Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.06.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично
заседание на двадесет и осми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.
Дора Михайлова
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Теодора
Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 258/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Й. Николов Ш. *** с ЕГН ********** против решение № 30/28.02.2019г. по
гр.д. № 357/2018г. , с което на осн.чл.442 ГПК е
признато за установено по отношение на МБАЛ“С.А.“-София“ АД ЕИК.,че Й.Н.Ш.
дължи на болницата сумата 646.65 лв. ,за която е издадена заповед № 116/15 .02.2018г.по ч.гр.д. №
135/2018г. на РС-Самоков,представляваща стойността на
извършени медицински услуги на 05.08.2017г.,ведно със законната лихва върху
сумата,считано от 05.02.2018г./датата на постъпване на заявлението/ до
окончателното й плащане,ведно с 25 лв. разноски по заповедното производство и
175 лв. разноски по исковото производство ,от които 25 лв. държавна такса и 150
лв. възнаграждение за особен представител. Релевират
се оплаквания за необоснованост на решението. Не било доказано,че е проведено
лечение за „черепно-мозъчна травма“,което съответства на „ по-скъпа“ клинична
пътека и че изобщо е проведено лечение,тъй като „картон на пациента“ не бил
подписан от пациента.На второ място,не се дължали лихви за забава,тъй като
поканата за доброволно изпълнение не била връчена по надлежния ред.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.
След преценка на данните по делото с
оглед доводите на страните,съдът намира жалбата процесуално допустима, но неоснователна.
МБАЛ“С.А.“-София АД е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за парично вземане 646.65 лв. ,в което като
основание е записано „болнична медицинска помощ през периода 05.08.2017г.-05.08.2017г.“като
към този „период“ пациентът бил здравно
неосигурен.По делото липсва каквато и да било конкретика
за оказаната услуга и не са представени доказателства към заявлението.Съдът е
издал заповед № 116815.02.2018г.,но тя не е редовно връчена-от
уведомлението/л.11/ е видно,че било залепено на вратата на адреса по
регистрация, а в уведомление №/л.10/ от същата дата е вписано,че съдебните
книжа били пуснати в пощенската кутия.Впрочем,при първоначалния опит за
връчване длъжностното лице е отбелязало,че бащата на ответника,намерен на
адреса, отказал да приеме книжата ,твърдейки,че синът му не живее там и нямат
връзка.С разпореждане от 19.03.2018г. съдът е приел,че заповедта е редовно
връчена но тъй като връчването е станало по реда на чл.47,ал.5 ГПК, е указал на
заявителя да предяви установителен иск за вземането
си.Този извод е обоснован и правилен.Ищецът е предявил установителен
иск на 23.04.2018г.с бланкетна искова молба, отново
без конкретни данни за извършената услуга.Приложил е ИЗ № 16568/2017г.,справка
от НАП за здравноосигурителния статус на ответника,картон на пациента и доклад
вх.№ 01-11271/15.12.2017г. на началника на Клиника по неврохирургия.От
справката се установява,че на 05.08.2017г. ответникът не е бил
здравноосигурен,което не се оспорва.От история на заболяването се установява,че
е постъпил на 05.08.2017г. без уточняване на час и е изписан в 11 часа на същия
ден и е извършена операция № 414 от хирург с местна упойка от 1ч. до 1.30 часа
на същия ден.От епикриза№ 733 е видно ,че операцията
се състои в ревизиране и почистване на рана/разкъсно-контузна/,шев
на меки тъкани и суха стерилна превръзка.Пациентът бил в съзнание, спокоен,сам
обяснил как се бил наранил/паднал от три метра,но в река Искър през лятна нощ/,не
съобщавал за гадене,повръщане и главоболие.Тръгнал си по собствено
желание,въпреки че искали да го задържат в болницата.Според епикризата
са му правени пълни изследвания на кръв, коремни органи, компютърна томография
на главен мозък ,компютърна томография на лумбални прешлени
и компютърна томография на цервикални
прешлени;рентгенография на бял дроб,гръден кош сърце.Всички изследвания са
направени при положение,че нямало никакви оплаквания освен раната на главата.От
приложения фиш за информирано съгласие е видно че пациентът е положил
подпис,следователно наистина му е извършена медицинска услуга .От оперативен
протокол № 414/05.08.2017г. е видно,че тя е „реплантация
на скалп-МКБ-86.51б.Посоченият индекс по международната класификация на
болестите съответства на описанието на състоянието на пациента в
документацията.В декларацията за информирано съгласие е вписано“ планира се да
ми бъда направена кожно-подкожна операция“.В
същия протокол е определена клинична
пътека „Тежка черепно-мозъчна травма-оперативно лечение 204“. Районният съд правилно е приел,че на осн.чл.52
ЗОО неосигурените лица дължат заплащане на оказаната им медицинска помощ.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №30/28.02.2019г.
по гр.д. № 357/2018г. на РС-Самоков.
ОСЪЖДА Й.Н.Ш. с ЕГН ********** *** да
заплати на адвокат З.Ц.Т. *** , адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.
за представителството му по делото пред въззивната
инстанция .
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
Съдът е направил необоснован извод
,че претендираната услуга е извършена в действително
необходимия обем,тъй като медицинските услуги не са обикновени търговски услуги
и нямат за цел печалба,независимо,че имат парична стойност.Няма никакви
доказателства,че са спазени изискванията за необходимите диагностично-лечебни
дейности в зависимост от тежестта на спешното състояние и нуждата на спешния
пациент, включително медицински триаж, насочване за
съответното ниво на интервенция, изходяща диагноза и адекватна отчетност
съгласно Наредба № 3/06.10.2017г. за утвърждаване на медицински
стандарт/ДВ.бр.86/27.10.2017г./ Цените на отделните услуги са калкулирани
персонално за пациента по „доклад“ на
неврохирурга д-р К., без да е посочен ценоразпис, приет и утвърден по надлежния
ред.Районният съд е приел безкритично едностранно определените цени от
ищеца,без доказателства,че това са обективни цени на услугите.Същите са вписани
в приложените бланки „картон на пациента“,но в същите липсва подпис на пациента
на обозначеното за това място.самата бланка е озаглавена „Картон на пациента за
заплащане на медицинската помощ по избор на пациента-ДВ бр.122/1997г. ,
изм.доп. ДВ бр.29/1998г./, от което е следва,че пациентът има право на избор на
съответната медицинска помощ, а такова волеизявление в случая липсва.
Съгласно чл.98 от Закона за лечебните
заведения, ако здравната услуга не се извършва по договор с НЗОК или по реда на
чл.82 от Закона за здравето,лечебните заведения формират цена.Процесният случай попада в хипотезата на чл.82, ал.1,т.1 от
Закона за здравето,съгласно която извън обхвата на задължително здравно
осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги,които са
свързани с медицинска помощ при спешни състояния.Самият ищец е документирал
медицинския казус като спешен в епикриза №
733/“анамнеза-постъпва в клиниката по спешност“/.Ето защо той не дължи
заплащане,независимо че не е здравно осигурен.При тези данни съдията –докладчик
намира,че решението следва да бъде отменено.
Съдия:
/Евгения
Генева/