Решение по дело №908/2023 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 450
Дата: 7 ноември 2023 г.
Съдия: Снежана Стоянова
Дело: 20235220200908
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 450
гр. Пазарджик, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20235220200908 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.“ ЕООД, ЕИК: ... със седалище и адрес на
управление гр.К., улица „П.“ №18, представлявано от управителя А. А. М.
против НП № 13-2300154 от ... г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с
чл.413, ал.2 от КТ и за нарушение на чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ във връзка с чл.2,
ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска „трудова злополука“, на търговското дружество, в
качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на
1 500 (хиляда и петстотин) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до твърдения за
материална незаконосъобразност на НП. Фактическите констатации не се
отричат, но се твърди че нарушението е квалифицирано неправилно, тъй като
били налице всички предпоставки за приложението на привилегирования
състав на чл.415 в от КТ.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява надлежно упълномощен
процесуален представител, който подържа жалбата и пледира за изменение на
атакуваното НП чрез преквалификация на нарушението по закон за по-леко
1
наказуемо престъпление, какъвто представлява разпоредбата на чл.415 в от
КТ.
АНО – редовно призован, изпраща процесуален представител, който
оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.
РС - Пазарджик, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните
по делото доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „„А.“ ЕООД е санкциониран за това, че в качеството си
на работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
Кодекса на труда не е застраховал работещите в обект на дружеството,
представляващ „Б.“, находаща се в град Пазарджик които подлежат на
задължителна застраховка за риска „трудова злополука“. Пояснено е, че
работещите при дружеството – жалбоподател извършват дейност
„производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия“, за която
икономическа дейност е определен коефициент на трудов травматизъм 0,67,
който е по-висок от средния за страната – 0,64, определен със заповед на
МТСП от ... год.
Нарушението било извършено на ... г. в гр.Пазарджик, когато е първият
работен ден за 2023 год. То било установено още при извършена от
инспектори при ДИТ Пазарджик на ... год. проверка на място в обекта, за
което били дадени предписания със срок на изпълнение до ... год. /вж.
протокол за извършена проверка, т.10 – л.18 и л.19 в делото/. В изпълнение на
предписанията работодателят /жалбоподателя/ на ... год. сключил
застрахователен договор, с който застраховал за своя сметка работниците / 6
на брой/ за риска „трудова злополука“ /застрахователна полица на л.14 в
делото/.
Независимо от това на ... г. Т. Д. – главен инспектор при ДИТ –
Пазарджик, съставила против жалбоподателя АУАН, с който му вменила
нарушение на чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ във връзка с чл.2, ал.1 от Наредбата за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова
злополука“.
Въз основа на АУАН, на ... год. АНО издал срещу жалбоподателя
2
обжалвано в настоящото производство НП. То било връчено на
пълномощник на жалбоподателя на ... г., а жалбата против НП била подадена
от представляващия жалбоподателя чрез наказващия орган на ... год. и
следователно е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, при което е
процесуално допустима.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по
делото писмени доказателства, които са непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жалбата , с оглед наведените в
същата възражения, е основателна.
В хода на административно наказателното производство по безспорен
начин се доказа факта на извършеното нарушение по чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ
във връзка с чл.2, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“, което практически
не се оспорва и от пълномощника на дружеството.
Няма никакъв спор по делото, че на ... год. след извършена проверка на
място в обекта и документална проверка е било констатирано, че „А.“ ЕООД,
в качеството на работодател не е не е застраховал работещите в обект на
дружеството, представляващ „Б.“, находаща се в град Пазарджик които
подлежат на задължителна застраховка за риска „трудова злополука“. Това
обаче било сторено в един кратък период от време, а именно на ... год., т.е.
преди съставянето на АУАН.
При това положение съдът намира, че неправилно е била ангажирана
обективната административно наказателна отговорност на дружеството по
реда на чл.413, ал.2 от КТ, вместо по привилегирования състав на чл.415в от
КТ.
Както вече се посочи отстраняването на нарушението е било
осъществено само 9 дни след проверката, при което установеното
административно нарушение покрива признаците на състава на чл. 415в от
КТ. Отделно от това не са произтекли вредни последици за работниците.
Като не е приложил разпоредбата на чл. 415в от КТ, която е специална
спрямо общата и има приоритет, наказващият орган неправилно е приложил
материалния закон. Това налага преквалификация на деянието в настоящата
инстанция, което е допустимо да се извърши от съда в конкретния случай,
3
защото касае по-леко наказуема хипотеза без съществено изменение на
обстоятелствената част на нарушението, която е и с по- благоприятни
последици за нарушителя.
Нормата на чл. 415в от КТ предвижда имуществена санкция за
работодателя в размер от 100 до 300 лева, като съдът намира, че в случая
следва да се наложи в минималния размер, което ще е съответно на тежестта
на нарушението и с което ще се постигнат целите на наказанието. В подкрепа
на този извод е изключително ниската разлика между приложимия за
работещите в обекта на жалбоподателя коефициент на трудов травматизъм,
съотнесен към средния за страната, над който се предвижда задължително
застраховане за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя.
Допълнителен аргумент е сравнително малкия брой работници – 6 бр., виден
от застрахователната полица.
От страна на жалбоподателя разноски не се претендират. Такива се
претендират от юрисконсулта на ДИТ Пазарджик под формата на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взема предвид ниската фактическа и правна сложност на
делото, на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
определя на юрисконсулта на АНО възнаграждение в размер на 80 лв.
По въпроса за разноските на основание чл.144 от АПК субсидиарно
приложение следва да намерят правилата на ГПК, тъй като се касае за
намаляване на наложената имуществена санкция вследствие на изменение
атакуваното наказателно постановление. В този смисъл разноските следва да
се присъдят по съразмерност. Ето защо жалбоподателя следва да бъде
осъден да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр.
София, /доколкото Дирекция "Инспекция по труда"- Пазарджик е структурно
звено към ИА и няма статут на самостоятелно юридическо лице/ сума в
размер на 5,33 лева - юрисконсултско възнаграждение по съразмерност.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.4 във връзка с чл.63, ал.7 ,
т.1 и т.4 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 13-2300154 от ... г. на Директора на Дирекция
4
„Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на „А.“ ЕООД, ЕИК: ... със
седалище и адрес на управление гр.К., улица „П.“ №18, представлявано от
управителя А. А. М. на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.413, ал.2
от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева, като преквалифицира нарушението по чл.415в от КТ, за
което му налага имуществена санкция в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК: ... със седалище и адрес на управление
гр.К., улица „П.“ №18, представлявано от управителя А. А. М. ДА ЗАПЛАТИ
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ Булстат: ..., адрес:
бул. „К. А. Д.“ 3, 1000 Център, гр. София сума в размер на 5, 33 лева / пет
лева и 33 ст./ - юрисконсултско възнаграждение по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5