Определение по дело №302/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 545
Дата: 6 юни 2023 г.
Съдия: Ивайло Йосифов Иванов
Дело: 20237200700302
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

     

гр.Русе, 06.06.2023 г.

Административен съд-Русе, I-ви състав, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

          СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 302 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.3 от АПК вр. чл.118а, ал.2 от КСО.

Образувано е по искане на жалбоподателките П.С.Т.-С. и К.П. ***, чрез процесуалния им представител, за спиране на предварителното изпълнение на оспореното решение № 1040-17-45/25.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е оставена без уважение жалбата им по административен ред и е потвърдено разпореждане № РО-5-17-01329657/28.03.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Русе за внасяне, на основание чл.110, ал.3 от КСО, в приход на ДОО на сумата 1943,93 лева, от които 1290,50 лева – главница и 653,43 лева – лихва, по ревизионен акт за начет № РМ-5-17-01320560/13.03.2023 г.

Съдът намира, че искането изхожда от процесуално легитимирани страни - адресати на акта, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона – чл.118а, ал.1 от КСО, направено е едновременно с подаването на жалбата в съда – чл.118а, ал.2, изр.второ от КСО, при наличие на правен интерес, поради което е допустимо. Разгледано по същество, то се явява неоснователно.

Разпоредбата на чл.118а, ал.2, изр.първо от КСО изрично сочи, че изпълнението може да бъде спряно от административния съд при условията по чл.117а, ал. 2 и 4 за решенията, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "в". Това са решенията, с които директорът на ТП на НОИ потвърждава разпореждания за събиране на сумите по ревизионните актове за начет, както е и в настоящия случай. Следователно предварителното изпълнение подлежи на спиране, само ако задължените лица предоставят обезпечение в размер на главницата и лихвите. Доказателства за това обезпечение, по арг. от чл.117а, ал.3 от КСО, следва да бъде представено едновременно с жалбата.

В разглеждания случай жалбоподателките не са представили доказателства за внесено обезпечение в посочения по-горе размер. В жалбата искането за спиране на предварителното изпълнение на акта е обосновано единствено с твърдения, че същите имат личен, пряк и непосредствен правен интерес от това, както и че предварителното изпълнение ще наруши конституционното им право на защита.

Заявените обстоятелства са общи и неподкрепени с доказателства, а, както беше посочено, в случая те принципно не могат да бъдат основание за спиране на предварителното изпълнение на акта. Разпоредбата на чл.118а, ал.2 вр. чл.117а, ал.2 от КСО, която поставя изричното изискване за представяне на доказателства за предоставено обезпечение в размер на главницата и лихвите, се явява специална спрямо тази на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК, според която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон се спира, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. За пълнота следва да се добави, че личният и непосредствен интерес от оспорването е абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост, съответно за допустимостта на съединеното с жалбата искане за спиране на предварителното изпълнение на акта, а не условие, което обосновава основателността на подобно искане. От своя страна общите твърдения за нарушени конституционни права, без да бъде посочено по какъв начин ще бъдат накърнени те като бъдат представени и съответните доказателства, щом самият законодател е допуснал предварителното изпълнение на акта, също не са такова условие.

По изложените съображения искането се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Настоящото определение не подлежи на обжалване съгласно чл.118а, ал.3 от КСО.

Така мотивиран и на основание чл.166, ал.4 от АПК вр. чл.118а, ал.2 от КСО, съдът

                                        О П Р Е Д Е Л И:            

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.С.Т.-С., с ЕГН ********** и К.П.П., с ЕГН **********, и двете от гр.Русе, за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспореното решение № 1040-17-45/25.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е оставена без уважение жалбата им по административен ред и е потвърдено разпореждане № РО-5-17-01329657/28.03.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Русе за внасяне, на основание чл.110, ал.3 от КСО, в приход на ДОО на сумата 1943,93 лева, от които 1290,50 лева – главница и 653,43 лева – лихва, по ревизионен акт за начет № РМ-5-17-01320560/13.03.2023 г.

        Определението не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ: