Р Е Ш Е Н И Е
03.08.2020г.
номер .................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на двадесет и втори юли |
Четиринадесети наказателен състав година 2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА |
Като разгледа докладваното от съдия
ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 1155 по описа за 2020 година и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №497292-F537417 от 27.02.2020 година на ***, с което на ***, представлявано от Н.И.Я.
с ЕГН ********** на основание чл. 17, ал.1 от ЗСВТС (Закон за статистика на
вътрешнообщностната търговия със стоки) е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 600,00 лв. (шестстотин лева) за извършено
нарушение по чл. 11, ал.1 от ЗСВТС.
Недоволен от така наложеното административно
наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез
наказващия орган е подал жалба до Районен съд
Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН
наказателното постановление като незаконосъобразно. В жалбата са наведени
доводи за „маловажност“ на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
нарушението е осъществено за първи път и в случая се касае до инцидентна
доставка.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Ответната страна – Т.н.Н.– П. се
представлява от ***, която взема становище, че жалбата е неоснователна, тъй
като в случая не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН предвид формалния
характер на нарушението. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
като правилно и законосъобразно обжалваното наказателно постановление.
Съдът, като прецени събраните в хода
на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Акт за установяване на административно нарушение № F537417 е съставен на 11.02.2020г. от М.В.К. на длъжност *** по приходите в ***,
против ***, представлявано от Н.И.Я. с ЕГН ********** за това, че на 04.02.2020
година при извършена проверка в информационната система на НАП било установено,
че итрастат-операторът *** с Булстат *** не е подал месечна инстрат декларация
за поток Пристигания за референтен период м. декември 2019г. в
законоустановения срок, като съгласно чл. 11, ал.1 от ЗСВТС срокът за подаване
на месечен инстрат декларации е до 14-то число на месеца, следващ референтния
период – до 14.01.2020 година. В АУАН е посочено, че на нарушителя е изпратена
покана с изх. № 688203/04.02.2020 година, както и че инстрат декларация за
поток Пристигания за референтен период м. декември 2019г. са подадени по
електронен път на 01.02.2020 година и са приети с протокол вх.
№17780/01.02.2020 година, т. е със закъснение от 18 дни.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в атакуваното
наказателно постановление и се подкрепя от ангажираните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя М.В.К. и свидетелите
Г.К.А. И ***. От показанията им, които съдът приема като последователни,
обективни и взаимно допълващи се се установява, че при извършена проверка на 04.02.2020
година в информационната система на НАП било установено, че *** с Булстат ***
като итрастат-оператор не е подал месечна инстрат декларация за поток
Пристигания за референтен период м. декември 2019г. в законоустановения срок до
14.01.2020 година, установен в чл. 11, ал.1 от ЗСВТС. Установява се също така,
че на нарушителя е изпратена покана с изх. № 688203/04.02.2020 година, както и
че инстрат декларация за поток Пристигания за референтен период м. декември
2019г. е подадена по електронен път на 01.02.2020 година.
Така обсъдените гласни доказателства изцяло съответстват на приобщевните по
реда н ачл. 283 от НК към доказателствената съвкупност по делото писмени
такива, а именно: наказателно постановление № 497292-F537417/27.02.2020 г.,
известие за доставяне, акт за установяване на административно нарушение № F537417/11.02.2020 г., покана изх. №
688203/04.02.2020 г., удостоверение за извършено връчване по електронен път от
04.02.2020 г., възражение от ***, заверено копие от заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 година. Горната фактическа обстановка не се оспорва по
същество и от жалбоподателя.
При тази установеност на фактите, съдът
намира, че формално жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.
11, ал.1 от ЗСВТС, чията санкционна разпоредба се съдържа в разпоредбата на чл.
17, ал.1 от ЗСВТС и предвижда глоба или имуществена санкция в размер от 500,00
лева до 5000,00 лева.
