Р Е Ш Е Н И Е № ….
Гр. С., 07.04.2017 г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Десислава
Влайкова
при
участието на секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.
дело № 3846 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на 196 и сл. от ГПК (отм.),
вр. с пар. 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК.
С решение № ІІ
–
74
-
128/30.06.2011
г. на СРС, 74 с - в, по гр. д. № 225/2008 г. допусната
съдебна делба, която да
се извърши между Е.Е.Д.,
действащ чрез своята майка и законен представител Ц.Ц.Н. и Ц.Е.Д. и П.Е.Д. от друга, на недвижим имот, както следва : АПАРТАМЕНТ № 61, находящ се в гр. С.,
р-н „К.П.“, ж. к. „********, етаж ІІІ - ти, състоящ се от : две стаи, кухня и
сервизни помещения, застроена площ 62. 02 кв. метра, при граници : С., Б. и К. Я.,
бул. „Ал. Стамболийски", заедно с избено помещение № 2, при граници : коридор, А. и М.Д. с 0. 661 %
ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото при следните квоти от правото на собственост:
1/8 ид. част за ищеца Е.Е.Д. - на основание наследство от баща му Е. Ц. Д.,
7/16 ид.ч. за Ц.Е.Д. - на
основание наследство от баща й Е. Ц. Д. и майка й Н. П.Д. и 7/16 ид. ч. за Ц.Е.Д. - на основание
наследство от баща й Е. Ц. Д. и майка й Н. П.Д..
С
решението е отхвърлен иска за делба предявен
от Е.Е.Д. (пълнолетен към
настоящия момент), действащ
чрез своята майка и законен представител Ц.Ц.Н. срещу М.Ц.П. и Е.П.А. за посочения апартамент № 61.
С
решението е отхвърлен иска, предявен от
Е.Е.Д. (пълнолетен към настоящия
момент), действащ към онзи момент чрез своята майка и законен
представител Ц.Ц.Н. срещу М.Ц.П., Е.П.А.,
Ц.Е.Д. и П.Е.Д., по отношение на
следният недвижим имот : 1/2 ид. част от празно дворно място, съставляващо
УПИ ІІІ - 646, в квартал 15 по регулациония план на гр. С., р-н „О.К.",
ул. „********, с обща площ от 1 880 кв. м., а по документ за собственост с площ
от 1607 кв. м., при съседи : улица; УПИ IV - 646, УПИ VI - 637, УПИ VІІ -
638, УПИ УІІІ - 639, УПИ ХІІ - 644 и УПИ ІІ - 647.
С
допълнително решение от 27.01.2014 г. на същия състав е допълнено решение от
30.06.2011 г., постановено по гр. д. № 225/2008г. по описа на СРС, като са прогласени
за недействителни, на основание чл. 76 от ЗН договор за продажба сключен с н. а.
№ 166, т. 2, дело № 324 от 25.08.2004 г. на Нотариус В.А.,
вписан в СВ под № 54, т. 114 от 25.08.2004 г. и договор за замяна сключен с н. а.
№ 134, т. 3, дело № 473 от 11.12.2004 г. на Нотариус В.А.,
вписан в СВ под № 5, т. 178 от 11.12.2004 г. спрямо останалите сънаследници Ц.Е.Д.,
П.Е.Д., Е.Е.Д. от една страна и Е.П.А. от друга.
С
решението е отхвърлен предявения от Е.Е.Д. (пълнолетен към настощия момент), действащ
към онзи момент чрез своята майка и законен представител Ц.Ц.Н. срещу М.Ц.П. и Е.П.А.,
Ц.Е.Д. и П.Е.Д. по отношение на следните недвижими имоти : построените в 1/2
ид. част от УПИ ІІІ - 646, в квартал 15 по регулациония план на гр. С., р -
н „О.К.", ул. „********, индивидуализирани като апартаменти с № - ра 8, и 13
и магазин № 3, както и паркоместа №№ 3 и 4.
