Р Е Ш Е Н И Е
гр.Плевен, 12.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в публичното съдебно заседание на 12.01.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Г., като разгледа докладваното от съдията Николова гр.д. №2766 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск за делба І-ва фаза.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от ***С.Г., ЕГН **********,***,
тел.: ***, чрез пълномощника й адв. Й.Я., съдебен адрес: ***, адв.И.Я. против П.Б.Т.
ЕГН **********,***, в която се твърди следното : страните са съсобственици по
наследство при равни права на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***с адрес на поземления имот: ***,
целия с площ 273 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана;
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор няма;
номер по предходен план ***, при съседи на поземления имот: ***; ***; ***; ***,
заедно с построените в поземления имот СГРАДА с идентификатор ***, със
застроена площ 68 кв.м, брой етажи 2, предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна; СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ 25кв.м, брой
етажи 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване; СГРАДА с
идентификатор ***, със застроена площ 21 кв.м, брой етажи 1, предназначение:
постройка на допълващо застрояване и СГРАДА с идентификатор ***, със застроена
площ 21 кв.м; брой етажи 1, предназначение: хангар, депо, гараж.
Имотът бил собственост на
дядото на ищцата ***Т.,***, който починал на 22.09.2005г. и оставил за
наследници двама сина ***Б.Т. /баща на ищцата/ и ответника П.Б.Т., които
наследили имота при равни права – по ½ ид. част за всеки от тях.
***Б.Т. починал и ищцата наследила неговата ½ ид. ч. от
недвижимия имот. Желае да ликвидира съсобствеността върху имота, поради което
подава настоящата искова молба и сезира
съда с искане да допусне да се извърши съдебна делба между нея и ответника на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с адрес на поземления имот ***, целия с площ
273 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана- начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор няма; номер по
предходен план ***, при съседи на поземления имот:***, ***; ***; ***, заедно с
построените в поземления имот СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ 68 кв.м, брой етажи 2,предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна; СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ
25кв.м, брой етажи 1 предназначение: постройка на допълващо застрояване; СГРАДА
с идентификатор ***, застроена площ 21 кв.м, брой етажи 1, предназначение:
постройка на допълващо застрояване и СГРАДА с идентификатор ***, със застроена
площ 21 кв.м; брой етажи 1, предназначение: хангар, депо, гараж при два равни
дяла - по един за ищцата и ответника, след което да извърши делбата му между
тях.
В срок е депозиран писмен
отговор от П.Б.Т. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат П.К. адрес за
призоваване и изпращане на съобщения по делото- ***, в който се излага следното
: страните са наследници на ***Т.,***, починал на 22.09.2005 година /акт за
смърт 1201/23.09.2005 г., изд. от Община Плевен/. Правата им на наследство са
равни.
От общия наследодател е
останал в наследство описаният в исковата молба имот, за който се прави искане да бъде допуснат до делба, с
изключение на описаната СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ от 21
кв.м., брой етажи 1, с предназначение гараж. Гаражът е построен от ответника и
съпругата му ***, ЕГН **********. За построяването на гаража на основание чл.56
ал.2 т.2 от ЗТСУ баща му е дал нотариално заверено заявление до Общинския
народен съвет, с което им е учредил право на строеж на гаража. Въз основа на
това заявление е одобрен на името на П.Б.Т. проект за строеж на гаража,
издадено строителното разрешение и протокол за строителна линия. След
построяването на гаража той и съпругата му са го владели, тъй като единствено
те са имали лек автомобил, декларирали са го на тяхно име и са плащали данъци
за него. Това се установява и от представената към исковата молба данъчна
оценка № ДО 002830/08.06.2020 година., от която е видно, че гаражът не е
деклариран като собствен от общия наследодател и за него не е плащан данък.
Твърди се, че гаражът няма
наследствен характер и се прави искане да не бъде допускан до делба.
В о.с.з. ищцата се явява и се представлява от адв.Й.Я.,
която поддържа иска и навежда доводи в представена по делото писмена защита.
Ответникът, не се явява лично, но се представлява от упълномощената си дъщеря Ц.***и адв.П.К., кято поддържа отговора и навежда доводи в представена по делото писмена защита.
По делото са представени писмени доказателства
досежно съсобствеността на процесния
недвижим имот, които не са оспорени в хода на делото по съответния ред. Не се
спори, че правата на страните са равни и всеки притежава по ½ ид.част от
жилищната сграда и останалите постройки в имота. Спори се досежно това дали
изграденият в имота гараж е наследствен и представлява ли той индивидуална собственост на ответника.
От съвкупната преценка на
доказателствата се установява, че
процесният гараж е строен през периода 1974-1975,респ. 1976година.
