РЕШЕНИЕ
№ 355
гр. Велико Търново, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Явор Данаилов
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно гражданско дело №
20224100500561 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по подадена жалба от В. Й. АН., ЕГН **********, с адрес
гр. В. Т., ул. „О.“ №.., вх..., ет., ап. .. срещу акт на ЧСИ Ивелина Цанкова,
представляващ сметка за размера на дълга от 22.04.2020 г. по ИД №
20188960400058 по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова, с района на действие
ВТОС.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция жалба се отправя
искане за отмяна на обжалвания акт, като се сочи, че длъжникът е заявил да
бъде издаден документ, представляващ справка относно внесени по сметка на
ЧСИ суми чрез запор върху трудово възнаграждение и пенсия, как са
разпределени тези суми по сметките на отделните взискатели, както и на
какво основание са начислени такси и разноски по изпълнението. Сочи се
още, че в обжалваната сметка за размера на дълга са преписани
първоначалните суми по изпълнителни листове, без да е посочено погасяване
и съответно намаляване на дълга, като по този начин не се дава отговор какъв
е удовлетворения остатък от вземането на взискателите към датата на
съставяне на сметката. Не била посочена конкретно и ясно главница,
мораторни и законни лихви и периода за който са начислени. Оспорват се
дължимите суми по сметка по чл. 79 ЗЧСИ като надписани и завишени, като
моли да бъдат отменени дължимите в полза на ЧСИ Цанкова такси в размер
на 697,20 лева, както и пропорционални такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в
1
размер на 4381,42 лева.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК, не е постъпил отговор на подадената
въззивна жалба от страна на взискателите.
По настоящото производство, ведно с приложеното копие на ИД №
20188960400058, са приложени писмени обяснения от ЧСИ Ивелина Цанкова,
рег. № 896, район на действие ВТОС, като в последните се съдържа
становище относно допустимост, но неоснователност на жалбата, тъй като
изложено в нея не кореспондира с фактическата обстановка и данните от
приложените по делото документи. Изложени са подробни мотиви относно
дължимостта на отразените в сметката дължими суми, съобразени с
разпоредбите на ТТРЗЧСИ.
По така изложените твърдения, както и от приложените по делото
писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подадената жалба, попада в приложното поле на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК,
а именно съдържа означение, че е подадена от лицето В. Й. АН. - длъжник по
ИД № 20188960400058 при ЧСИ Ивелина Цанкова, рег. № 896, район на
действие ВТОС. Поради това, че е налице активна процесуална легитимация
и правен интерес у лицето, сезирало настоящата съдебна инстанция с
въззивната жалба, в предвидените срокове за обжалване по см. на чл. 436, ал.
1 ГПК, то същата се явява процесуално допустима, а на основание чл. 436, ал.
4 ГПК - и редовна. Съдът намира, че в настоящата хипотеза не се налага
разпит на свидетели и/или вещи лица, поради което и на основание чл. 437,
ал. 1 и ал. 3 ГПК, ще следва да се произнесе в рамките на закрито съдебно
заседание, по същество на жалбата.
От приложеното копие на изпълнително дело е видно, че длъжникът В.
Й. АН. е отправила молба до съдебния изпълнител с вх. №
005905/18.03.2020г., с която моли да бъдат признати внесените от нея суми
към взискателите по изпълнителното дело, както и да й бъде изготвена
справка относно оставащия размер на дълга по горепосоченото изпълнително
дело. Изготвена е сметка за размера на дълга с изх. № 007211/22.04.2020г.
Същата е изпратена на длъжника чрез пощенски куриер, като видно от
приложеното известие за доставяне, пратката е останала непотърсена и е
върната на подателя на 03.06.2020г. Длъжникът А. ръкописно е отбелязала
получаването на сметка за размера на дълга в кантората на ЧСИ на
05.11.2020г.
В законоустановения срок длъжникът е подал настоящата жалба с вх. №
019997/03.12.2020г. срещу този акт на ЧСИ, която с разпореждане от
07.12.2020 г. ЧСИ е обездвижила с указания да посочи в какво се състои
искането на жалбоподателката. В.А. депозира становище, в което уточнява,
че обжалва незаконосъобразността на действията на ЧСИ по определяне на
разноските по изпълнението.