Основното решение
се оспорва от Е.Е.Д., действащ към момента на подаване на жалбата със
съгласието на майка си Ц.Ц.Д. (навършил пълнолетие в хода на производството) в
частта, в която е отхвърлен иска за делба на 1/2 ид. ч. от празно дворно място,
съставляващо УПИ ІІІ-646, в квартал 15 по регулациония план на гр. С., р-н „О.К.",
ул. „********. Същата
страна оспорва и допълнителното решение, с което е отхвърлен иска за делба на построените в 1/2 ид. част от
описаното дворно място апартаменти с № - ра 8, и 13 и магазин № 3, както и
паркоместа №№ 3 и 4, подробно описани в производството пред СРС. В жалбата се
твърди, че с нот. акт № 118/2004 г. Е.А. и М. П. учредяват право на строеж
върху посоченото дворно място на „Б.“ ЕООД, срещу което дружеството се е
задължило да построи на учредителя Е.А., без доплащане от нейна страна апартаменти
с № - ра 8, и 13 и магазин № 3, и паркоместа №№ 3 и 4 в сградата,
построена в дворното място. Съдът е допуснал грешка като е приел, че Е.А. е
прехвърлила, с посочения нотариален акт, правото на строеж върху дворното място
на Ц.Е. и П.Е.. След даването на разрешение за ползване на сградата,
построените обекти са станали собственост на Е.А.. От една страна, съдът е
обявил по чл. 76 ЗН недействителността на договора за замяна, обективиран в
нот. акт № 134/11.12.2004 г., по който Е.А. е получила собствеността върху 1/2
ид. ч. от дворното място, описано по - горе. Твърди се, че недействителността
на този договор води до недействителност на следващите сделки, включително на
тази, с която е учредено право на строеж върху 1/2 ид. ч. от мястото. Поддържа
се, че Е.Е.Д. е собственик на 1/8 ид. ч. от дворното място, респективно -
от дадените като обезщетение имоти или
на 1/4 от полученото от Е.А. обезщетение, съставляващо описаните индивидуални
обекти в сградата. Тъй като сделката по замяна е недействителна, Е.А. не е
получила собственост върху мястото и обектите, от там - не е имала право да ги отчуждава. Предвид
изложеното поддържа, че върху процесните имоти е възникнала съсобственост между
наследниците на Е. Ц. Д. - Е.Е., П.Е. и Ц.Е. и имотите следва да се допуснат до
делба. Ако дворното място не може да бъде предмет на делба, няма пречка до делба
да се допуснат изградените в него обекти, които са резултат от реализиране на
правото на строеж. Моли да се допусне делбата между посочените страни при
посочени в жалбата квоти – 2/8 за Е.Е. и по 3/8 за П.Е. и Ц.Е. или да се извърши делба между Е.Е.
и Е.А. при квоти 1/4 за първия и 3/4 за втората.
Срещу
допълнителното решение в частта, в която е обявен за недействителен, на основание чл. 76 от ЗН, договор
за продажба сключен с н. а. № 166, т. 2, дело № 324 от 25.08.2004
г., вписан в СВ под № 54, т. 114 от 25.08.2004 г. и договор за замяна
сключен с н. а. № 134, т. 3, дело № 473 от 11.12.2004 г., вписан в СВ под № 5,
т. 178 от 11.12.2004 г. спрямо останалите сънаследници Ц.Е.Д., П.Е.Д., Е.Е.Д.
от една страна и Е.П.А. от друга, е подадена насрещна въззивна жалба от П.Е. Д., чрез процесуалния й представител. В жалбата се поддържа,
че решението в тази част е недопустимо, евентуално неправилно, постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Излага се, че нито в
исковата молба, нито в хода на производството ищецът е правил възражение по чл.
76 ЗН за относителна недействителност на разпорежданията извършени с посочените
договори, а още по – малко е предявявал искове по чл. 76 ЗН.. В уточнителна
молба от 04.03.2008 г. ищецът е посочил само, че „фиктивността на
прехвърлителните сделки, семейното жилище и новоизградените обекти е извършено
с цел да се лиши брат им от наследство“.
Това изречение не обосновава изрично позоваване на относителна недействителност
на сделките по смисъла на чл. 76 ЗН. Без изрично направено възражение или
предявен иск за недействителност, с искане за прогласяването й по реда на чл.
76 ЗН е недопустимо разглеждането от съда и произнасянето по такова искане.
Моли да се обезсили решението в тази част, като недопустимо постановено,
респективно – да се отмени като незаконосъобразно.
Ответницата П.Е. Д., чрез процесуалния й представител, е депозирала становища
(отговори) по основната и допълнителната въззивни жалби на ищеца, в които ги
оспорва. Поддържа, че е невярно твърдението, че П. и Ц. са знаели към момента
на разпореждането, че баща им има още един син – ищеца. Делото за установяване
на бащинство е било висящо към момента и те са оспорвали този факт. При това, не
може да се твърди, че ответниците са извършили сделките при условията на
недобросъвестност. Оспорват се твърденията на ищеца, че прогласяването на
недействителността на договора за замяна по нот. акт № 473/11.12.2004 г. води
до недействителност на всички последващи сделки, включително на договора за
учредяване право на строеж. Обектите изградени в резултат на учреденото право
на строеж са собственост на трети за спора лица и не могат да се върнат в
патримониума на наследодателя, тъй като те не са били никога негова
собственост. Изградените в имота обекти въз основа на учреденото валидно право
на строеж не са плодове на собствения на наследодателя имот. Ако, както твърди
жалбоподателят, недействителността на договора за замяна води до
недействителност на всички последващи сделки, включително на договора за
учредяване право на строеж, то жалбоподателят не може да претендира насрещната
престация по този договор. Моли да се потвърди решението, в частите в които е
отхвърлен иска за делба. Претендира разноски.