Основателно е обаче възражението на
жалбоподателя за това, че административно-наказващият орган неправилно не е
квалифицирал деянието като маловажен случай на административно
нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че
то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства,
които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност
и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и
по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена
опасност. В настоящият случай нарушението е извършено за първи път,
декларацията е приета без грешки и несъответствия по електронен път с
непродължително закъснение, поради което не е засегнато осъществяването на
статистическата дейност за вътрешнообщностна търговия със стоки. От една страна
се касае за формално нарушение, поради което и обикновените случаи на нарушения
от този вид не се характеризират с вредни последици, от друга, ако всяко първо
по ред административно нарушение се приеме за маловажно само на това основание,
то би се стигнало до заобикаляне на принципа, че административното нарушение е
наказуемо деяние съгласно чл. 6 ЗАНН. Приемането на декларацията без грешки и
несъответствия и подаването й преди да бъде съставен АУАН за това деяние
безспорно също представляват смекчаващи отговорността обстоятелства. Системата
ИНТРАСТАТ има за цел събиране на информация за движението на стоки между
страните-членки на Европейския съюз и осигурява данни относно физическото
движение на стоките. Системата работи на принципа на прилагане на прагове
за деклариране (изключващи прагове), при надвишаване на които операторите са
длъжни да подават Интрастат декларации. Следователно основното предназначение
на този вид декларация е да предоставя статистически данни. В случая се
наблюдават много повече смекчаващи обстоятелства – както като брой, така и като
относителна тежест, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид,
поради което съдът направи извод, че процесното деяние представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. В този смисъл е и утвърдената съдебна практика – Решение
№ 1860 от 12.10.2015 г. по к.а.н.д. № 1688/2015г. на АС-Пловдив; Решение № 3963
от 13.6.2017 г. по к.а.н.д. № 4209/2017 г. на Административен съд – София;
Решение от 01.10.2014 г. по к.а.н.д. № 204/2014 г. на Административен съд –
Сливен; Решение № 6034 от 26.10.2017 г. по к.а.н.д. № 5225/2017 г. на
Административен съд – София; Решение от 19.05.2014 г. по к.а.н.д. № 38/2014 г.
на Административен съд – Търговище; Решение № 1841 от 17.3.2016 г. по к.а.н.д.
№ 825/2016 г. на Административен съд – София,
Съгласно задължителната съдебна
практика, формирана с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на
ВКС, преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. Тъй
като в настоящия случай съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, то наказателното постановление
следва да бъде отменено поради издаването му в противоречие със закона.
За пълнота на изложението съдът намира, че следва да са посочи, че
категорично не споделя практиката при формални нарушения a priori да
се изключва възможността за приложение на правилата за маловажен случай. Видно
от цитираната по-горе съдебна практика, административните съдилища в страната
също приемат, че деяния като процесното могат да представляват маловажен
случай. Следва да се посочи, че законодателят е предвидил възможност формални
престъпления да се квалифицират като маловажен случай, т.е. противоправни
деяния с много по-висока степен на обществена опасност от административните
нарушения, което е допълнителен аргумент, че тази възможност не е изключена по
отношение на формалните административни нарушения. Изричното предвиждане на
възможността престъплението да се квалифицира като маловажен случай в съответна
разпоредба от Особената част на Наказателния кодекс не означава, че липсата на
изричен такъв текст и в разпоредбата, описваща състава на административното
нарушение, изключва приложението на чл. 28 ЗАНН. Касае се за различна
законодателна техника. Дори и при резултатните административни нарушения липсва
изрично предвиждане в кои случаи деянието може да съставлява маловажен случай,
което идва да покаже, че правилата за маловажност са принципно приложими
всякога, стига да се установи, че конкретното деяние представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид. Да се приеме противното би означавало, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е мълчаливо отменена и е практически неприложима. Несъстоятелна е и
тезата, че използването на понятието „последици“ в разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, приложима на основание чл. 11 ЗАНН, обуславя извод за неприложимост на
правилата за маловажния случай при формалните нарушения. Макар при последните
да не е необходимо настъпването на някакъв съставомерен резултат, това не
означава, че в обективната действителност не настъпва никаква промяна при
осъществяване на деянието. Разликата с резултатните нарушения е, че тук
единствената съставомерна промяна е осъществяването на самото деяние, в който
смисъл е и правната доктрина. В тази връзка законодателят борави с понятието
„последици“ на деянието и при очертаването на признаците на умишлените и на
непредпазливите деяния в чл. 11, ал. 2 и ал. 3 НК като същевременно безспорно
е, че формалните административни нарушения могат да бъдат както умишлено
извършени, така и по непредпазливост. Отделно от това, преценката за маловажен
случай се прави не само „с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици“, но и „с оглед на други смекчаващи обстоятелства“. Граматическото
тълкуване на употребения съюз „или“ недвусмислено показва, че преценката може
да се прави с оглед само на вредните последици или на смекчаващите
обстоятелства. В настоящото производство бяха констатирани множество смекчаващи
обстоятелства, понижаващи конкретната степен на обществена опасност спрямо
типичните нарушения от този вид.
По изложените съображения, съдът намери, че следва да отмени Наказателно
постановление №497292-F537417
от 27.02.2020 година на *** като незаконосъобразно.
Предвид горното съдът,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 63, ал. І от ЗАНН Наказателно постановление №497292-F537417 от 27.02.2020 година на ***, с което на ***, представлявано от Н.И.Я.
с ЕГН ********** на основание чл. 17, ал.1 от ЗСВТС (Закон за статистика на
вътрешнообщностната търговия със стоки) е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 600,00 лв. (шестстотин лева) за извършено
нарушение по чл. 11, ал.1 от ЗСВТС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален административен
съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: