РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Ямбол, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20232330103251 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Р. Г. П. от гр. Я. против „Неткредит“
ООД - гр. София, с която и на подробно изложените в нея съображения, се твърди, че между
страните е бил сключен договор за потребителски кредит от 25.08.2023 г., като в чл.6 от
същия касаещ заплащане на неустойка се явява нищожно, като сключена в нарушение
разпоредбите на чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК, във вр. с чл.22 от ЗПК, както и чл.143, ал.1 от
ЗЗП. Твърди се, че е налице нарушение и на принципа за ненакърняване на добри нрави,
като в този смисъл се сочи и съдебна практика.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да приеме, че клаузата
предвидена в чл.6 от договор за потребителски кредит *****/25.08.2023 г. сключен между
страните по делото предвижда, че заплащане на неустойка в размер на 1440 лв. е нищожна
на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11,
чл.19, ал.4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Претендират се разноски.
По делото е постъпил отговор от ответника против предявеният иск и на подробно
изложените в него съображения се оспорва като неоснователен.
В отговора по чл.131 от ГПК ответникът по първоначалният иск е предявил против
ищцата по него насрещни осъдителни искове за сумите от 522,13 лв. - падежирала главница
дължима за периода от 26.09.2023 г. до 26.12.2023 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на
вземането; 217.80 лв. - падежирала възнаградителна лихва дължима за периода от
26.09.2023 г. до 26.12.2023 г.; 1177.87 лв. - предсрочна изискуема главица за периода от
1
26.01.2024 г. до 26.08.2024 г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата
молба в съда, до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски.
В предоставеният на ответника по насрещният иск срок за отговор е постъпил такъв, с
който се поддържа, че исковете са допустими, но същите се оспорват като неоснователни и
недоказани.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът ги уважи, се иска съда да допусне
разсрочване на задължението на ответницата по насрещния иск на 12 месечни вноски.
В съдебно заседание, ищцата не се явява, не се явява и процесуален представител по
пълномощие, като с депозирано преди съдебно заседание писмено становище се поддържат
изцяло исковата молба и отговора по насрещната искова молба. Иска се от съда да
постанови решение, с което да уважи предявените искови претенции като основателни и
доказани и да отхвърли насрещните такива. Претендират се разноски и се прави възражение
за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Прави се искане на
основание чл.241 ГПК да бъде разсрочено изпълнението на търсената сума. Представя се
списък на разноските.
В съдебно заседание за ответника не се явява законен или процесуален представител
като с депозирана преди съдебно заседание писмена молба и на подробно изложените в нея
съображения се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения срещу
дружеството иск и да уважи изцяло насрещните искови претенции. Претендират се
разноски.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че между страните е бил сключен договор за потребителски
кредит № ******************** от 25.08.2023 год. По силата на договора Кредитора –
„Неткредит“ ООД се е задължил да предостави на Кредитополучателя - Р. Г. П.
потребителски кредит под формата на заем в размер на 1 800 лева /главница, чиста стойност
на кредита/. Уговорено е сумата да бъде върната на 12 месечни погасителни вноски от по
185,00 лева, в всяка от която са включени част от дължимата главница и лихва при месечен
лихвен процент – 3.38%, или общо размер на всички плащания – 2 220,00 лева, от които
1800,00 лева – главница и 420,00 лева – лихва. С чл.4, ал.3 от Договора кредитополучателя
се е задължил, в срок до края на следващия ден от сключването на договора да предостави
на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия
по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова
институция, трябва да бъде за сума в размер на 2 220,00 лева със срок на валидност до
27.08.2024 год., като в случай на неизпълнение на това задължение, кредитополучателя с
чл.6, ал.1 от Договора кредитополучателя се е задължил да заплати неустойка в размер на
1440,00 лева, начислявана на месец, считано от изтичане на срока по чл.4, ал.3 – съгласно
ал.2 на чл.6 от Договора.
2
Ответника представя като писмени доказателства Протокол № **** за комисия за
защита на потребителите проведено на 12.02.2016 г., зав. ксерокопие на писмо изх. №
*****/10.05.2016 г., зав. ксерокопие на писмо изх. № ****/21.07.2016 г., стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити,
удостоверяващи отстраняване на неравноправни клаузи в Общите условия за
потребителските кредити, както и преводно нареждане от 25.08.2023 г. за сумата от 1800 лв.