Установява се, че по това време в имота живеели семействата на двамата братя П.
и ***, както и техните родители и техен дядо. Установява се, че семейството
било задружно, особено семействата на двамата братя. След като бащата на ищцата
***се развел със съпругата си – св.Ц.***, същият останал да живее сам в имота,
но отношенията му с брат му и неговата съпруга били отлични. Последните му
помагали и се грижили за него, когато претърпял сериозен инцидент, причинил му
сериозни счупвания по тялото. Установява се, че в построяването на гаража,
както и в закупуването на материали за построяването му участвало цялото
семейство - с пари, с труд, както и с помощ от близки приятели и съседи. Не се
установява да е издавано заявление по реда на чл.56 ал.2 от ЗТСУ/отм./, с което
родителите на ответника П.Т. да са му учредили право на строеж. Данни за това не се
съдържат в Община Плевен, видно от Писмо на арх.С.***– приложено на л.89 от
делото. Съгласно разпоредбата на този текст на закона, имат право да строят в
чужд имот: 1.лицата, в полза на които е учредено право на строеж, на
надстрояване или пристрояване на заварена сграда; 2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 1979
г.) съпругът (съпругата), роднините на собственика по права линия неограничено,
а по съребрена линия - до втора степен включително, ако извършват строежа с
негово съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до съответните
специализирани органи на общинската администрация, вписано и в нотариалните
книги; по силата на така даденото съгласие върху мястото се учредява право на
строеж в полза на строителя; 3. (нова - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) лицата, за които
това е предвидено със закон или указ; 4. (нова - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) лицата,
на които въз основа на акт на Министерския съвет са предоставени земи за
земеделско ползуване. Съгласно ал.3-та в съсобствен имот или в етажна
собственост може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от
един или повече съсобственици или етажни собственици със съгласието на
останалите, изразено в заявление до общината с нотариална заверка на подписите
на съсобствениците или етажните собственици и на лицата, на които се разрешава
извършването на строежа, надстрояването или пристрояването. Това заявление учредява
право на надстрояване и пристрояване в полза на строителя, като прехвърля
правото на собственост или правото на строеж върху идеална част от терена и
правото на собственост върху съответните общи части от надстроената или
пристроената сграда, както и върху посочените в него тавански, избени и други
складови помещения в полза на строителя и подлежи на вписване в нотариалните
книги. За частта, която общините и държавата притежават, правото на строеж се
учредява по установения ред. Съгласно ал.4-та в случаите по ал.2 и 3 се
заплащат дължимите държавни и местни такси върху стойността на учредените или
прехвърлените вещни права при вписване на заявлението в нотариалните книги. В
случая и предвид характера на процедурата действително, за да докаже тезата си,
ответната страна следва да представи доказателства за изпълнение на процедурата
по чл.56 ал.2 от ЗТСУ/отм./, а това не е направено. Представените копия от
строителни книжа от страна на ответника не доказват същият да е собственик на
процесния гараж, т.к. в тях не е вписано заявление по смисъла на посочената
по-горе разпоредба. Действително и съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗС по
силата на приращението собственикът на земята е собственик на всичко построено
върху него, което прави процесния гараж част от наследството, и същият подлежи
на делба и не следва да бъде изключван от делбената маса.
По възражението на
ответника за придобиване на гаража по давност :
същото е направено едва в последното
о.с.з., поради което и с оглед нормата на чл.131 от ГПК се явява преклудирано. Независимо от това,
дори и същото да беше направено в срок, то не е основателно и не доказва
ответникът да е придобил собствеността върху процесния гараж по давност. Единствено
свидетелката ***/леля на ответника - 89год./ заявява, че строителните материали
за построяването на гаража били закупени само от П.Т.. Дори и това да е така, то не обосновава
основателност на възражението за придобиване собственост върху гаража по
давност, а би било от значение/както и направените разходи за заплащане на
данъци за този гараж/ в евентуално производство по искания по сметките между
съделителите. Освен това, по делото се установява, че към момента на
строителството на гаража въпросната
свидетелка не е била в много добри отношения с майката на ответника и не е
посещавала често имота. Същевременно, от показанията й се установява, че всички
от семейството участвали в строежа на гаража, всеки помагал с каквото може, вкл.
и бащата на ищцата – ***Т.. От показанията
й се установява, че гаража ползвал и бащата на ищцата, както и че
двамата братя нямали никакви спорове относно ползването му. През годините ***Т.