Ответникът Ц.Е.Д. не взема становище
по жалбите.
Ответникът М. Цватенова П. поддържа
жалбата на Е.Е.Д. моли да се уважи.
Ответникът Е.П.А., чрез
представителят си, оспорва основната и допълнителна въззивни жалби на ищеца Е.Д..
Не оспорва насрещната въззивна жалба на ответника П.Д.. Моли да се остави в
сила решението в оспорените от ищеца части. Претендира разноски.
Съдът, след
преценка доказателствата по делото и доводите на страните по реда на въззивното
обжалване, намира за установено следното :
По делото се установява, че с нот. акт № 52, т. LXIV, дело № 12658/02.06.1994 г. Ц.М. Д. е дарил на дъщеря си
М. Ц.П. и на сина си Е. Ц. Д. по 1/2 ид. част от собствения си придобит по
наследство недвижим имот : празно дворно място, съставляващо имот пл. № 3 от
квартал 15 по регулациония план на гр. С., р-н „О.К.“, ул. „********,
представляващо бивш парцел ІІ, с площ от 1 880 кв. м., а по документ за
собственост с площ от 1607 кв. м.
Като се съобрази посоченото дарение, въззивният съд
споделя изводите на СРС, че останалата 1/2 идеална част от празно дворно място,
съставляващо УПИ ІІІ 646, в квартал 15 по регулациония план на гр. С., р- н „О.К.",
ул. „******** е останало собственост на М.Ц.П..
Съгласно удостоверение за наследници от 09.10.2007 г. Е. Ц.
Д. е починал на 30.01.2000 г. като е оставил за свой наследници по закон към
момента на смъртта си : съпруга Н. П.Д., която е починала на 31.12.2003 г.,
дъщери : П.Е.Д. и Ц.Е.Д. (ответниците) и син Е.Е.Д. (син). Не е спорно и се
установява, че последният е признат за син и наследник по закон на Е. Ц. Д. с
решение гр. д. № 258 от 2004 г. по описа на СГС, 7 - ми брачен с-в.
Установява се, че с предварителен договор за учредяване
право на строеж от 17.06.2004 г. ответниците Ц.Е.Д. и П.Е.Д. са учредили право
на строеж на „Б.“ ЕООД, като е уговорено в обезщетение срещу учреденото право
на строеж, на ответниците Ц.Е.Д. и П.Е.Д. да се построят следните недвижими
имоти: 1. апартамент № 8, на втори жилищен етаж, състоящ се от една дневна, две
спални и кухня, две бани и тоалетни, два балкона и коридори, с площ от 107. 11
кв. м., при съседи: ап. 9, коридор и С., ап. 7, двор, заедно с прилежащо избено
помещение № 8, със застроена площ от 7. 42 кв. м., при съседи: от две страни
коридор, мазе № 10 и 7; заедно с 16. 22 кв. м. от общите части на сградата и
съответните идеални част и от правото на строеж; 2. апартамент № 13, на трети
жилищен етаж, състоящ се от една дневна, две спални и кухня, две бани и
тоалетни, два балкона и коридори, с площ от 107. 11 кв. м., при съседи : ап. 12,
коридор и С., ап. 14, двор, заедно с прилежащо избено помещение № 13, със
застроена площ от 10. 27 кв. м., при съседи: от две страни коридор, двор, мазе
№ 11, заедно с 16. 62 кв. м. от общите части на сградата и съответните идеални
част и от правото на строеж; 3. магазин № 3, на партерен етаж, състоящ се от
основно помещение, баня и тоалетна с площ от 38. 51 кв. м., при съседи :
магазин № 4, коридор и двор, заедно с 5. 45 кв. м. от общите части на сградата
и съответните идеални част и от правото на строеж, както и паркоместа 3 и 4.
С н. а. № 166, т. ІІ, д. № 324 от 25.08.2004 г. Ц.Е.Д. и П.Е.Д.
продават на Е.П.А. апартамент № 61, находящ се в гр. С., р-н „К.П.“, ж. к. „********,
етаж ІІІ - ти, състоящ се от : две стаи, кухня и сервизни помещения, застроена
площ 62. 02 кв. метра, при граници : С., Б. и К. Я., бул. „Ал.
Стамболийски", заедно с избено помещение № 2, при граници : коридор, А. и М.Д. с 0. 661 %
ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
С нотариален акт № 134, т. ІІІ дело № 473 от 11.12.2004
г. Ц.Е.Д. и П.Е.Д., са заменили с Е.П.А. собствената си 1/2 идеална част от празно дворно място, съставляващо УПИ ІІІ - 646,
в квартал 15 по регулациония план на гр. С., р-н „О.К.", ул. „********, с
площ от 1 880 кв. м., а по документ за собственост с площ от 1607 кв. м., при
съседи: улица; УПИ IV-646; УПИ VІ-637; УПИ VІІ-638; УПИ VІІІ
- 639;УПИ ХІІ - 644, 1003 и УПИ ІІ - 647 срещу друг имот – 1/2 ид. част от
магазин, находящ се в гр. С., ул. Цар Симеон № 94, с площ от 28, 60 кв. м.
Следователно, след тази сделка съсобственици на празното
дворно място, съставляващо УПИ ІІІ-646, в квартал 15, р-н „О.К.", ул. „********
са станали М.Ц.П. и Е.П.А..
С нот. акт № 118, т. І, рег. № 349, дело № 92/30.12.2004
г. М.Ц.П. и Е.П.А. си учредяват взаимно и в полза на „Б.“ ЕООД право на строеж
върху посочения УПИ ІІІ-646, срещу задължение за построяване на сграда и
предоставяне в полза на учредителките на описаните в нотариален акт имоти. Срещу
учреденото право на строеж е уговорено в полза на Е.П.А. да останат построените
имоти, както следва : апартамент № 8 на втори жилищен етаж, състоящ се от една
дневна, две спални и кухня, две бани и тоалетни, два балкона и коридори, с площ
от 107. 11 кв. м., при съседи: ап. 9, коридор и С., ап. 7, двор, заедно с
прилежащо избено помещение № 8, със застроена площ от 7. 42 кв. м., при съседи:
от две страни коридор, мазе № 10 и 7, заедно с 16. 22 кв. м. от общите части на
сградата и съответните идеални част и от правото на строеж; 2. апартамент № 13
на трети жилищен етаж, състоящ се от една дневна, две спални и кухня, две бани
и тоалетни, два балкона и коридори, с площ от 107. 11 кв. м., при съседи : ап.
12, коридор и С., ап. 14, двор, заедно с прилежащо мазе № 13, със застроена
площ от 10. 27 кв. м., при съседи: от две страни коридор, двор, мазе № 12; мазе
№ 11 заедно с 16. 62 кв. м. от общите части на сградата и съответните идеални част
и от правото на строеж; 3. магазин № 3, на партерен етаж, състоящ се от основно
помещение, баня и тоалетна с площ от 38. 51 кв. м., при съседи : магазин № 4,
коридор и двор, заедно с 5. 45 кв. м. от общите части на сградата и съответните
идеални част и от правото на строеж, както и паркоместа 3 и 4, съгласно
одобрения архитектурен проект. Това са обектите, уговорени по предварителния
договор за учредяване право на строеж, в полза на Ц.Е.Д. и П.Е.Д..
С нот. акт № 175, т. ІІ, рег. № 24727, дело № 362/2006 г.
М.Ц.П. и Е.П.А. са продали на „Б.“ ЕООД 81 % от УПИ ІІІ - 646, в квартал 15 по
регулациония план на гр. С., р - н „О.К.", ул. „********, с площ по
графични данни от 1607 кв. м.
Въз основа на така установените правно -
релевантни за спора факти, съдът приема следното от правна страна :
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 34 ЗС, като решението е по първа фаза на делбеното производство.
Поради липса на въззивна жалба от
страните, решението е влязло в сила в частта, в която е допуснат до делба
апартамент № 61, находящ
се в гр. С., р-н „К.П.“, ж. к. „********, етаж ІІІ – ти. Констатациите на съда
по отношение съсобствеността на този имот не могат да се преразглеждат от
настоящия състав.
Съдът констатира обаче, че в тази част от диспозитива
на решението е допусната очевидна фактическа (техническа) грешка при изписване
на лицата, между които е допусната делбата като е вписано два пъти името на Ц.Е.Д.,
вместо името на сестра й П.Е.Д. при посочване на лицата, между които следва да
се допусне делбата. Тази грешка би могла
да се отстрани от съда, постановил решението, безсрочно, по реда на чл. 247 ГПК, при връщане на делото на този състав.