При горната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
2
следното:
Предмет на обжалване е акт на ЧСИ относно дължимата такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ, която е начислена върху пълния размер на дължимите по
издадените срещу длъжника изпълнителни листове в полза на Етажна
собственост, гр. Велико Търново, ул. „Охрид“ № 1, вх. Б, „Ипокредит“ ООД,
„ОТП Факторинг България“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
като сумите са посочени в сметката за дълга така, както са посочени същите в
изпълнителните листове и върху тези суми е начислена таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ. Предмет на обжалване е и сумата от 697,20 лева с вкл. ДДС,
представляваща дължими в полза на ЧСИ Ивелина Цанкова такси, дължими
към 22.04.2020 г.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, по следните
съображения:
Както е посочено в мотивите към т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д.
№ 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС - размерът на разноските по изпълнението се
променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително
действие. Дължимите по изпълнението такси и разноски са в тежест на
длъжника по делото, който има задължение да ги възстанови. Тъй като тези
разноски се събират от длъжника в хода на производството по
принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита
за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат
събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде
установен в течение на самото производство. Необходимо е да бъде
установено, че суми за такси и разноски са действително дължими по
изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало
задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа по
изпълнението, поради което е необходимо последният да определи
дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи
плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се
реализира принудително в производството по изпълнението именно въз
основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо
издаването на изпълнителен лист. В цитираното тълкувателно решение се
приема още, че използвания в чл. 435, ал. 2 ГПК израз „постановление за
разноски”, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на
съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника
за разноски по изпълнението. Именно такъв акт, представлява обжалваната в
настоящото производство „сметка за размер на дълга“ от 22.04.2020 г., в
която са начислени посочените по-горе такси и разноски по изпълнението.
Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗЧСИ „За събиране на таксите по
изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра,
подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на
задълженото лице.“ Според ал. 2 на същия текст „В сметката се посочват
разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при
3
пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни
разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.“
Обжалвания пред настоящата инстанция акт на ЧСИ съдържа всички
необходими реквизити предвидени в закона, относно неговата редовност –
конкретно са посочени разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите,
материалния интерес, въз основа на който са изчислени, както и техния
размер.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за
извършването на изпълнителни действия и извършването на други действия,
като биват прости и пропорционални.
Таксата по т. 26 от Тарифата е пропорционална и се следва при
приключване на изпълнението като се дължи само върху събраната сума. По
естеството си тази такса представлява възнаграждение за положения труд от
ЧСИ /ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. В самия текст на т. 26 от Тарифата се
казва, че „за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума..“ като в точка 1 към разпоредбата е изрично посочено „при частично
събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се
събира част, съответстваща на събраната сума. Таксата, събрана при
частичните плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо събраната
сума“. В конкретния случай, посочените от ЧСИ такси по т. 26 са правилно
изчислени, върху пълния размер на всяко от предявените вземания. Както
посочва в мотивите си ЧСИ – част от задълженията вече са погасени,
съответно върху тази част е вече начислена и събрана такса по т. 26 от
Тарифата, която следва да се приспадне от общо дължимата пропорционална
такса. В обжалваната сметка за дълга няма посочване на тези размери, а само
общо са посочени дължимите суми и таксата, която се дължи за тези суми,
след събирането им. С молба от 18.03.2020 г. длъжникът е поискал да му бъде
издадено удостоверение, е което ЧСИ да посочи дължимите към онзи момент
задължения, а не общото задължение към всеки един от взискателите, така,
както са посочени в изпълнителния лист, съответно задълженията и таксите
по т. 26 от Тарифата, върху този остатък от задълженията към 22.04.2020 г.
Длъжникът е заплатил такса за издаване от ЧСИ на удостоверение, относно
задълженията към този момент, което не е получил, тъй като издадената
сметка за размера на дълга не представлява търсената от длъжника
информация, която той има право да получи от ЧСИ по всяко време на
производството.
От горното се извежда извода, че действително посочените в сметката
за размера да дълга такси по т. 26 от Тарифата са правилно пресметнати, въз
основа на размерите на предявените вземания – за всяко едно вземане
отделно, след което са събрани всички пропорционални такси и от тях са
приспаднати вече събраните такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Така за общо дължимата към взискателя Етажна собственост гр. Велико
Търново, ул. Охрид № 1, вх. Б, ЕИК ********* сума от 2656,19 лв., е
4
посочена дължима такса по т. 26 в размер на 278,99 лв., която сума отговаря
на действително дължимата, но не и на търсената от длъжника информация,
относно оставащия размер на дълга и съответно пропорционално дължимата
такса по т. 26 от Тарифата.
