Р
Е Ш Е Н И Е
Номер Година
04.12.2019 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи
граждански състав
На шести ноември две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 403 по описа за 2018 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание член
124 от ГПК.
Ищецът -
Д.И.Й. твърди, че по силата на договор за дарение, обективирано
в нотариален акт № 182, том IV, дело № 763/2017г. на
нотариус С.Р.град К., придобил 1/9 ид.ч. от поземлен
имот - нива с площ от 0.898 дка, девета категория на земята, находяща се в
землището на с.В., ЕКАТТЕ 10291, община К., област
П., местността „П.с.“, съставляваща имот № 013011, при граници и съседи: имот №
013013 - полски път на Община К., имот № 013010 - нива на насл.
на К.Г.Е., имот № 000061 - жил.територия на с.В.,
имот № 013012 - нива на Н.Н.И.. Собствеността върху
посочената идеална част придобил от Д.С.Б., в качеството й на наследник по
закон на бившия собственик на имота - И. М.Г., б.ж. на с. В., починал на 04.10.1982г. При сключване на договора да дарение, праводателката му установила правото си на собственост с
Решение № 09271/20.03.1995г. взето по преписка вх. №
6093/08.11.1991г. на ПК К. (понастоящем - Общинска
служба „З.“ К.), издадена въз основа на него скица и удостоверение за
наследници. Преди сключване на договора, нейното право на собственост било
възникнало по силата на извършената реституция и в качеството й на наследник на
И. М.Г..
Твърди, че по
силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективирана
в нотариален акт № 183, том IV, дело № 764/2017г. на
нотариус С.Р.град К., придобил 5/9 ид.ч. от поземлен
имот - нива с площ от 0.898 дка, девета категория на земята, находяща се в
землището на с.В., ЕКАТТЕ 10291, община К.,област П.,
местността „П.с.“, съставляваща имот № 013011, при граници и съседи: имот №
013013 - полски път на Община К., имот№ 013010 - нива на насл.
на К.Г.Е., имот №000061 - жил.територия на с.В., имот
№ 013012 - нива на Н.Н.И.. Собствеността върху
посочените идеални части придобил от И.К.Б., К.К.Х. и
Т.Г.С., в качеството им на наследник по закон на бившия собственик на описаният
имот И. М.Г., б.ж. на с. В., починал на 04.10.1982г.
При сключване на договора за продажба, купувачите му установили правото си на
собственост с Решение № 09271/20.03.1995г. взето по
преписка вх. № 6093/08.11.1991г. на ПК К.
(понастоящем - Общинска служба „З.“ К.), издадена въз основа на него скица и
удостоверение за наследници. Преди сключване на договора, тяхното право на
собственост било възникнало по силата на извършената реституция и в качеството
им на наследници на И. М.Г..
Твърди, че
ответниците също били наследници по закон на И. М.Г., б.ж. на с. В., починал на
04.10.1982г. Описаният недвижим имот бил собственост
на наследниците на И. М.Г., б.ж. на с. В., починал на 04.10.1982г.,
съгласно Решение № 09271/20.03.1995г. взето по
преписка вх. № 6093/08.11.1991г. на ПК К.
(понастоящем - Общинска служба „З.“ К.“, издадена въз основа на него скица и
удостоверение за наследници. С част от наследниците постигнали уговорка за
продажба на два от наследствени им имоти, единия в местността „П.с.“ (процесния имот) и другия в местността „Т.Т.“, в землището на с. В. през април 2017г.,
като им платил цената и те му съставили пълномощни за разпореждане с имотите,
тъй като с ответниците също бил в процес на преговори относно цената на имотите
и решил, че при съответна договорка с тях ще изповядат сделката по продажбата
на имота с един нотариален акт. Поради обстоятелството, че с ответниците не
постигнали договорка за цената на имота, в края на 2017г.,
придобил собствеността върху 6/9 ид.ч. от описаният
имот, въз основа на договор за дарение и договор за покупко-продажба, обективирани в посочените нотариални актове.
Твърди, че
след придобиване на правото на собственост върху 6/9 ид.ч.
от процесния недвижим имот, представил нотариалните
си актове в ОС „3“ К. за отразяване на промените в собствеността. В резултат на
това от там му било отговорено, че имотът е станал
собственост на други хора - ответниците Х.М.Р. и Л.М.Ш.. След справка в
Службата по вписванията при Районен съд К., установил, че на 30.11.2017г. ответниците били се снабдили с нотариален акт за
констатиране право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание
изтекла придобивна давност под акт № 18, том VI, дело
№ 881/2017г. на нотариус Т.Р.град К., вписан в
службата по вписванията при PC К. под акт№ 80, том
17, д. №3271/2017г.
МОЛИ съда, на
основание чл.124 от , да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответниците - Х.М.Р. и Л.М.Ш.,
че е собственик на 6/9 ид.ч. от поземлен имот -нива с
площ от 0.898 дка, девета категория на земята, находяща се в землището на с.
В., ЕКАТТЕ 10291, община К.,област П., местността
„П.с.“, съставляваща имот № 013011, при граници и съседи: имот № 013013 -
полски път на Община К., имот № 013010 - нива на насл.
на К.Г.Е., имот № 000061 - жил.територия на с.В.,
имот № 013012 - нива на Н.Н.И., по силата на дарение,
извършено с нотариален акт №182, том IV, дело № 763/2017г.
на нотариус С.Р.град К. и покупко-продажба, извършена с нотариален акт № 183,
том IV, дело № 764/2017г. на нотариус С.Р.град К..
Моли, на основание чл. 537, ал.2 от , да отмени
нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот,
придобит на основание изтекла придобивна давност под
акт № 18, том VI, дело № 881/2017г. на нотариус
Т.Р.град К., вписан в службата по вписванията при PC
К. под акт № 80, том 17, д.3271/2017г. до размер на
6/9 ид.ч.
ОТВЕТНИЦИТЕ -
Х.М.Р. и Л.М.Ш. намират иска за допустим, но за неоснователен. Считат, че
посочените в исковата молба обстоятелства не отговарят на действителното положение
от момента на реституцията на наследствените земеделските имоти до момента.
