В едномесечния срок за отговор, съдът е сезиран с НАСРЕЩНА искова молба подадена от Х.М.Р.  и Л.М.Ш. против ищеца - Д.И.Й. по първоначалния иск за постановяване на решение, с което да признае за установено по отношение на ищеца, че същият не е собственик на 6/9 ид.ч. от НИВА с площ от 0.898 дка, находяща се в землището на с. В. П.ска област, община К., в местността „П.с.“, съставляваща имот № 013011 по плана на землището, ЕКАТТЕ 10291 при съседи: имот № 013013 - полски път на Община К., имот № 013010 - нива на наследници на К.Г.Е., имот № 000061 - жил.тер. на с. В., имот № 013012 - нива на Н.Н.И., който имот е придобит по силата на нотариален акт № 182, том 4, дело № 763/2017г. на нотариус С.Р.град К. и нотариален акт № 183, том 4, дело № 764/2017г. на нотариус С.Р.град К.. Претендират за направените по делото разноски.

Ответникът - Д.И.Й. счита предявения иск за допустим, но за неоснователен. Оспорва твърденията на ищците, че са владеели процесния имот необезпокоявано в продължение на повече от 10 години и са придобили същия по давностно владение, а именно както се твърди - владението да е осъществено върху процесния имот още преди 1995г., тъй като имотът бил в реални граници. Оспорва обстоятелството, че твърдяното от ищците владение на процесния имот било осъществено необезпокоявано от никого. Оспорва обстоятелството, че никой от наследниците на общия им наследодател - И. М.Г., б.ж. на с.В., починал на 04.10.1982г., не е предявявал претенции за имота. Оспорва обстоятелството, че наследниците на общия на страните наследодател, знаят че имота бил принадлежал само на ищците. Ищците не били отблъснали владението на останалите наследници и не са манифестирали пред останалите наследници, че владеят целия наследствен имот само за себе си. Същите били само владелци на притежаваната от тях идеална част и държатели на идеалните части на останалите сънаследници. Счита, така представения договор за делба от 15.11.1995г., че му бил непротивпоставим. Представяният договор бил частен документ, същия не бил сключен в изискуемата от закона форма, поради което не можел да породи правно действие спрямо Д.И.Й.. По иска излага следните факти:

Твърди, че бил собственик по силата на договор за дарение, обективирано в нотариален акт №182, том IV, д.№763/2017г. на нотариус С.Р.град К. на 1/9 ид.ч. от процесния имот, а по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт № 183, том IV, дело №764/2017г. на нотариус С.Р.град К. бил собственик на 5/9 ид.ч. от имота. Съгласно чл.77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Твърди, че придобил 6/9 ид.ч. от процесния недвижим чрез правни сделки, а именно - договор за дарение и договор за покупка-продажба, обективирани в посочените нотариални актове. При сключване на договорите, праводателите били установили правото си на собственост с Решение № 09271/20.03.1995г., взето по преписка вх. № 6093/08.11.1991г. на ПК К. (понастоящем - Общинска служба „З.“ К.), издадена въз основа на него скица и удостоверение за наследници. Преди сключване и на двата договора, тяхното право на собственост възникнало по силата на извършената реституция и в качеството им на наследници на И. М.Г.. Намира, че не отговаряло на действителното положение обстоятелството, че наследниците на общия на страните наследодател, знаели че имота бил принадлежат само на ищците. Напротив, праводателите на ответника по настоящия иск, винаги са знаели, че този имот е бил техен наследствен. С оглед на това същите осъществявали и преговори за продажба на процесния имот, подписали са още през месец април 2017г. пълномощни за разпореждане с наследствените им идеални части от описания имот. Правило впечатление и факта, че ищците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост в края на ноември 2017г., т.е. месеци след като част от останалите наследници на процесния имот били подписали пълномощни за разпореждане с наследствените им идеални части от процесния наследствен имот. Твърди, че е водел неколкократно преговори с ищците още през април 2017г. за продаване на съответните им идеални части от процесния имот, като изчаквал тяхното решение за това - каква сума ще поискат за продажбата на техните идеални части от процесния имот. С оглед на това, твърдяното от ищците владение на процесния имот не е било нито спокойно, нито необезпокоявано, нито несъмнително, нито с намерение че държат вещта като своя. Твърдяното от ищците владение на процесния имот било само упражняване на фактическата власт върху процесния имот, като същите били само владелци на притежаваната от тях идеална част и държатели на идеалните части на останалите сънаследници. Счита, че праводателите на ответника били собственици на съответните идеални части от процесния имот и като такива били легитимирали правото си на собственост върху имота. В предвид на това бил собственик на 6/9 ид.ч. от имота, придобити чрез правни сделки. Моли съда да отхвърли изцяло предявеният иск, като неоснователен.

