№ 12674
гр. С, 04.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Частно гражданско дело №
20231110107820 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 420, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба на “С.-73“ ООД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.Р бл.9, вх.Б, партер, представлявано от
Н. В. С.а М, С. В. С., В. С. П., за спиране на изпълнението по издадената по делото заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Съдът като прецени данните по делото и доводите на длъжника, намира
следното:
Искането за спиране е направено в определения от закона срок /видно от
отбелязването връху представената покана за доброволно изпълнение от ЧСИ/ и от
легитимирано лице, имащо правен интерес от това, поради което е процесуално допустимо.
В двуседмичния срок от получаване на заповедта за незабавно изпълнение длъжникът, освен
настоящето искане, е подал и възражение и частна жалба срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение.
Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 28.02.2023 г.,
издадена по настоящето ч.гр.д № 7820/2023 г. на Софийски районен съд, е разпоредено
длъжникът “С.-73“ ООД, да заплати на кредитора "Б А М" ЕООД, следните суми: сумата
70 000.00 евро, представляваща вземане за част от главница дължима главница в общ размер
на 212374.93 евро по договор за банков револвиращ кредит № 8/23.01.2009 г., ведно със
законна лихва за период от 14.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноски по
делото за държавна такса в размер на 2 738.16 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 5 000.00 лева.
В искането, предмет на разглеждане в настоящето производство, са изложени
аргументи относно недопустимост на производството и несъществуване на процесното
вземане, обосновани с наличието на издаден по предходно заведено дело изпълнителен лист
в полза на праводателя на кредитора /заявител по делото/. Наведени са и доводи относно
липса на съответствие между представения и посочения в заповедта за изпълнение
документ, от който произтича вземането.
Имайки предвид данните по делото и изложените от молителя доводи, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 420 ГПК, изпълнението се спира, ако се представят убедителни писмени
доказателства, че присъдената сума не се дължи, ако вземането се основава на
неравноправна клауза по договор с потребител, и/или неправилно е изчислен размера на
вземането по договор с потребител, респ. представено е надлежно обезпечение за кредитора
по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД. В случая тези изисквания на закона не са изпълнени.
1
На първо място, съдът намира, че действително по делото са представени
доказателства за предходно образувано заповедно производство от страна на първоначалния
кредитор на длъжника – „У К Б“ АД, а именно ч.гр.д.№ 7661/2019 г. по описа на СРС, 74
състав, по което „С.-73“ ООД е осъдено заедно с други солидарни длъжници да заплатят
сумата от 732 481.47 евро, представляваща дължима главница по договор за кредит от
23.01.2009 г., както и лихва от 44355.28 евро и такса от 2493.75 евро. Безспорно
основанието, от което произтича вземането на „У К Б“ АД по ч.гр.д.№ 7661/2019 г. по описа
на СРС, 74 състав и това, от което произтича вземането на "Б А М" ЕООД по настоящето
дело е едно и също /договор за банков револвиращ кредит от 23.01.2009 г./, макар и
представените документи по чл.417 от ГПК, въз основа на които кредиторите са снабдени с
изпълнителен лист да са различни. Въреки това, не може да се направи извод за идентичност
на вземанията по двете дела, тъй като видно от представения по настоящето дело
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, общият размер на предоставената в
заем главница, която се обезпечава, е 811 000.00 евро, а сборът на претендираните такива по
двете дела – от 2019 г. и настоящето, е под този размер. Ето защо и предвид липсата на
доказателства, че „С.-73“ ООД е погасило изцяло дълга си по процесния договор за кредит,
не дава основание да се приеме, че са налице данни, че присъдената сума не се дължи.
В същото време, длъжникът не е представил и надлежно обезпечение за кредитора по
реда на чл.180 и 181 ЗЗД.
Доводът, изложен в молбата на „С.-73“ ООД досежно посочената в издадените по
делото разпореждане и заповед за незабавано изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК, дата на нотариалния акт, въз основа на който заявителят е
снабден с изпълнителен лист също не е основание за спиране на изпълнението, тъй като се
касае за техническа грешка. В съдебните актове по настоящето дело по ясен и недвусмислен
начин е посочен документът, въз основа на който те са издадени, поради което погрешното
изписване на една цифра от датата на съставяне на нотариалния акт не може да обоснове
извод за недължимост на присъденото вземане.
С оглед изложеното и съобразно изискванията на закона, следва да се приеме, че
длъжника - молител, не е представил убедителни писмени доказателства, удостоверяващи,
че признатото в заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист изпълняемо право
не съществува, респ., че страда от пороците, предвидени в чл.420, ал.2 т.2 и 3 от ГПК или че
е обезпечил същото по съответния ред.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на искането по чл.420, ал.2 от ГПК,
които подлежат на отхвърляне.
Воден от гореизложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на “С.-73“ ООД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.Р бл.9, вх.Б, партер, представлявано от Н. В.
С.а М, С. В. С., В. С. П., за спиране на изпълнението по издадената на 28.02.2023 г. по
настоящето дело заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК.
Определението може да се обжалва от молителя пред Софийски градски съд, в
едноседмичен срок от връчването на настоящото определение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2