Твърдят, че след възстановяване на земеделските имоти на общия им наследодател
И. М.Г. с Решение № 09271/0922/01.01.1995г. неговите наследници през същата година на 15.11.1995г. сключили договор, заверен в Кметството в село В., за
неформална делба, като процесният имот, представляващ
- НИВА от 0.898 дка, в местността „П.с.“, съставляваща имот № 013011 по плана
на землището, бил дадена в дял на баща им - М.И. М., който докато починал през 2003г. си владеел имота, като никой не му е оспорвал
собствеността или пречил на владението. След като починал, двамата ответници -
неговите деца, продължили владението. Твърдят, че както баща им докато починал,
така и те до момента си владеели имота, като свой собствен, засаждали, събирали
плодовете от него и никой до сега не им е оспорвал собствеността или пречил при
владението. Всички в селото знаели, включително и наследниците, че те били
собственици на процесния имот, като никой от тях -
наследниците на общия им наследодател не е предявявал претенции за имота и не е
идвал в него. Тъй като процесния имот се владеел от
баща им и след неговата смърт те продължили явно, необезпокоявано и
непрекъснато да го владеят и обработват, с нотариален акт № 18 том VI peг. № 7775, дело № 881/2017г.
нотариус Т.Р.град К., придобили същия, на основание чл. 587, ал. 2 и ал. 3 от , а именно – по изтекла придобивна
давност, като владението не било прекъсвано много преди 1995г.,
тъй като било в реални граници. По изложените съображения молят съда да остави
иска, с правно основание чл. 124 от , без
уважение.
В едномесечния
срок за отговор, съдът е сезиран с НАСРЕЩНА искова молба подадена от
Х.М.Р. и Л.М.Ш. против ищеца - Д.И.Й. по
първоначалния иск за постановяване на решение, с което да признае за установено
по отношение на ищеца, че същият не е собственик на 6/9 ид.ч.
от НИВА с площ от 0.898 дка, находяща се в землището на с. В. П.ска област,
община К., в местността „П.с.“, съставляваща имот № 013011 по плана на
землището, ЕКАТТЕ 10291 при съседи: имот № 013013 -
полски път на Община К., имот № 013010 - нива на наследници на К.Г.Е., имот №
000061 - жил.тер. на с. В.,
имот № 013012 - нива на Н.Н.И., който имот е придобит
по силата на нотариален акт № 182, том 4, дело № 763/2017г.
на нотариус С.Р.град К. и нотариален акт № 183, том 4, дело № 764/2017г. на нотариус С.Р.град К.. Претендират за направените
по делото разноски.
Ищците - Х.М.Р.
и Л.М.Ш. твърдят, че след възстановяване на земеделските имоти на общия им
наследодател И. М.Г. с Решение № 09271/0922/01.01.1995г. неговите наследници през същата година на 15.11.1995г. сключили договор, заверен в Кметството в село В., за
неформална делба, като процесният имот, представляващ
- НИВА от 0.898 дка, в местността „П.с.“, съставляваща имот № 013011 по плана
на землището, бил дадена в дял на баща им - М.И. М., който докато починал през 2003г. си владеел имота, като никой не му е оспорвал
собствеността или пречил на владението. След като починал, двамата ответници - неговите
деца, продължили владението. Твърдят, че както баща им докато починал, така и
те до момента си владеели имота, като свой собствен, засаждали, събирали
плодовете от него и никой до сега не им е оспорвал собствеността или пречил при
владението. Всички в селото знаели, включително и наследниците, че те били
собственици на процесния имот, като никой от тях -
наследниците на общия им наследодател не е предявявал претенции за имота и не е
идвал в него. Тъй като процесния имот се владеел от
баща им и след неговата смърт те продължили явно, необезпокоявано и
непрекъснато да го владеят и обработват, с нотариален акт № 18 том VI peг. № 7775, дело № 881/2017г.
нотариус Т.Р.град К., придобили същия, на основание чл. 587, ал. 2 и ал. 3 от , а именно – по изтекла придобивна
давност, като владението не било прекъсвано много преди 1995г.,
тъй като било в реални граници.
Ответникът -
Д.И.Й. счита предявения иск за допустим, но за неоснователен. Оспорва
твърденията на ищците, че са владеели процесния имот
необезпокоявано в продължение на повече от 10 години и са придобили същия по давностно владение, а именно както се твърди - владението
да е осъществено върху процесния имот още преди 1995г., тъй като имотът бил в реални граници. Оспорва
обстоятелството, че твърдяното от ищците владение на процесния
имот било осъществено необезпокоявано от никого. Оспорва обстоятелството, че
никой от наследниците на общия им наследодател - И. М.Г., б.ж. на с.В., починал
на 04.10.1982г., не е предявявал претенции за имота.
Оспорва обстоятелството, че наследниците на общия на страните наследодател,
знаят че имота бил принадлежал само на ищците. Ищците не били отблъснали
владението на останалите наследници и не са манифестирали пред останалите
наследници, че владеят целия наследствен имот само за себе си. Същите били само
владелци на притежаваната от тях идеална част и държатели на идеалните части на
останалите сънаследници. Счита, така представения
договор за делба от 15.11.1995г., че му бил непротивпоставим. Представяният договор бил частен
документ, същия не бил сключен в изискуемата от закона форма, поради което не
можел да породи правно действие спрямо Д.И.Й.. По иска излага следните факти:
Твърди, че бил
собственик по силата на договор за дарение, обективирано
в нотариален акт №182, том IV, д.№763/2017г. на
нотариус С.Р.град К. на 1/9 ид.ч. от процесния имот, а по силата на договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективирана в нотариален акт №
183, том IV, дело №764/2017г. на нотариус С.Р.град К.
бил собственик на 5/9 ид.ч. от имота. Съгласно чл.77
от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или
по други начини, определени в закона. Твърди, че придобил 6/9 ид.ч. от процесния недвижим чрез
правни сделки, а именно - договор за дарение и договор за покупка-продажба, обективирани в посочените нотариални актове. При сключване
на договорите, праводателите били установили правото
си на собственост с Решение № 09271/20.03.1995г.,
взето по преписка вх. № 6093/08.11.1991г. на ПК К.
(понастоящем - Общинска служба „З.“ К.), издадена въз основа на него скица и
удостоверение за наследници. Преди сключване и на двата договора, тяхното право
на собственост възникнало по силата на извършената реституция и в качеството им
на наследници на И. М.Г.. Намира, че не отговаряло на действителното положение
обстоятелството, че наследниците на общия на страните наследодател, знаели че
имота бил принадлежат само на ищците. Напротив, праводателите
на ответника по настоящия иск, винаги са знаели, че този имот е бил техен
наследствен. С оглед на това същите осъществявали и преговори за продажба на процесния имот, подписали са още през месец април 2017г. пълномощни за разпореждане с наследствените им
идеални части от описания имот. Правило впечатление и факта, че ищците са се
снабдили с констативен нотариален акт за собственост в края на ноември 2017г., т.е. месеци след като част от останалите наследници
на процесния имот били подписали пълномощни за
разпореждане с наследствените им идеални части от процесния
наследствен имот. Твърди, че е водел неколкократно
преговори с ищците още през април 2017г. за продаване
на съответните им идеални части от процесния имот,
като изчаквал тяхното решение за това - каква сума ще поискат за продажбата на
техните идеални части от процесния имот. С оглед на
това, твърдяното от ищците владение на процесния имот
не е било нито спокойно, нито необезпокоявано, нито несъмнително, нито с
намерение че държат вещта като своя. Твърдяното от ищците владение на процесния имот било само упражняване на фактическата власт
върху процесния имот, като същите били само владелци
на притежаваната от тях идеална част и държатели на идеалните части на
останалите сънаследници. Счита, че праводателите на ответника били собственици на съответните
идеални части от процесния имот и като такива били
легитимирали правото си на собственост върху имота. В предвид на това бил
собственик на 6/9 ид.ч. от имота, придобити чрез
правни сделки. Моли съда да отхвърли изцяло предявеният иск, като
неоснователен.
В ХОДА на
делото, на основание чл. 219, ал.1 от са
конституирани, като трети лица, помагачи на ответника по насрещния иск - Д.И.Й.
следните лица - Д.С.Б., И.К.Б., К.К.Х. и Т.Г.С..
От трети
лица-помагачи на ответника по насрещния отрицателен установителен иск, отговор
по реда на чл. 131 от са депозирали само И.К.Б. и
Т.Г.С., като заявяват следното:
ТРЕТОТО
лице-помагач - И.К.Б., моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Сочи,
че няма какво да добави към касаещите го
обстоятелства, а предвид слепотата му, която удостоверява с копие от решение на
ТЕЛК, обективно бил затруднен в самостоятелното си придвижване на големи
разстояния. Признава, че действително продал на Д.И. И.унаследената
от него идеална част от процесния имот и изповядали
сделката в посочения от същия в исковата му молба по делото нотариален акт.
Правейки това предпоставял, че бидейки наследник на
въпросната идеална част имал право да се разпорежда с нея в качеството си на
собственик. Освен това, преди и по време на сключването и нотариалното
удостоверяване на сделката не бил информиран, че правото му на собственик
върху, респ. праводател по отношение на споменатата
идеална част било спорно. След като внимателно се запознал с изпратената му
документация по делото, която му била връчена на 8.10.2018г.,
преценил, че не може да установи дали, в качеството си на наследник на идеална
част от процесния имот е и неин собственик, както и
дали при сключването и изповядването на продажбата е имал право да се
разпорежда с нея. Ако съдът реши, че не е имал такова право, декларира
готовността си да върне на Д.И.Й. платената му от него за въпросната продажба
сума. Освен това, при наличие на законова възможност да го стори това, заявява
отказа си от участие в евентуална бъдеща принудителна подялба на процесния имот, ако се стигне до такава, като изразява
готовност да се откажа от правото си на наследство върху унаследената идеална
част от него със съответния нужен за целта документ.
ТРЕТОТО
лице-помагач - Т.Г.С. счита предявения иск за допустим, но за неоснователен.
Възразява срещу представената искова молба от страна на ищците, тъй като счита,
че същата е неточна и не отговаря на действителните факти. Възразява срещу
описанието на фактическата ситуация в техния отговор на искова молба от 22.04.2018г., както и при изброяване на фактите от момента на
реституцията на наследствените недвижими имоти до днес. Счита, че е неточен и
неверен фактът, че веднага след извършване на реституцията с Решение № 09271
/0922/01.01.1995г. на името
на общия наследодател - И. М.Г., всички наследници се събрали, тъй като от
приложения договор за делба се виждало, че не били налице всички наследници,
които са разписали въпросния Договор за доброволна делба. Това твърдение на
ищците по предявения насрещен отрицателен установителен иск категорично не
отговаряло на истината, което доказвала с приложено към отговора си
удостоверение за наследници на наследодателя - И. М.Г.. Представеният Договор
за доброволна делба от 15.11.1995г. не включвал
наследника И. К. Б. с ЕГН
**********, като същият починал на 10.03.2005г. и
следвало да участва в договора за доброволна делба. Като наследник не си
спомняла да е разписвала такъв договор, нито пък е получавала от страна на съделителя - М.И. М. парични суми. Не си спомня четиримата,
посочени в договора наследници, да са се събирали във връзка с този Договор и
не намира логично обяснение защо да са решили да дадат спорната нива № 013011 с
площ от 0.898 кв.м., в землището на с. В. на М.И. М.. Липсата на всички
изискуеми реквизити за попълване на Договора за доброволна делба го правели
нищожен, поради което моли същият, като такъв, да бъде изключен поради своята
нищожност, без възможност да породи твърдените и описани в документите по
делото вещни права на страната на ищците. Твърди, че представеният договор за
доброволна делба бил нищожен и поради това, че бил подписан от Кмета на селото,
а не от нотариус, както и при одобряването му не била представена скица,
издадена от административен орган - Поземлена комисия. Извършената делба била
нищожна, доколкото не бил спазен законът- чл. 7, ал.3 и 4 от ЗСПЗЗ, договорът
не бил в предвидената форма, подписите били заверени от кмета на населеното
място, без той да е имал такава компетентност. Не била спазена предвидената от
закона форма за сключването на договора за доброволна делба относно нотариалната
заверка на подписите на Кмета на с. В., съгласно разпоредбата на чл.158, ал.4 ЗСВ (в редакцията му действала към 18.12.1995г.),
предвиждаща, че когато в населеното място няма нотариус и районен съд, кметът
на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център -
кметът, заместник-кметът и секретарят па общината, удостоверяват датата и
подписа на частните документи, които не подлежат на вписване, както и верността
на преписи и извлечения от документи. Счита, че атакуваният договор е от
категорията частни документи, подлежащи па вписване, поради което Кметът на
населеното място - с. В., не е разполагал е компетентност да заверява подписите
на съделителите върху документ за договор за
доброволна делба на недвижим имот, тъй като този договор подлежи на вписване.