В подкрепа на твърденията си за влошено здравословно състояние и финансово
положение ищцата е представила копие от болничен лист и запорно съобщение по ИД №
****/2016 год. по описа на ДСИ при РС – С..
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза, видно
от заключението на вещото лице по която: сумата по договор за кредит №
******************** от 25.08.2023 год. е усвоена в размер на 1 800,00 лева, като е
постъпила на 25.08.2023 год. по сметка в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с IBAN
****************************, с титуляр Р. Г. П., ЕГН **********, с основание „по
договор за заем от НетКреди“; Наредител е „НЕТКРЕДИТ“ ООД; По процесиня кредит няма
извършени плащания. Към датата на депозиране на насрещната искова молба – 18.01.2024
год. задълженията по договор за потребителски кредит № ******************** от
25.08.2023 год. са в размер на общ 2 017,87 лева, от които: 522,13 лева – падежирала
главница за периода 26.09.2023 год. – 26.12.2023 год., 217,87 лева – възнаградителна лихва
за периода 26.09.2023 год. – 26.12.2023 год. и 1 177,87 лева – предсрочно изискуема
главница за периода 26.01.2024 год. – 26.08.2024 год.
Правните основания на предявените главни искове са чл.26, ал.1 предл.1 и предл. 3 от
ЗЗД, а на насрещните искове – чл. 79, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД.
По първоначално предявения иск:
Уважаването на предявения първоначален иск следва от наличие на следните
предпоставки: наличие на сключен между ищцата и ответника договор за кредит при
описаните в исковата молба параметри и наличие на релевираните с исковата молба
основания и обстоятелствата, от които произтича нищожността на клаузата за заплащане на
неустойка по договора за паричен заем. Предвид качеството на кредитополучателя –
физическо лице и характера на договора – договор за потребителски кредит, приложение
намират както нормите на ЗПК и ЗЗД, така и тези на ЗЗП, с оглед качеството на
кредитополучателя на „потребител“. Разпоредбите на чл.24 ЗПК във вр. чл.143-148 ЗЗП,
както и чл.146, ал.1 ЗЗП прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко
противоречие с императивните норми, защищаващи потребителя като по-слаба в
икономическо отношение страна.
В случая съдът намери, че клаузата, уговорена в договора за кредит, според която се
дължи неустойка за непредставяне на банкова гаранция или на гаранция от небанкова
финансова институция, и то в срок – до края на следващия ден от сключването на договора,
се намира в пряко противоречие с императивните разпоредби на ЗЗП и ЗПК. Съдът намира,
3
че фактически е уговорена допълнителна печалба за кредитодателя. Това е така, доколкото
за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са
кумулативно дадени, и които следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което
е обективно трудно да бъдат покрити от кредитополучателя. Налагането на толкова къс срок
само по себе си препятства възможността на кредитополучателя да реагира и да изпълни
условията, а оттук и възможността му да избегне плащане на предвидената в чл.6 от
договора – неустойка.
Освен това, неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано
пряко с претърпените вреди (няма данни за заявителя да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на
ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
На следващо място съдът намери, че по този начин уговорена неустойката всъщност се
заобикаля закона – чл.33, ал.1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
С процесната клауза за неустойка в полза на заявителя се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадена гаранция, от което
обаче не произтичат вреди. По начина, по който е уговорена, тази неустойка би се дължала
дори и ако длъжникът изпълни основното си задължение по договора да върне на
уговорения падеж заетата сума. Ето защо, съдът намира, че клаузата за непредоставяне на
банкова гаранция или на гаранция от небанкова финансова институция по посочените в
договора начини е нищожна, като неравноправна, а от друга страна противоречи на добрите
нрави.
С оглед горното съдът прие, че предявената претенция се явява основателна и
доказана, поради което и следва да бъде прогласена нищожността на клаузата в чл.6 от
договор за потребителски кредит ********************/25.08.2023 г. предвиждаща
заплащане на неустойка в размер на 1440,00 лева в случай, че кридитополучателя не
представи на кредитора гаранция по кредита по чл.4, ал.3 от Договора.
