РЕШЕНИЕ
№ 3209
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20231110200334 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от И. П. М., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.“К п, бл., вх., ап., против наказателно постановление №20-4332-
006754/30.04.2020 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с
което на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 2 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП;
на основание чл.181, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП; и на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от
ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП като незаконосъобразно в
частта, в която му е наложено наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от два месеца. Навежда доводи, че санкцията е наложена преди
две години, в момент на тежка ковид криза, истерия, паника и безработица.
1
Моли съда да не го лишава от възможност да работи, да си плаща сметките и
изхранва детето си. По отношение на наложените глоба твърди, че същите са
платени.
Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище по същество на правния спор.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник Група в
СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание и не взема
становище по направените възражения в нея и по същество на правния спор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва санкционния акт.
Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 16.12.2022 г., видно от
посочената дата в разписката върху НП, а жалбата е подадена чрез АНО на
21.12.2022 г., съгласно отразената дата на поставения входящ номер върху
нея, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство против жалбоподателя е
започнало със съставяне на АУАН, Серия GА, бл.№205011 на 09.04.2020 г. от
компетентно длъжностно лице: В. В. В., заемаща длъжността:
мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР, в присъствието на двама свидетели-
очевидци, при установяване на нарушението и съставяне на акта, за това, че
на 09.04.2020 г., в 09:30 часа, в гр.София, по бул.“Сливница“, управлява
личния си мотоциклет „Кавазаки 3 1000“, с рег.№, с посока на движение
гр.Сливница към Околовръстен път, и пред №200 /Бензиностанция Петров/,
при извършена проверка е установено, че:
- водачът, в качеството си на собственик, не е поставил
регистрационната табела на определеното за това място – регистрационната
табела е поставена по задния калник, с което виновно е нарушил разпоредбата
на чл.140, ал.1, пр.3 от ЗДвП;
-при проверка с РСОД е установено, че МПС не е представено на
2
задължителен годишен технически преглед, с което виновно е нарушил
разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП;
-при проверката, водачът не представя СРМПС, с което виновно е
нарушил разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на
същата дата – 09.04.2020 г., срещу подпис, без възражения по направените в
него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44,
ал.1 от ЗАНН и не представил в законоустановения срок писмени възражения
против акта пред АНО.
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН,
компетентно длъжностно лице: Началник Група в СДВР, ООП-СДВР, издал
процесното НП, с което наложил административни наказания на
жалбоподателя, както следва:
-на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 2 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП;
-на основание чл.181, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП;
-и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена
от събраните по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП;
справка картон на водач; Заповед №8121К-13140/23.10.2019 г., издадена от
министъра на вътрешните работи, ведно с акт за встъпване в длъжност на
АНО; Заповед №8121з-515/14.05.2018 г., издадена от министъра на
вътрешните работи.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни
органи, съгласно представените две заповеди и акт за встъпване в длъжност, в
3
кръга на техните функции, по предвидения в закона ред и форма, както и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
По отношение на първото вменено нарушение на жалбоподателя – на
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, съдът намира следното:
Посочената санкционна разпоредба на чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП
предвижда, че се наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева водач, който управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер или табелите с регистрационния номер не са
поставени на определените за това места. Правилното систематично
тълкуване на тези две разпоредби сочи, че административно нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което извършителят му подлежи на административно
наказание е възможно само при наличието на следните три алтернативни
хипотези: когато МПС не е регистрирано по надлежния ред; когато е
регистрирано МПС, но е без табели с регистрационен номер, или когато
табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това
места. В настоящия случай в процесното НП се твърди, че е нарушена третата
хипотеза, доколкото процесното превозно средство /мотоциклет/ е било
регистрирано, имало е регистрационна табела, но тя не е била поставена на
определените за това места. Следва да се има предвид, че отношение към
табелите с регистрационни номера има действащата към датата на дението
Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. на МВР за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, която в разпоредбата на чл.10, ал.7 предвижда, че
табелата с регистрационен номер на мотоциклети, мотопеди и ремаркета се
поставя само отзад. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, а и от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че при
извършената му проверка е констатирано, че управлява собствения си
мотоциклет, безспорно регистран по надлежния ред, доколкото превозното
средство е имало поставена една регистрационна табела с номер в задната
част на мотопеда, съобразно направеното описание в санкционния акт – „по
задния калник“. От така направената констатация, обаче, ставя ясно, че
жалбоподателят е управлявал процесното МПС – мотоциклет, с поставена
4
отзад една табела с регистрационен номер, т.е. съобразно изискванията на
цитираната по-горе Наредба. С оглед на горното, съдът намира, че
жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото му нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, нито от обективна, нито от субективна страна.