При това нямало извършена валидна заверка на подписите и доколкото наличието на
заверка на подписите на съделителите по договор за
доброволна делба е елемент от формата за действителност на сделката, то липсата
на тази нотариална заверка била равнозначна на липса на форма на цялата сделка
- чл.26, ал.2. предложение трето от ЗЗД. Трудно би се установило, че
длъжностното лице И. е извършило заверка на подписите на съделителите
в Договора за доброволна делба от 15.11.1995г., а също
и не било ясно видим печатът на този орган, извършил същата, и в тази връзка не
била спазена изискуемата от закона форма за нотариалното удостоверяване на
подписите на договора за делба, поради което същият не се е ползвал с формална
и материална доказателствена сила, присъща на официалните свидетелстващи
документи, които съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 (отм.)
би следвало да са издадени от длъжностното лице в кръга на службата му по
установените форма и ред.
От
представения документи трудно можело да се установи дали подписите на съделителите, сключили договора за доброволна делба от
15.11.1995г. били действително заверени от кмета.
Според българския закон, лица с пълна нотариална компетентност били
Нотариусите. Наред с тях законовата уредба познава и т.н. „лица с ограничена
нотариална компетентност“. Тази компетентност била уредена в чл. 97 от ЗУС
(отм.), възпроизведена с нормата на изменения чл. 158 от ЗСВ (в редакцията му
до ДВ бр. 59/1994г.), а след това и в ЗННД (ДВ бр.
106/1996г.) в сила от 01.06.1996г.,
Глава „Нотариални функции на лица, които не са нотариуси“. В тази категория
лица били включени органите на местната администрация. Действащият чл. 83 от ЗНД визирал, че когато в населеното място няма нотариус и
Районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е
общински център - кметът, зам. кметът и секретарят на общината, удостоверяват
датата и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, както и
верността на преписи и извлечения от документи и книжа. По аргумент на
противното, удостоверяването на същите обстоятелства по частните диспозитивни документи, които подлежат на вписване, а
договорът за доброволна делба бил именно такъв документ, по аргумент на чл. 4,
б.„г“ от Правилника за вписванията, не можело да бъде извършено чрез заверка на
лицата с ограничена нотариална компетентност. Макар и последната добавка на
този действащ текст да не се съдържа в цитираните по-горе текстове на ЗУС и
ЗСВ, то именно по тълкувателен път се извличал извода, че рамките на
компетентността на посочените по-горе органи винаги се е свеждала до нотариални
удостоверения на подписи на частни документи, които не подлежали на вписване и
не касаели прехвърлянето па вещни права на недвижими имоти. Счита, че
представеният Договор за доброволна делба от 15.11.1995г.
не е породил вещно-правни последици и се явявал нищожен на основание чл. 26,
ал.2 от ЗЗД. Тази нищожност водела след себе си и порочност на всички
последващи разпоредителни сделки с имотите, предмет на този Договор за доброволна
делба. Именно поради това счита, че Х.М.Р. и Л.М.Ш. нямали качеството страна в
настоящото производство, поради което моли предявените от тях искове да бъдат
отхвърлени, като незаконосъобразни и недоказани. Моли искова молба по
гражданско дело № 403/2018г. да бъде отхвърлена по
изброените основания, съгласно изискванията на действащото към онзи момент
законодателство и условията за делба по ГПК.
Възражение
срещу представения частно-правен документ Договор с дата 15.11.1995г. Ищците подчертават, че бил сключен Договор за
„неформална делба“ на земите на наследодателя И. М.Г., удостоверен с Решение №
09271 /0922/01.01.1995г.,
но в същото време приемат, че въпреки че се касае за т.нар. „неформална делба“,
същата имала последиците като на обикновената доброволна делба. Счита, че това
твърдение е крайно неправилно и противоречиво, тъй като представеният писмен
Договор с дата 15.11.1995г. бил датиран с различни
дати. Липсвала нужната заверка по закон на подписите на страните. Периодите на
заверка от страна на кметския наместник били различни, което пораждало
чувствителни различия по отношение на достоверността в заверката на отделните „съделители“. Освен това, в него били изписани само имена
им, без данни от личните карти или EГН-та. Счита, че
настоящият Договор с дата 15.11.1995г. и мнима
заверка от страна на кметския наместник на 01.07.1996г.
следвало да бъде изключен от доказателствата, като частно правен документ,
който не бил в състояние да породи търсените от страна на ищците правни
последици.
Възражение за
доказателства за давностно владение. Счита за
неоснователен предявения отрицателен установителен иск поради следите
аргументи: видно от представените от ищците към исковата молба първични
документи за собственост се очертавала друга фактическа обстановка - размерът
на наследствените дялове на страните бил различен, посочен от този от ищцата по
делото. Твърди, че ищците не са надлежно легитимирани да водят отрицателен
установителен иск по чл. 124 от с оглед спорното
си право, поради което счита, че искът, предявен в настоящия процес от страна
на ищците е недоказан, с оглед доказателствената му
обезпеченост. Исковата молба на ищцовата страна била недоказана. Не било налице
твърдяното необезпокоявано давностно владение, чието своене е било манифестирано в периода по чл. 79 от ЗС. На
основание чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Друг
елемент фактическият състав на давностното
придобиване на недвижим имот не съдържа. Липсват доказателства за своене и ползване на вещта, представляваща нива,
съставляваща имот № 013011. с площ от 0.898 кв.м., в землището на с. В. за
срока на твърдяното владение от 10 (десет) години. Счита, че не били налице
всички елементи на фактическия състав на основанието на чл. 79, изр. 2-ро от ЗС, тъй като не е налице елементът „своене“, както и елементът „манифестиране“ на владението
пред трети лица, включително и останалите роднини през целия период. За тази
цел било необходимо не само изтичането на целия давностен
срок, но и достатъчно други предпоставки, с които да се приеме, че е налице
такава хипотеза. Твърди, че собствеността върху процесния
недвижим имот не е безспорна, както и че ищците вследствие на представените
писмени документи и аргументация, не били станали собственици на имота, от
което следват да черпят права и претендират за собственост, предявявайки
отрицателен установителен иск. До момента, в който предполагаемото от закона
намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево
изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на
позоваване правните последици - придобиване на вещното право се зачитат от
момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на
фактическия състав на придобиваното основание по чл.79, ал.1 от ЗС и по чл.79,
ал.2 ЗС. За придобивна давност между съсобствениците
законът в чл.31 от ЗС, казва: „всеки
съсобственик може да си служи с общата вещ, съобразно нейното предназначение и
по начин да не пречи на другите съсобственици, да си служат е нея според
правата им“, т.е. между съсобственици давност не тече, освен ако няма
доказателства за противопоставено владение, т.е. ползващият съсобственик да е
заявил пред другия, че само той е собственик. От момента на противопоставянето
на владението на другия съсобственик започвала да тече 10 годишната давност.