Съдът намира, че следва да се обсъди
законосъобразността на постановеното решение само в оспорените от страните
части – т. е. по основното решение, в частите, в които е отхвърлен иска за
делба на 1/2 ид. ч. от описаното дворно място, съставляващо
УПИ ІІІ - 646, в квартал 15 по регулациония план на гр. С., р - н „О.К.",
ул. „******** срещу М. П., Е. А., П.Д. и Ц.Д., както и по допълнителното, с
което е отхвърлен иска за делба на построените в посочената част от дворното
място обекти, индивидуализирани като
апартаменти с № - ра 8, и 13 и магазин № 3, както и паркоместа №№ 3 и 4 срещу
същите страни, а на основание
чл. 76 ЗН е обявена с изричен диспозитив недействителност на договор за продажба сключен с н. а. № 166, т. 2, дело № 324 от 25.08.2004
г. и договор за замяна сключен с н. а. № 134, т. 3, дело № 473 от 11.12.2004 г.
спрямо Ц.Е.Д., П.Е.Д., Е.Е.Д. от една страна и Е.П.А. от друга.
По частите от решението, предмет на въззивна проверка, съдът намира
следното от правна страна :
По отношение на описаното по - горе дворно място, съставляващо
УПИ ІІІ – 646 по делото е установено, че общият наследодател на част от
страните - Е. Ц. Д. е придобил 1/2 ид. ч. от имота по дарение от баща си Ц.М. Д..
Другата 1/2 ид. част от този имот е дарен на сестра му М. Ц.П..
Следователно и по разпореждането на чл. 20, ал. 1 СК 1986
г. (отм. понастоящем, но действащ към датата на дарението), към датата на
откриване на наследството на Е. Ц. Д. – 30.01.2000 г. имотът не е бил съсобствен
със съпругата му Н. П.Д. при равни квоти, както е приел СРС. Т. е. към датата
на смъртта на наследодателя в наследството му е била само 1/2 ид. част от този
имот. Останалата 1/2 ид. част е еднолично собственост на сестра му –
ответницата М.Ц.П..
От друга страна, от неоспорената СТЕ, приета от СРС и
представените по делото писмени доказателства се установява, че в описаното дворно
място е построена сграда, в която отделните обекти са собственост на различни
от съделителите собственици. В построените в имота сграда е налице етажна
собственост, поради което дворното място съставлява обща част и не може да се
третира като самостоятелен имот, независим от сградата върху него. Следователно
дворното място не може да бъде обект на делба, изцяло или в идеални части,
отделно от сградата, построена в него.
Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС, при
сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици,
земята представлява обща част на всички собственици, а съгласно чл. 38, ал. 3
ЗС, общите части не се делят.
Текстът на чл. 38, ал. 1 ЗС има
предвид вертикална етажна собственост - т. е. сграда с няколко самостоятелни обекта, които имат различни собственици. В съдебната практика правилата на чл. 38, ал. 1 и, ал. 3 ЗС се прилагат и
за т.нар. „хоризонтална етажна собственост“, при която в съсобствено дворно място има две или повече сгради с различни
собственици. Приема се, че в тези случаи дворното място също представлява обща
част и не подлежи на делба. В този смисъл са ППВС № 4/1964 г., ППВС № 2/1982 г., решение № 393 от 24.04.2009 г.
по гр. д. № 921/2008 г. на ВКС, І ГО, решение № 192 от 26.09.2014 г.
по гр. д. № 409/2012 г. на ВКС, ІІ ГО, решение
№ 229 от 30.11.2015 г. по гр. д. № 1755/2015 г., г. к., І ГО на ВКС, решение
№ 309 от 18.11.2011 г. по гр. д. № 215/2011 г., г. к., ІІ Г. О. на ВКС и др., постановени по реда
на чл. 290 ГПК.
Изключение от този принцип е
случаят, при който самото дворно място е делимо според строителните правила и
норми, като за всяка от сградите може да се обособи самостоятелен урегулиран
поземлен имот, какъвто не е
настоящия случай. Следователно, в частите, в които искът за самостоятелна делба
на дворното място е отхвърлен, решението на СРС е законосъобразно постановено.
По отношение на обектите, за които е отхвърлен иска за
делба с допълнителното решение от 27.01.2014 г., построени в описаното по -
горе дворно място, индивидуализирани като апартаменти
с № - ра 8, и 13 и магазин № 3, както и паркоместа №№ 3 и 4, както и по
отношение произнасянето на съда по искове по чл. 76 ЗН, въззивният съд намира
следното :
Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 1 и т. 2 от ТР № 1/19.05.2004 г. по т. д. № 1/2004
г. на ОСГК на ВКС, систематичното място на чл. 76 ЗН и граматичното
тълкуване на нормата сочат, че основната й защитна функция касае определен
кръг лица при определени условия – тя е предоставена в защита на само сънаследниците в спора по ликвидиране
съсобствеността, породена при наследяване.