Същевременно, с вменяване на несъставомерно деяние, безспорно е
допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване
правото на защита на жалпоподателя да разбере освен за какво точно
нарушение е санкциониран, но и начина, по който го е извършил. Предвид
гореизложеното, процесното НП в тази му част следва да бъде отменено, като
неправилно и незоконосъобразно издадено.
По отношение на второто вменено нарушение на жалбоподателя – на
разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП, съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че жалбоподателят е управлявал собственият си мотоциклет, без да го
е представил на задължителен годишен технически преглед, към датата на
извършената му проверка, в съответствие с изискванията на чл.147, ал.1 от
ЗДвП. Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.147, ал.1 от
ЗДвП, регистрираните МПС и теглените от тях ремаркета и ППС, с които се
извършват превози с атракционна цел, с изключение на ППС на поделенията
на въоръжените сили, и ППС с животинска тяга, подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като
условията и редът за извършване на прегледа на ПС, с изключение на
самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна
скорост, ненадвишаваща 40 км/ч, и ремаркетата, теглени от тях, се определят
с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи. Санкционната
разпоредба на чл.181, т.1 от ЗДвП предвижда да се наказва с глоба 50 лева,
собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не
представи в определения срок ПС за технически преглед. В случая, безспорно
се установява от събраните по делото писмени доказателства, че
жалбоподателят като собственик на управлявания мотоциклет, не го е
представил на задължителен годишен технически преглед, установено чрез
справка от контролните органи с РСОД. Същевременно, жалбоподателят не
ангажира доказателства в обратна насока на така направената в АУАН и НП
5
констатация. При това положение, и след като е адресат на санкционната
разпоредба в качеството си собственик на процесното МПС, същият е
осъществил състава на чл.181, т.1 от ЗДвП от обектива и субективна страна.
Законодателят е определил наказанията във фиксиран размер, без възможност
за диференцирането им. АНО правилно е наложил на жалбоподотеля с
процесното НП наказание глоба в предвидения от закона размер от 50 лева. С
оглед на горното, процесното НП следва да бъде потвърдено в тази му част,
като правилно и законосъобразно издадено.
По отношение на третото вменено на жалбоподателя нарушение – на
разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, съдът намира следното:
Нарушеният текст на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП задължава водача на
МПС да носи със себе си СРМПС, което управлява. От събраните по делото
писмени доказателства се установава по безспорен начин, че жалбоподателят
не е представил в хода на извършената му проверка въпросният документ,
който е бил длъжен да носи у себе си, с което е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му нарушение. Същевременно,
жалбоподателят не ангажира доказателства в обратна насока на направената в
АУАН и НП констатация. От своя страна, АНО правилно е приложил
санкционната норма на чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, уреждаща освен
наказание, но и състав на нарушение, като е наложил на жалбоподателя
единствено възможния размер на предвиденото по вид наказание глоба във
фиксиран размер, а именно: в размер на 10 лева. С оглед на горното,
процесното НП следва да бъде потвърдено и в тази част, като правилно и
законосъобразно издадено.
Предвид всичко изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваното НП
следва да бъде отменето по пункт първи, като неправилно и
незаконосъобразно издадена, а по втори и трети пукт - потвърдено, като
правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски в настоящото производство по реда на АПК. С оглед изхода на
делото, правото да иска присъждане на разноски принадлежи на ответната
страна по жалбата. Правоимащата страна не се представлява, не прави искане
в тази насока и не ангажира доказателства за направени разноски в
6
настоящото производство, поради което съдът не се произнася по този
въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2 т.1, във вр. с ал.3, т.1 и т.2, във вр. с
ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-4332-006754/30.04.2020 г., издадено от Началник
Група в СДВР, ОПП-СДВР, в частта, с която на И. П. М., ЕГН **********,
с адрес гр.С, ж.к.“К п“, бл, вх., ап., на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от
ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№20-4332-006754/30.04.2020 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-
СДВР, в частта, с което на И. П. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.“К п,
бл., вх., ап., на основание чл.181, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП; и
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от
ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-гр.София на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7