Фактът на едноличното ползване на имота от съсобственик, обаче не бил
достатъчен за доказване на твърдението за придобивна
давност. Наследникът, който се позовава на придобивна
давност, трябвало да докаже не само, че е ползвал имота (респ. че неговият
наследодател е правил това), но и че е променил намерението си; имал е
съзнанието, че имотът е само негов, и е завладял частите на сънаследниците.
Промяната в намерението не трябва да остане скрита, тя трябва да намери външна
изява в предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на
останалите съсобственици и да показват несъмнено, че наследникът, който
упражнява фактическата власт, отрича техните права върху имота и го държи само
за себе си, тъй като собствеността не се губи при неизползването на имота.
Самото манифестираме на намерението да се свои трябва да достигне до адресата
си - пряко. Ползването и грижите за имота само не са достатъчни да се приеме
наличие на намерение за своене. Щом като във
вътрешните отношения между страните се счита, че те са държатели на чуждите
идеални части - владеят ги от тях но име и за тяхна сметка съсобственикът,
който не ползва имота, не трябва да доказва активно поведение, а обратното - то
трябва да бъде предприето от този, който променя намерението си и от държател
стана владелец. Счита, че всички тези предпоставки не били налице, за да
възникне правото за придобивната давност, с която
ищците се позовават по смисъла на чл. 120 от ЗЗД, поради изброените причини,
въз основа на което счита представената искова молба от страна на ищците за
недоказана и противоречаща на разпоредбите. Предвид изложеното и на основание
правата й, като трета подпомагаща ответника страна моли съда, да отхвърли
представената от Х.М.Р. искова молба с правно основание чл. 124 от - отрицателен установителен иск; да уважи предявения от
ответната страна чрез неговият процесуален представител адвокат Н.Б.
положителен установителен иск по чл. 124 от .
От събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от
изисканите и постъпилите писмени доказателства, съдържащи се на листи 140-160 от делото, а именно: от ОС „З.“ град К. - преписка по заявление с
вх. № 6093/08.11.1991г. на ПК – К., както и от
нотариус Т.Р.град К. – документи, приложени по нотариално дело № 881/2017г. се установява, че с Решение № 09271/01.01.1995г. взето по преписка вх. №
6093/08.11.1991г. на ПК К. на наследниците на И. М.Г.
е възстановено правото на собственост в стари реални граници на имот,
представляващ - НИВА с площ от 0.898 дка, девета категория на земята, находяща
се в землището на с.В., ЕКАТТЕ 10291, община К.,
област П., местността „П.с.“, съставляваща имот № 013011, при граници и съседи:
имот № 013013 - полски път на Община К., имот № 013010 - нива на насл. на К.Г.Е., имот № 000061 - жил.територия
на с.В., имот № 013012 - нива на Н.Н.И..
Имотната
характеристика на имота се установява от представената по делото скица № К00997/22.03.2018г. на ОбС „З.“ – К..
От приложеното
удостоверение за наследници № 103/30.09.2016г. на
Кметство с. В., Община К. се установява, че наследници на И. М.Г., починал на
04.10.1982г. са трите му деца - М.И. М., К.И.Б. и
Г.И. М., които също са починали и са оставили следните наследници:
- наследници
на М.И. М., починал на 04.05.2003г. са двете му деца
- Х.М.Р. и Л.М.Ш. (ответници по
делото);
- наследник на
К.И.Б., починала на 07.05.1990г. е синът й К.И.Б.,
който е починал на 04.09.2016г. и е оставил
наследници с право на заместване: преживяла съпруга - Д.С.Б. и двете си деца
- И.К.Б. и К.К.Х. (тримата – трети лица помагачи
в процеса);
- наследници
на Г.И. М., починал на 29.06.1976г. е дъщеря му - Т.Г.С.
(трето лице помагач в процеса).
Установява се
от представеното копие от нотариален акт № 182, том IV, рег. № 7625, дело № 763/2017г.
на нотариус С.Р.град К., че по силата на дарение - Д.С.Б. дарява на Д.И.Й.
(ищец по делото) собствените си 1/9 ид.ч. от
наследствения от И. М.Г. земеделски имот (предмет на настоящото дело),
възстановен с Решение № 09271/01.01.1995г. взето по преписка вх. № 6093/08.11.1991г. на ПК К., представляващ - НИВА с площ от 0.898 дка,
находяща се в землището на с.В., в местността „П.с.“, съставляваща имот №
013011.
С нотариален
акт № 183, том IV, рег. № 7627, дело № 764/2017г. на
нотариус С.Р.град К., представен в копие по делото се установява, че по силата
на покупко-продажба, И.К.Б., К.К.Х. и Т.Г.С. са
прехвърлили на Д.И.Й. собствените си 5/9 ид.ч. от процесния имот.
Така по силата
на двете разпоредителни сделки, ищецът - Д.И.Й. е придобил собствеността върху
6/9 ид.ч. от имота, предмет по настоящото дело.
Установява се
от представеното копие от нотариален акт № 18, том VI, peг.
№ 7775, дело № 881/2017г. на нотариус Т.Р.град К., че
по силата на извършена обстоятелствена проверка, ответниците - Х.М.Р. и Л.М.Ш.
са признати за собственици на основание изтекла придобивна
давност на процесния недвижими имот.
Ответниците се позовават
на право на собственост възникнало, както по силата на реституция, така и на
давност, като се аргументират, че по силата на неформална делба с договор,
заверен в Кметството в село В., баща им - М.И. М. си владеел имота, като никой
не му е оспорвал собствеността или пречил на владението, а след неговата смърт
- те, като неговите деца продължили владението. Във връзка с тава представят
договор от 15.11.1995г., сключен между наследниците
на И. М.Г., а именно:
- Ц.Н.И.-
преживяла съпруга на И. М.Г., видно от посоченото удостоверение за наследници,
- М.И. М. - син на наследодателя,
- К.И.Б. -
внук на общия наследодател, встъпил по право на заместване от наследника на
общия наследодател и негова дъщеря – К.И.Б.,
- Т.Г.С. -
внучка на общия наследодател, встъпила по право на заместване от наследника на
общия наследодател и негов син – Г.И. М..
Предмет на
договора е разпределение на земите, като М.И. М. е получил нева
от 0.898 дка в местността „П.с.“.
Договора е
удостоверен с подписа от Кмета на село В. – В. И. на 2.07.1996г.,
като е отбелязано, че подписите на сънаследниците са
положени в тяхно присъствие, в добро здравословно състояние.
Третото-лице
помагач - Т.Г.С. е оспорило подписа си, фигуриращ в договор от 15.11.1995г., като в тази връзка съдът е допуснал СГрЕ в лицето на вещото лице – П.К.. Съгласно изслушано
заключение от 14.08.2019г. на вещото лице, прието в
съдебно заседание на 18.09.2019г., което съдът
възприема като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено, подписът,
положен на реда срещу името – Т. С. в договор от 15.11.1995г.,
вероятно не е изпълнен от Т.Г.С..
Съдът с
протоколно определение от 18.09.2019г. е допуснал
допълнителна задача на вещото лице – П.К. за изследване на подписа на Т.Г.С.,
имайки предвид положени подписи на последната по нотариално дело № 764/2017г. при нотариус С.Р.град К., като даде заключение по
първоначално формулираната му задача. Съгласно изслушано заключение от 17.10.2019г. на вещото лице, прието в съдебно заседание на 06.11.2019г., което съдът възприема като обективно, компетентно и
безпристрастно изготвено, подписът, положен на реда срещу името – Т. С. в
договор от 15.11.1995г., вероятно не е изпълнен от
Т.Г.С..
Във връзка със
заверката на договора от 15.11.1995г., съдът е
допуснал като свидетел - В.И.И., който работел като
кмет на село В. към 1996г. до 2015г.
На свидетеля се предяви договор от 15.11.1995г. в
оригинал, съдържащ се на лист 161 от делото, по отношение на който свидетелят
твърди, че подписът под заверката бил негов, в качеството му на кмет. Твърди,
че в годините на кариерата му като кмет се извършило разделянето на земята.
Този договор с изписаните лица, били
хора от неговото село, съселяни. Тези хора още му са още пред очите до ден
днешен. Четиримата се явили лично пред него. 10-15 дни преди това М. му казал,
че Т. *** и ще присъства на заверката. Твърди, че при него се извършило
разпределяне на земята помежду им. Подписите от четиримата били положени лично
пред него. До последния момент държал това да бъде така. На въпросът - Защо
договорът е заверен 1996г.?, свидетелят отговаря, че
лицата си изготвили съдържанието и самия договор, което него не го касаело.
Идвайки при него, той проверявал паспортите им и заверявал на датата, когато
били при него. Подписите били положени пред него. Лицата по договора отишли при
него, в качеството му на кмет само и единствено за заверка на подписите, което
и е извършвал. Всички наследници се подписали на този договор. Лично видял и
Т.С. при подписването на договора.
Във връзка с
предявения иск, съдът е допуснал свидетели на страните. От показанията на
свидетелите, осигурени от ищцовата страна се установява следното: Свидетелката
- И.Д.Д., живееща на семейни начела с ищеца твърди,
че познава ответниците по физиономия, доколкото съпругът й през 2016-2017г. е водел преговори с тях за закупуване на имот,
находящ се в местността „П.с.“, в село В.. Имотът бил наследствен и ответниците
били част от наследниците. Имотът бил до къщата на Л. и Х. и представлявал
дворно място, в което имало и лозе. Д. постоянно водел преговори с Л. и Х.,
като по едно време постигнали споразумение за цената, но те искали по-висока
цена. Към момента този имот се ползвал от ответниците. Откакто Д. закупил имота
в местността „П.с.“, той не е влизал, за да го стопанисва, поради причината, че
ответниците не го допускали. Твърди, че минавала редовно по улицата, покрай
къщата на ответниците, но нямало как да види дали някой го обработва, тъй като
откъм улицата нямало видимост към имота. Свидетелят - Ф.Т.П.твърди, че е
приятел на Д. и от него му било известно, че е водел преговори с наследници за
закупуване на имот. В съдебно заседание, свидетелят посочва част от лицата,
присъстващи на заседанието, а именно - ответници и третото лице-помагач Т.С.,
като лицата, с които ищецът е водел преговори. Д. искал да закупи имота, който
бил до къщата на ответниците. Имотът бил залепен до къщата им и представлявал
лозе около декар - 900 кв.м. Преговорите за изкупуване на този имот били в
началото на 2017г. В момента имота, който бил до
къщата на ответниците го ползвали последните.
От показанията
на свидетелите, осигурени от ответната страна се установява следното:
Свидетелят Л.И.Т., първа братовчедка на
ответниците твърди, че помни бащата им - М.И. М., който имал имот „Д.с.“, с
площ около декар. Дълги години този имот го владеели М. и съпругата му М.,
родители на Х. и Л.. След като двамата починали, владението върху имот
продължили техните деца. Понастоящем ответниците си го владеели. Имотът бил
ограден с мрежа, като една част от него била засадена с лозя, а другата част
била засадена от ответниците със зеленчуци. Имотът бил до къщата им. Не е чула
някой да оспорва собствеността на имота, откакто го работели родителите на
ответниците. Сочи, че узнала от ответниците, че Д. имал претенции за това место
и иска да го вземе, но те не го допускат да влиза в имота. Предполага, че
имотът бил наследствен на баща им М., т.е. от дядо им, но не й е известно за
сключено между наследниците споразумение. Д. и Х. са искали да се разберат за
въпросното место, но не стигнали до споразумение. Х. и Л. владеели този имот
повече от 16 години, откакто починал баща им. Те си насадили лозенце, поддържали го, обработвали го. През целия този
период ги е виждала там и мястото не било оставено да пустее. Имотът не се
виждал от улицата, където била къщата.
Свидетелят -
Г.И.П., втора братовчедка с бащата на ищеца твърди, че била родом от В., от
където били и ответниците. Нейните родители и техните родители били местни хора
от село В.. През 1954г.
родителите й застроили къща, а след това и родителите на ответниците застроили
такава, като били съседи, на една ограда. Твърди, че ответниците имали имот,
като местност се водела „З.с.“. Уточнява, че имали имот, състоящ се от сграда и
двор, а непосредствено след този имот, те имали друг имот, който обработват. В
този имот имало трайни насаждения - в момента бил с лозови насаждения и
зеленчукова градина, в която отглеждали зеленчуци. Проектиран бил път, но такъв
не бил реализиран и дефакто това място било слято с техния двор, където им била къщата. Лозето било
покрито със защитна мрежа срещу градушка, а имотът бил ограден. Мястото било около 1 декар. Разказва, че този
имот някога принадлежал на И., който бил баща на М., последният - баща на
ответниците. Този имот го владеел М. до смъртта си през 2003г.
за това имала непосредствено наблюдение, тъй като били съседи. Ответниците
наследили имота от баща си, а навремето този имот, наследен от баща им, били си
го поделили по роднински наследниците, като това го узнала от родителите на
ответниците. След смъртта на М. през 2003г., вече 16
години, неговите дъщери обработвали имота. Твърди, че не и било известно някой
да е оспорвал собствеността на имота по времето, когато се владеел от М.. Не е
виждала друг да работи на имота. Откакто ответниците го владеели, не й било
известно някой да е оспорвал това. Двете се грижили за имота като собствен.
Преди една година се срещнали и поговорили с ответниците, които й споделили, че
имат проблеми с Д., който казал, че имотът бил негов. Те не го допускали да
владение на този имот. По отношение на другите наследници на И. твърди, че
познава К. и Г., на които М. им е заплатил нещо в замяна на този имот. Не й
било известно да са водени дела за делба между родителите на ответниците и
другите сънаследници на И. М.Г..
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави средните
изводи от правна страна:
Релевираните основания, легитимиращи
ищеца за собственик на процесната идеална част от
земеделския имот са разпоредителни сделки –договор за дарение и договор за
покупко-продажба, по силата на които е придобил 6/9 ид.ч.
от имота. Представената реституционна преписка установи, че ответниците и
третите лица-помагачи в процеса са наследници на И. М.Г. и като такива са сънаследници на процесния имот.
От
приетите писмени доказателства, а именно - акт № 182, том IV, рег. № 7625, дело № 763/2017г.
и нотариален акт № 183, том IV, рег. № 7627, дело № 764/2017г.,
двата на нотариус С.Р.град К., съдът приема за
установено, че по силата на цитираните сделки, част от сънаследниците,
а именно - Д.С.Б., И.К.Б., К.К.Х. и Т.Г.С. са прехвърлили на ищеца - Д.И.Й. собствените си идеални части от процесния
имота и същия се легитимира като собственик на 6/9 ид.ч.
от същия.
В
производството обаче, ответниците и сънаследници на процесния имот - Х.М.Р. и Л.М.Ш. се позовават като
собственици на същия, както въз основа на реституция, така и на изтекла придобивна давност, като твърдят, че владението не било
прекъсвано от преди 1995г., аргументирайки се и с
извършена неформална делба, съгласно договор от 15.11.1995г.,
заверен на 2.07.1996г. от Кмета на село В..
По направените
възражения съдът намира следното:
На първо
място, по отношение на Договора от 15.11.1995г. съдът
намира, че същият не е породил вещно-правно действие. Подписите на съделителите, сключили договора за доброволна делба
от 15.11.1995г. са действително заверени от
кмета на село В.. Това се установи, както от представения договор, така и от
разпита на бившия кмет на село В. – В.И.. Съгласно българското
законодателство, лица с пълна нотариална компетентност са нотариусите.
Наред с тях законовата уредба познава и т. нар. „лица с ограничена
нотариална компетентност“. Тази компетентност бе уредена в чл. 97 от
ЗУС-отм., възпроизведена с нормата на изменения чл. 158 от ЗСВ-отм. и
действащ към1994г., а след това и в ЗННД, в сила
от 01.06.1996 г. В тази категория лица са включени органите на
местната администрация.
Действащата чл.
83 от ЗНД визира, че когато в населеното място
няма нотариус и Районен съд, кметът на населеното място, което не е
общински център, а ако е общински център - кметът, зам. кметът и секретарят на
общината, удостоверяват датата и подписите на частни документи, които не
подлежат на вписване, както и верността на преписи и извлечения от
документи и книжа. От това следва изводът, че удостоверяването на същите
обстоятелства по частните диспозитивни документи,
които подлежат на вписване, в това число и договорът за доброволна делба
по смисъла на чл. 4 б. „г“ от Правилника за вписванията, не може да бъде
извършено чрез заверка на лицата с ограничената нотариална компетентност.
Въпреки, че в действащия текст да не се съдържащи в цитираните текстове на ЗУС
и ЗСВ, то именно по тълкувателен път се извлича извода, че рамките на компетентността
на посочените органи, винаги се е свеждала до нотариални удостоверения на
подписи, на частни документи, които не подлежат на вписване и не касаят
прехвърлянето на вещни права на недвижими имоти. Ето защо, съдът приема,
че процесния договор за доброволна делба не е
породил вещно-правни последици и се явява нищожен на основание чл. 26,
ал.2 от ЗЗД.
По отношение
на направеното възражение за изтекла в полза на ответниците придобивна давност,
съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Друг елемент фактическия състав на давностното придобиване
на недвижим имот не съдържа. Владението върху имота след изтичане на
законния срок за придобиването му се превръща автоматично в право на
собственост, с правомощията и начина на предявяването и защитата.
В настоящия случай след договора от 15.11.1995г., синът на общия наследодател на страните - М.И. М. е
ползвал процесния имот, а
след неговата смърт, ответниците - Х.М.Р. и Л.М.Ш. владеят
същия до настоящия момент. Съдът приема за
доказано по делото, че през този период, а именно - от 1995г.