ТРЕТОТО лице-помагач - И.К.Б., моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Сочи, че няма какво да добави към касаещите го обстоятелства, а предвид слепотата му, която удостоверява с копие от решение на ТЕЛК, обективно бил затруднен в самостоятелното си придвижване на големи разстояния. Признава, че действително продал на Д.И. И.унаследената от него идеална част от процесния имот и изповядали сделката в посочения от същия в исковата му молба по делото нотариален акт. Правейки това предпоставял, че бидейки наследник на въпросната идеална част имал право да се разпорежда с нея в качеството си на собственик. Освен това, преди и по време на сключването и нотариалното удостоверяване на сделката не бил информиран, че правото му на собственик върху, респ. праводател по отношение на споменатата идеална част било спорно. След като внимателно се запознал с изпратената му документация по делото, която му била връчена на 8.10.2018г., преценил, че не може да установи дали, в качеството си на наследник на идеална част от процесния имот е и неин собственик, както и дали при сключването и изповядването на продажбата е имал право да се разпорежда с нея. Ако съдът реши, че не е имал такова право, декларира готовността си да върне на Д.И.Й. платената му от него за въпросната продажба сума. Освен това, при наличие на законова възможност да го стори това, заявява отказа си от участие в евентуална бъдеща принудителна подялба на процесния имот, ако се стигне до такава, като изразява готовност да се откажа от правото си на наследство върху унаследената идеална част от него със съответния нужен за целта документ.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от изисканите и постъпилите писмени доказателства, съдържащи се на листи  140-160 от делото, а именно:  от ОС „З.“ град К. - преписка по заявление с вх. № 6093/08.11.1991г. на ПК – К., както и от нотариус Т.Р.град К. – документи, приложени по нотариално дело № 881/2017г. се установява, че с Решение № 09271/01.01.1995г. взето по преписка вх. № 6093/08.11.1991г. на ПК К. на наследниците на И. М.Г. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на имот, представляващ - НИВА с площ от 0.898 дка, девета категория на земята, находяща се в землището на с.В., ЕКАТТЕ 10291, община К., област П., местността „П.с.“, съставляваща имот № 013011, при граници и съседи: имот № 013013 - полски път на Община К., имот № 013010 - нива на насл. на К.Г.Е., имот № 000061 - жил.територия на с.В., имот № 013012 - нива на Н.Н.И..

Имотната характеристика на имота се установява от представената по делото скица № К00997/22.03.2018г. на ОбС „З.“ – К..

От приложеното удостоверение за наследници № 103/30.09.2016г. на Кметство с. В., Община К. се установява, че наследници на И. М.Г., починал на 04.10.1982г. са трите му деца - М.И. М., К.И.Б. и Г.И. М., които също са починали и са оставили следните наследници:

- наследници на М.И. М., починал на 04.05.2003г. са двете му деца -  Х.М.Р. и Л.М.Ш. (ответници по делото);

- наследник на К.И.Б., починала на 07.05.1990г. е синът й К.И.Б., който е починал на 04.09.2016г. и е оставил наследници с право на заместване: преживяла съпруга - Д.С.Б. и двете си деца - И.К.Б. и К.К.Х. (тримата – трети лица помагачи в процеса);

- наследници на Г.И. М., починал на 29.06.1976г. е дъщеря му - Т.Г.С. (трето лице помагач в процеса).

Установява се от представеното копие от нотариален акт № 182, том IV,  рег. № 7625, дело № 763/2017г. на нотариус С.Р.град К., че по силата на дарение - Д.С.Б. дарява на Д.И.Й. (ищец по делото) собствените си 1/9 ид.ч. от наследствения от И. М.Г. земеделски имот (предмет на настоящото дело), възстановен с Решение № 09271/01.01.1995г. взето по преписка вх. № 6093/08.11.1991г. на ПК К., представляващ - НИВА с площ от 0.898 дка, находяща се в землището на с.В., в местността „П.с.“, съставляваща имот № 013011.

С нотариален акт № 183, том IV, рег. № 7627, дело № 764/2017г. на нотариус С.Р.град К., представен в копие по делото се установява, че по силата на покупко-продажба, И.К.Б., К.К.Х. и Т.Г.С. са прехвърлили на Д.И.Й. собствените си 5/9 ид.ч. от процесния имот.

Така по силата на двете разпоредителни сделки, ищецът - Д.И.Й. е придобил собствеността върху 6/9 ид.ч. от имота, предмет по настоящото дело.

Установява се от представеното копие от нотариален акт № 18, том VI, peг. № 7775, дело № 881/2017г. на нотариус Т.Р.град К., че по силата на извършена обстоятелствена проверка, ответниците - Х.М.Р. и Л.М.Ш. са признати за собственици на основание изтекла придобивна давност на процесния недвижими имот.

Ответниците се позовават на право на собственост възникнало, както по силата на реституция, така и на давност, като се аргументират, че по силата на неформална делба с договор, заверен в Кметството в село В., баща им - М.И. М. си владеел имота, като никой не му е оспорвал собствеността или пречил на владението, а след неговата смърт - те, като неговите деца продължили владението. Във връзка с тава представят договор от 15.11.1995г., сключен между наследниците на И. М.Г., а именно:

- Ц.Н.И.- преживяла съпруга на И. М.Г., видно от посоченото удостоверение за наследници,

- М.И. М.  - син на наследодателя,

- К.И.Б. - внук на общия наследодател, встъпил по право на заместване от наследника на общия наследодател и негова дъщеря – К.И.Б.,

- Т.Г.С. - внучка на общия наследодател, встъпила по право на заместване от наследника на общия наследодател и негов син – Г.И. М..

Предмет на договора е разпределение на земите, като М.И. М. е получил нева от 0.898 дка в местността „П.с.“.

Договора е удостоверен с подписа от Кмета на село В. – В. И. на 2.07.1996г., като е отбелязано, че подписите на сънаследниците са положени в тяхно присъствие, в добро здравословно състояние.

Третото-лице помагач - Т.Г.С. е оспорило подписа си, фигуриращ в договор от 15.11.1995г., като в тази връзка съдът е допуснал СГрЕ в лицето на вещото лице – П.К.. Съгласно изслушано заключение от 14.08.2019г. на вещото лице, прието в съдебно заседание на 18.09.2019г., което съдът възприема като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено, подписът, положен на реда срещу името – Т. С. в договор от 15.11.1995г., вероятно не е изпълнен от Т.Г.С..

Съдът с протоколно определение от 18.09.2019г. е допуснал допълнителна задача на вещото лице – П.К. за изследване на подписа на Т.Г.С., имайки предвид положени подписи на последната по нотариално дело № 764/2017г. при нотариус С.Р.град К., като даде заключение по първоначално формулираната му задача. Съгласно изслушано заключение от 17.10.2019г. на вещото лице, прието в съдебно заседание на 06.11.2019г., което съдът възприема като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено, подписът, положен на реда срещу името – Т. С. в договор от 15.11.1995г., вероятно не е изпълнен от Т.Г.С..

Във връзка със заверката на договора от 15.11.1995г., съдът е допуснал като свидетел - В.И.И., който работел като кмет на село В. към 1996г. до 2015г. На свидетеля се предяви договор от 15.11.1995г. в оригинал, съдържащ се на лист 161 от делото, по отношение на който свидетелят твърди, че подписът под заверката бил негов, в качеството му на кмет. Твърди, че в годините на кариерата му като кмет се извършило разделянето на земята. Този договор с изписаните лица,  били хора от неговото село, съселяни. Тези хора още му са още пред очите до ден днешен. Четиримата се явили лично пред него. 10-15 дни преди това М. му казал, че Т. *** и ще присъства на заверката. Твърди, че при него се извършило разпределяне на земята помежду им. Подписите от четиримата били положени лично пред него. До последния момент държал това да бъде така. На въпросът - Защо договорът е заверен 1996г.?, свидетелят отговаря, че лицата си изготвили съдържанието и самия договор, което него не го касаело. Идвайки при него, той проверявал паспортите им и заверявал на датата, когато били при него. Подписите били положени пред него. Лицата по договора отишли при него, в качеството му на кмет само и единствено за заверка на подписите, което и е извършвал. Всички наследници се подписали на този договор. Лично видял и Т.С. при подписването на договора.

Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на страните. От показанията на свидетелите, осигурени от ищцовата страна се установява следното: Свидетелката - И.Д.Д., живееща на семейни начела с ищеца твърди, че познава ответниците по физиономия, доколкото съпругът й през 2016-2017г. е водел преговори с тях за закупуване на имот, находящ се в местността „П.с.“, в село В.. Имотът бил наследствен и ответниците били част от наследниците. Имотът бил до къщата на Л. и Х. и представлявал дворно място, в което имало и лозе. Д. постоянно водел преговори с Л. и Х., като по едно време постигнали споразумение за цената, но те искали по-висока цена. Към момента този имот се ползвал от ответниците. Откакто Д. закупил имота в местността „П.с.“, той не е влизал, за да го стопанисва, поради причината, че ответниците не го допускали. Твърди, че минавала редовно по улицата, покрай къщата на ответниците, но нямало как да види дали някой го обработва, тъй като откъм улицата нямало видимост към имота. Свидетелят - Ф.Т.П.твърди, че е приятел на Д. и от него му било известно, че е водел преговори с наследници за закупуване на имот. В съдебно заседание, свидетелят посочва част от лицата, присъстващи на заседанието, а именно - ответници и третото лице-помагач Т.С., като лицата, с които ищецът е водел преговори. Д. искал да закупи имота, който бил до къщата на ответниците. Имотът бил залепен до къщата им и представлявал лозе около декар - 900 кв.м. Преговорите за изкупуване на този имот били в началото на 2017г. В момента имота, който бил до къщата на ответниците го ползвали последните.

От показанията на свидетелите, осигурени от ответната страна се установява следното: Свидетелят Л.И.Т., първа братовчедка  на ответниците твърди, че помни бащата им - М.И. М., който имал имот „Д.с.“, с площ около декар. Дълги години този имот го владеели М. и съпругата му М., родители на Х. и Л.. След като двамата починали, владението върху имот продължили техните деца. Понастоящем ответниците си го владеели. Имотът бил ограден с мрежа, като една част от него била засадена с лозя, а другата част била засадена от ответниците със зеленчуци. Имотът бил до къщата им. Не е чула някой да оспорва собствеността на имота, откакто го работели родителите на ответниците. Сочи, че узнала от ответниците, че Д. имал претенции за това место и иска да го вземе, но те не го допускат да влиза в имота. Предполага, че имотът бил наследствен на баща им М., т.е. от дядо им, но не й е известно за сключено между наследниците споразумение. Д. и Х. са искали да се разберат за въпросното место, но не стигнали до споразумение. Х. и Л. владеели този имот повече от 16 години, откакто починал баща им. Те си насадили лозенце, поддържали го, обработвали го. През целия този период ги е виждала там и мястото не било оставено да пустее. Имотът не се виждал от улицата, където била къщата.

Свидетелят - Г.И.П., втора братовчедка с бащата на ищеца твърди, че била родом от В., от където били и ответниците. Нейните родители и техните родители били местни хора от  село В.. През 1954г. родителите й застроили къща, а след това и родителите на ответниците застроили такава, като били съседи, на една ограда. Твърди, че ответниците имали имот, като местност се водела „З.с.“. Уточнява, че имали имот, състоящ се от сграда и двор, а непосредствено след този имот, те имали друг имот, който обработват. В този имот имало трайни насаждения - в момента бил с лозови насаждения и зеленчукова градина, в която отглеждали зеленчуци. Проектиран бил път, но такъв не бил реализиран и дефакто това място било слято с техния двор, където им била къщата. Лозето било покрито със защитна мрежа срещу градушка, а имотът бил ограден.  Мястото било около 1 декар. Разказва, че този имот някога принадлежал на И., който бил баща на М., последният - баща на ответниците. Този имот го владеел М. до смъртта си през 2003г. за това имала непосредствено наблюдение, тъй като  били съседи. Ответниците наследили имота от баща си, а навремето този имот, наследен от баща им, били си го поделили по роднински наследниците, като това го узнала от родителите на ответниците. След смъртта на М. през 2003г., вече 16 години, неговите дъщери обработвали имота. Твърди, че не и било известно някой да е оспорвал собствеността на имота по времето, когато се владеел от М.. Не е виждала друг да работи на имота. Откакто ответниците го владеели, не й било известно някой да е оспорвал това. Двете се грижили за имота като собствен. Преди една година се срещнали и поговорили с ответниците, които й споделили, че имат проблеми с Д., който казал, че имотът бил негов. Те не го допускали да владение на този имот. По отношение на другите наследници на И. твърди, че познава К. и Г., на които М. им е заплатил нещо в замяна на този имот. Не й било известно да са водени дела за делба между родителите на ответниците и другите сънаследници на И. М.Г..