По отношение на предявените насрещни искове:
Както беше посочено по-горе страните не спорят, че са обвързани от валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит №
******************** от 25.08.2023 год.
Видно от заключението на вещото лице, сумата по договора за кредит е била усвоена
от ответницата по насрещните искове, както и че по процесиня кредит няма извършени
плащания.
С исковата молба по насрещните искове, ищецът по тях е обявил предсрочна
изискуемост на процесния договор за кредит. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в
4
решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение №
208/09.02.2018 г. по т. д. № 394/2017 г. на ВКС, ТК, 1 т. о., начинът на удостоверяване на
връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита
вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от
избрания от кредитора способ за уведомяване. В посочените решения съдебният състав на
ВКС е приел, че предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на
длъжника на документа, съдържащ волеизявлениетона кредитора, ако към този момент са
били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законодателят не
предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по
договорните правоотношения, поради което кредиторът не е ограничен относно избора на
способ за връчване на съобщения.
Съгласно чл.8 от Договора, ако настъпи някой от случаите на неизпълнение, посочени
в чл.7 от същия, кредиторът може да изиска предсрочно погасяване на предоставения
кредит, като обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно чл.7, т.2 от Договора –
непогасяване в срок на изискуемо задължение за заплащане на главница и/или лихва или
друга дължима сума по Договора, кредитора има всички права по чл.8.
Предвид направеното волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост от
кредитора, което е достигнало до длъжника чрез връчване на препис от отговора в който
същото е обективирано и с окйто са предявени насрещните искове /12.02.2024 год. видно от
съобщението – л.42 от делото/, и установено по делото чрез заключението на вещото лице
по изслушаната СИЕ, че по процесиня кредит няма извършени плащания, а падежа на
първата погасителна вноска видно от погасителния план е 26.09.2023 год., а насрещната
искова молба е предявена на 18.01.2024 год., то налице е просрочие - непогасяване в срок на
изискуемо задължение за заплащане на главница и лихва. Налице са условията по чл.8 от
Договора за обявяване предсрочна изискуемост на предоставения кредит, поради което и
предвид, че изявлението на кредитора е достигнало до длъжника относно изгубване
преимуществата на срока на задължението, съдът намери, че е настъпила и обявена на
длъжника по договора предсрочната изискуемост на вземането по кредита.
С отговора по насрещната искова молба ищцата и ответника по насрещните искове е
релевирала множество възражения за недействителност на целия договор.
Съдът счита, част от тях за неоснователни, предвид следното: В случая договорът е
сключен по ясен и разбираем начин,като в същия е посочен общият размер на кредита
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 8
ЗПК определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК, общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК.Налице и погасителен план. Той е посочен в договора, с точни дати за
погасяване и с фиксирана точна сума, като погасителния план съдържа и разбивка на това
вноската какви части от лихвата и главницата погасява. Съдът не установи и противоречие
на договорената възнаградителна лихва с добрите нрави. Съгласно чл. 9 ЗЗД – страните
могат свободно да определят съдържанието на договора доколкото не противоречи на
5
повелителни норми на закона и на добрите нрави. В момента в действащото българско
законодателство не е регламентиран максимален размер на договорната лихва, посочен в
чл.10,ал.2 от ЗЗД, приложим според ВКС за възнаградителната лихва, каквато е и
процесната. Т.е. няма повелителна норма, която да ограничава размерът на лихвите по
договорите. В практиката на ВКС е прието, че максималният размер на договорната лихва,
била тя възнаградителна или за забава е винаги ограничен от втората хипотеза на чл. 9,
касаеща добрите нрави.За противоречащи на добрите нрави се приемат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и др. Прието е и, че
противно на добрите нрави е да се уговаря лихва надвишаваща трикратния размер на
законната лихва. Следва да се има предвид и, че възнаградителната лихва е
възнаграждението на кредитора за предоставяне на капитал – парична сума и риска, който
поема да отпуска кредити без обезпечение и на рискови клиенти, без гаранция дали и кога
ще получи сумите обратно. В случая е меродавна волята на страните, само ако тя не
надвишава най – високия размер, допустим от чл.19, ал.4 от ЗПК- петкратния размер на
законната за страната лихва. От друга страна, предвид принципа на свободно договаряне по
чл.9 от ЗЗД, страните са се съгласили да уговорят предвидения в договора годишен лихвен
процент. Ищцата- ответник по насрещния иск се е съгласила с тази цена на кредита при
преддоговорния етап, както и към момента на сключване на договора, както и поради факта,
че не се е възползвала от правото да се откаже от сключения договор. Не без значение е
факта, че в настоящия процес не се установи и какъв е трикратният размер на законната
лихва. Поради това съдът счита, че не е налице противоречие на добрите нрави при
определяне на възнаградителната лихва, като основание за нищожност на договора.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът следва да съдържа информация и за
"годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, 5
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В чл.