до настоящия момент, само Х.М.Р. и Л.М.Ш. (съответно и техните родители)
са упражнявали фактическата власт върху имота. В тази
връзка са ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на свидетели, които
категорично установиха, че родителите на ответниците, а в последствие и те
самите, владеят и стопанисват имота. Свидетелите имат непосредствени наблюдения
за това, още повече, такива има свидетелката Г.П., отраснала в същото село и
съсед на ответниците. Категорични са и за това, че никой не им оспорва
собствеността и двете се грижат за него като
за собствен имот. Ангажираните от ищеца гласни доказателства не съобщават за
данни, с които да се обори твърдението на ответниците, позовавайки се на придобивна давност.
Ответниците са живели и живеят в имот,
непосредствено граничещ с процесния, който е бил
собственост на баща им по наследство от неговия баща, и след неговата смърт
същите са продължили да го стопанисват. От приетите гласни доказателства се
установи, че двата имота – единия, в който е построена къщата им и процесния са обединени като едно цяло и така се възприемат
от ответниците, които и към днешен момент го обработват.
Съдът
приема за доказана и субективната страна на владението, изразена като
манифестиране на собственическото отношение, поради факта, че Х.М.Р. и
Л.М.Ш. никога не
са търсили останалите съсобственици за поддържането на имота.
Така например, свидетелите сочат, че ответниците се грижат за целия
имот, стопанисват го, садят го със зеленчуци, като и в същия е засадено лозе,
покрито с мрежа срещу градушка. Няма данни другите
съсобственици да са се противопоставяли на владението или да са изразили
желание да участват в поддържането или стопанисването на имота. Така също никой
от свидетелите не е виждал ищеца или останалите наследници да посещават имота,
като първото посещение на ищеца датира преди една-две години и то с намерение
да го закупи.
От
приетите гласни доказателства се установи, че от 1995г.
(датата на договора за разпределение на имотите между сънаследниците), ответниците
са упражнявали фактическата власт върху целия имот, като последните са станали
владелец на своите идеални части и държатели на идеалните части на останалите
съсобственици. В Решение № 178 от 09.07.2014г. на ВКС
по гр.д.№ 7749/2013г. I г.о., постановено
по реда на чл.290 от , се приема, че владението на
приобретателя по относително недействителна сделка е
недобросъвестно, поради което е допустимо придобиването на имота да стане след
изтичане на 10 годишната давност. Поради това и съдът намира, че Х.М.Р. и
Л.М.Ш. са придобили собствеността върху останалата
част от имота, и в последствие след изтичане на
10 годишна давност, която е с начало от датата
на смъртта на баща им през 2003г.
Поради
изложеното, съдът намира възражението за изтекла придобивна
давност в полза на ответниците - Х.М.Р. и Л.М.Ш. за основателно, поради
което прима, че същите са придобили имота, предмет на делото по давност. Т.е.,
в случая ответниците установиха придобиването на
собствеността върху целия имот на основание наследство и давностно
владение, оспорвайки собствеността на ищеца.
Ищецът
следваше в това производство да установи, при пълно и главно доказване, че
правото на собственост върху имота от страна на ответниците е в обема на
собствената им идеална част, каквито са правата по закон по силата на
наследственото правоприемство, което не бе установено
несъмнено. Не е установено наличие на съсобственост върху процесния
имот от страна на третите лица-помагачи, за да се приеме, че имота е
наследствен и да се посочат и правата на страните върху него.
При така анализираните факти, изводите на съда са за основателност
на насрещният отрицателен установителен иск и за неоснователност на предявеният
главен установителен иск за собственост.
Предвид изводите на съда и на основание чл.78, ал.3 от
ГПК, в полза на ответниците следва се присъдят
направените в настоящото производство разноски в размер на 420.00 лева, от
които – 300 лева - платено адвокатско възнаграждение, 50 лева - платена
държавна такса, 50 лева – платено възнаграждение за вещо лице и 20 лева –
платени разноски за призоваване на свидетел.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.И.
*** с ЕГН ********** против Х.М.Р. *** с ЕГН ********** и Л.М. *** с ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 124 от , за признаване за установено по отношение на
ответниците, че е собственик на 6/9 ид.ч. от поземлен
имот – НИВА с площ от 0.898 дка, девета категория на земята, находяща се в
землището на с.В., ЕКАТТЕ 10291, община К., област
П., местността „П.с.“, съставляваща имот № 013011, при граници и съседи: имот №
013013 - полски път на Община К., имот № 013010 - нива на насл.
на К.Г.Е., имот № 000061 - жил.територия на с.В.,
имот № 013012 - нива на Н.Н.И., по силата на дарение,
извършено с нотариален акт №182, том IV, дело № 763/2017г.
на нотариус С.Р.град К. и покупко-продажба, извършена с нотариален акт № 183,
том IV, дело № 764/2017г. на нотариус С.Р.град К.,
като на основание чл. 537, ал.2 от , да отмени
нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот,
придобит на основание изтекла придобивна давност под
акт № 18, том VI, дело № 881/2017г. на нотариус
Т.Р.град К., вписан в службата по вписванията при PC
К. под акт № 80, том 17, д.3271/2017г. до размер на
6/9 ид.ч., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА за
установено по отношение, че Д.И. *** с ЕГН **********, че същият не е
собственик на 6/9 ид.ч. от НИВА с площ от 0.898 дка,
девета категория на земята, находяща се в землището на с.В., ЕКАТТЕ 10291, община К., област П., местността „П.с.“,
съставляваща имот № 013011, при граници и съседи: имот № 013013 - полски път на
Община К., имот № 013010 - нива на насл. на К.Г.Е.,
имот № 000061 - жил.територия на с.В., имот № 013012
- нива на Н.Н.И., придобити по силата на нотариален
акт № 182, том 4, дело № 763/2017г. и нотариален акт
№ 183, том 4, дело № 764/2017г., двата на нотариус
С.Р.град К., по предявения насрещен отрицателен установителен иск от
Х.М.Р. *** с ЕГН
********** и Л.М. *** с ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от , Д.И.
*** с ЕГН **********, да заплати на Х.М.Р. *** с ЕГН **********
и Л.М. *** с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 420.00 лева.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участие в производството на Д.С.Б. *** с ЕГН **********;*** с
ЕГН **********; К.К.Х. *** с ЕГН ********** и Т.Г.С.
*** с ЕГН **********, като трети лица - помагачи на ответника по насрещния иск
- Д.И.Й..
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.