и синът му П. също не са спорили за този гараж, като бащата на ответника също
участвал с труд и ползвал този гараж. От показанията на св.***се установява, че
същият има ясни спомени във вр. с изграждането на този гараж, т.к. и
процесният, и неговият, били строени по
едно и също време, по едно и също време се закупували материали и взаимно си
помагали като съседи и близки приятели. От показанията му се установява, че
пари за материали за гаража дал бащата на ищцата – ***Т., но същевременно и
този свидетел заявява, че семейството било задружно и всички участвали в строежа кой както може - с пари,
с труд и т.н. Свидетелят дори се изразява, че двамата братя „братски участвали
в строителството“. От показанията му се установява, че в семейството се
говорило впоследствие да се построи още един гараж, но такова строителство
впоследствие не било реализирано. От показанията на св.Ц.*** /майка на ищцата/
се установява, че действително цялото семейство участвало в строежа на
процесния гараж, като нямало разговори за кой точно /от двамата братя/ ще бъде
той. От показанията й се установява, че и двамата братя купували необходими
материали за гаража и заявява, че „всички участваха“, още повече, че в
семейството имало строители и гаражът бил построен с техни сили и работна ръка.
От показанията й се установява, че не е имало никакви спорове в семейството по
отношение на този гараж; установява се, че не знае документално да е уреждан
въпросът със строителството на същия. От показанията на св.М.***/ която била
ученичка тогава/ се установява, че отношенията в семейството били много добри;
че в гаража бащата на ищцата си държал инструменти и имал достъп до същия, имал
и ключове от гаража. Установява се, че дори разходите за консумативи били на
обща сметка в семейството – поради липса на конфликти между тях. От показанията
на св.Д.***се установява, че макар братът ***да нямал лек автомобил, той също
ползвал гаража, т.к. държал там инструменти, имало работна маса и гаражът бил
приспособен като работилничка. Следователно, установява се, че нито приживе на
бащата на двамата братя, нито впоследствие след смъртта на ***Т. /починал на
15.10.2017год./ ответникът П.Т. е владял гаража за себе си, както свой и не се
установява да е имал такова поведение, с което да демонстрирал, че само
той е собственик на същия и има права върху него. Не се
установява да е отричал правата на собственост нито на баща си, а след смъртта
му – на брат си ***Т.. Фактът, че ответникът е заплащал данъци за този гараж,
както и че е декларирал същия като своя собственост, не го правят собственик на
вещта, вкл. и по давност. Данъчната
декларация по чл.14 ЗМДТ не е нито способ за придобиване, нито за доказване
правото на собственост върху недвижим имот. Декларирането на един имот като
собствен има само административноправно значение, но не и гражданскоправни
последици и не влияят върху собствеността на имота, тъй като няма транслативен
характер. Декларацията може да се цени в съвкупност и като допълнение относно
други представени доказателства относно собствеността, но не и самостоятелно
като доказателство относно собствеността върху имота.
С оглед изложеното
възражението на ответника, че процесният гараж е индивидуална негова
собственост не се доказват, поради което до делба следва да бъде допуснат целият
имот, като бъдат образувани 2 равни дяла, от които за:
ищцата – 1 дял и за ответника – 1 дял.
Делбата следва да се извърши с помощта на вещо лице, което да даде заключение за действителната пазарна цена на имота и неговата поделяемост поделяемост.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА на основание чл.341 от ГПК вр. чл.34 от ЗС
да се извърши СЪДЕБНА ДЕЛБА между ***С.Г., ЕГН **********,***,
пълномощник адв. Й.Я., съдебен адрес: ***, адв.И.Я. и П.Б.Т., ЕГН **********,***,
на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***с адрес на
поземления имот: ***, целия с площ 273 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10м/, стар идентификатор няма; номер по предходен план ***, при съседи на
поземления имот: ***; ***; ***; ***, заедно с построените в поземления имот
СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ 68 кв.м, брой етажи 2,
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; СГРАДА с идентификатор ***, със
застроена площ 25кв.м, брой етажи 1, предназначение: постройка на допълващо
застрояване; СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ 21 кв.м, брой етажи
1, предназначение: постройка на допълващо застрояване и СГРАДА с идентификатор ***,
със застроена площ 21 кв.м; брой етажи 1, предназначение: хангар, депо, гараж.
ОТ ДОПУСНАТИЯ до делба недвижим имот
ДА СЕ ОБРАЗУВАТ 2 равни дяла, разпределени между съделителите, както следва: за ***С.Г., ЕГН **********,***, пълномощник адв. Й.Я.,
съдебен адрес: ***, адв.И.Я. – 1 дял
и за П.Б.Т. ЕГН **********,*** – 1 дял.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на недвижимия имот и неговата поделяемост, при възнаграждение в размер 300лв., вносими от страните поравно - всяка по 150лв., в едноседмичен срок от влизане на решението в сила.
ОПРЕДЕЛЯ за Вещо лице инж.С.С..
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: