКТ № 4892 за държавна собственост за поземлен
имот 000169 попадащ в отдел и подотдел 302’Т” и 303”а” на МЗГ - ДЛ”Селище” м.Селище,
с площ 11.013 дка. Вещото лице е заключило, че имот с № 143019 с площ 1.35 дка по КВС
преди 1998г частично съвпада като конфигурация и местонахождение след 2001г. с имот
000169. В идентифицираната площ като отдел 303 „а“ с площ 8.804 имот 143019 като
конфигурация е частта на запад северозапад и дере. В югозападната част от имота
преминава далекопровод 20 KV. Вещото лице уточнява, че имотът е земеделски, внесен е
като земеделски земи.
Въз основа на така установеното, първоинстанционният съд е приел,че за ищеца е налице
правен интерес от провеждане на установителния иск за собственост срещу Държавата
,доколкото последната разполага с титул на собственост върху процесния имот. Ищецът се
легитимира като собственик на правно основание -сделка: покупко-продажба, осъществена
през 1997г.
Със Заповед №РД-46-1257 от 08.09.1999 г. ДВ бр.95 от 02.11.1999г., Министерство на
земеделието, горите и аграрната реформа, на основание чл. 17, ал.8 ЗСПЗЗ е наредено да
бъдат изцяло преработени картата и регистър на съществуващите стари реални граници на
с.С., общ.Велинград.
Първоинстанционният съд е приел за изцяло несъстоятелни възраженията на ответника, че
освен всички издадени решения на Общинска служба земеделие и издадените въз основа на
тях констативни нотариални актове на засегнатите от преработката имоти, за обезсилени по
право се считат и производните им, какъвто е нотариалният акт на ищеца, легитимиращ го
като собственик въз основа на правна сделка -покупко- продажба.
Първоинстанционният съд е приел,че съгласно чл. 34 "в" от ЗСПЗЗ /в редакцията й преди
изменението с ДВ бр.99 от 2002 година/, от момента на обнародването в ДВ на заповедта за
4
преработка на плана по чл. 17, ал.8 се смятат за обезсилени по право всички издадени
решение на поземлената комисия и издадените въз основа на тях нотариални актове за
засегнатите от преработката имоти. Съдът е приел,че нормата се отнася само до
констативните нотариални актове, издадени въз основа на решения на ПК, но не и до
нотариалните актове, материализиращи сделка, какъвто е актът, с който в конкретния казус
ищецът се легитимира като собственик. Нотариален акт А-160, T.VII, дело
№3112/12.12.1997г., на Нотариус при Районен съд-Велинград, който легитимира ищецът
като собственик не попада в обхвата на актовете, които подлежат на обезсилване по право
след обнародване на заповед за преработка на плана по чл. 17, ал.8 ЗСПЗЗ, конкретно
Заповед №РД-46-1257 от 08.09.1999г. ДВ бр.95 от 02.11.1999г., Министерство на
земеделието, горите и аграрната реформа и същият не може да се счита за обезсилен на
посоченото основание. Съдът е приел,че ищецът е станал собственик на процесния имот -
земеделска земя, по силата на прехвърлителна сделка , като е безспорно между страните, че
праводателите му са се легитимирали като собственици на процесния имот към онзи
момент, поради което не може да му бъде противопоставено претендираното от ответника
право на собственост върху него на осн. чл.77 от ЗС- по друг начин определен в закона,
което право той основава на преценката си, че притежаваният от ищеца нотариален акт е
обезсилен, съответно на посоченото основание е преминал в собственост на МЗХГ -ДГС
„Селище“.
Настоящият съдебен състав от правна страна приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 34в ЗСПЗЗ, в случаите по чл. 17, ал. 8 и по § 31, 32 и 34 от
ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98 от 1997 г.; изм., бр. 36 и 88 от 1998 г.) от момента на
обнародването в Държавен вестник на заповедта за преработка на плана по чл. 17, ал. 8
ЗСПЗЗ се смятат за обезсилени по право всички издадени решения на общинската служба по
земеделие и издадените въз основа на тях констативни нотариални актове за засегнатите от
преработката имоти. Доколкото в разпоредбата на чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ е предвидена изрична
възможност за преработване на влезли в сила планове за земеразделяне при определени
условия и това може да се направи независимо от обстоятелството, дали след реституцията
имотите се намират в патримониума на бившите собственици и/или техните наследници,
или имат нови собственици по силата на прехвърлителни сделки. В практиката си по
конкретни дела, ВКС приема, че обстоятелството, че административната процедура по
преработването на плана е възможно да е осъществена след като имотите са станали обект
на разпореждане, е без значение за отпадналите с обратна сила транслирани вещни права,
доколкото новите собственици са имали правен интерес и са могли да участват в новата
административна процедура като заинтересовани лица по смисъла на ЗАП, а неучастието им
означава, че влязлата в сила заповед за преработване на плана е задължителна спрямо тях.