11 ал.4 от процесния договор е посочен размерът на ГПР по кредита – от 49.08 %.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е
посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва. В
параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита
за потребителя“ - това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси
и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, ко и т о са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по[1]специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,08 %, но от съдържанието на договора не
6
може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при
които става изискуема разписаната в чл. 6 от Договора "неустойка", то тя е с характер на
възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. По този
начин се е достигнало до допълнително възнаграждение, извън уговорената възнаградителна
лихва и на скрити проценти от ГПР. При сключване на процесния договор ищецът по
насрещната искова молба е обявил параметрите на общо оскъпяване на отпуснатия заем по
начин, изключващ възможност за възприемане от страна на потребителя на действително
поетата финансова тежест. И това е така, тъй като видно от клаузите на процесния договор –
в чл.6, ал.5 от Договора изрично е посочено, че начислената неустойка се заплаща заедно със
следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план, а в
чл.10 от Договора е посочено, че при обявяване на предсрочна изискуемост действието на
погасителния план се прекратява, като задължението на кредитополучателя от момента на
настъпването на изискуемостта се състои от сумата на дължимите на кредитора такси,
комисионни, разноски, свързани с отпускането, обезпечаването, управлението и събирането
на кредита /до окончателното погасяване на дълга/, неустойки и неиздължения остатък от
главницата. В погасителния план и в общата сума по кредита обаче не е включена
посочената в чл.6 от Договора неустойка. Невключването на дължимата неустойка в размер
на 1440,00 лева, която прибавена към дължимата по кредита лихва съгласно погасителния
план – 420 лева за периода, надхвърля главницата от 1 800 лева, обосновава извод за
противоречие на договора с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото в
уговорения годишен процент на разходите не са отразени всички 6 действителни разходи по
кредита. Така типизирани клаузите на договора на практика лишават потребителя от избор
и възможност за индивидуално договаряне. Регламентираното от законодателя ограничение
за размера на всички разходи по кредита цели да предотврати прекомерното му оскъпяване
чрез въвеждане на други разходи, комисиони, възнаграждения от страна на търговеца, в
нарушение на принципа на добросъвестността, което би довело до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, който
закон намира приложение съгласно чл. 24 ЗПК. Потребителят като икономически
по[1]слабата страна е бил лишен от възможността да извърши информиран избор за
крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя
отделните кредитни продукти, с което се нарушава принципът на добросъвестността.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в
нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. В случая не е възможно нищожната клауза да бъде заместена по
право от повелителни правни норми, както и договорът за паричен заем да бъде сключен без
тази клауза, като се изходи от характера му. Нормите на Глава 6 от ЗПК са императивни и
възможност за отклонение от тях законодателя не е предвидил/ в този смисъл и Решение от
22.04.20219 г. по в.гр.д.№67/2019 г. на ЯОС. РЕШЕНИЕ № 12 ОТ 25.01.2024 Г. ПО В. ГР. Д.
№ 494/2023 г. на ЯОС и др./.
7
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да
дължи лихва или други разходи по кредита, а това в случая е сумата 1800 лв. – главница.До
този размер и претенцията се явява основателна и доказана, като иска за сумата от 217,87
лева – падежирала възнаградителна лихва следва да се отхвърли.
Искането на ищцата за разсрочване на изпълнението на задължението се явява
неоснователно, тъй като съгласно чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението, съдът
може да разсрочи изпълнението с оглед на имотното състояние на страната или други
обстоятелства. Ищцата не е ангажирали годни доказателства в подкрепа на искането си,
касаещи имотното й състояние, здравословното й състояние, семейното й положение,
включително актуалния размер на дохода си от трудово правоотношение, които да бъдат
ценени от съда като релевантни при преценка на искането. Преценката на съда не може да
почива на предположения. Представеното копие на болничен лист за отпуск по болест в
размер на 10 дни не е достатъчно да подкрепи, респ. да се уважи това искане на ответницата
по насрещната искова молба.