ВКС е приел още, че актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна
сънаследствена вещ следва да се приеме като относително недействителен по право. Разпоредителната
сделка е действителна, валидно обвързва страните по нея, поражда желаните и
целени от тях правни последици и има действие спрямо третите лица. Актът на
разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло или отчасти, е непротивопоставим само по отношение
на останалите сънаследници, които не са участвали в сделката, доколкото с разпоредената вещ не
се изчерпва наследството и не се касае до хипотеза на разпореждане по чл. 212 ЗЗД, или е налице хипотеза на извършени разпореждания от всички сънаследници
със сънаследствения им дял, или разпореждането е между тях.
В посоченото ТР ВКС приема освен
това, че при „съдебен исков процес за ликвидиране съсобствеността, възникнала по наследяване
или при иск за собственост относно нейното съществуване, сделката може да се
обяви за недействителна по чл. 76 ЗН по искане на сънаследника, който не желае
в делбата да участвува приобретателя по нея. Правото на сънаследника да иска
прогласяване на относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да се упражни
само в първата фаза на делбения процес - по арг. на чл.
279 ГПК, само под формата на инцидентен установителен иск или правоизключващо
възражение. Сънаследниците, упражнили иска по чл. 76 ЗН целят по отношение на
тях да бъде прогласена недействителността на акта на разпореждане със
сънаследствената вещ и връщането на същата в делбената маса“.
Според тълкуването на ВКС, при
посочената недействителност последиците на акта на
разпореждане не се зачитат в отношенията на сънаследниците, поради което не
приобретателя, а разпоредилият се с вещта или части от нея сънаследник, е
носител на правото на собственост на сънаследствената вещ и делбата следва да
се извърши с неговото участие. Ако във втората фаза, при извършване на делбата,
разпоредената сънаследствена вещ не се падне нему в дял, то ще следва, че в
отношенията между прехвърлител и приобретател актът на разпореждане, макар и
действителен, не може да прехвърли права. В този случай прехвърлителят сънаследник отговаря спрямо приобретателя по реда на чл. 189 и сл. ЗЗД.
В заключение, „недействителността по чл. 76 ЗН не е абсолютна недействителност, нищожност
за извършен от сънаследник, несъобразен със закона, акт на разпореждане със
сънаследствената вещ, а признато право за защита срещу едно валидно
разпореждане, дадено в полза на определен кръг правни субекти да поискат
незачитане на последиците му при ликвидиране съсобствеността върху
сънаследствени имущества.“
От друга страна обаче, в т. 1 от ТР 1/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието изрично, че правото да се иска прогласяване на относителната
недействителност по чл. 76 ЗН може да се упражни само като инцидентен, преюдициален и
обуславящ, установителен иск или чрез възражение изрично направено в производството по делба.
Съдът намира за изцяло основателно
възражението по насрещната въззивна жалба на П.Е. Д., че нито в исковата молба, нито в молбите уточнения,
подадени след нея на 04.03.2008 г. и 15.08.2008 г., ищецът е направил нарочно
искане - било чрез предявяване на установителен иск, било чрез възражение, за
прогасяване относителната недействителност на двете посочени по-горе сделки, с
индивидуализацията им и посочване на страните по тях спрямо които да се
прогласи относителната недействителност. Такива твърдения не са изложени от
ищеца и те не могат да се предполагат от съда. Ищецът не е поискал по отношение на него актовете на разпореждане да се прогласяват за недействителни и
разпоредената част да се върне в делбената маса. Непротиворечива и последователна е практиката на
съдилищата и на ВКС по въпроса, че съдът не може служебно да се произнася по
този въпрос и да приема, че прехвърлителните сделки са недействителни на
основание чл. 76 ЗН без това изрично да е поискано.
Аргумент в посока, че ищецът не е
атакувал изрично прехвърлителните сделки в полза на Е.А., посочени по – горе, е
обстоятелството, че е насочил иска си за делба на имота и срещу преобретателката
Е.А., което подсказва, че признава наличието на съсобственост възникнала с нея.
След като ищецът, като наследник на общият
наследодател, не е упражнил изрично правата си чл. 76 ЗН – чрез
нарочен иск или възражение за защита срещу едно валидно
разпореждане със сънаследствената вещ, съдът не е имал основание служебно да се произнеся по такива искове, като приеме, че прехвърлителните сделки са недействителни. Не може да се приеме априори, че
споменаването на „фиктивност на сделките“ (без да се индивидуализират), с цел лишаване
на ищеца от наследство, съставлява нарочно искане за прогласяването на
относителната им недействителност по смисъла на чл. 76 ЗН. Нито в исковата
молба, нито в последващите уточнения на исковата молба от 04.03.2008 г. и
15.08.2008 г. ищецът се позовава изрично на недействителността на сделките по
смисъла, вложен в чл. 76 ЗН.