Императивният начин на формулировката на чл. 34в ЗСПЗЗ безусловно налага извод, не
само че се възстановява собствеността върху имот, засегнат от преработката на плана,
обезсилен по право, но и че придобитите въз основа на обезсиления план вещни права на
земеделските земи отпадат с обратна сила.
5
При реституция по ЗСПЗЗ възстановяването на собствеността и индивидуализацията на
конкретния обект на правото на собственост се реализира по административен път по
силата на индивидуален административен акт - Решение на ПК/ОбСЗ. Именно поради това и
тезата за несъществуващо защитимо материално-право на собственост на земеделски имот,
обоснована с факта, че придобивно основание - реституция по ЗСПЗЗ вече не съществува
поради настъпил правопогасяващ юридически факт, произтичащ от закона - чл. 34 в от
ЗСПЗЗ, е правно издържана и правилна.
Отмененият план за земеразделяне безусловно сочи на липса на защитимо материално
право по силата на земеделската реституция, доколкото в новия план липсва имота,
определен в полза на лицето-ищец по делото и съответно обуславя липса на активна
материално–правна легитимация на същия. Няма съмнение, че съдебната практика
еднозначно приема, че по силата на чл. 34в ЗСПЗЗ реституционното решение, определящо
обекта на възстановена собственост на земеделски имот, възстановен с план за
земеразделяне, се счита обезсилено по право от момента на обнародване в Държавен
вестник на заповедта на министъра на земеделието за преработка на плана за земеразделяне,
при действието на който е било издадено. С обезсилването му отпада неговото
конститутивно действие, а това означава, че възстановените с него имоти губят правното
качество на обекти на собственост, без което не могат да бъдат предмет на разпоредителни
сделки или на придобивна давност. Следователно, независимо дали ще се приеме, че по
силата на чл. 34в ЗСПЗЗ се обезсилват само решенията по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ, с които се
възстановява правото на собственост в нови реални граници с план за земеразделяне, или и
предхождащите ги решения по чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, с които това право е признато, не
може да се направи извод, че разпореждането със земеделски имот, извършено преди
преработката на плана за земеразделяне, запазва вещно-прехвърлително действие и след
преработването му, след като първоначално отредените, по вече преработения плана за
земеразделяне имоти, не съществуват.
При изложените съображения по приложението на материалния закон, настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде
отменено, е искът за собственост да се отхвърли като неоснователен. След като се приема, че
по силата на закона се обезсилва плана за земеразделяне, то следва извода, че нито една
процедура по възстановяване на собствеността на правоимащите лица по см. на чл. 10
ЗСПЗЗ, със заявени искания за възстановяване на собствеността със план за земеразделяне,
не е завършена до момента на издаване на новите решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. Ето защо,
макар и вече извършените разпоредителни сделки със имотите по първоначалните решения
за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ с план за земеразделяне да са проявили
действие, то след като предмета на разпоредителната сделка отпада поради преработката на
плана и не съществува като идентична териториална единица (защото не се касае само до
промяна на номерация на имота), то липсва обекта на правото на собственост. Лицата, на
чието име следва да се издадат новите решения могат да бъдат само правоимащите лица
респ. техните наследници, не могат се позоват на правото на собственост на новите обекти,
6
обособени с преработения план частните правоприемници, доколкото законът не е
предвидил конверсия на правото на собственост.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260123 постановено на 27.05.2021г. по гр.дело №917 по описа на
Велинградския районен съд за 2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. ВЛ. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ул. „В.“ №
21, ет.1, ап.4 против Държавата, представлявана от Министър на земеделието, храните и
горите, иск с правно основание чл.124 от ГПК, с който да се приеме за установено по
отношение на Държавата,че Й.Д. е собственик на поземлен имот представляващ „ливада” с
площ от 1.350дка, находящ се в землището на с.С., местност „Голяма и Малка круша”, за
който имот е отреден парцел №19 от масив 143 при граници и съседи: парцел 1392-дере,
овраг, яма; парцел-1641-сервитут на яз.”Д.”; парцел 35 - пасище с храсти, ПИ 1002 - местен
път, по картата на землището на с.С., община Велинград, съгласно - НОТАРИАЛЕН АКТ А-
160, T.VII, дело №3112/12.12.1997г., на Нотариус при Районен съд-Велинград,който имот по
сега действащата КВС на гр.С. попада в ПИ № 000169, попадащ в отдел и подотдел 302“ 1”
и ЗОЗ”а” на МЗГ - ДЛ”Селище” м.Селище с площ 11.013 дка.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7