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави средните изводи от правна страна:

Релевираните основания, легитимиращи ищеца за собственик на процесната идеална част от земеделския имот са разпоредителни сделки –договор за дарение и договор за покупко-продажба, по силата на които е придобил 6/9 ид.ч. от имота. Представената реституционна преписка установи, че ответниците и третите лица-помагачи в процеса са наследници на И. М.Г. и като такива са сънаследници на процесния имот.

От приетите писмени доказателства, а именно - акт № 182, том IV,  рег. № 7625, дело № 763/2017г. и нотариален акт № 183, том IV, рег. № 7627, дело № 764/2017г., двата на нотариус С.Р.град К., съдът приема за установено, че по силата на цитираните сделки, част от сънаследниците, а именно - Д.С.Б., И.К.Б., К.К.Х. и Т.Г.С. са прехвърлили на ищеца - Д.И.Й. собствените си идеални части от процесния имота и същия се легитимира като собственик на 6/9 ид.ч. от същия.

В производството обаче, ответниците и сънаследници на процесния имот - Х.М.Р. и Л.М.Ш. се позовават като собственици на същия, както въз основа на реституция, така и на изтекла придобивна давност, като твърдят, че владението не било прекъсвано от преди 1995г., аргументирайки се и с извършена неформална делба, съгласно договор от 15.11.1995г., заверен на 2.07.1996г. от Кмета на село В..

По направените възражения съдът намира следното:

Поради изложеното, съдът намира възражението за изтекла придобивна давност в полза на ответниците - Х.М.Р. и Л.М.Ш. за основателно, поради което прима, че същите са придобили имота, предмет на делото по давност. Т.е., в случая ответниците установиха придобиването на собствеността върху целия имот на основание наследство и давностно владение, оспорвайки собствеността на ищеца.

            Ищецът следваше в това производство да установи, при пълно и главно доказване, че правото на собственост върху имота от страна на ответниците е в обема на собствената им идеална част, каквито са правата по закон по силата на наследственото правоприемство, което не бе установено несъмнено. Не е установено наличие на съсобственост върху процесния имот от страна на третите лица-помагачи, за да се приеме, че имота е наследствен и да се посочат и правата на страните върху него.

При така анализираните факти, изводите на съда са за основателност на насрещният отрицателен установителен иск и за неоснователност на предявеният главен установителен иск за собственост.

Предвид изводите на съда и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответниците следва се присъдят направените в настоящото производство разноски в размер на 420.00 лева, от които – 300 лева - платено адвокатско възнаграждение, 50 лева - платена държавна такса, 50 лева – платено възнаграждение за вещо лице и 20 лева – платени разноски за призоваване на свидетел.

                    Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено по отношение, че Д.И. *** с ЕГН **********, че същият не е собственик на 6/9 ид.ч. от НИВА с площ от 0.898 дка, девета категория на земята, находяща се в землището на с.В., ЕКАТТЕ 10291, община К., област П., местността „П.с.“, съставляваща имот № 013011, при граници и съседи: имот № 013013 - полски път на Община К., имот № 013010 - нива на насл. на К.Г.Е., имот № 000061 - жил.територия на с.В., имот № 013012 - нива на Н.Н.И., придобити по силата на нотариален акт № 182, том 4, дело № 763/2017г. и нотариален акт № 183, том 4, дело № 764/2017г., двата на нотариус С.Р.град К., по предявения насрещен отрицателен установителен иск от Х.М.Р. *** с ЕГН ********** и Л.М. *** с ЕГН **********.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие в производството на Д.С.Б. *** с ЕГН **********;*** с ЕГН **********; К.К.Х. *** с ЕГН ********** и Т.Г.С. *** с ЕГН **********, като трети лица - помагачи на ответника по насрещния иск - Д.И.Й..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П.ски окръжен съд  в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.