Следователно, сделките - договор за продажба сключен с
н. а. № 166, т. 2, дело № 324 от 25.08.2004 г. и договор за
замяна сключен с н. а. № 134, т. 3, дело № 473 от 11.12.2004 г. са породили правно действие
по отношение обема права, прехвърлени с тях. Понеже решението в частта, с
която е допусната делба на апартамент № 61, предмет на първата посочена сделка,
не е оспорено от страните, както се посочи и по - горе, и в тази част е
влязло в сила, не е в правомощията на въззивният съд да се произнася по
законосъобразността му в тази част, предвид изричната забрана да се влошава
положението на страните – по чл. 271 ГПК. Въпросът за съсобствеността за
апартамент № 61 не може да се преразглежда.
По изложените до момента съображения,
СРС се е произнесъл свръхпетитум, постановявайки с допълнителното решение
изричен диспозитив и прогласявайки недействителност на двете сделки, (без да е
посочил че става въпрос за относителна недействителност) без искането да е било
заявено с изричен установителен иск.
Дори да се приеме, че е било заявено
с възражение, по чл. 76 ЗН, с диспозитива на решението съдът дължи произнасяне само по
предявените насрещни права на ответника - искания и възражения за право на задържане (чл. 72, ал. 3 ЗС, чл. 91 ЗЗД) и за
вземането, въз основа на което е направил възражение за прихващане – чл. 221, ал. 2 ГПК (отм.) Освен за посочените насрещни права на ответника за други права, предявени
чрез възражение, съдът не се произнася с отделен диспозитив. Съдът следва да се произнесе с
отделен диспозитив само в случай, че правото по чл. 76 ЗН бъде упражнено с
инцидентен установителен иск, но не и когато е упражнено с възражение.
Поради изложеното, въззивният съд
намира, че допълнителното решение, в частта, в която съдът се е произнесъл
изрично по искове с правно основание чл. 76 ЗН е недопустимо и следва да се
обезсили, на основание чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.), а производството да се
прекрати.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че сделката обективирана в с н. а. № 134, т. 3, дело № 473 от 11.12.2004 г.,
с която Ц.Е.Д. и П.Е.Д. са заменили с Е.П.А. собствената си 1/2 идеална част от празно дворно място, съставляващо УПИ ІІІ -
646, в квартал 15 по регулациония план на гр. С., р-н „О.К.", ул. „********
срещу друг имот - 1/2 ид. част от магазин, находящ се в гр. С., ул. „********,
с площ от 28, 60 кв. м., е породила правно действие.
При този извод следва, че Е.А., като съсобственик с М. П.,
която притежава другата 1/2 ид. част от дворното място по дарение от баща си,
са учредили валидно право на строеж върху дворното място, при осъществяването
на което е построена сградата, в която собствеността върху обектите вече е в
полза на носителите на правото на строеж и на собственост. В тези обекти не е
налице съсобственост между ищеца от една страна и Ц.Е.Д.,
П.Е.Д., Е.П.А. и М. Ц.П., както е приел и СРС, без да
излага конкретни доводи.
Само за пълнота следва да се посочи, че дори да е обявена
относителната недействителност на сделката по замяната от 11.12.2004 г.,
действителни остават останалите сделки по учредяване право на строеж и
построяване на обектите в имота. Недействителността не е абсолютна, а
относителна и касае само страните по сделката. Възраженията на ищеца в обратния
смисъл за изцяло неоснователни. Както се
посочи, дворното място само по себе си вече не може да се върне като
самостоятелен обект на делба в съсобствеността, а съставлява обща част на
построената в мястото сграда. Отделните обекти в тази сграда, построени въз
основа на отстъпеното право на строеж, са станали индивидуална собственост на лицето,
в полза на което е учредено право на строеж, както и на останалите
съсобственици на дворното място, с които не възниква съсобственост с ищеца.
Следва да се има предвид и факта, че с нот. акт № 175, т.
ІІ, рег. № 24727, дело № 362/2006 г. М.Ц.П. и Е.П.А. са продали на „Б.“ ЕООД 81
% от УПИ ІІІ - 646, в квартал 15 по регулациония план на гр. С., р - н „О.К.",
ул. „********, с площ по графични данни от 1607 кв. м. Следователно, още към
2006 г. 81 % от дворното място, върху което е построена сградата е станало
собственост на трето за спора лице, което е построило и сградата в имота.
По изложените
съображения в тяхната съвкупност, съдът намира, че основното решение, в
частите, в които е отхвърлен иска за делба на 1/2 ид. ч. от описаното дворно
място, съставляващо УПИ ІІІ - 646, в
квартал 15 по регулациония план на гр. С., р - н „О.К.", ул. „********
срещу М. П., Е. А., П.Д. и Ц.Д., както и допълнителното, с което е отхвърлен
иска за делба на построените в посочената част от дворното място обекти, индивидуализирани като апартаменти с
№ - ра 8, и 13 и магазин № 3, както и паркоместа №№ 3 и 4 срещу същите страни
следва да се оставят в сила, макар и по съображения различни от изложените от
СРС.
