№ 227
гр. Кюстендил, 07.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско
дело № 20221500500103 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Производството е образувано въз основа на въззивна частна жалба с вх.№
5993/22.12.2021 г. от АНТ. БЛ. С. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Алабин“ №50, вх.А„ ет.4, чрез адв. В.В., срещу определение № 598 от 26.11.2021 г. по гр.д.
№ 1617/2021 г. по описа на Кюстендилския районен съд.
С обжалвания съдебен акт, постановен по реда на чл.140 ГПК, районният съд се е
произнесъл по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата, насрочил
е делото в о.с.з. и е изготвил проекто-доклад. В мотивите на обжалвания съдебен акт съдът
се е произнесъл по възражението на ответника, инкорпорирано в отговора по чл.131 ГПК, за
липсата на местна подсъдност на сезирания съд, излагайки мотиви за неговата
неоснователност, но в диспозитива на съдебния акт липсва произнасяне в този смисъл.
С жалбата се оспорва правилността на обжалваното определение. Акцентира се на
обстоятелството, че с разпоредбата на чл.113 от ГПК се цели допълнителна защита на
потребителите, чрез правото на избор на местна подсъдност по техния постоянен или
настоящ адрес, при упражняването на което право се дерогира общата подсъдност на чл.108,
ал.1 ГПК. Целта на цитираната разпоредба била да се улесни процесуалната защита на по-
слабата страна в правоотношението. Сочи се противоречие на извода на решаващия съд със
съдебната практика в страната. Изтъква, че цитираната в обжалваното определение съдебна
практика на ВКС се отнасяла до промяна в постоянния адрес, а в случая се касаело до
промяна в настоящия адрес. Иска се прекратяване на образуваното пред РС Кюстендил
производство и изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна - „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД е депозирало отговор, чрез който се оспорва процесуалната допустимост на
депозираната жалба с довода за необжалваемост на постановения съдебен акт. В същият
1
липсвал нарочен диспозитив, като единствено в мотивите съдът се е произнесъл по
възражението на ответната страна относно подсъдността, при което частната жалба се
явявала подадена при липса на правен интерес.
По делото впоследствие е постъпила и въззивна частна жалба с вх.№406/18.01.2022 г.
от АНТ. БЛ. С. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ №50, вх.А„
ет.4, чрез адв. В.В., срещу определение №708 от 22.11.2021 г. по гр.д. № 1617/2021 г. по
описа на Кюстендилския районен съд.
С обжалваното определение РС - Кюстендил е отхвърлил като неоснователно
релевираното с отговора по чл.131 от ГПК възражение за местна неподсъдност на правния
спор и искане за прекратяване на производството по делото и изпращане същото на местно
компетентния да го разгледа съд, а именно Районен съд София.
С въззивната жалба се излагат идентични доводи с изложените в първоначалната
жалба, като се поддържа искането за прекратяване на образуваното пред РС Кюстендил
производство и изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд.
В законовия срок насрещната страна е оспорила нейната допустимост и
основателност. Акцентирано е, че доколкото производството се развива в хипотезата на
предявен установителен иск по чл.422 ГПК, при който иск е въведено от законодателя
изключение, че последният се счита предявен от постъпване на исковата молба в съда. Тъй
като искът се смята предявен към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и доколкото в това исково производство са приложими
процесуалните правила за общия исков процес, в т.ч. и нормата на чл.120 ГПК, се
заключава, че промяната в адреса на ответника – длъжник е настъпила по време на
висящността на процеса, при което не е налице основание за изпращане делото по
подсъдност на Софийски районен съд.
Настоящият състав, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е предявило против АНТ. БЛ. С. иск с правно
основание чл.422 ГПК с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че същият дължи суми по издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК от 29.11.2011 г. и изпълнителен лист от 30.11.2011 г.,
издадени по ч.гр.д.№ 3781 по описа на РС Кюстендил за 2011 г., а именно: сумата в размер
на 4 906.11 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 05.04.2021г. Ищцовото
дружество е претендирало заплащане и на направените по делото съдебни разноски.
В депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор ответникът е възразил срещу местната
компетентност на сезирания съд и е поискал на основание чл.113 ГПК делото да бъде
изпратено по подсъдност на РС - София, в района на който към момента бил настоящия му
адрес.
С определение № 598/26.11.2021 г., изготвено по реда на чл.140 ГПК, РС -
Кюстендил, се е произнесъл по всички предварителни въпроси и по допускане на
2
доказателствата. Насрочил е делото в о.с.з. и е изготвил проекто-доклад. В мотивите на
обжалвания съдебен акт съдът се е произнесъл по възражението на ответника,
инкорпорирано в отговора по чл.131 ГПК, за липсата на местна подсъдност на сезирания
съд, излагайки мотиви за неговата неоснователност. В диспозитива на съдебния акт обаче
липсва произнасяне в този смисъл.
В последствие с определение № 708/22.12.2021 г. РС - Кюстендил е отхвърлил като
неоснователно релевираното с отговора по чл.131 от ГПК възражение за местна
неподсъдност на правния спор и искане за прекратяване на производството по делото и
изпращане същото на местно компетентния да го разгледа съд, а именно Районен съд
София. Препис от определението е изпратено на ответника А.С. и е получено на 17.01.2022
г.
При така установената фактическа обстановка по спора въззивният съд приема
въззивна частна жалба с вх.№ 5993/22.12.2021 г. за процесуално недопустима, доколкото е
насочена към съдебен акт, неподлежащ на обжалване.
Въззивна частна жалба с вх.№ 406/18.01.2022 г. е процесуално допустима, като
подадена от легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и в
законоустановения за това срок. По същество въззивният съд я намира за неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Действително правилата на чл. 113 ГПК определят, че местната подсъдност на
исковете срещу потребител, какъвто е предявен в настоящия случай, е пред съда по
настоящия адрес на потребителя. В случая, обаче с исковата молба е предявен положителен
установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК след успешно проведено заповедно производство,
по което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.
422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като по този начин е
въведено от законодателя изключение от общото правило на чл. 125 ГПК, че искът се счита
предявен от постъпване на исковата молба в съда, което законодателно разрешение е в
интерес на кредитора, тъй като свързва настъпването на последиците от предявяването на
иска с момент, предхождащ упражненото материално право с подаване на искова молба /в
този смисъл – т. 9 от ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК/. Безспорно е в съдебната практика, че
по отношение на иска по чл. 422 ГПК са приложими процесуалните правила на общия исков
процес за определяне на местната подсъдност, включително и разпоредбата на чл. 120 ГПК,
съгласно която настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите
обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото
на друг съд. Този въпрос е разяснен принципно в Определение № 71 от 08.02.2018 г. на ВКС
по ч. т. д. № 224/2018 г., I т. о., като с него е съобразена и трайната практика на окръжните
съдилища, когато е налице настъпила промяна в настоящ адрес на потребител.
В съдебната практика се приема, че ако е налице промяна в постоянния адрес на
длъжника, респективно неговия настоящ, доколкото изключение в обратния смисъл не е
законодателно регламентирано, след датата на подаване на заявлението за издаване на
3
заповед за изпълнение пред местно компетентния районен съд и преди датата на
депозирането на исковата молба срещу него по чл. 422 ГПК, промяната е настъпила по
време на висящността на процеса и по смисъла на чл. 120 ГПК съставлява изменение
единствено във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, поради което
не е основание за препращане на делото, с предмет установителния иск. /вж. цитираното по-
горе Определение № 71/08.02.2018 г. по ч. т. д. № 224/2018 г. на ВКС, I ТО и Определение
№ 540/22.11.2018 г. по ч. гр. д. № 4281/2018 г. на ВКС, IV ГО/.
По тези съображения частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение на
КнРС следва да бъде потвърдено като правилно.
Вводен от горното, КнОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна частна жалба с вх.№ 5993/22.12.2021 г. от
АНТ. БЛ. С. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ №50, вх.А„ ет.4,
чрез адв. В.В., срещу определение № 598 от 26.11.2021 г. по гр.д. № 1617/2021 г. по описа на
Кюстендилския районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 708 от 22.11.2021 г. по гр.д. № 1617/2021 г. по
описа на Кюстендилския районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4