По разноските:
ри този изход от спора, разноски се дължат и на двете страни, както следва:
По правилата на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът по главния иск
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на
57,60 лв. платена държавна такса.
Следва и да заплати на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съобразно цената на първоначалния иск, и като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, приключило с едно открито съдебно заседание,
в което лично участие не е взел пълномощник адвоката на ищцовата страна, съдът намира,
че следва да определи възнаграждение на минимума, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата, в размер на 532,80 лв. с ДДС. Следва да се има предвид, че според практиката на
ВКС, изразена в определения по чл. 274, ал. 3 ГПК, според която наличието на основанието
по чл. 38, ал. 1, т.2 ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по
отговорността за разноски, като взаимно формираната между доверителя и довереника воля
за процесуално представителство по реда на този текст е достатъчна за доказване на
материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос
единствено на преценката на самия адвокат / в този см. Определение № 643/07.12.2022 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2370/2022 г., I т. о. и др./.
На адвоката на ищцата се дължи и възнаграждение за процесуално представителство
по насрещните искове. Съобразно цената на насрещните искове, и като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, приключило с едно открито съдебно заседание,
в което лично участие не е взел пълномощник адвоката на ответната по насрещните искове
страна, съдът намира, че следва да определи възнаграждение на минимума, предвиден в
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, в размер на 532,80 лв. с ДДС. С оглед отхвърлената част от
8
същия, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокатско
възнаграждение в размер на 65,02 лв. Следва да се има предвид, че преобладаващата
съдебна практика е, че когато с една молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник обективно кумулативно съединени искове /като в настоящия случай/, интересът
върху който следва да се определи минималния размер на адвокатското възнаграждение е
сборът на цената на всички искове /Определение № 29/20.01.2020 г. по ч.т.д. № 2982/2019 г.
II т.о. ВКС/.
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът и ищец по насрещния иск също има право на
разноски, съразмерно на уважената част от предявените от него искове.
Ищецът по насрещните искове е заплатил общо държавни такси в размер на 97,71 лева
и възнаграждение на вещо лице в размер на 360 лева.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В
случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, поради
липса на фактическа и правна сложност на делото.
При това положение следва ответницата по насрещната искова молба да заплати на
ищцовото дружество по тях разноски по съразмерност в общ размер на сумата от 497,49
лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Р. Г. П. с ЕГН ********** против
„Неткредит“ ООД с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Лъчезар Станчев“ № 3, ет.10, представлявано от управителя И. Н. Х., че клаузата
предвидена в чл.6 от Договор за потребителски кредит № ******************** от
25.08.2023 год., сключен между „Неткредит“ ООД и Р. Г. П., предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 1 440 лева, е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.22
ЗПК във връзка с чл.11 и чл.19 ЗПК, както по чл.143 ЗЗП.
ОСЪЖДА Р. Г. П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Неткредит“ ООД с ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ № 3,
ет.10, представлявано от управителя И. Н. Х., сумата от 1 800 лева – главница по Договор
за потребителски кредит № ******************** от 25.08.2023 год., от която: 522,13 лева
– падежирала главница, дължима за периода от 26.09.2023 год. до 26.12.2023 год., ведно със
законната лихва от 18.01.2024 год. /датата на депозиране на насрещната искова молба в
съда/ до окончателното и изплащане и 1277,87 лева – предсрочно изискуема главница за
периода от 26.01.2024 год. до 26.08.2024 год., ведно със законната лихва считано от
9
12.02.2024 год. /датата на връчване на насрещната искова молба на ответницата по нея/ до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 217,87 лева –
падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 26.09.2023 год. до 26.12.2023
год., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД с ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. П. с ЕГН
********** сумата от 57,60 лева – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Р. Г. П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Неткредит“ ООД с ЕИК
************, сумата от 497,49 лева - разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД с ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М.
от АК – П., с адрес гр. П., *****, на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в
размер на 532,80 лв. с ДДС по първоначалния иск, както и адвокатско възнаграждение в
размер на 57, 60 лв. с ДДС по насрещните искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10