Допълнителното решение от 27.01.2014
г., с което на основание чл. 76 ЗН е обявена с изричен диспозитив недействителност на договор за продажба сключен с н. а. № 166, т. 2, дело № 324 от 25.08.2004
г. и договор за замяна сключен с н. а. № 134, т. 3, дело № 473 от 11.12.2004 г.
спрямо останалите сънаследници Ц.Е.Д., П.Е.Д., Е.Е.Д. от една страна и Е.П.А., на основание чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.) следва да се
обезсили и производството в тази част – да се прекрати.
СРС следва, при връщане на делото, да
инициира производство по реда на чл. 247 ГПК за поправка очевидна фактическа
грешка в диспозитива на основното решение от 30.06.2011 г., като се изпишат
правилно лицата, между които е допусната делбата – вместо името на Ц.Е.Д.,
което е записано два пъти, да се запише името на сестра й П.Е.Д. при посочване
на лицата, между които следва да се допусне делбата.
По разноските : При този изход от спора, право на разноски в
производството пред СГС има само ответника П.Д., чиято насрещна въззивна жалба
ще бъде уважена. Доколкото по делото липсват данни за реално направени
разноски, такива не се присъждат в полза на страната.
Водим от горното Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № ІІ
–
74
-
128/30.06.2011
г. на СРС, 74 с - в, по гр. д. № 225/2008 г., в частите, в които е
отхвърлен иска, предявен от Е.Е.Д.,
действащ към онзи момент чрез своята майка и законен представител Ц.Ц.Н. срещу М.Ц.П., Е.П.А., Ц.Е.Д. и П.Е.Д.,
за делба на следният недвижим имот :
1/2 ид. част от празно дворно място, съставляващо УПИ ІІІ - 646, в
квартал 15 по регулациония план на гр. С., р-н „О.К.", ул. „********, с
обща площ от 1 880 кв. м., а по документ за собственост с площ от 1607 кв. м.,
при съседи : улица; УПИ IV - 646, УПИ VI - 637, УПИ VІІ -
638, УПИ УІІІ - 639, УПИ ХІІ - 644 и УПИ ІІ - 647.
ОСТАВЯ В
СИЛА допълнително
решение от 27.01.2014 г. на СРС, 74 с - в, по гр. д. № 225/2008 г., в частта, в която е отхвърлен предявения от Е.Е.Д.,
действащ към този момент чрез своята майка и законен представител Ц.Ц.Н. срещу М.Ц.П.
и Е.П.А., Ц.Е.Д. и П.Е.Д. по отношение недвижимите имоти, построените в 1/2
ид. част от празно дворно място, съставляващо УПИ ІІІ - 646, в квартал 15
по регулациония план на гр. С., р - н „О.К.", ул. „********, индивидуализирани
като апартаменти с № - ра 8, и 13 и магазин № 3, както и паркоместа №№ 3 и 4.
ОБЕЗСИЛВА, на основание като чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.)
допълнително решение от 27.01.2014 г. на СРС, 74 с - в, по гр. д. № 225/2008 г., в частта, в която са
прогласени за недействителни, на основание чл. 76 от ЗН договор за продажба
сключен с н. а. № 166, т. 2, дело № 324 от 25.08.2004 г. на Нотариус В.А.,
вписан в СВ под № 54, т. 114 от 25.08.2004 г. и договор за замяна
сключен с н. а. № 134, т. 3, дело № 473 от 11.12.2004 г. на Нотариус В.А.,
вписан в СВ под № 5, т. 178 от 11.12.2004 г. спрямо останалите сънаследници Ц.Е.Д.,
П.Е.Д., Е.Е.Д. от една страна и Е.П.А. от друга и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази част.
РЕШЕНИЕ № ІІ – 74 - 128/30.06.2011 г. на СРС, 74 с - в, по гр. д. № 225/2008 г., в
частта, в която е допусната съдебна делба между Е.Е.Д., действащ към този
момент чрез своята майка и законен представител Ц.Ц.Н. и Ц.Е.Д. и П.Е.Д. от друга, на недвижим имот, както следва : АПАРТАМЕНТ № 61, находящ се в гр. С., р-н „К.П.“, ж. к. „********,
етаж ІІІ – ти и е ОТХВЪРЛЕН иска за делба предявен от Е.Е.Д., действащ към този момент чрез своята майка и
законен представител Ц.Ц.Н., срещу М.Ц.П.
и Е.П.А.
за посочения апартамент № 61, е влязло в сила, като неоспорено от страните.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчване преписи от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.