За общо дължимата към взискателя „Ипокредит“ ООД, ЕИК *********,
сума от 5134,07 лв., е посочена дължима такса по т. 26 в размер на 516,87 лв.,
която сума отговаря на действително дължимата, но не и на търсената от
длъжника информация, относно оставащия размер на дълга и съответно
пропорционално дължимата такса по т. 26 от Тарифата.
По отношение на общо дължимата към взискателя „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, сума от 14634,99 лв., е посочена дължима такса по т. 26 в
размер на 1317,72 лв.; за дължимата сума от 1433,88 лв. – такса по т. 26 –
161,65 лв.; за сумата от 2091,59 лв. – пропорционална такса 224,79 лв. и за
дължимата сума от 23444,45 лева – такса в размер на 1952,00 лв., които суми
са правилно изчислени, съобразно разпоредбата на т. 26 от Тарифата, но
отново не дава търсения от длъжника отговор, относно остатъка на
дължимата сума.
По същия начин е посочен дълга и по отношение на взискателя
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 20360940 – общ размер на
предявеното вземане – 1091,59 лева, а дължима такса по т. 26 от Тарифата -
128,79 лева.
Общия сбор на начислените пропорционални такси по т. 26 върху така
посочени суми се равнява на 4 580,81 лева, а в обжалвания акт ЧСИ Цанкова е
посочила, че дължимите пропорционални такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ са
в размер на 4381,42 лева, с вкл. ДДС, която сума, представлява сбора на
всички пропорционални такси, намален със сбора от вече събраните. Въпреки
правилно определените суми на таксата по т. 26, върху пълния размер на
всяко предявено вземане, съответно върху остатъка от дълга към всеки от
взискателите, посочените по този начин суми не удовлетворяват молбата на
длъжника и исканата от него справка. Предвид горното, съдът приема, че
дължими пропорционални такси по т. 26 от Тарифата са правилно изчислени,
съответно неоснователно е възражението на длъжника относно тяхното
завишаване, но следва да бъдат дадени указания на ЧСИ, да представи на
длъжника исканата справка с актуалния размер на дълга към всеки един от
взискатели и съответно изчислена по отношение на този размер
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, за която услуга длъжникът вече
е заплатил дължимата такса.
В частта относно сумата от 697,20 лева с вкл. ДДС, съдът намира
обжалвания акт за правилен. Сумата представлява начислени обикновени и
допълнителни такси, всяка от които кореспондира с предприетите
изпълнителни действия в хода на производството. Тези такси са подробно
посочени от ЧСИ и представляват: 2 бр. такса по т. 3 от ТТР към ЗЧСИ – /л.
208 и л. 186/ или общо – 10 лв.; 39 бр. такса по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ, общо
5
390 лв.; 9 бр. такса по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ или общо 180 лева; и 1 бр. такса
по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ – л. 167 от ИД – такса в размер на 1,10 лв. Общия
размер на тези такси възлиза на сумата от 581,10 лева, като след начисляване
на ДДС се получава сумата от 697,20 лева – вярно посочена от ЧСИ. С оглед
на това жалбата на длъжника и в тази и част следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед на горните констатации, съдът намира, че подадената от
длъжника В.А. жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна. Доколкото длъжникът е заплатил дължимата такса за
получаване на справка относно размера на дълга към 22.04.2020 г., то следва
да се задължи ЧСИ Ивелина Цанкова да снабди В.А. с исканата справка за
актуалния размер на дълга.
Водим от горното Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена жалба от В. Й. АН., ЕГН
**********, с адрес гр. В.Т., ул. „О.“ № ., вх. ., ет. .., ап. .. срещу акт на ЧСИ
Ивелина Цанкова, представляващ сметка за размера на дълга от 22.04.2020 г.
по ИД № 20188960400058 по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова, с района на
действие ВТОС, като неоснователна.
ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ Ивелина Цанкова да снабди длъжника В. Й. АН. с
изисканата справка относно действителния остатък от дълга, след извършени
частични погасявания към всеки от взискателите.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6